Беше задимено. Очите му почти се насълзяваха. Имаше кестенява коса и тъмни очи, които на бледата светлина изглеждаха черни. Носеше дънки, леко изтъркани отзад и на коленете, но това не правеше впечатление на никой – такава беше модата.
Беше подвил ръкавите на ризата до лактите, седеше на бара и пиеше водка с портокалов сок. През един стол от него седеше момиче. Беше хубавка и веднага хвана погледа му. Премести се до нея и я заговори.
След час се озоваха в хотелската му стая, целувайки се страстно. Той усещаше енергията, която преливаше в него. Чувстваше се бог!
На сутринта, когато се събуди, не помнеше нищо. Имаше ужасен махмурлук и кръвта в главата му пулсираше. Обърна се и видя голото женско тяло до себе си. Онемя пред красотата му. Докосна я, но тя беше студена.
- Господи, защо? – вдигна очи към тавана.
Стана, облече се и си тръгна. Както винаги. Хвана първия самолет. Отново бягаше. От себе си. Мразеше това, което е. Природата беше по-силна от него и не можеше да се владее. Беше опитвал, но без резултат. Винаги намираше начин да си набави енергията. Понякога, както сега, дори не помнеше как. Губеха му се много моменти.
От летището взе такси и каза на шофьора да го закара извън града, където и да е.
- Ако искате, мога да ви заведа до езерото. Местността е много красива, а и е близо. Но ви съветвам да не оставате през нощта.
- Защо?
- Много хора са изчезнали там.
Подминаха табела с надпис “Езеро №57 2км.”
- Интересно име. Откъде идва?
- Преди няколко години наблизо имаше военна база с това име. Езерото е кръстено на нея, както и цялата местност.
- А какво е станало с нея?
- Закриха я. Говори се, че заради езерото.
Пристигнаха. Той плати и таксито потегли. Огледа се. Наистина беше много красиво. Лъчите на слънцето се отразяваха от водата и я позлатяваха. Беше началото на юни и лятото вече се усещаше. Той се приближи към езерото и усети някаква странна енергия. Съблече се и влезе във водата. Беше студена, но това не му направи особено впечатление. Реши да поплува. Колкото по-навътре влизаше, толкова повече енергия се вливаше в него. Беше различна от тази, с която беше свикнал. Не можеше да разбере с какво, но му харесваше.
След малко излезе и легна на брега. Заспа почти веднага. Когато се събуди, първото нещо, което видя, беше луната. Спомни си думите на таксиметровия шофьор. Трепна, но не стана. Любопитството го човъркаше, а и знаеше, че няма какво да губи. Подухна лек ветрец, но вечерта беше топла. Водата изглеждаше сребърна под почти пълната луна. Отвори чантата си и извади бира. Реши да я изстуди във водата. Стана и отиде до нея. Усети някаква притегателна сила. Като че ли езерото го викаше. Прииска му се да се изкъпе. Желанието беше толкова силно, че той дори не помисли да се възпротивява. Нагази и заплува. Отново усещаше енергията, но тя като че ли странеше от него. Вече беше стигнал доста далеч, когато усети странно чувство. С всяко движение отслабваше и се чувстваше все по-уморен. Отпусна се по гръб, за да си почине. Водата като че ли го изсмукваше. Започна да плува обратно. Всяко движение му струваше неимоверно усилие. Сега разбираше как са се чувствали жените, с които беше правил секс.
Направи последно усилие. Отпусна краката си и усети каменистото дъно. Започна бавно да излиза от водата. Изведнъж се спъна (или някой дръпна крака му?) и залитна. Едва успя да се задържи и продължи. Знаеше, че ако падне, ще се удави. Вече беше почти на брега. Ходеше на четири крака. Още едно движение и излезе на сушата. Стоеше наведен, гледайки малките камъчета с премрежен поглед. Ръцете му не издържаха и той се отпусна. Остана да леже така няколко минути. След малко успя да се обърне и се повдигна на лакти. Над водата имаше пара. Сякаш кипеше. Тук-таме се виждаха мехурчета. Той се вгледа и различи женски силует, след малко станаха повече. Бяха съвсем бледи, почти незабележими. Чуваше се свистене, което му напомни стенания. Побиха го тръпки. Усети някакво странно чувство на сковаване на тялото, въпреки че не му беше студено. “Господи, за първи път изпитвам страх!” помисли си той. Затвори очи и опита да се успокои.
Изведнъж усети нечия ръка върху рамото си. Обърна се и видя жена. Беше по бански. Изглеждаше млада, може би около двадесет и пет. Имаше лек загар и хубаво тяло. Усмихваше се, показвайки два реда съвършено бели и прави зъби. Ръката й беше студена. Той усети енергията й – същата като на езерото.
- Добър вечер. – каза тя като го гледаше със сините си очи, които бяха някак размити и почти прозрачни. Имаха странен блясък, като че ли бяха стъклени. Или това беше просто отразената светлина на луната?
Той стоеше вкаменен без да може да продума. Тя седна и плъзна ръка по гърдите му.
- Отдавна никой не беше идвал. Чувствах се самотна...
- Коя сте вие? – най-накрая успя да процеди той с огромно усилие.
- Не е възпитано да задавате подобни въпроси особено като се има предвид, че сте ми на гости. – засмя се тя. – Пък и мисля, че усещаш какво съм.
