Смърт ме погледна многозначително.
-Слушай, хлапе, има неща, които не можеш да разбереш. Неща по-големи от мен и теб.
-Но.. - казах тихо аз
-Веднъж говорих с един много, много мъдър човек. Ще те даря с част от това, на което той ме научи

"Лъжи неизречени,
ние сме вечно обречени
да се лутаме, скитаме, търсим
и потайно тъгуваме
на чужди мечти рядко робуваме
и се лутаме, скитаме, търсим.
И не когато решим да спрем,
ние ще мигом умрем,
но смисълът вече се губи.
И в тъмна мъгла, недей търси светлина
а редки, безмислени, жадувани чувства
животът боли, но недей се плаши
и той, все някога свършва.
Стар съм аз вече, решен да умра
а после смъртта.."

-Но.. - пак проговорих аз
-Знам, че не разбираш. Предупредих те. Спри да търсиш смисъл във всичко, защото понякога ще останеш разочарован.
След това Смърт се обърна и подхвърли някакво листче, на което с едър, ръкописен шрифт пишеше:
"Трябваше да вземеш асансьора"

Наистина много добро.Браво нлаит

Its ok...Но не много

Красиво...ужасно красиво....

Хубаво, наистина.

П.С. Има ли нещо общо с едноимената песен на Simple Plan?

Е, nlight, определено има накъде още да се осъвършенстваш в лириката, но е приятно, а идеята, че има неща много над нас, за които дори не се замисляме в сляпото си съществуване се разбира.

-Кажи ми, какво е щастието?
Смърт се обърна.
-Не се ли разбрахме повече да не ме притесняваш?
-Но..
-Добре де. Ще ти отговоря. Седни тук. - каза Смърт и погледна надясно, където в момента имаше два прекрасни кожени стола, явно току що появили се от нищото предвид празнотата на помещението, в което се намирахме.
-Щастието, приятелю, е сол. Нищо повече от пакетче сол обилно изтръскано върху живота ти.
Представи си - каза той и подаде ръката си напред. После пусна няколко камъчета в шепата си. - камъчетата са най-големите и важни неща в живота ти. Дори да нямаш нищо друго, ти имаш тях и на повечето хора са им достатъчни.
Тогава Смърт извади отнякъде каничка с вода и я наля върху камъчетата.
-Водата, стари приятелю, е сбора на малките неща в битието ти. И все пак.. без солта живота ти е просто вода с камъни. Липсва онзи тръпчив, красив вкус на това да очакваш неочакваното. Прав ще бъдеш, ако кажеш, че солта ни прави жадни.. жадни за приключения, за промяна. Защото без промяната неусетно ще остареем и ще разберем, че солта ни вече е свършила. Но ще бъде твърде късно..
Смърт се усмихна лекичко, обърна се и изчезна.

Жестоко давай още ако му измислиш продължение

-И те заживели щастливо до края на дните си - приключи Смърт
-Чакай, чакай. Нищо не разбрах. Нали уж трябваше да бъде приказка за живота, вселената, любовта и всичко останало.
-Е, всички хубави приказки завършват по този начин. Само тъжните разкази завършват различно.
-Но..
-Слушай сега. - Прекъсна ме Смърт и се облегна

Приказката на Смърт:
Имало едно време.. една гора.. много голяма гора.. ама тя не била каква и да е обикновена гора, а омагьосана.. всъщност.. не била гора, а било замък. Да, точно така.. един голям омагьосан замък, който пък бил в центъра на една омагьосана гора, а в него спяла омагьосаната принцеса в чакането си на Принца, който щял да я спаси със своя верен омагьосан меч.

-Повтаряш се, приятелю. Остаряваш. - усмихнах се
-Аз ли? Никога. Добре де.. прав си. Всъщност исках да ти кажа, че животът не е нищо повече от една дупка.
-Дупка?
-Да, точно дупка. И споделя всички характеристики на една дълбока, добре изкопана, шлифована дупка. Например, че независимо колко време се изкачваш нагоре, можеш да паднеш обратно веднага, при най-малката грешка. Не ме гледай така. Просто ти трябва един човек, който да ти спусне въже. А когато се измориш да се катериш по него, просто завържи един здрав възел и се дръж.
-А любовта? - попитах
-Нали ти казах за възела.

