Таа всъщност Страж вече е бая голям но пускам само една част тука ако ви хареса слагам всичките. Поствайте коментари!!! Ценя мнението на всички!






Никой не го очакваше. От събраната информация човешката раса беше неимоверно изостанала на технологично и обществено равнище, все още разчитаща на подобие на племенна система. Това трябваше да елементарна задача, третостепенна кампания за поредният аванпост. Може би затова когато навлизаха в човешката планетарна система въобще не бяхя вдигнали гарда. Може би затова когато бойният кораб се появи излизайки от космическата пространствена аномалия в първия момент решиха, че става въпрос за конкуренция. Каква глупава грешка.
Единственото което спаси експедиционният корпус беше, че корабът беше пострадал неимоверно, гореше на няколко места а пробойните в корпуса бяха над двадесет. Не че това му попречи да унищожи три от ескортните крайцери а когато вече беше полуразбит да поеме по курс сблъскващ го с четвъртия. Мигове преди двата кораба да се разбият един в друг, от човешкия се отделиха множество десанти съдове които се насочиха към флагмана на ескадрата пренасящ и наземните части за инвазията. Сякаш целият екипаж се беше въоръжил и беше се включил в абордажа, много от човеците имаха за оръжие каквото им падне и не бяха проблем. Но същинските десантчици бяха. Облечени в моторизирани брони с невероятна проходимост и реакции - сякаш бяха част от телата им , те носеха тежко въоръжение по - подходащо за танк, прегазвайки цели отделения преди да паднат. Сега един от тях стоеше пред него. Той чакаше, нямаше закъде да бърза ... не биваше да бърза. Човекът беше ранен на няколко места и от това което знаеха за физиологията им трябваше отдавна да е умрял от загуба на кръв. В съседното отделение се чуваше стрелба и викове. Спокоен в способностите си псионикът продължаваше да дебне човешкият пехотинец. Наистина не биваше да бърза ... видя как другият се разправи с останалите. Щика и приклада на карабината му бяха целите в телесни течности. Пехотинецът погледна оръжието си, върху което един червен индикатор мигаше бясно и го захвърли ядосано в ъгъла. Сега моментът беше подходящ. Миг преди да се промъкне зад него обаче той видя друг псионик, който се материализира точно зад гърба на човека. Явно наистина беше добър след като въобще не го усети. В последият момент сякаш воден от шесто чувство човекът се обърна само за да види как половинметрово острие се забива в гърдите му и излиза откъм гърба му. Пехотинецът сведе поглед към стърчащото острие и после погледна псионика в очите. След това бавно вдигна бронираната си ръка и строши врата му, захвърляйки и него в ъгъла до непотребната карабина. Хвана с две ръце острието и на тласъци го извади от раната. Това обаче изцеди последните му сили и той се свече на колене. Междувременно стрелбата в съседното спря. Човека се облегна на стената и извади пистолета си. Малко по късно в пълната с трупове зала нахлуха двама редови войници, но още с първите изстрели бяха попиляни по пода. Ръката на войника безсилно се отпусна и погледа му се замъгли.
Псионикът спокойно се материализира пред него... сега вече наистина нямаше закъде да бърза. Бавно издигна острието си, искаше човека да види това. Но беше подценил противника си. Бронираният го хвана и го запрати към стената сякаш беше играчка. После с мъка се изправи и каза нещо на собствения си език. След това се усмихна, дигна пистолета си, опря го в челото си и натисна спусъка.

Въпреки тежките загуби нанесени от неизвестия боен кораб окупацията на Земята протече лесно. Просто вместо един трябваха три месеца. Самите хора доста ги улесниха. Вместо да се обединят, някои се предадоха веднага а други дори се обърнаха срещу себеподобните. Минаха няколко години но никъде не беше открита информация относно тайнствения нападател почти провалил атаката преди дори да е започнала. Тогава той си спомни за последните думи на бронирания пехотинец. Не беше кой знае каква следа, но все пак намери един човешки роб преводач и го попита какво значи тази фраза. Задачата се оказа нелека, защото думите бяха от един отдавна мъртъв език. Превода гласеше следното – „Значи с такъв избор свършва моята история... Смърт или свобода....”. Фразата не значеше нищо, но от друга страна значеше много. Затова когато в в близка орбита до родната им планета се появи огромен дредноут, който бавно се насочи към нея разбивайки с безразличие и най- могъщите им флотилии, той въобще ама въобще не се изненада.

Началото беше скучновато, но следващия абзац много ми хареса ПУСКАЙ!
ПС Старкрафт рулира

както казваш но... Стражът има само бегла връзка със Старкрафт и това е механизираната пехота.

