Не бих се включил по 3 причини
1)Нямам много свободно време
2)Не съм уверен в способностите си на писател. И не смятам, че бих преразказал игра достатъчно увлекателно
3)По принцип не помня точна информация, въпреки че съм врътвал играта 3 пъти. В смисъл имена и т.н. Просто по принцип не помня такива неща.
Но темата ще я следя и ако се колебаеш за нещо може винаги да ползваш второ мнение:)

Johnny Rico айде моля те направи една такава и за The Thing ще взимам участие и ще съм ти много благодарен,а и тиси фен аз те знам хитрец!!!

Оки Фантом. Ще ти пращам това което съм написал първо на теб и после ще поствам дамм може да имаме и няколко човека критика.Са се чудя да почвам ли да пиша за Тарис щото явно няма желаещи и май ще трябва сичко сам да пиша.
------------------
Хаузер ще си помисля но не обещавам нищо.Искам първо да свърша проекта за КОТОР. Пък и не знам кога ще имам работа кога не,тука не е като бг.Тъй че нека свърша с КОТОР и ще видим може да напиша нещо и за нещото въпреки че за нещото ще доста по трудно щото там се набляга на диалози,всичката психоза свързана с това че на никой не можеш да вярваш и тн. а аз съм най зле с диалозите.

Най-сетне намерих време да прочета историята, супер е!!!

Разбира се, но съм убеден в заложбите ти и ще стане яко така че мисли нощем за нещото и то сама ще ти дойде музата!!!

