Война! Комунистическата държава Червения е във война със злите окупатори-империалисти, предвождани от кръвожадния и мистериозен Черен Лорд. Герои има и на двете страни. Комунизмът е навсякъде.
В дръзко нападение над град Правец, империалистическият водач генерал Храстиъс отвлича Живко Тодоров на своя флагмански кораб в орбита около планетата. Двама джедаи-милиционери са изпратени да разбият заедно с ескорта си империалистическите сили и да спасят Тодоров, преди да е станало късно...

Огромен къс метал проряза космическата празнота с непоколебимостта на ескадрен миноносец и се наклони встрани, за да изравни курса си. При по-внимателно вглежданестраничният наблюдател би забелязал, че това всъщност бе изтребител-прихващач, модел Лада-86 - от луксозните. Геният на инженерите бе направил този тип кораби да наподобяват с ръбоватата си конструкция и изключително радикалния дизайн да наподобяват прототип на провалил се модел боклукчийска кофа, и така да всява страх у враговете. Всъщност всеки изтребител, насочил се към Лада-86 завършваше разбит на парчета, както поради здравата конструкция на возилото, така и поради нечовешките усилия, които пилотът трябваше да положи, за да завие. При още по-внимателно вглеждане страничен наблюдател би се усъмнил от пронизително пищящата сирена, заклепена върху корпуса на Ладата, която, оспорвайки всички закони на физиката, надаваше неземния си вой из безвъздушното пространство.
Но никой всъщност не забеляза нищо от тези неща, защото абсолютно всеки наблизо точно в този момент бе зает да стреля по нещо и някого в радиус половин километър около себе си. Над Правец-3 се беше разразила битка, невиждана от векове от скромните обитатели на системата, и двете сили се бяха съсредоточили изцяло върху взаимното си изтребление. И се справяха доста добре. Всъщност поради смущения в далекообхватните системи за връзка повечето изтребители на империалистите се стреляха един-друг и малко след началото на битката вече имаше няколко дузини съюзници, загинали от приятелския огън. И комунистите обаче не им отстъпваха в самоунищожението, защото някой си Кузман бе източил горивото на половин армада звездни крайцери за незаконната му контрабанда в Узбекистан, така че и нашите войски не работеха с пълни сили.
Над Ладата прелетяха два лъча от турболазерните оръдия на империалистически крайцер, и поради електрорадиационния поток от отрицателно заредени йони, телемониторът в кабината вътре се смени от еротичното предаване по Ефир 2 на директна връзка с втория изтребител, летящ плътно зад Ладата. На монитора се пъказа мъж на средна възраст със зализана коса и погледа на старо куче от Втората Междугалактическа.
- Арлекин, - каза той. - изключи автопилота и се насочи към флагманския кораб, че на момчетата от ескорта се плаща на час и не бива да ги задържаме допълнително.
Арлекин, момчето, каращо Ладата, погледна монитора изпод гъстите си къдрици и рече на човека:
- Но, учителю, половината от тях гледат същото по Ефир 2!
- Те си вършат своята работа, а ние - нашата. - заяви зализаният. Арлекин с въздишка на умиращ трепет изключи телемонитора и дръпна с все сила лоста на автопилота. Момчето бе умел пилот, но простата вещина не бе достатъчна за управлението на Лада-86. Чу се тракане, нещо издрънча, изтребителят странно подскочи и два литра и половина спирачна течност пртекоха през обшивката на изтребителя и отлетяха нейде назад из пространството. Така, поради загубения контрол над возилото, то продължи несломимия си устрем към хангара на вражеския кораб.
- Арлекин! - прогърмя глас от предавателя. - Арлекине, ще се разбиеш бе момче!...
Но съобщението бе прекратено изненадващо, като последно се чу изненадан вик, трясък и смущения. Арлекин се обърка от бързия обрат на събитията, провери за последен път дали със сигурност сблъсъкът бе неизбежен, и скри глава между коленете си. Ладата му профуча покрай рояк изтребители и продължи да фучи из пространството, следвана плътно от кораба на зализания, с продупчено от замръзналата спирачна течност стъкло. Именно той успя, поради факта че парчето лед не му позволяваше да се скрие под волана, да види бързо затварящата се преграда на хангара на вражия флагмански кораб.