добре де ето още малко за зарибявка




откъс от вестник "Таймс" брой 3.10.2009
стр1
" ... и възможна терористична база беше открита тази събота от руски изследователски екип в район близо до Камчатка, Сибир. Никоя държава не е признала за съществуването на изоставената военна инсталация, така че е възможно да се заключи, че принадлежи на неизвестна досега терористична организация. Опитите да се проучи съдържанието й са се провалили след няколко нещастни случая породени от запазилата се през годините охранителна система. Единствената улика намерена от руските учени е епитафът на входа написан на руски, английски, немски, и български и гласящ следното:

" И ще дойде ден когато всички ние
минали през тези двери ще умрем.
И няма да има вече Страж,
който да пази Земята,
и звездата човешка ще угасне."

По-нататъчните изследвания са били прекъснати от появата на руски комадоси от СПЕЦНАЗ отцепили района. Правителствата на Великобритания, Русия, Германия, САЩ и България отказаха коментар.
Продължава на стр 3

стр 3
" Откритието е било направено по време на геологически проучвания зза измерване сеизмична активност и скален състав. Следват думите на д-р Юрий Петрович от Московския геологически институт : "Копаехме на дълбочина около 20 метра когато сондата изведнъж задращи силно, когато я извадихме, главата с диамантен резец беше напълно разбита. Така и не научихме какво сме ударили, но явно е било с изключителна здравина. Решихме да направим щателен оглед на местността когато Василий- нашият местен водач заедно с двама мои колеги ни съобщи по радиото, че е намерил нещо странно в една от близките пещери. Оказа се че дъното на едно от разклоненията завършва с огромна бронирана врата с този епитаф отгоре и някакъв вид разпознавателна система Опитахме да я разбием но това активира автоматичен огнемет, който лошо изгори другите двама. Наложи се да пратим SOS по всички налични отворени честоти, но вместо медицински екип ни пратиха СПЕЦНАЗ." Завършва лаконично д-р Петрович. Колегите му се намират в Владивостожката болница с тежки изгарания. Нашите читатели могат да бъдат сигурни, че ще ги уведомим за всякакво развитие на ситуацията."

Криосънят винаги криеше рискове... не се знае кога точно ще се окаже че си прекалено студен. И все пак сън не беше правилната дума защото съзнанието оставаше будно за разлика от тялото... В състояние на криосън човек можеше да.......
- Добро утро, сънчо време е за ставане!
- Уууф мамицата ти! Тъкмо сънувах оная русата от медотсека!
- Хайде стига, токувиж до утре си я свалил...бегай за един душ, кафе и после на мостика!
- Ама ние да не сме си вкъщи вече?!
-А ти как мислиш? Защо иначе да ти развалям сънищата?
- Това, че си гадно копеле е достатъчна причина...
- Да, да, марш към душа!
20 минути по-късно...
- Яяя, спящата красавица се е събудила!
- Добро утро!
- Guten morgen!
- Здравствуй брат!
- Добро утро на всички! Е прибрахме се а?
- До 5 минути влизаме в стандартно пространство в орбита до Марс, оттам направо на доковете на Фобос и до има няма месец старото корито ще е като ново.
- Даа оръдията и изтребителите ще се подменят, бронята също, но не и пилотите...
- Стига човече, всички сме наясно, че това не е ваканция.
„ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА
ВЛИЗАНЕ В СТАНДАРТНО ПРОСТРАНСТВО”
- Май предупреждението и за нас се отнася а?
Ефектът от преминаване в стандартното пространство беше различен за всеки и минаваше през главоболие до гадене. На някои въобще не им понасяше така , че предупреждението дойде на място.
- Home sweet Home...
- Тъпа изцепка, ама от тебе и не съм очаквал по-добра...
- Който иска да погледне Земята да знае да отиде на наблюдателната палуба трябва да се намира вдясно от нас...
...
...
...
- Ааа нали само нашата каруца би трябвало да е тук?
- Няма други кораби които да са поправка или патрул тук. Всичко е на фронта без нас.
- Тогава я погледни сензорите.
- Какво по..... мамицата му тревога!


"ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА ДА ЗАЕМАТ ПОСТОВЕТЕ СИ! ТОВА НЕ Е УЧЕНИЕ!"
"ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА ДА ЗАЕМАТ ПОСТОВЕТЕ СИ! ТОВА НЕ Е УЧЕНИЕ!"
"ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕКИПАЖА ДА ЗАЕМАТ ПОСТОВЕТЕ СИ! ТОВА НЕ Е УЧЕНИЕ!"

