Пускам го в първата минута след полунощ. Дано този своеобразен експеримент със стила ми не ви досади, а ви донесе поне малко разнообразие. Чакам отзиви.



Част 1 (уводна)
Част 2: Кашкавалена соната (1) (2)

Нема се сърдиш, ама това си е пълна боза... не знам защо го прочетох, може би щото интересите ми са с медицина, но въобще не беше интересно. Постарай се повече, хумора е на много ниско ниво, даже въобще липсва!

Това не е хумор. Това е гавра с понятието "разказ".

Май трябва да се съглася с Актив. Зубрев, винаги съм знаел, че имаш страхотно чувство за хумор, но... Тук има само 1-2 по-смешни момента(онзи с цигарите и камионът беше забавен)! Изненадваш ме...

Много добре Зубро! Без да величая много разказа, но ми напомня на стила на О'Хенри(хаотичен, но увлекателен, въпреки че не пише смешни неща)
Хареса ми защото пародира един не особено харесван от мен филм. И между другото, защо трябва да толкова смешен, че да се заливаш от смях, достатъчно е историята да е добра и да задържа вниманието на човека по-дълго.
Да доста е разнообразителен от одавна не съм попадал на тема за живота през очите на един хаотик.
Определено такива тип разкази в които се представят ненормални неща като нормални ми допадат с малко повече от сухите романи.

Продължи го непременно

Разказът е увлекателен. Бих казал една много добра пародия на друга пародия.

Само дето не е в първата а във втората минута след полунощ

Всъщност...

Прочетох го чак сега. Чудесно си се справил, Мето (адаш)! Ама наистина си оформяш стил. Използвал си наистина неповторими сравнения, а хуморът е в съвсем нужното количество за един по-скоро сериозен разказ (с претенции имам предвид). Леко ме смущават изказванията на някои многоуважавани човека, които те критикуват.
Критиката е полезно и нужно нещо, но в случая става дума за едно - поведение (атитюд ). А тук ти го имаш.

Поне не лъжи! ! !
Пуснато на 07 Яну 2006 00:02! ! !

Хора, изключително щастлив съм. През последните дни открих, че най-после съм намерил герои и история, с които да пиша с лекота. Не съм усещал нищо подобно досега, но просто сякаш самият разказ не ме оставя на мира и настоява да го продължа. Редовно пиша по следващата част, която се явява първата (и е няколко пъти по-дълга от увода), дарена с това чудо - сюжета. Смятам да напиша поне десетина епизода, отделни един от друг, но само завършването на тази част ще ми отнеме известно време - мога да пиша само вечер, около полунощ... някак си, докато съм изморен, идеите ми изплуват по-ясно. Защо ви говоря всичко това? Не знам, защото съм весел и исках да го споделя с някого.

Обичам ви. Радвам се, че на някои им е допаднало и са го намерили занимателно.

Радвайте се, деца. След седмица и нещо мързел най-накрая се хванах сериозно и дописах и втората част. Не съм я редактирал за грешки, но тъй като пиша до среднощ най-вероятно ще има доста. Та, затова ако на някой му се занимава, нека докато чете да поправи неправилно натиснате букви и да ми прати редактираната версия. И не пишете псувни. Мен ме мързи дори да го проверя. Благодарско.

Ето и какво измътих. Очаквам реакции.

http://ababa.hit.bg/otdelenie2.doc