- Представата ми е бледа. Надявам се да ми обясните. – беше овладял страха си и се чувстваше сигурен. Усещаше някакво странно привлечане, но и студенина. Имаше крещяща нужда от енергия...
- Добре, мисля, че заслужаваш да знаеш. Все пак си първия, който успя да се измъкне жив от езерото. Преди десет години наблизо откриха военна база, но ти знаеш това.
Той понечи да попита как е разбрала, но тя махна с ръка и продължи:
- Аз работех в нея. Често идвах тук на плаж през почивките. Шефът ми беше влюбен в мен и постоянно ми досаждаше. Аз обаче не го харесвах и го отбъгвах. Една вечер бях решила да си направя нощно къпане. Огледах се и не видях никого. Влязох във водата. Бях стигнала доста навътре, когато чух пляскане на водата. Заплувах обратно и когато опрях дъното, се озовах до него. Помоли ме да се оженим, но аз отказах. Отначало той не направи нищо и аз се опитах да го успокоя, че ще си намери друга. Тогава той превъртя. Хвана ме за гърлото като крещеше, че щом той няма да ме има, никой друг няма да може. Наведе главата ми...
- Спри, моля те! Това е ужасно!
- Да, оттогава останах тук. Слях се с езерото и мога да излизам само вечер. Енергията ми обаче е вътре и се нуждае от обновяване...
- И я получаваш от хората, които се къпят през нощта. – довърши той.
- Но не искам. В началото търсех отмъщение, но сега... Искам да си отида. Мразя се понякога.
- Много познато. Аз съм енергиен вампир по рождение.
- Знам. – отвърна тя. – Усетих, когато влезе през деня. Искам да ми помогнеш. Изпий ме.
Той я погледна. Сякаш беше огледало, в което виждаше себе си. Наведе се и я целуна. Милваше я. Тя седна в него и той усети студенината й. Но нямаше нищо друго. Като че ли имаше невидима преграда, която пречеше на енергията да се влее в него. Дори когато свърши, не усети нищо.
Малко оставаше до края на нощта. Те лежаха един до друг и той разказваше живота си. За първи път споделяше с някой и този някой го разбираше. Тя стана, целуна го и тръгна към езерото без да продума. Изглеждаше някак бледа на още съвсем слабата светлина. Влезе в езерото, но водата не помръдна. Той стоеше и гледаше как тя се стопява малко по малко. Изпита непреодолимо желание да я последва. Може би това беше единствения начин да спаси себе си и нея. Стана и се затича. Усети нещо като пробождане. Водата беше ледена. Всеки миг очакваше да усети изтощение, но вместо това енергията започна да прелива в него. Слънцето беше изгряло.
Излезе. Чувстваше се добре физически. Но вътре в него се зараждаше ново чувство, което беше напълно непознато. Стоеше загледан във водата и пламъчетата отразени от слънчевите лъчи на повърхността. Мислеше за нея. Колко много си приличаха! А тя беше толкова красива...
- Господи, аз май се влюбвам! Най-после да разбера какво е това чувство, което обикновените хора толкова възхваляват! – осъзна, че си говори сам и се усмихна. Какво пък, поне не се чувстваше толкова самотен. Нямаше търпение да дойде нощта. Вече знаеше какво ще направи. Постепенно се унесе и заспа. Сънува, че е с нея. Беше щастлив.
Спа цял ден. Когато отвори очи, слънцето вече залязваше. Отвори кутия бира и отпи две големи глътки. Искаше да запомни този вкус, толкова го обичаше!
Постепенно падна здрач. Той се съблече и се запъти към водата. Нагази. През деня слънцето я беше позатоплило и чувството беше приятно. Заплува навътре. Отначало не усещаше нищо. Една мисъл (ами, ако не пожелае да пие от мен?) мина бързо през главата му, но той я прогони и продължи. Стигна доста далеч. Отпусна се по гръб и усети пронизващо чувство. После свикна с него. Сякаш се разтваряше във водата. Отвори очи. Луната скоро щеше да стане пълна, но той нямаше да може да я види. Или пък щеше? Погледът му започна да се премрежва. Цялото му тяло изтръпна. Е, смъртта явно не беше чак толкова страшна, колкото я описваха. Затвори очи и се унесе. Две ръце го прегърнаха и той усети студени устни върху своите...
***
- Свечерява се, хайде да тръгваме. – каза едно момиче, което обличаше дрехите си върху вече изсъхналия бански.
- Защо толкова бързаш, мила? – попита я момчето и я прегърна. – Нали не вярваш в глупостите на хората? Тук не може да има духове!
- Предпочитам да не разбирам, хайде! – настояваше тя.
- Ако искаш, чакай ме в колата. Ще направя две дължини и идвам.
- Не, моля те, нека си вървим!
- Спокойно, нищо няма да се случи. – успокои я той и се затича към езерото. Тя не можеше да разбере как го привличаше. Сякаш водата беше магнит.
Слънцето беше залязло и звездите вече светеха. Изведнъж той спря и заплиска във водата.
- Помощ! Помощ! – креше, мятайки се като риба на сухо.
Тя влезе и заплува към него колкото можеше по-бързо. Когато го достигна, той я хвана и я прегърна.
- Шегувах се! Виждаш ли, че няма нищо страшно!
- Изплаши ме до смърт! – извика тя и го цапна по главата.
- Не се сърди де, какво толкова!
Но тя вече плуваше обратно. Той усети някакво странно пробождане отляво, но не обърна внимание и заплува към брега.
Над езерота се беше образувала мъгла, в която се различаваха два силуета – на мъж и жена, хванати за ръце...

