Картичката


Това е история, която е по-обикновена и от най-обикновената, история, която показва, че и все пак има нещо, което може да ни откъсне от този свят и в същото време да ни потопи в миналото му, в близкото му минало и в настоящето му.
По улицата вървят две момчета. Нищо особено няма в тях, две обикновени момчета, мои и ваши връстници, улисани в приказки. Имената им не са важни, дори не ги знам. Вървят те, говорят, смеят се. Тогава изведнъж една ръка сграбчва ръката на едното. Не е силно стискане, по-скоро сякаш някой приятелски е сложил ръка на рамото ти само за да се обърнеш и да видиш кой е. Момчето се обръща. Пред него седи полузасмяно, полутъжно бледо лице на младо момиче. Изкуствената и усмивка издава, че тя не прави това, защото го харесва. Тъжният и поглед издава, че не го прави за пари.
- Добър ден – казва момичето забързано, тя бърза, това момче е само поредният човек – това са картички... – тя замлъква, сякаш не знае как да продължи – благотворителни картички за операция на дете... струват един лев, ако можете да отделите...
Момчето я прекъсва грубо, извръща се с все сила и едва не поваля момичето на земята. Тя се задържа на крака и вижда пред нея другото момче.
- Аз ще взема две – казва то и се усмихва леко.
Момичето също се усмихва. Тя с невярващи очи подава картичките на младежа и с едва ли не разплакани очи поема скромните два лева в ръката на момчето. То избърсва сълзите и.
- Какво има? Защо плачеш?
- Благодаря ти... – промълвява тихо момичето – той е мой брат...
Момчето погалва нежно косите и, след малко се връща при приятеля си и двамата продължават пътя си.
Вървят те, но вече не говорят, нещо недоизказано има между тях, нещо мъчително. Изведнъж първото момче се спира и пита:
- Защо го направи, вярно беше симпатична, но ти си имаш приятелка, а и нямаш много пари, защо?
Другото момче замръзва и се разтреперва.
- Хайде де, няма да кажа на приятелката ти, хареса това момиче, нали?
Младежът бавно се обръща. Ръцете му са свити и целия трепери.
- Да, но не...
Другото момче го пресича със смеха си:
- Знаех си, че и изневеряваш! Знаех си!
Изведнъж смехът спира и на негово място идва глухият звук на удара, а след това и на падането.
- Глупак! Свиня! – чуват се думите на момчето – Как смееш!
- Извинявай, не исках да те...
- Как смееш! Няма значение колко малко даваш, ти трябва да дадеш! Един човешки живот е заложен в тази картичка! Един човешки живот! Ако дадеш само ти, това ще е един лев, ако дадат десет – това са десет лева, ако дадат 100 – това са сто лева – хиляда човека са хиляда лева! Операцията струва не по-вече от милион, в тази страна няма ли поне един милион човека, които да ценят живота на един човек?!
- Аз... аз... – пелтечеше поваленият, никога не виждал до сега такъв своя приятел.
- Аз... аз купих тези картички не за да се харесам на това момиче, не и заради това да изпъкна сред приятелите си с престореното си благородство! Тези две картички ще стоят в моя дом, в моята стая и когато ги погледна ще се сещам за това, което съм направил! Ще се надявам това момче да оживее, да порасне живо и здраво и един ден да го срещна. Да го погледна в очите, дори без да знам, че е то, да видя в тях душа на добър човек, детето да е възмъжало и да е станало добър човек. Искам да видя как това момче, този младеж, този мъж, когато среща на улицата младо момиче, което продава картички за да спаси болния си брат, без да се колебае изважда от джоба си колкото е необходимо, колкото има, за да помогне да бъде спасен един човек!


Има добро.


Посветено на един човек, който много обичам, с когото искам да бъда всеки час, всяка минута, всеки миг.

