Заглавие: Публикувано на: 25 Фев 2006 22:08
-Иване,не ме дразни,дееба,помогни ми да си извадя главата от тоалетната чиния! - успя да си поеме въздух Гроздобер
-Защо?
-Защото,дееба,от тук съвсем ясно виждам как 20-те стотинки си отиват бавно и безвъзвратно,защото аз бях единственият човек,дееба,който се противопостави на решението на майка ти да те кръсти Гроздолин,защото аз ти сменях памперсите,защото аз те взимах от детската градина,дееба,защото аз те водех на училище и най-вече защото...защото...защото главата ми е набутана в мястото,където до преди половин час срах,дееба!
Иван се замисли за секунда и установи,че всичко това,което току-що изброи баща му бяха съвсем основателни причини да му помогне. Пък и все някъде трябваше и той да ходи до тоалетна,нали?
След няколко секунди Гроздобер стоеше изправен до тоалетната чиния стиснал доволно монетата,а гордост се четеше в очите му.
-Виждаш ли,Иване? Истинският мъж,дееба,е този,който се бори със зъби и нокти с живота и канализацията! Животът ми отне 20 стотинки и се опита да ги запрати в тоалетната на небитието,но аз си ги върнах! Аз си ги върнах! Аз! Си ги върнах! Дееба!
-Браво,тате!
-Хайде сега,дееба,да хапнем! - подкани бащата и заизлиза от тоалетната.
-Ъъъъъ,забрави да си измиеш ръцете,баща ми. – напомни Иван
-Е за кво да ги мия,дееба,нали до сега бяха във водата.Айде,айде,че ще изстине вечерята.
Двамата се дотътриха до кухнята.
-Не сте се опитвали да удавите Котка,нали? – попита Треволинка,като ги видя целите мокри
-Не сме.
-Жалко. Какво правихте?
Тук Гроздобер придърпа сина си назад,изправи се пред Треволинка,изпъчи се и каза:
-Току-що,дееба,собственоръчно извадих от тоалетната част от нашата прехрана!
-Попринцип бях сготвила друго,но щом искате и лайна ще хапнем...
-Не ме разбра – каза Гроздобер – бях изпуснал 20 стотинки. Извадих ги,дееба!
-Добре,добре,хайде сега сядайте да вечеряме.
Всички се настаниха около масата.
-Какво има за вечеря,мамо? – попита Иван
-Познай – погледна го лукаво Треволинка
-Супа от джанки е сигурно,дееба.Винаги ядем супа от джанки.
-Не и днес.
-Какво има днес тогава?
-Джанки,накиснати в топла вода.
-Жестоко! А къде е сестра ми?
-Нямаш сестра.
-Права си.
Леля Треволинка се изкашля многозначително.
-Слушайте сега. Така и така нещата с дядо Недъги не се получиха, реших да поканя чичо Унуфри...
-Кой,по дяволите,е чичо Унуфри,дееба? – попита Иван
-Иване,крадеш ми репликите,дееба! – скастри го Гроздобер – Кой,дееба,е чичо Унуфри,Треволинке?
-Спомняш ли си човека,който не дойде на сватбата ни? Той беше.
-Кога ще идва?
-Утре.
-Нека дойде,дееба,но ако започне да хвърля гранати в задния двор – хвърчи!
----на другия ден----
-Ало,дееба? Да,дееба.Не,дееба. Добре,дееба.Чао,дееба.
Гроздобер затвори телефона.
На вратата се звънна.
-Трябва да е чичо Унуфри. Иване,моля те,ходи да му отвориш!
Както се получи и предния път,когато трябваше да дойде дядо Недъги,и този път на вратата не беше очакваният гост,а Кирка.Щом вратата се отвори,тя веднага започна да говори:
-Иване,моля те,не ми затваряй вратата. Знам,че от самото начало трябваше да ти кажа,че съм гей.По-точно,че си мислех,че съм гей. Сега вече знам,че не съм.
-Н-н-н-н-не си гей?
-Да,не съм.
-Значи ли това,че си хетеросексуална и можем отново да се съберем?
-Едва ли. Всъщност аз съм метросексуален гей-травестит,който се мисли за бисексуална лесбийка-педофил със зоофилски наклонности.
-Довиждане!
Вратата се тресна.