- Оох мамка му как ми се иска това чудо да млъкне най-после...
- Де такъв късмет а ? Какво имаме пред нас?
- Неизвестна ескадра. 4 ескорта плюс един носач.
- Чий го дирят тука тия говеда?
- Някакъв шанс да се свържем да ги питаме а?
- Забрави май няма нужда...токущо им изчислих курса...
- Нека да позная към Земята нали?
- Пише ти се отличен. Готови за прехващане дигнете главните двигатели на 60%.
- Ама да не би да искаш да им влезем с един полуразбит разрушител на 4 ескорта и един носач?! Повече от 2-3ма няма да свалим после ще ни гръмнат.
- Эта било оченъ безсмисленное.
- Така е ние сме единствения кораб тук така , че ще ги прихванем.
...
...
...
- Това е странно не правят нищо, май само ни гледат и чакат?
- Всички налични ескадрили навън! Пълен залп от десния борд!
...
...
...
- Има пряко попадение в двигателя на десния ескорт извадихме го от строя!
...
...
...
- Мамка му имам един на опашката! Не мога да му се изплъзна! Удари ме! Трябва да ката...
...
...
- Пожар в десния реактор! Охладителната система е повредена! До 15 минути ще има ядрен бум!
- Трябва да напускаме кораба или ще светим самички в тъмното!
- Идвай към капсулите човече ще се опечем след малко!
...
- Не, не към спасителните капсули! Вижте какво спираме ги тук и сега!
Нямаме друг кораб с подпространствен двигател тук. Няма как да повикаме помощ. Дори някои да се реши влезе във фризера за година две за да стигне със обикновен ще леко късно.
- Да, пускайте съобщение по интеркома - всички да се минат през оръжейната и после в абордажните модули. А вие бегом в броните!
- Jawohl!
- Слушам!
...
...
...
Облегна се на барикадата и презареди, бяха останали само тримата.
- Ще се мре а ?
- Погледни от хубавата страна на нещата, русата от медотсека и без това нямаше да ти пусне...
- Все още не се свършило. Вижте какво, раделяме се и тръгваме всеки в различна посока. Търсим каквито и да е важни системи на кораба- мостик, двигател, реактор, животоподдържаща, дори кенефа пак е нещо и ги взривяваме. Ако понатрошим тая пущина може и да гръмне.
- А как предлагаш да намериш важна система на неизвестен извънземен кораб пълен до горе с гадове? Едва ли имат упътващи табла наоколо от типа "Вие се намирате тук"....
Последният въздъхна и се подаде над барикадата:
- Ако не друго е хубав ден да се мре.
В същия момент изстрел проби визьора му и разпиля мозъка му наоколо. Единия от двамата оцелели надникна набързо и се прикри:
- Мамка му идат! Слушай правим каквото ти казах ти тръгни по левия коридор аз по десния!
Понечи да тръгне когато видя, че тругия гледа втренчено падналото тяло на мъртвия:
- Сукини сини! Я вашу маму дедал!
С подивели очи той се надигна и започна да стреля по противниците.
- Бегай брат! Досвидания!
- Не досвидания...Сбогом!
Затича се по коридора докато зад него кънтеше карабината на другия
Видя някаква врата отвори я, влезе вътре, затвори я и се облегна на нея. Чак тогава регистрира присъствието на около 30 инопланетяни, които се обърнаха към него учудено. Май беше попаднал в нещо като храм. После погледа му се спря на огромните остриета носени от всеки от тях. В един момент те явно стигнаха до решение и просто се изпариха пред очите му. Невярващ той примига няколко пъти. После се ухили, сложи щика на карабината си, зареди последния пълнител и премести предпазителя в положение за автоматична стрелба...

и още една част този път свързана с милия ни филм Aliens щото нещо съм се разбесувал