Двата изстребителя-прихващачи модел Лада-86, въпреки непрестанния огън на оръдията от предните батареи, се врязаха в преградата като "Запорожец" в топола.



През това време на командния мостик на кораба цареше оживление. Няколко империалисти-окупатори вършеха пъклените си дейности пред навигационните екрани, докато други империалисти-окупатори стояха на пост пред автоматизираната врата, докано тя не се отвори. В средноголямото помещение пристъпи мрачна фигура, посочи двама империалисти-окупатори и нареди с дрезгав глас:
- Shit guys, they`re shootin us! Fire ze missles!
Мъжете на пулта кимнаха и продължиха стрелбата по комунистическите крайцери. В суматохата никой не се и усети, че двамата рицари-милиционери бяха проникнали на борда.

Арлекин изкърти с няколко ритника покрива на Ладата, защото дясната врата бе затрупана с метални отломки, а дръжката на лявата остана в ръката му, когато понечи да я отвори. Покатери се отгоре и се измъкна от изтребителя си с пъшкане, защото манджата с картофи на обед му бе дошла в повече и сега усещаше как телешкото се плацика на път към червата му с всяко движение. Няколко секунди по-късно се чу отварянето на импровизиран изход и от второто возило, от което - логично! - излезе зализаният му учител. Беше от кръста нагоре в спирачна течност, а от кръста надолу - подмокрен. Напрежението си казваше думата, дори при корави солдати като милиционерите. Той изтупа и приглади униформата си, сложи ръка на рамото на Арлекин и рече:
- Да вървим.
Зад гърбовете им щракнаха едновременно предпазителите на десетина шокови карабини и двамата се смръзнаха.
- Учителю. - прошепна Арлекин. - Как са разбрали за нас?
- Може би заради дупките в преградата двата огромни кратера в хангара?
- Може, може. - кимна Арлекин и с рязко движение извади милиционерската си палка, затъкната в колана му, завъртя се назад и замахна. Империалистическо-окупаторските стражи обаче бяха на поне два метра от него, затова оръжието безпомощно профуча пред тях и цапна зализания учител по тила със садистична точност. Тялото му се свлече на пода като чувал с готова селскостопанска продукция от местното ТКЗС, и не издаде и звук повече. Същото се случи и с младия Арлекин, когато едновременно шест карабини откриха огън по него. Закаленото му партийно тяло бе силно, но той си оставаше просто човек от плът и кръв. Последното, което младият милиционер усети, преди да загуби съзнание, бе как телешкото се надига по хранопровода му.

(следва)

ЕДИТ: Това нещо няма претенции да бъде смешно. Няма претенции и да бъде качествено, но пък изобщо няма такива да бъде смешно. Просто нямам какво да правя. Ако не ви харесва, моля, отделете
някоя минута за да го споделите. Предложете и заглавие, на мен нищо не ми идва наум.

Много яко човек постни още че това си го сейвнах на харда и го показах на половината клас пускай още!!!

Заглавие - Revenge of the Sovieth
Яко е. Обичам да чета пародии на любимите си неща(МВ). С нетърпение чакам втората част

Ааааа...Кривчо,ти определено си добър с пародийте!Бравос,изкефи ме на макс.Можеш да пуснеш и продължение .

Много добре

Сега като чета тоя шит оставам поразен колко двусмислици, повторения и грешки има. Обещавам никога, НИКОГА повече да пиша нещо след полунощ.

Струва ми се, че грешките по-скоро помагат за засилване на пародията, отколкото да преебават работата.

Revenge of Sovieth...xe-xe.
Иначе е добро.Продължавай.