Много е добро..Наистина :/ .Понеже не съм някъв критик , и наистина ми харесва , нищо повече не мога да кажа..Просто всичко е на място..Sad , in my opinion ;/

Много е добре, наистина е трогателно.

Докосна ме, дам... Одавна не бях виждал от твойте разказчета и стихотворенийца
Пиши повече, радвай ни повече

Найс.

В случай, че си го писала за конкретна личност от форума: Сърдечен поздрав от нея.

Интригуващо, интригуващо... но все пак трябваше да помислиш за тези, които обикновено грандиозните катарзиси им убягват, волно или неволно, и се задоволяват с тези твои... харизматични... микро-катарзиси...

...един бог със сребърни пръчици... спокойно сам яде...

Нямам си представа какви са тия микро-катарзиси ( ^.^;), но ми хареса

Хах, Ем, тва ми е една от любимите песни

Тя го е наранявала и наранявала и наранявала и го е извиката отново за да го нарани още веднъж... и е успяла. Дам, любовта е смахнато чувство, което може да се използва срещу хората. Колко странно е да се представи от страната на нараняващия, нали Хубав е текста, не е лош, но аз не гледам от страната на момичето, както е написан целия разказ.

...Обичам само теб

твоите студени очи...

Красиво е,определено ми хареса.Като...

...кажи, ще легна до тебе в рохкавата пръст...

Тя не го е правила нарочно,Сен.Била е принудена.А и любовта - не тук тя е главната тема.
Исках друго да покажа с разказа,но явно не съм успяла.
Уви.

О, не, повярвай ми, любовта е не е чак толкова засегната, просто така си говоря аз и констатирам неща, които по някакъв съвсем лек начин са отразени в текста. Главната идея... защо да я казвам след като всичко е пльоснато на тепсия, казах ти, аз предпочитам да гледам от другата страна.

Какво наистина е искала тя от него...?
Какво наистина е искал той от нея...?
Никога няма да си го отговорят, нали?

има...може би това,което ме впечатли в този разказ бе един миг,едно мимолетно отражение...точно преди сблъсъка със смъртта,нейния мирис във въздуха,сянката...невидима,студения вятър който видях,и този неординиран сблъсък,но за мен беше неизбежен,сякаш неизбежна прелюдия към отражението от множество светли интерпретации,но за мен...виждах го от,беше неизбежен и все още го виждам.

"Although you mourn today and shed a thousand tears
A smile will soon appear
Although you mourn today I know you'll laugh tomorrow
So let me drown in my sorrow

Wake up from you dream
Wake up and see reality
Wake up from your sleep
And see the martyrs bleed..."

Добро ще да е. Добро...

"Don't let them steal your dreams, its all that you've got!"...

Ех да беше преди година моме предполагам щях да изфилософствам хиляда глупости за небето луната и звездите ала напоследък сложните фрази завъртяни до неузнаваемост не ми се отдават . Мога само да кажа че трогва . Позната тъжна история но тъжните истории винаги трогват били те познати или не . Само дето съм останал с впечатлението че човек пише подобни неща само когато тай нещо в себеси някаква тъга или напротив когато има крехка надежда - не че има някакво значение .
Не съм писал скоро ... защото ... не знам продполагам не ми остава време или просто защото няма какво толкова да кажа . Но се радвам че отново ни се довери и разголи душата си пред нас ( ака ни зарадва , заинтересува , погаделичка или каквото там предпочетеш ) .

П.П. О БТВ само не ми хареса че прекалено от рано се разбра за катастрофата . Някак много показно . Но това е друга бира

Мило, искрено, красиво, наивно... И все пак - трябваше ли да намесваш депресирана тинейджърка от съвремието в тази хубава история?
Readonly. тва си е мойта група
Now I live my life in shades and I am married to the moon
And the sun of San Sebastian is warming someone new
Групата е просто велика, а само хората с въображение могат да разберат песните им...
БГ еквивалент на San Sebastian е Даниела - Иване, Иване... Не ме питай що, тия двете песни ги свързвам просто...