Чакаха. Чакането убиваше по дяволите...Беше почти толкова зле колкото момента в който в крайна сметка ги дочакат. Поне нямаше да чакат дълго - те винаги идваха. Бяха се окопали в едно от складовите помещения на -3то ниво така че нямаха проблем с храна и муниции. Тримата бронирани бяха застанали пред барикадата на вратата още двама зад тях и четирима невъоръжени встрани на безопасно. От една от броните можеше да се чуе тихо жужене и с по -трениран слух човек можеше да разпознае Rammstein.
- Кой мамка му е пуснал тая жица? Зиги ти ли бе?
Попитаният се ухили:
- Ja herr commendant.
- А би ли я спрял щото ще ни чуят ще дойдат тука и ще ни изкормят?
Другия пак се ухили май се беше и напушил като говедо...
- Nein herr commendant.
Смях. Гробарски шегички пред лицето на бързо идващото неприятно бъдеще...
- Абе те така и така ни знаят къде сме и ще дойдат и без това... Барем го набичи до дупка. Ако не друго искам озвучаването да е подходящо, писъците не са ми любими...
- Jawohl herr commendant!
Отново смях. "Ние които ще умрем сме готови да се смеем на какво ли не."
- Чувам ги! По местата!
Тримата бронирани заредиха оръжията си и ги насочиха към вратата по която почнаха да се сипят удари. Другите двама насочиха своите към вентилационната шахта на стената и зачакаха напрегнато.
...
...
...
Стрелба зад гърба му го накара да се обърне. В същия момент един ксеноморф излезе на скорост от шахтата размина се на косъм със куршумите на другите и скочи право към него. Той инстинктивно вдигна оръжието си и пришълеца полетял към него се наниза сам на щика. Гадината обаче още беше жива и понечи да го разфасова с ноктите си. Той натисна спусъка на подцевния гранатомет и граната запрати ксеноморфа към стената където се взриви още в него обливайки го с карантиите на извънземното.
...
...
...
...
- Мамка му тъпа киселина! Съсипа ми боята!
- Какво пък се коркаш нали си още жив и с пълен комплект крайници...
- Да ама ми отне седмици докато го докарам тоя феникс и светкавиците!
- Момчета обадиха се по радиото идват да ни вземат! Кацат на 3та площадка!
- Добре взимайте патрони Двама бронирани плюс един без броня с огнемет заемат авангарда! Цивилните по средата! Аз и още един неброниран с огнемет пазим тила! Давайте!

Страж





- Кои са тия балъци?
- Новобранци. Още са като на тръни и не могат да проумеят какво става.
-Е?
- Четирима от 254-та Стрелкова Дивизия на Червената армия. Пратили цялото им отделение срещу панцерите, според регистъра са мъртви и погребани.
Един SS-овец от „Хитлерова младеж” – водят го безследно изчезнал в Нормандия. Двама френски пилоти на F1 „Мираж” – самолетите им се разбиват при тренировъчен полет над Средиземно море, официална версия- безследно изчезнали. Екипаж на кубински патрулен катер мотал се в Бермудския триъгълник. Трима американски рейнджъри- K.I.A. в Ирак, къщата в която се намирали била заредена с пластичен – останал само кратер.
- Нали се разбрахме да спреш тоя номер с Бермудския триъгълник?
- Да ама е страшно удобно пък и всички знаят , че в Бермудския триъгълник стават странни неща.
- Особено след като ти се намеси... Май от цялата групичка само швабата става, като го гледам най- малко се притеснява къде е попаднал. От другите можем да вземем най-много братушките.
- Не става трябват ни всички. След формирането на 3-ти експедиционен корпус съвсем го закъсахме откъм личен състав.
-Даа, вече не е като едно време а ? А помниш ли, когато бяхме само тримата? Все едно беше вчера а не преди години. Спомням си точно когато...
...
...
...когато се навих да дойда с вас въобще нямах това предвид!
- Отвъд тоя рид трябва да има хижа, или така е поне на картата. След има няма километър ще сме на топло да пием чай.
- Това планината не е за мене, аз съм си градско чедо, особено пък в тоя студ...
- Така е като по цял ден цъкаш на компа вместо да идваш по-често с нас. Хайде стига си се оплаквал и дай място да мина. До хижата аз ще бия пъртина.
...
...
- Има ли някой вкъщи?
- Изглежда запуснато.
- Чудесно... дайте да обръщане докато не са ми замръзнали ташаците.
- Стъмва се и пътят назад не е малък. По- добре да пренощуваме тук и утре сутринта да си тръгнем.
- ОК, съберете дърва за печката, аз ще погледна избата. Току виж съм намерил забравена домашарка долу...
- Де такъв късмет...
...
- Копелета елате ВЕДНАГА!
- Да не намери верно домашарка?
- По-лошо!
- Ясно, значи долу има пиене и пички...Дай да видим защо се е развикал....
...
- Какво е това бе?!
- Що мене питаш?
- Чувствам се като в „Досиетата Х”.
- Ще влизаме ли вътре?
- Ти луд ли си?! Кой знае какво има вътре!
- Значи решено, само си гледайте в краката.
...
- Има дупки от куршуми по стените. От гранати също, дайте да излизаме. От това място тръпки ме побиват.
- LOL. По земята са разхвърляни оръжия... погледни го това- така би изглеждал автомат Калашников 2300 или нещо от сорта!
- Нищо чудно да си прав. Мен ме притеснява това къде е бившият му собственик.
- Край! Махаме се! Каквото и да се е случило тук, не е задължително да се случва и на нас!
- Само още малко и се чупим...
Стигнаха до по-голямо помещение.
- А стига бе погледни ги тия!
- Мязат на някакви брони.. огромни са! Я ми помогнете да се вмъкна в една.
- Ха, посмъртно няма да я помръднеш. Сигурно тежи над двеста кила!
- Не може да ти се налага сам да я движиш, трябва да има някакъв вид сервомеханизми.
...
- Е как е ?
- Чувсвам се леко странно. Малко ми е неудобна но свиквам.
- Брато приличаш на маринец от Старкрафта!
- Това пък какво е ?
- Видя ли? Ако вместо да се занимаваш с глупости цъкаше по цял ден на компа като мен щеше да знаеш...
- Ъъъ какво значи synaptic link?
- Не знам... нещо покрай нервната система, буквален превод – мозъчна връзка. Защо питаш?
- Ами на дисплея пише, че е изключен и че се преминава към стандартни датчици за движение.
- После ще му мислиш, сега може ли да си тръгваме вече?
- Да, да само чакай да...
Не можа да довърши когато животно, приличащо на кръстоска между куче, бик и октопод се нахвърли върху него и го събори на земята с ръмжене. Ноктите му задращиха по бронята.
- Махнете тая смрад от мене!
- Изстрели пронизаха въздуха и куршумите с тъп звук се забиха в тялото на гадината. Един от другите двама беше вдигнал паднал пистолет и методично изстрелваше патрон след патрон. Съществото остави поваления и се обърна към стрелеца с намерение да го разкъса, допускайки по този начин фатална грешка. Зад гърба му бронираният се изправи, извади от кобура на бронята си оръжие приличащо на малокалибрена зенитка и с един откос нарешети каквото и да беше онова, както и стената зад него. Тримата бавно се приближиха.
- Мъртво ли е?
Пристъпяйки леко от крак на крак този в костюма го побутна с цевта на оръжието си.
- Така като гледам май да...
В този момент едно потрепване на единия крак на съществото го накара да подскочи и да изстреля още половин пълнител в него.
- Мда, определено е мъртво. В това обаче отказвам да повярвам!
- И на мене ми изкара акълите. А ти къде си се научил да стреляш?- обърна се към този с пистолета.
- То от толкоз игране на екшъни все нещо трябваше да попие нали? Аз ви казвах да не влизаме тук ама кой ме слуша! Ами ако има още от тези...неща!
- Нищо чудно да има.. сега поне сме наясно какво е станало с предишните обитатели.
Далечен рев ги накара да се сепнат.
- Я по добре и вие облечете от тия брони...

