С мирис на парфюм,цигарен дим и хормони....

Излизам...Ходя...Дишам…Свежа нощ…Нова нощ...Мрака изпълва пространството с лепкавия си покой и обагря в романтично мрачните си краски грозната материя, придаваики й ако не красива то поне по-поносима форма...Вдишвам..Свежеста на зимната вечер изпълва дробовете ми и пропива всяка фибра от тялото ми връщаики го към живота след редовните вегетативни 7 часа...Вдишвам пак и осъзнавам че продължилата мимолетни мигове свежест вече я няма..Тя е изместена от нещо ново..Нещо тежко..нещо гадно..Нещо низко..Нещо..човешко...Да точно този аромат..Точно този полъх,явяващ се съвършенната инкарнация на всичко което е и ще бъде за наше съжеление човечеството от тук нататък,този като излязъл от първичния ад аромат е и онази тънка, но по-здрава и от ледовете на времето нишка,която ми позволява да причисля болшинството от изправените индивиди не към хората а просто към биологичния подвид Homo Sapiens,със съмнителното право да носи титлата Sapiens…
Смешно е..Не страшно е..Всъщност дори и страшно не е..Плачевно е как една такава проста комбинация от неща като остатъчни продукти на катрана в газообразн състояние,малко висши водородни съединиения и етилов алкохол замесен с ароматни есенции на спиртна остнова могат да значът толкова много и практически да изчерпват всичко което може да се каже и движи 97% от населението на това място наречено Земя...
Парфюм...Деликатно дразнещия изпадналата ми в кататонично състояние лигавица на носа ми тежък аромат на нещо неопределено ме настига пръв...Усещам го.То е сладко..Не..нагарча..Всъщност има леко лимонен аромат..Или пък е...не не е и това..няма значение какво е..То винаги е едно...Фалшиво е...И всяка вечер е различно.Всяка проклета вечер е различно..Но едно нещо не се променя.Винаги е там гадината...Фалшива,приятна,безсмислена илюзия за сетивата...А защо?За конфорт?Не..За лично удоволствие?Едва ли някой е способен да извлече удоволствие от остатъчния продукт на излъскано подобие на спиртоварна.?Опианение?Само при братята руснаци..Но да..И тук то носи опиянение...Но не такова каквото би донесла злоупотребата с него при лиспата на по-адеквартни субпродукти..Тук говорим за за опиянение на духа..Неговото приспиване..Полагането му в мекото ложе на прогреса и оставянето му да умре в сладките си сънища биваики постепенно заменен..От какво ли?От парфюма..от проклетите сладки илюзии идващи с него..От малкото розово облаче идващо всеки път в проклетата ти глава когато усетиш за пореден път сладникавото усещане в носа си,изпълващо дори неосъзнато подсъзнанието ти с мисли за това ех колко е прекрасен света и колко достъпно е всичко....А какво е толкова достъпно???Какво получаваш по дяволите?Какво ти дава?Какво ти взема?Какво ще ти вземе?Ще ти кажа..Нищо!Защото проклетията вече ти е взела всичко!Ти не си Някой!Ти си нищо..Защото още с 1вия си дъх тя вече почва да ти дава..Да те лъже..Да те „приспива”....Поредния доволен от това което му се прeдлага и незамислящ се какво точно иска да вземе и защо да го вземе плужек..Това си ти..Това сме всички ние...Ето това е проклетия парфюм!Сладка илзюия, в която и ти самия не знаеш защо се давиш!Не защото не искаш да се замисляш..А защото вече не можеш!Самата идея за такъв ъвпросс ти е чужда..Е приемай..Вземай...Задоволи се..Умри!Не чакай..Къде тръгна..не умирай още..Имаме още какво да ти взем..така де..дадем..Все още четеш това нали..Нзачи имаме какво да ти....дадемммм.....