Продължавай в същия дух Озадачаващо е... И определено интересно! И в крайна сметка защо трябваше момчето да умира - малко мязаше на Титаник края

хахахахаххахаха Титаник... леле само това не ми бяха писали още

а той умира защото го иска - така спасява и нея, и себе си...

Разказа е много хубав. Малко ми напомня на "Сейнджи" на Елена Павлова (доколкото знам не е от форума, нито е роднина на Илия, просто пише хубаво). Ако го намериш - прочети го тоз разказ, част е от "Нова българска фантастика 91".

Много е приятен за четене, държи интереса докрай. Само финала можех да го предвидя (поредната жертва и т.н.)
Само не разбрах - когато енергийния вампир и удавницата го правят (леле как звучи само), той не успява да източи енергията й и тя не умира (защото вече е мъртва), така ли?

Да, доста добро е, но не мога да вникна напълно в обстановката на разказа...

coleto : Не съм го чела, но ще го потърся

Firzen : Той пие от енергията й, но тя все пак е мъртва. Следователно и енергията е различна. Това му прави впечатление още преди да се изкъпе първия път. Така, когато "го правят", той приема мъртва енергия, която го убива.
За това може да се поговори. Това е моето виждане. Някой може да го разбира по друг начин, обаче. Ще ми бъде интересно да прочета мнения

Водата, особено солената, може да погълне и задържи огромно количество енергия, топлинна и жизнена. Загрява се по-трудно от желязото и се ползва за изчистване на отрицателни излъчвания при някои алтернативни методи на лечение. Малко е позабравено, че вампирите не могат да пресекат река. Енергията която имат не е тяхна, а открадната, и не е силно закрепена към тях. Водата и слънчевата светлина я отмиват оставайки вампира "на сухо" .

Аз бях разтълкувал, че той просто не успява да отнеме енергията й. След което разбира, че е влюбен и на другия ден доброволно се предава на езерото (миналия ден се е съпротивлявал). Твоето обяснение обаче е по-логично.
Само че как той се присъединява към нея? Каква е разликата при него, защо не е поредната жертва? Заради това, че е с нечовешка природа, защото тя съзнателно не го убива, или...?
@ Колето - Вампир на сухо...

coleto : Е, това не го знаех... Както и да е. Това езеро е малко по-различно от другите. То излъчва енергия. Освен това енергиините вампири са доста по-различни от тези по филмите. За тях слънцето и водата просто не са проблем

Firzen : Ти ми кажи как се присъединява Разликата е, че той няма собствена енергия или по-точно пренебрежимо малко количество. Другата е "открадната" и изчезва с времето, което налага и постоянното й обновяване.
Не разбрах това за съзнателното убийство...

Браво, браво, много добро. Прочетох го з завиден интерес.

Радвам се, че ви харесва, но ако кажете точно какво ви кара да го прочетете до край, ще ми помогнете доста

2 неща: Защо момичето умря след секс с главния герой? и Защо езерото привлича хората?

1 - Кое момиче?
2 - Защото енергията, която излъчва ги привлича. Все едно ги кани да останат. Може би ти се е случвало с някой човек - толкова ти е хубаво с него, че не можеш да се отлепиш, въпреки че трябва да си тръгваш...

Не, това не бяха въпроси към теб...
Това бяха двата въпроса, които ме накараха да прочета разказа. Понеже попита в прединия си пост. Иначе имам впредвид момичето в началото

ааа, ясно