Брао брао, добре ги редиш /а дано намина скоро.../

Пич, изненадваш ме. Смърт не говори на пресекулки. Никога

Иначе, пускайки ги по-дълги и с повече непряка реч. Като идея не е нещо невиждано, но все пак те поздравявам. Keep it up (на български: "Дръж го вдигнат")

Кой е събеседника?

Иначе е свежо. Последните няколко реда го правят такова и в трите случая, поне според мен.

?????.????? ?????

-Понякога просто знам, че няма какво повече да се каже.
-Не изглеждаш добре - понечи да ме успокои Смърт
-Това е, защото наистина не съм.
-Защо?
-Любов, приятелю. Не мога да ти го обясня.
-Вие, хората сте, странни.
-Не думай. Сега просто ще си тръгна. Прекалено съм депресиран, че да продължавам така. Ще съжалява, когато ме няма. Всичко, което научих. Промени ме толкова много.. но, не.. няма да стане. Защо се изненадвам от наивността си. Уф, може би не означаваше и толкова много.. Но за мен, за мен беше всичко.
-Всичко е.. силна дума.
-Смърт?
-Да, приятелю?
-Благодаря ти.

Последната част е много добра.

От коя песен е това?

Die Liebe kommt, die Liebe geht. Ich weiß nicht, wohin ich gehe, nur Gott weiß, wo ich gewesen bin.
Das Leben ist ein Alptraum, der uns herumwerft, oder ein Spielplatz, wenn wir wählen. Und ich wähle.
Das Lied des Lebens ist geschrieben. Die Wörter der Götter sind gesprochen. Und alles ist leise. Genieß die Ruhe.
Und manchmal, du kann schrien, bis es nichts gibt, das in dir naß ist. Du kannst alle betten, die du wünscht. Und noch ändert es nichts.
Du musst, gerade oben zu stehen, deine eigenes Gewicht zu tragen. Diese Risse führen dich nirgendwo.
Du musst schlau sein. Du musst tun, was du kannst. Du musst am Spiel wirklich gut sein.
Das Leben ist ein Krieg. Und im Krieg sind alle Mittel erlaubt.
Und, ja, du kannst die Welt ändern.

-Какво е това, Смърт?
-Нямам идея, късметчето от кафето тази сутрин. Разбираш ли го?
-Не мисля.

?????? ???°?? ???????° ???° ?µ ?·?»?µ ???° ???? ?????µ???µ???µ??, ?‰???‚?? ???°?? ?? ?????µ ???µ ???? ???°?·?±?????°???µ. ???????µ?? ?°???? ?‚?????° ???µ ?µ ?±???»?° ?????µ???‚?° ???µ...

?? ?????°?‡?µ ???°?·???°?·?‡?µ?‚?°?‚?° ???° ?????????‚????. ?????‰?? ???????±?µ????, ???°?¶?µ ???° ???????µ???‚?? ???? ?»???‡?°?‚ ???µ???????µ???µ?»?µ?????‚?µ ?»???‚?°?????? ?? ?‚???????µ???µ ???° ???????? ?? ???·???°?·???? ?????µ?????‚???°. ?? ?????µ???‚?° ???????????????µ ???µ ???·?‚?????????° ???»?µ?? ???‚???????‚??. ?? ?? ?????????µ????, ???‚???????° ???? ???µ. ???°?‚?? ?†???»?? ???°?? ???? (?±???») ?????µ???°?»?µ???? ???????»?????? ???‚ ?‚?????° ???µ?‰??, ???°???µ?‡?µ???? "?»???±???¤", ?‡?µ ???? ???·???µ?????» ?????????????°?‡?°?»???‚?° ?????µ??. ???? ???°?‚?? ?†???»?? ???µ ?µ ?·?»?µ.
?? ???°??-?????????? ???? ?…?°???µ???° ?‚?????° ?? ?????·?µ?»?°. ?‘?µ???µ ?????????? ?????±???? ?? ???°?‚?? ???µ?‚?°?„?????°, ?? ???°?‚?? ???????? ?? ?‚?µ?????‚?°.