Part 6

Мемфис се огледа из празния апартамент.Нямаше нищо важно което да улови вниманието му.Двамата с Карт се бяха разделили.Новият му съекипник беше отишъл да провери за някаква информация в местната кантина докато той се шлаеше из не толкова безопасното средно ниво на градът.Той беше разделен на три.Най отгоре живееха богатите и политиците,средното ниво беше за бедните,разтърсвано от ганстерски войни.В най-долното ниво под земята живееха прокудените.Там върлуваха болести,епидемии и животът беше критичен.Прокудените не бяха виждали слънцето никога.Мемфис излезе и се огледа.Навсякъде беше мизерия,хората едвам оцеляваха.Тарис определено не беше гостоприемна планета.Всичко от нечовешки произход беше пращано в долните нива на града и беше третирано като добитък но дори и повечето хора не се радваха на по добър живот.Мемфис тръгна по една уличка и имаше удоволоствието да наблюдава местният колорит-две гангстерски групи се спукваха от бой.Първоизточника на бандата на вулкарите беше бандата "Бекс" но поради неизвестни причини тя се беше разделила на две и сега двете части бяха в непрекъсната вражда.Двамата вулкари разбиха челюста на един бекс и се хвърлиха върху другият наръгвайки го с вибро острие.Извърнаха поглед към Мемфис и изрекоха:
-Ей ти дай ни всичките си пари! -при което двамата се стрелнаха.Мемфис извади бластерите и успя да застреля първият но втория се вряза в него и го избута назад към стената зад него.Войникът си удари главата в стената,а вулкарът заби юмрук в стомаха му карайки го да изпусне всичкия си въздух.Той изстена и падна на земята а вулкарът вдигна вибро острието.Мемфис затвори очи.Изтрел отекна и той усети как нещо пада върху него.Карт му подаде ръка.
-Внимавай.
-Благодаря.Трябва да махна тези гадости сега се връщам. - Той влезна в една изоставена стая и започна да чисти бронята си.
Карт погледна картата започна да чертае важни точки в градът,когато ситски войник излезе от някъде.
-Хей цивилен! Това е забранена зона! Не мърдай!
Мемфис изпита отново странно чуство в главата си.Ослуша се.
-Постави оръжието на земята! Веднага!-извика отново ситът.
Карт не искаше да прави рязки движения.Постави бластера си бавно на земята.Имаше още един при крака в случай на изнедада.
-Имаш ли разрешително да бъд...... Визьорът на ситът се пропука и той се просна на земята.Мемфис свали приклада.
-Сега сме наравно. -с усмивка изрече той.
-Добра работа.Слушай най вероятно информация за падналите капсули и Бастила е да имат бандите.Хммм не ми се иска да се занимаваме с отрепки но май ще трябва.
-Предлагам да се свържем с "Бекс".Доколкото чух и хмм усетих вулкарите нападат всичко и всеки по улиците.На тях не може да им се има доверие.
-Ясно! Да тръгваме тогава. -изрече Карт.
-Хей чакай може да имаме нужда от бронята на този тук,може да има още патрули по тези нива.
-Добра идея.
След няколко минути Карт свали бронята и я намести.Беше тясна при рамената но иначе ставаше.Премахна някой парчета от счупения визьор.Беше минала седмица от както се разбиха и двамата започнаха да се сработват съвсем точно.Карт винаги идваше на помощ точно когато на Мемфис му трябваше най много и обратното макар че всеотдайният войник на Републиката не беше говорил никога за себе си.Докато тичаха Мемфис най накрая го попита:
-Разкажи ми за миналото си.
-Аз съм просто войник на Републиката.Това е.Няма нищо друго което е важно да знаеш.
-Не ми вярваш?
-Аз не вярвам на теб,на Бастила,на джедаите,на никой.И ако си умен не трябва да вярваш на никой,дори на себе си.
-И от къде всичката тази несигурност.
-Аз съм човек на действието не на приказките така че нека действаме. Мемфис реши че е по добре да замълчи и двамата стигнаха до мястото.Вратата беше пазена от набита негърка носеща вибро острие от непознат вид.
-Кои сте вие? -изграчи бързо тя.
-Търсим Гадън.Казаха ни че можем да говорим с него.
-Ние не поддържаме никакви взаимотношения със ситове,така че няма какво да говорим.
-Ние не сме ситове,погледни визьора. -усмихна се Карт.
-Хммм дамм прав си -усмихна се и жената. -Изглежда сте от свястния сорт хора,добре ще ви пусна.Може дори и да ни помогнете.
Вратата се отвори и двамата влезнаха.Няколко бекс вдигнаха бластерите си при вида на ситската броня,която покриваше цялото тяло но после се усетиха че "ситът" нямаше как да е тук освен ако не го бяха пуснали.
-Търсили сте ме?
-Казаха ни че можеш да имаш информация за падналите капсули. -започна Мемфис.
-Да но е пълно самоубийство да се търсят.Почти всички са паднали в най-долните нива.Там е пълно със ракгули.Това са смъртоностни мутанти и едно ухапване от тях е достатъчно за да се превърнеш в същата безмозъчна твар.
-Ще трябва да поемем този риск. -добави Карт.
-Явно двамата имате точна цел.Мога ли да знам каква е?
-Търсим лейтанант Бастила.
-Ааа тя беше хваната от вулкарите и ще бъде дадена като награда от Бреджик техният лидер за победителя на състезанието.
-Състезание?
-Знаете ли за състезанията със спидери на Маанан,Татуин,Ондерон?
-Ясно.Тогава трябва да намерим начин да я измъкнем.
-Не мисля че имате шанс.Бреджик сигурно я е скрил в собствената си барлога.Но имам друг вариант... -усмихна се Гадън
-Просветли ни тогава-изрече Мемфис.
-Вулкарите откраднаха ускорител който ние създадохме.Прави спийдера доста по бърз от оригиналните му възможности.Ако можете да върнете частта ще ви дам възможност да участвате в състезанието.Ако спечелите аз печеля слава вие печелите Бастила.Рисковано но е единствения ви шанс.Приемате ли?
-Щом е така ще направим всичко по силите си -казаха Мемфис и Карт.
-Добре договорихме се.За да влезнете в базата на вулкарите трябва да минете през най долните нива.Познавам човек който може да ви помогне.Казва се Мишън ,редовно скита там заедно с приятеля си едно ууки.Слезте долу и ще я намерите тя знае как да влезнете в базата. И бъдете внимателни освен че е пълно с ракгули има и ситски патрули.
-Добре благодарим ти за помоща.Тогава да започваме издирването на ускорителя.
-И вие ми помагате така че сме квит.Бекс не са като вулкарите.Дано имате безпроблемен път.
Двамата излезнаха и тръгнаха по оказаната им посока.
-Този е свестен. -обади се Мемфис.
-Рядък индивид. -отговори Карт и повече не проговори.
Изведнъж двамата се спряха.Сит пазеше вратата през която трябваше да минат с дузина кули.Те отговаряха на всяка команда която ситът произнесеше.Нямаше да успеят да го обезвредят преди да е активирал кулите.
-Имам план -тихо каза Мемфис. -Примами го,направи се наранен,визьорът е счупен и има още засъхнала кръв по бронята ,когато дойде тук ще го обезвредим.Карт му намигна излезна и падна на земята стенейки и викайки за помощ.Ситът вдигна оръжието свали го и после отиде да помогне на падналият войник.Мемфис се приготви извади ножа си.Беше застанал зад една колона.Отново се чустваше странно сякаш усещаше къде се намира ситът.Какво по дяволите ставаше с него. -Полудявам ли? -запита се той. Ситът се приближи коленичи и Карт хвана оръжието му и Мемфис сякаш по инстинкт уцели най точният момент да нанесе удар точно в меката част при врата.Ножът лесно проби мембраната и се стече кръв през дупката, а ситът изхрипа и се строполи.
-Добра работа.-отвърна Карт.
-Няма защо.
Двамата се изправиха,прикриха тялото зад колоната и след това отвориха вратата водеща към земя никога не огрявана от слънце.

