Искаш ли да станеш най-могъщият на света, ученико? Да поемеш мощта на самия Ад без години обучение?
Влюби се, отвхърли всичко егоистично, докато станеш готов да дадеш душата си за обекта на твоята любов. Докато тя стане по-огромна от света и от бога... и тогава погреби любовта си жива. След това няма да има човек на земята, способен да се мери с теб, да те спре, да ти устои.
Усещам как потръпваш. Много жестоко ти изглежда. Мразиш ме, задето дори го споменавам.
Нека ти кажа, бил съм в Ада и съм срещал много могъщи войни. Никой от тях не е постигнал силата си така. Всеки един от тях е обичал, и всеки един от тях е видял как Войните на Светлината погребват любовта му. Ада няма да се предаде, няма да преговаря, няма да изчезне. Защото Рая го пресъздава всеки ден.
Бъди търпелив. Бъди благодарен, че получаваш силата си бавно, чрез упражнения на тялото и ума, а не чрез мъчения на душата. Бъди благодарен, че я получаваш от мен.

Светлината е бенална , предсказуема . Самото и присъствие погубва мистиката и осакатява края . В живота няма нищо по хубаво от нея но тук целта е да си в друг свят да бъдеш пренесен .


"Е, разкажи ни, ти не чакаш коментари, знаеш, че ти можеш - давай, пиши, разказвай, ранявай." - какво повече бих могъл да допълня .

Както сам каза в тъмнината забулва всичко в мистерия . Там където взорът не стига фантазията танцува .

Но това не показва висините на авторовия стил, а показва умението му да се възползва от дадените 'мрачни' обстоятелства... А и интригата, която се заплита в мрака е много примитивна и безинтересна за ценителя - това е една от първите литературни 'интриги' засягани от човечеството - мотивът за неизвестното.

Мисля, че ние търсим по-класна работа. Поправете, ако греша, макар че силно се съмнявам в това.

Спокойствието е присъщо на светлината.
Отчаянието е тихата емоция, присъща за мрака. Тя е 'спокойствието', което искаш... От което казваш, че 'ние' имаме нужда - но 'ние', бидейки ценители на изкуството и своеобразни търсачи на красивото и неговото потенциално развитие, смятам, се наситихме на този безкраен студен мрак и трябва да продължим напред. Полза от въртене около една и съща идея, както се досещате вече всички - липсва. Все пак, това е изкуство.

п.п. Колкото до автора - не зная, не критикувам стила му, нито пък въобще го коментирам, най-малкото защото не съм си правил труда да чета творбата. Само се включих в дискусията.

Князе, вземи се в ръце, преди търсеше мрака, сега търсиш светлината, коментираш нещо, което не си чел... несериозен си. Вземи поне прочети произведението, авторът е известен.