Заглавие: разказ Публикувано на: 09 Дек 2005 14:57
Демонът седеше самотен на една от колоните.Зората беше изгряла,а слънцето щеше да я последва.Той беше вперил погледа си към хоризонта и чакаше вкаменяването си.Надменните призраци се подиграваха с демоните от край време за нетърпимоста им към светлина.затова и се налагаше през деня те да приемат каменна форма и да чакат нощта,мрака...
-не е безопасно тук.
-запитвал ли си се защо идвам винаги тук?-демона обърна рогатата си глава към стоящия отдолу седефено бял дух.
-кажи ми.
-Тук я убиха.Eфритката.беше сама.а аз не можех да се намеся...По дяволите светлината!!!Сега тя е прах,искри.
-всички ще ни избият.малко сме и намаляваме с всеки ден.
-теб поне не могат да те убият...
-да бродиш в небитието во веки също не е за предпочитане.
-крием се,бягаме,страх ни е!а преди десет години ни бяха роби!
-ще те оставя да се луташ в мислите си,каменни.-провлачи духът.
Демонът вече беше просто скалиста скулптура.призракът на име Ероал се запъти към Галест, града-убежище на духовете.
призраците са като хората-ходят,спят,ядат,но те не ги приемат.при тях духът е под кожата,а при призраците е смесен с нея.затова тя им е седефено бяла.нечовешки бързи са и очите им сиаят.
Ероал имаше катраненочерна коса,небрежно паднала над изписаните му,черни очи.носеше черни туника и панталони.на хлабаво закачения му колан висеше меч.с бързи стъпки крачеше към града,където го чакаха още няколко бродника.група,която щеше да спасява няколко отвлечени от хората призрака.Беше устремен напред-не искаше да разтлежда"по-добрия"свят на хората-следи от магиите и хаоса им върху горите,опожарени лагери...но и демоните не бяха по-добри-избиваха където кой видеха.а призраците,намиращи се под кръстосан огън наливаха масло в огъня.И то в невероятно големи количества.
още час и щеше да е в Галест...
* * *
Ероал вече беше в града.Само трябваше да стигне до съвета.запъти се към високата,сива и мрачна сграда в центъра на многото постройки,до една мрачни и западнали.
-А,Ероал.закъсняваш.
-къде са останалите?-студено отвърна призракът.
-Чакат те.-съветника го упъти с кокалестия си път към залата,разположена в дъното на един коридор.Ероал се запъти натам.
-...ще ги хванем неподготвени и...А,Ероал.закъсняваш.
-по дяволите!кога тръгваме?
-утре,преди изгрев слънце.
-познавам всички освен...самодива?Какво прави самодива тук?
-Аз познавам хорските градове.А хората не са много ентусиазирани да се съюзяват с нас.следователно защо да не помогна на вас,щом вие също сте в такова положение.Казвам се Венера.-и тя подаде
ръка на Ероал.той я огледа и отвърна на поздрава и.
-Ероал.
Самодивата беше среден ръст,със тъмна коса и зелени очи.Имаше лека рокля от нежна материя,
стегната ниско под кръстта с кожен колан на който беше закачена книга,най-вероятно със заклинания.
-...та както казвах,ще ги хванем неподготвени и ако проникнем във бойницата без да ни усетят ще...-тук говорещият мазно се усмихна.-...ще ги "обезвредим".така няма да треперим по улиците дали ще ни хванат.след това намираме информация къде са пленниците и ги спасяваме.и нека се опитаме да избягваме боя,Малис.-духът се обърна към един набит,грубоват демон,който като че ли гореше от нетърпение да отдели главата на рицар от тялото му.
* * *
пътя мина безметежно-Венера,Ероал,демонът Малис,Елос-призракът който ги въведе и още един демон,който Ероал познаваше под името Дормин,пътуваха през нощта,поради непоносимостта на демоните към слънцето и светлината.тук-таме се прокрадваха тъмни силуети,пресичаха им пътя...луната искреше със сребриста,зловеща светлина и хвърляше мрачен блясък по лицата на петимата ездачи.