Много добро, като изключим едно. В наши дни е много трудно да намериш приятел който след като си зашлевил вместо да стане и да ти отвърне да се зачуди защо, още по-малко да се извини. И все пак е добро. Знае ли човек. Щом има кой да помогне може да има и такива които да се опитат да разберат, нали

НО човек не е длъжен да го споделя . Всъщност е пошло . Човек колкото и да не му се иска чува вътрешният си глас който винаги казва буквално едни такива много неприатни реплики . Реплики който разсъдъкът не би родил а възпитанието би заклеимило . Но те съществуват . Съществуват дълбоко закопани с надежда никой никога дори самите ние да не ги чуваме . От време на време обаче нещо се пропуква когато най-малко очакваме и ги чуваме . Тогава разбираш ужаса на своята природа . В тези кратки моменти на истина ти се иска да бъдеш разпнат на стотици кръстове и изгорен на хиляди клади . Но каквото и да искаш , каквото и да правиш мърдане няма . Добро има . Така и трябва . Предполагам зимува дълбоко в съзнанието на хората и от време на време летува в умовете им . Но никой човек не е добър . Няма такъв . Всички са зли по свои си начин . Надменни , завистливи , агресивни . Доброто което се извършва е в чест на съвеста и надеждата за изкупление преди онзи глас за който споменах да се е появил . Защото той винаги идва рано-късно няма никакво значение . Понякога го правим неволно ( доброто ) и си мислим че това е да си човечен . Мислим си че сме човечни . Но гласчето макар да не вижда чува . Причините дълбоко заключени надалеч от съзнанието ни обаче шепнат - тихо , хладно .

П.П. Относно самото повествование . Диалога куца страшно със извинение . Не знам реална случка или какво но аз на живо по този начин се съмнявам да говоря пък и който и да е жив човек . Но това са дребни кахъри . Мисълта е важна . А тя е че всички сме лицемери .

@Sentry
Малко странична информация. Вярно, че тук става дума за член на семейството на болния, но ще ти кажа какво става попринцип. От всичките пари, които се събират за помагане на някой болен, който се нуждае от лекарска помощ-тези дето хората ги взимат на улицата срещу картички, знаеш ли колко дефакто отиват в помощ на болния? 3%-това са ми го казвали хора, който са се хващали за лятото на такава работа. 3% От твоето левче дето го даваш за нещо такова на болния ще дадат 3 стотинки! Останалото отива за заплати и в джобовете на тези, които държат "благотворителната" агенция. Освен това адски много ме дразнят хората, които продават тези картички-те спират деца! Разчитат на тяхното състрадание, а е редно да искат пари от възрастни работещи хора, които сами си вадят парите, а не от деца! Това ми е мнението за благотворителните агенции.

EviL, не ми казвай ти какво съм искал да кажа аз, за разлика от теб аз не съм се примирил, че всичко е лошо и че всичко ще става само по-зле и по-зле. Пошло - възможно, изкуствено - със сигурност, но пак е важна идеята.

Фантоме, не е важно каква е действителността, другаде е идеята.

Браво наистина трогателен разказ и достоверен за това което става на улицата!

БРАВО!!!!

В никакъв случаи . Казах това което искам аз да кажа .

Разказът наистина ме впечатли...
"Тонки-кока" му викат алхимиците
Всеизвестно е, че когато сториш добро душата ти усеща приятно затопляне.В такъв един момент осъзнаваш, че дори да имаш силата, мощта да разрушаваш градове, да убиваш хора с едно щтракване... всичко това е излишно, ако се чувстваш... щастлив.

Някой смятат, че злото ти дава могъщество, но грешат.Те се водят по такава логика не от друго, а от слабост...

И аз това мисля, но все пак, благодаря

Не съм съгласен, мамо. Той просто ме кара да се замисля над това-онова...