Остават още няколко но първо ще почакам за мнения

Добре, историята е разпокъсана, почти не мога да схвана кое кога се случва, но някак си се оправям. Описанията почти ги няма, нито един от героите си няма име, което е малко объркващо, нещата явно се случват на две места в две различни времена, само дето не се знае кое е първото място. Няма никакво обяснение защо се случва едно нещо или друго. Само че идиотския хумор кефи! Давай, пускай още Ама не сега, утре може би или след още няколко коментара.

значи историята е разделена на епизоди, свързани са някои а някои са отделни. Освен това идиотския хумор е с мяра. Героите нямат имена - те са безименни, просто статистика дето викаше Сталин.


Таа свързани са 1 и трети епизод останалите са отделни като всеки е свързан с нещо. Последния е леко ироничен към самия мене

Но от какво се състои Стражът?*

Българска бронирана пехотна дивизия(около 15к личен състав) - щурмоваците на Стража откъдето минат трева не никне(изпушват я). Обикновено просто слагат щиковете и прегазват какъвто и противник да е от другата страна без да се притесняват особено за загуби, все пак носят брони. Често ги наричат "лоши момчета" (от Bulgarian armored infantry division =B.A.D. boys)


Руска лека пехотна дивизия (около 15к личен състав)- въпреки многото си преимущества броните са неудобни особено в сгради. А само едни са достатъчно луди да вършат същото като горе-посочените без носят защитни костюми. Имат навика да удрят по 150г за храброст преди боя.(Тук има и доста снайперисти, които удрят само по 50г за да не им треперят ръцете)


Немски механизиран корпус (около 10к личен състав)- карането на танкове, мекове и пилотирането на изстребители и dropship-ове(ей няма подходящ превод за тая дума и това е положението!) изисква хладнокръвие, търпение, умение и немалко тактически заложби...Achtung!