Хормони...Не ги усещаш..не ги виждаш дори..Но факта си е факт..Те са около теб..Те са в теб..Те са твоето оръжие в борбата ти за тосляване..А ти си техен роб...Защото това не е твоята борба за твоя живот..Това е борбата на проклетите хормони и всичи останали химикали в мерзките ни тела стремящи се отчаяно заради проклетото брауново движение да пордължат своята собствена извратена свърхсложна химическа реакция наречена наше тяло!И знаеш ли какво?Знаеш ли кое е най-лошото..ТИ ги слушаш...Ти им се подчиняваш..А дори няма защо..Не знаеш защо...Просто усещаш..Чустваш...А какво чустваш?Защо го чустваш?Какво са чуства?Това за теб е terra incognita...Проклети химикали..Това са чуствата..Водород в няколко свърхсложни комбинации и малко други елементи за цвят..И ето ти ги чуствата..Ето ти я омразата..Ето го страха..Ето го презрението..Ето щастието..Ето го смеха..Ето я проклетата любов..Проклети инстикнит за размножаване и самосъхранение скрити зад красиви имена инспирирани от гадните частички хормони разменящи се м-ду 2 или повече индивида...И всички..всичко..е подчинено на мизерните гадини...Всяко нещо по-сложно от амеба...мишка.жаба,гущер,кон,слон,вълк,лъв и най-важнот...прокелтия човек...И нима дори с такава савършенна маска за мотивите зад собствените ни деиствия ние сме нещо повече от животни,стремящои се преди всичко да увеличат шансовете са отсляване и предаване са нобствената си генетична инфомрация през поокленията..Съзнание сме имали казват..Усещане за бъдеще...Ако съзнанието е това да си мислиш как да продължиш информацията за протичане наа дадена химическа реакция по-рационално през времето а усещането са бъдеще ти се простира до това как да увличиш шансовете си за конфорт в живота ти не по-далеч от утрешшния ден,с какво право смеем да се наречем висши..А пък камоли да се окичим с титла като „внец на творението по божии образ и подобие”.Ако това е така аз съм щастлив..Защото така бог не е висш.Така той е просто поредното животно..Проедното побесняло и прекалено силно животно...Хормони..Гадна смес...

Цигари...Хах...На форна на цялата останала гадост тези почти не се усещат..Но все пак...Дразнят..Дразни тяхната гадна разкривена символика...Какво показва проклетата димяща прчица...Уникалност?Да бе...Протест?Хах...Отчаяние?Буаха ха ха?Смелост?(автора избухва в истеричен смях)Удоволствие и средство за разтоварване след утрудения младежки делник състоящ се в безпоч1вена критика към проблеми и казуси за които той сам е виновен и прехвърляне на съответната породена от бесилие и мързел вина на околните и сляпо раздразнение от тяхното присъствие като заплаха за еманципираноста му?Ааа не това вече е прекалено....Абе хора вие имате ли нещо там горе или дори вече проклетия розов облак е атрофирал и станал черен в следствие перманентната употреба на никотин и лишаване от кислород?Кои сте вие..Вие които имате всичко за да живеете и да можете да мислите(!!!) на спокоистве че да твърдите че живота е гаден..Кои сте вие че да решавате че имате правото да разрушавате това което други дори не са имали рожденното право да получат(а.к.а здрава и конфортна обвивка за това което някога бе било ваш дух и съзнание!)?Още по малко кои сте вие че да отнемате това и на околните..И дори не знаете за какво по дяволите..Колко шибани пъти..Колко прокелти пъти сте си задавали прокелтия вапрос глоедаики фаса на земята „Е добре бе за какво беше това сега?”..И дори да сте си го задавали колко пъти сте успявали да преодолеете овчата тенденция към спазване на опредлен модел на поведение и подражание и да си дадете смислен и логичен отговор преди да решите че няма смисъл да мсилите за такава простотия и че го правите защото ви е кеф???Ще ви кажа колко..Точно 0!ГОляма проклета кръгла празна нула..като проклетото кръгче което сте толкова горди че сте се научили да правите с цигарения дим!Защото смислен отговор няма!Няма логика...Това е просто поредната тенденция..Поредното нещо което правите защото всички правят и никога не се замисляте защо го правите..Защо го вземате..Това е поредния проклет парфюм...Но този е дори по-ефективен мамичката му..И все пак утеха има..Поне от това ще умрете..Е ще умрете рано или късно но поне ще ви убие собствената ви глупост...А аз ще се хиля тихичко отстрани на ужаса в очите ви осъзнаваики че дори да не изчезнете след смърта си заради това че доброволно сте превърнали белете си дробове в тъмна шлака сте съкратили безсмисленото си съществуване с (въведи произволен брой) години.Е не е болка за умиране.Нали постоянно повтаряте на цигара колко гаден и несправедлив е шибания ви живот.Е да прави сте..Гаден е..И да проклет е..Но не защото на вас не ви харесва..А защото такива като вас са повече..Вие и проклетия ви парфюм...

Издишвам..Продължавам...Влизам....Не искам да ви поучавам..Нито да съм нещо повече от вас..
Искам само свежия си нощен въздух.....
Върнете ми го гадини такива....

И ти сънуваш. И ти желаеш. И ти се отчайваш. И ти рушиш. И ти умираш. Също както останалите.

И да, есето ми хареса. Има известна свежест в него.

Обичам ги такива ..С така разхвърляните еднодумни изречения..Често казано има много истина и много ми хареса :Ь.