За съжаление в България цялата работа с благотворителността по улиците е доста гротескна. Поне в моите очи е така. Казвам това, защото има много хора, които лъжат. Пример: На центъра ме спира жена и ме моли да й дам пари за излекуването на малко детенце, страдащо от някаква болест, която не знам какво точно представлява. Усещам как приятеля, с когото се прибирахме леко ме сръгва в ребрата. Усещам намека и казвам, че нямам пари. Обяснението от негова страна беше, че вчера същата жена го е спряла него и му е искала пари за познайте какво - за цигари. Е кажете ми не е ли това пошло. Молили са ме за пари по много и различни причини. Обикновено не давам. Ако човекът който ме моли за пари по някакъв начин докаже, че наистина тези пари ще отидат за благотворителност, бих му дал. Но това в никакъв случай не може да ме зарадва. Та, това не са мои пари. Това са джобните пари, които са ми дадени от нашите. Фактически аз се разпореждам с чужди пари, които изобщо не съм сигурен дали биха били употребени по същия начин от ръката, която ги печели(образно казано). Мога да съм единствено щастлив ако парите, които дам за благотворителност съм ги спечелил аз.
За разказа не мога да кажа нищо лошо, тъй като при оценяването на даден разказ винаги обръщам предимно внимание на идеята и на сюжета. Ако те ми харесват достатъчно, както е в случая, почти не обръщам внимание на другите аспекти.
П.П. Сентри, следващия път като се видим аз черпя, заслужи си го с тоя разказ

И аз се дразня от факта че много малка част от парите които се получават от тези картички отиват по предназнзчение, макарче само 3% ми се струва пресилено. все пак има начин да си сигурен, че помоща ти ще стигне до хората. Аз например преди около два месеца дарих кръв. Е това можеш да го направиш само ако имаш навършени години, но все пак го имайте предвид.

Разказът няма да го коментирам с повече от "много добър и каращ да се замислиш". Просто смятам, че е излишно.

Колкото до идеята за благотворителността - вярно е, че почти никога не можем да сме сигурни за какво отиват парите, които ние даваме/даряваме. Ако е второто - отлично, но ако е първото? Не мислите ли, че самата идея да печелиш от благотворителност е ужасяващо грозна и ужасна? Нима да печелиш от човешката доброто, използвайки нечие нещастие и страдание, е нещо, което трябва да съществува? Личното ми мнение е, че е по-важно и първо трябва да се изкорени тази отвратителна... не знам думата, може би "наглост", и чак след това да даваме нещо за благотворителност. От друга страна съм напълно съгласен, че ако сме сигурни, че нашите пари ще бъдат използвани именно за това, за което сме ги дали, тогава наистина не трябва да ни се свенят толкова. Разбира се, човек не винаги има тази възможност, макар и 1лв да не е кой знае колко. Но пък и нима всеки може през седмица да дарява по 1-2 лева?
Въпросът за разпореждането с чужди пари - тези на нашите родители, също е важен. Но лично аз нямам проблем с това, защото много добре знам, че майка ми също би ги дала. Тя дори е много по-склонна от мен да го прави. Може би това има нещо с факта, че тя е майка, при това, за мое съжаление, също така и майка на дете с някои проблеми (макар че то днес кой ли няма проблеми). Но все пак пред всеки стои и този въпрос.

Лично смятам, че инициативи като "Българската Коледа" са нещо абсолютно необходимо. Макар че и там не можем да сме сигурни колко точно от парите ни отиват за благотворителност, със сигурност вероятноста и/или процентът е много по-голям. Други подобни инициативи са тези на Българския Червен Кръст и, разбира се, даряването на кръв.

Благотворителността е нещо много хубаво, макар че предполагам никой не може да обясни защо точно. Но е факт, че има хора, които не могат сами да се справят с някои трудности в живота. Още повече ако това са деца - същества, на които дори не им е даден шансът да живеят нормално.
А замислете се колко други хора имат тази възможност - да са здрави, едно от най-големите богатства в живота, и сами унищожават организма си - пушат, пият, използват наркотици... Но това е вече друга тема, може би на друг разказ.