Флот(около 20к личен състав - корабите си искат екипаж и това е ) - сбирщина от мегаломаниаци, които не страдат от клаустрофобия и на които танковете и мековете им се струват прекалено малки за да си начешат крастата за величие.

Научен отдел (около 5к личен състав)- в една безкрайна вселена израза "надпревара във въоръжаването" добива коренно различен смисъл.... освен собствени разработки тук се изследват и артефакти.


*(забележкъ всъщност всеки може да се включи където му допада но ядрото на всяко от първите 3 подразделения е съставено от представители на съответната нация)

Последната засега част - Окопна война Trench warfare

Стовариха ги около километър преди фронта. Зенитен огън, беше обяснението. Дори тук встрани от сражението земята беше изгорена и почерняла. Скоро стигнаха до окопите, точещи се със стотици метри навътре. Посрещна ги брониран пехотинец. Кой знае колко зле беше тук щом като имаше и бронирани...
- Добре сте ми дошли мили гости. Дайте сега да ви светна за някои работи. Първо полевата кухня беше разбита от артилерийска стрелба миналия вторник така че ще караме без топла манджа. Второ, в началото ще сте малко нагъсто но съм уверен че ще ви хареса нашият 5 звезден бълхарник! И трето – дезертьорите се разстрелват на място! Демонстрирам!
Той взе паднала каска и леко я подаде над окопа. В същия момент изстрел я изби от ръката му. Още няколко я удариха преди да тупне продупчена на дъното на окопа.
- Имат страшно добри снайперисти, стрелят перфектно и в тъмното. Ако няма въпроси отивайте да си оставяте нещата и да ви определят позиции по периметъра.
...
...
Аман от новаци! И точно тук да ги натресат, в най-дълбокото! Приближи се до наблюдателния пост, внимавайки къде стъпва в лепкавата кал. Както беше с броня му се наложи да се сгъне на две за да мине през вратата. Без той самият да го знае, му оставаха 17 часа живот.
- Как е навън?
- Укротиха се. Знаят, че позициите им са твърде близо до нашите за да опитаме орбитално бомбардиране и бяха доста немарливи напоследък. Затова и щурмовиките ги хванаха неподготвени. В момента си траят.
- Не задълго. Виж, един от моите липсва, от 3та рота. Останал е в една от ония пещери след като им направиха засада. Засега е добре, но преди половин час се обади и каза, че са го открили и няма много останали муниции. Дай да пробваме да го измъкнем.
- Става, това безкрайно кесене на едно място с дни ми писва. Дано имаш някакъв план, щото иначе може да го отпишеш отсега.
- Имам една идея. Тия новите имат няколко БТРи. Предназначени са за лека пехота, но вътре могат да се сместят таман трима бронирани. Отиваме, взимаме го и се връщаме преди да ни усетят без пушка да пукне.
- Добре съгласен, отивам да се екипирам, трябва да намеря и някой да ме замести.
- След малко среща пак тук.
...
...
...
- Леко ще ни изтрепеш!
-Ох, да му се не види! Гледай къде караш! Къде си се учил бе!
- Тренировъчен полигон. И там ми казаха че БТРа не е предназначен за скалист терен с висок наклон!
- Ама тоя дори вярва на това което му казват на полигона...
- Поредният новак. Толкова ли сме го закъсали та да взимаме такива...
- То всъщност кои сме останали от старите кучета? Лео беше убит миналия месец. С Василий и Зиги не съм се чувал от година. Май само ние останахме.
- Разпределили са ни нашироко, барем нещо попие в тия новите. Андрей е живичък за другите не знам.
- Даа няма я старата гвардия. Тия дори да пият не умеят.
- Стига лаф че сме близо. Ало водача, пусни димна завеса докато излизаме после ни чакаш 15 минути. Не се ли върнем, изнасяй се!
...
...
...
- По-тихо човече кофти става ако ни подпукат на откритото.
- Ей там 50 метра по нагоре е...
- Оставили са го намира. Давай бегом!
...
Откос го накара да залегне.
- Ей тъпанар! Приятелски огън говедо! Свои сме!
- Старши ти ли си? Изкарахте ми акълите.
- Идвай с нас преди да са ти изкарали и червата. Има БТР, който ни чака малко по надолу по склона.
...
...
- ДЕСЕН ФЛАНГ, ! Огнева точка горе до скалите!
- Строй триъгълник! Назад със стрелба!!
- Гранати! Залягай!
- ЛЯВО! ЛЯВО! От там също идат!
Заряд от чиста енергия се заби в единия.
- Аааах...
- Носи го надолу! Аз пазя тил!
...
...
- Затваряй! Тръгвай!
- Да не си посмял да пукнеш сега! Кой ще обирам на карти?!
- ...Шегата...беше...доста...безвкусна...
На пода бавно се образуваше тъмночервена локва ...
...
...
- Санитар! Санитар! Имаме ранен!
...
...
- Как е?
- Няма да изкара нощта. Загуби много кръв докато го докараме а и целия е обгорял.
Другият се отдалечи с глухи стъпки, в очите му имаше сълзи.
- Това стана заради мен...не биваше да го прави...Затова са ме оставили жив. Просто са чакали някой да се опита да ме измъкне. А сега той ще умре когато можеше да живее още.
- Може би, но оживя ти, който със сигурност щеше да умреш. Приеми го. Аз бих направил същото, всеки от нас щеше да направи същото. Но това е война, хората умират като им дойде времето.
- Но не неговото трябваше да свърши...
Първият си позволи една крива безрадостна усмивка:
- Знаеш ли когато се записахме с него, мислехме по твоя начин. За нас беше приключение...като на филм. Чак после осъзнахме в какво сме се набутали.
- Как може да мислиш по такъв начин?
- Свикнал съм.- за миг лицето му почерня.- Не знаеш колко приятели съм погребвал досега... По-добре ходи пийни нещо, ще ти помогне.
Когато вратата се затвори той промълви загледан в нищото.
- И се надявам никога да не научиш...
...