-Кой беше,дееба? Не беше ли чичо Унуфри?
-Не,тате,беше пощальона. – излъга Иван
-Да ти кажа,Иване,не знам защо,дееба,ама имам чувството,че тоя пощальон е метросексуален гей-травестит,който се мисли за бисексуална лесбийка-педофил със зоофилски наклонности... Внимавай с него!
-Ще внимавам.
На вратата пак се звънна.
Иван отвори.
-Здравей,момче младо! Аз съм чичо Унуфри,брат му на Владо! Куфарите помогни ми да внеса,ако обичаш,но по стълбите недей да тичаш.
На вратата стоеше грозен,нисък и дебел мъж.
-Ъъъъ,добре – измърмори Иван
Слезна пред блока,взе двата огромни куфара и се качи бавно по стълбите.
-Готово,чичо!
-Благодаря ти,племеннико любими! А сега да се събуя помогни ми!
-Нарочно ли говориш с рими?
-Не,прости ми.
-Унуфри! Уфуфри! Здравей,как си? – завтече се от кухнята Треволинка
-Добре съм,скъпа,само леко сърби ме пъпа.
-Искаш ли да отидеш на пазар с Иван? Тъкмо да се опознаете. С Гроздобер ще ти оправим куфарите,докато ви няма.
-Разбира се,ще отидем на пазар,нали съм гъзар.
-Какво искаш да купим,мамо?
-Ами днес ще правя специална вечеря,но нямам продукти...
-Какво ти трябва?
-Едно кило джанки.
-Само това?
-Не – ето ти списък.
----след 5 минути----
-Добър ден! – каза Иван
-Добър ден! – поздрави продавачката
-Какво ще желаете?
-Какво прясно мляко имате?
-Данон.
-От Данон на твое място бих купил цял кашон! – посъветва чичо Унуфри
-Дайте ми едно. -направи се,че не го чува Иван – Извара имате ли?
-Оооо,извара – идеално за попара! – не се сдържа чичо Унуфри
-Имаме.
-Взимам и изварата. Кашкавал „Пършевица”?
-Пършевица – върви с кървавица! – отново се обади чичо Унуфри
И двамата се правеха,че не го чуват.
-Не, „Пършевица” нямаме.
-А някакви вафли?
-Имаме „Мура”.
Точно когато чичо Унуфри отвори уста,Иван го сръга в ребрата.
-Дайте всичко,плюс един килограм джанки.
----три часа по-късно---
-Вечерята е готова!
Иван, Гроздобер и Унуфри се бяха настанили пред телевизора и гледаха мач.
-Идваме.Айде, баща ми,чичо,да ядем.
Тримата се затътриха бавно.По едно време спряха.
-Момчета,дееба,усещате ли,че телевизора е в кухнята,а ние всъщност се тътрим към хола?
Тримата спряха и се върнаха на същите столове,на които седяха преди няколко секунди.
-Джанки! – обяви Треволинка
-Джанки. – потвърди Гроздобер
-Джанки?? – не можеше да повярва Иван
-Джанки не обичам – от тях се спичам – уведоми ги чичо Унуфри
-Не обичаш? – не можеше да повярва Треволинка
-Не обича. – потвърди Иван
-Не обича, очевидно – обяви Гроздобер
-Защо не каза по-рано? – попита го с горчивина в гласа Треволинка
-От къде да знам,че джанки ще сервираш? Започваш вече да ме нервираш! До тоалетната отивам,след малко ще ви скивам. –каза чичо Унуфри и изчезна
На масата в кухнята настъпи мъртва тишина. Леля Треволинка си скубеше косата – не предполагаше, че има човек, който не обича джанки, Иван зяпаше телевизора, а Гроздобер нагъваше джанки като преса – консерви.Беше развил умението да го прави безшумно. Изведнъж от тоалетната се чу гласа на чичо Унуфри:
-Мамка му! Както си се бръснах и стотинките в тоалетната изпуснах!
----десет години по-късно---
-Дядо Гроздобере,дееба,сестра ми да ме дразни продължава,да ви пикам на шибаната държава!
Гроздобер се усмихна и каза:
-Моето момче,личи си,че се от нашето семейство.Хайде сега се върни да скубеш катерици и остави сестра си на мира.
|