-няма да стегнем преди изгрев...-замислено изсъска Малис.
Ероал се спогледа с Елос-не можеха да направят нищо.
-какво предлагаш?-попита го Венера,сякаш беше прочела мислите на Елос и Ероал.
-нищо...-каза небрежно демонът.
Ероал повдигна вежди:
-ако имаш някакви иде...
-тихо!-озърна се Елос.
огледаха се.
-какво им...-каза Малис,но в същото време пред него падна стрела.той се стресна,а също и коня му.отдръпна се от стрелата,но друга се заби право пред него,третата обаче не пропусна-профуча край Малис ,той се извъртя да я избегне,но не успя.тя се заби дълбоко в рамото му.
-бягайте!-Ероал тръсна юздата на коня си и препусна напред.другите го последваха бързо,но отпред им изскочи тъмна сянка,на места светеща със синкаво сияние,и им препречи пътя.Елос спря коня си и скочи,изкара от ножницата на гърба си назъбен по острието меч и го насочи към сянката.Ероал слезе от коня и се приближи до него,също извадил меч.до сянката се приближиха още две такива и оформиха ръцете си,приличащи на черен дим,в дълги остриета.
-какви са тези?-Венера беше се въоражила с къс нож с две остриета,и заедно с Малис и мълчаливият Дормин,хванали по един колосален чук,се приближаваха към другите двама.
-не знам...може би пъкленици...-Ероал застана гръб в гръб с Елос.
тъмните силуети като че ли излизаха от самите сенки и мракът на нощта.скоро те бяха образували кръг около петимата среднощни непознати,който бяха навлезли в територията им и безрасъдно ръмжаха и съскаха.изведнъж затихнаха.
-какви са тези пъкленици?-попита Дормин.опитваше се да прикрие страхът си със сарказъм.
-изчадия,избягали от пъкъла.-Елос му обясни нервно.
те като че ли бяха направени от дим и мъгла,от тях се сипеше леко черно изпарение.в една част те се разредиха и оттам бавно се приближи подобна на тях фигура,но вместо лекото изпарение,от него се стелеше плътен черен пушек.то носеше нещо като жезъл,но прекалено небрежно направено за да има магически способности.и все пак като че ли имаше-пъкленикът го насочи към тях,от него заструиха небесносини лъчове и се заовиваха около Ероал.той ги разкъса с меча си,като го завъртя ловко и пъргаво описвайки бързо,но премерено движение.главният пъкленикът изгрухтя някаквя ругатня и останалите запристъпваха към героите.
-е,няма да им се дадем без бой!-Малис изглежда не преживяваше много трудно рани като тази от стрелата,която вече беше изкарал и превързал рамото си.той се затича към изчадията,а другите последваха примера му.те се врязаха в пъклениците и още от първата вълна удари поне десетина грозника паднаха мъртви,след което останалите се включиха към битката.Ероал беше като в транс-удряше плавно,после бързо.намушка още един враг.замахна към врата на друг,и димът от който беше създаден се разреди.заби острието на меча си в гърба на трети.друг пъкленик го нападна,но Ероал контрира удара,а в същото време право през главата на съществото мина неимоверно грамадният чук на Дормин.прониза още един пъкленик,но изведнъж остра болка го извади от летаргията му и го върна към реалноста-едно от съществата го беше ранила в ръката.
той с трудност повдигна меча и го разполови.губеше кръв.вдигна меча и го забоде в гърба на друго същество.нямаше да издържи още дълго,отслабваше.Ероал усети,че го бяха ударили още един път,този път с нещо тъпо и тежко,по китката.изпусна мечът и падна на колене.битката беше обречена...
ако имате идея за заглавие казвайте.
___________________________________ МИНИМУМ, примерно, сешсе, а у?
|