- Огледа ги един по един. За съжаление не отне много време. Тридесет човека от различни отделения се бяха прикрили около него... и трупове... толкова трупове. Всички бяха изплашени и изморени до смърт. Бяха изкарали последните 72 часа на адреналинови инжекции. Моралът отдавна беше ударил дъното и вече го подкопаваше, всъщност се чудеше как не са се разбягали кой накъдето види.
...
Сети се за нещо което можеше да направи. Откачи си манерката и я подаде на този до него.
- Пийни една глътка и предай нататък.
- Ха каква е тая блудкава лимонада?
- Лимонада ама като гледам можеш и танк да подкараш с нея...
- Не плохо, не плохо, но моя била силньее.
- Дайте и тука не я изпивайте цялата.
- Уф това да не е източено от охладителя на реактор? Само като го помирисах и ми се насълзиха очите...
Всички се оживиха малко и лицата им просветнаха. Сега май беше момента за една вдъхновяваща реч...
- Слушайте ме всички. Сега би трябвало да кажа няколко героични думи за повдигане на духа. Проблема е, че не ме бива за такива работи. Но ето какво ще ви кажа. И да спечелим, за нас няма да учат в училище или да има паметници и епически оди, щото никой няма да научи и без това. Но ако загубите... ви обещавам после да ви скъсам задниците!
Всеобщият смях му показа, че е налучкал пътя.
- Така, зареди! Тури щика!
Изправи се и понечи да извика с всичка сила:
- На...
Тридесет погледа го проследиха как безмълвно се свлече надолу. И тридесет гласа изпълнени с ярост довършиха недоизречената заповед:
-... ЩУРМ!

The war eternal
Вечната война




Допушваше си спокойно цигарата загледан в залеза. Начинът, по който двете слънца се скриваха зад планината го превръщаха във впечатляваща гледка, но той не й обърна внимание. Беше му пределно ясно, че няма да се измъкне оттук. Беше му станало пределно ясно още преди дни. Сега просто чакаше да дойде и неговият ред. Съзря няколко черни точици движещи се към него. Май редът му щеше да дойде по скоро от колкото беше очаквал.
...
...
...
Експлозия го отхвърли назад. Взривната вълна го запокити към скалите в които се удари със стъргане на метал. Падна долу зашеметен но все пак още жив благодарение на бронята си. Усети соления вкус на кръв в устата си. „Интересно...” помисли си сякаш беше страничен наблюдател „...как този последен миг се разтяга във времето..сякаш може да продължи цяла вечност”. Пред очите му имаше нещо и той се помъчи да фокусира погледа си. Беше стара каска. Бог знае от кога беше тук, сигурно от десетилетия. Отново се усети как мисли все едно е трето лице „ Виж ти, как умът се опитва да запомни всички детайли, все пак това е последното което вижда на този свят.” Каската някога е била черна, но годините бяха оставили само кафеникавият цвят на ръждата. Очите му се плъзнаха по очертанията й внимателно отбелязвайки всяка особеност. Имаше нещо като емблема отдавна изтрита от вятъра, но на нея имаше полузаличена, но четима една дума. Насили се да я прочете въпреки болката. Думата беше „Страж”.
И светът се превърна в ярка светлина.
...
...
...
Около двеста километра по-нагоре.

- Всички цели са били поразени. Няма данни за останали концетрации на вражески войски. Желаете ли да изпратим няколко екипа за по-щателно проучване?
- Няма нужда. В момента долу има само призраци...




ЗАсега други части няма, освен в шизофреничното съзнание на автора. Кога ще ги напиша не знам....

Чaкай малко сега, това от една творба ли са или просто нахвърляни от 1 автор?
В началото напомня на Guardian-а от Master of Orion. Това е космическа стратегия, където завладяваш планети и най-важната се пази от един супербос а именно Guardian.
Частта с геймъри, намерили костюми на маринки зарязани в къща е нелогична, останалото е добро, стига да се върже с увлекателна история.

това са няколко различни разказчета свързани само с едно - Стражът. Това са епизоди, показващи различни моменти от неговата история. Някои са майтапчииски, като този с геймърите намиращи бронирани костюми в изоставена хижа или този свързан с Пришелеца. Други като Окопна война не са. Това е. Като ги препрочетеш ще почне да ти става ясно. Не бих говорил за сюжет. В случая имаш няколко.


Most frequently asked questions


Какво е Страж? това ще намериш в откъса от вестник Таймс от 2009
Как се е появил? Има ли значение? Важното е че го има и съществува.
Защо копеле си написал такава глупост? Защото.
Ще го продължиш ли? Да най-вероятно.



ВЕрно ли мяза на Master of Orion? Аз всъщност не бях забелязал...

А играл ли си го? В първата част Guаrdian-a пази планетата Орион, а в третата има няколко, пазещи няколко планети. В първата част го бих копелето, 100 години рисърчвах и събирах след като разкъртих останалите цивилизации и едва тогава го бих с мегафлот. В третата част не ми стигна търпението.

Хареса ми разказчето щом ме задържа толкова време да прочета сички части

Да играл съм 3тата част но не бях обърнал внимание че първият епизод има прилика.

Сега пиша един нов и скоро го поствам.

Започнал съм нова част. Този път с шегаджийски привкус за да уравновесява Окопна война. Поствам началото й и по нататък продължението.





Столовата беше обвита в дим и разговори.
„ И аз му викам, ааа ти само като си свалиш противогаза ще ги уплашиш!” Всички около разказвача се захилиха бурно с изключение на този,за който се отнасяше шегата и едно каре усърдно разцъкващо карти:
- Това съм го чувал.
- И аз. Раздавай наново.
Третият отпи от чашата си и допълни:
- Стари вицове разправят...обявявам терца.
В другия край на залата, обитателите на една маса се надигнаха с немалко клатушкане и подхванаха с гъгниви гласове:
„ Соооюз нееерушииимьй, респуублик Советскииих...”
В отговор обаче, близо до тях се разнесе „ Дойчланд юбер алес”
Докато всички предвидливо се преместиха на разтояние, карето продължи да разцъква с безразличие:
- Ще стане въргал.
- Аха.
- 5 бири, че ще се сбият веднага.
- 10 че ще се сбият след 5 минути.
- Бива, Владо като неутрален ти засичаш време.
И наистина, разликите в идеологията не след дълго станаха очевидни и за певците, и те преминаха от думи към дела, пръскайки дъжд от потрошена стъклария.
- Бах маа му, печелиш!
Съседа му се усмихна ехидно:
- Значи със спечелените от играта ми дължиш точно 2 и половина каси бира...
- Не трябва ли да ги разтървем?
Четвъртият прекъсна мълчанието си:
- Нее, благодаря – живее ми се още хора, идва ми отпуска. Намесим ли се сега, ще ни смажат и нас. Чакай първо да охладят малко страстите.
- Къде ти е отпуската?
- Хавай. 3 седмици,стандартни правила. Фалшива самоличност, държа си устата затворена и никакви опити да се свържа с роднини и/или приятели... не че са ми останали живи такива де.
- Блазя ти, не забравяй да ни пишеш.
Един от биещите се прелетя покрай тях, забивайки се по балистична траектория в стената.
- Май вече можем да ги разтървем а?
- Става...

наистина харесва ми - сичките отделни епизоди създават идеята за доста обширния "свят", дето се развива действието. Много е добро като начало, но съм напълно сигурен, че на всички би им харесало нещо малко по-дълго. Не казвам да напишеш роман, но няква серийка от три-четири разказчета с общи герои или място на действие(примерно).
инач- давай в същия дух