Гледката беше ужасна.Хората бяха с разкъсани дрехи,мръсни.Кожата на кракът на едно момиченце беше покрита с гнойни рани а на места месо се виждаше.Рояк насекоми бяха накацали върху откриващото се месо.Мемфис се извърна и се огледа.Хората умираха от глад и гледката беше безнадеждна.Един мъж ги помоли за пари и те му дадоха последните кредити които имаха.Карт посочи портата която водеше навън от лагера и двамата се отправиха в тази посока.Мъжът който пазеше вратата им хвърли един поглед и започна да я отваря.Отвън се чуха писъци.
-Моля ви помогнете ми,моля! Помощ! Точно зад нас са!
Вратарят започна да затваря вратата.
-Хей какво правиш? Така не могат да влезнат! -извика Мемфис.
-Ако отворя вратата ракгулите ще влезнат и ще ни изтребят. -сломено изрече мъжът.
-Ако няма да им помогнеш тогава ние ще го направим-изрече Карт.
-Отвори вратата!- отново извика Мемфис. Вратарят се подчини и двамата се втурнаха.Жена и мъж тичаха а ракгулът беше точно зад тях.Мемфис приклекна и се прицели.Двата откоса който изпрати дори за секунда не спряха животното а Карт метна една фраг граната.Животното падна от ударната вълна след което се изправи и с рев се стрелна към тях.Мемфис стреляше непрекъснато но бластерите не му нанасяха никаква щета.Той ги захвърли и извади меча си.Стрелна го право към корема на мутанта но острието отскочи от гладката хитинова броня на създанието.Животното обаче нямаше никакви проблеми и запрати Мемфис н а няколко метра.Карт превключи бластера си на максимална мощност и се прицели но този път не към корема който явно беше защитен а към черното око на уродът.Откоса се заби и зелена струйка слуз пръсна а звярът нададе гърлен вой и се строполи.
-Добре ли си? -попита Карт.
-Ъхъ -изграчи поваленият войник и изплю кръв.
-По дяволите прехапах си езика. -свъси се Мемфис.
Двамата се огледаха,за сега беше чисто.Мъжът и жената бяха в добро състояние.
-Благодарим ви толкова много.Спасихте живота ни.Ако имахме какво да ви дадем с радост щяхме да го направим.
-Внимавайте следващият път. -каза Карт.
Двамата тръгнаха из пустоща.
-------------------------

Аз съм навит да поема Манаан и Кашиук.


Нагоре има няколко грешки, но не ми се сяда да ги описвам, дай ми ICQ да се координираме и да поговорим.

Перфектно значи ни трябва само още един човек.Ако никой не се включи ще се опитам да смогна за останалите планети.

Part 7

Карт беше се облегнал на една колона и преглеждаше боеприпасите и снаражението.Бяха го закъсали,имаше толкова много ракгули че амунициите привършваха.По принцип много рядко се случваше на войник да му свършат боеприпасите но почти всичката екипировка която имаха беше останала на Ендар Спайър.Водата и храната също бяха на привършване.За сега се бяха разминали без проблеми.Мемфис кимна на Карт и двамата тръгнаха отново.Не биваше да се застояват дълго на едно място.Чуха се стъпки и двамата се обърнаха с вдигнати оръжия.
-Не стреляйте,моля ви помогнете ми!
Момиче със син цвят на кожата от раса туилек приблизително на 13-14 тичаше към тях.Двамата свалиха бавно оръжията си.Мемфис се вгледа и забеляза липсата на всякакъв блясък в очите и,като на човек преодолял много трудности и загуби.Можеше почти да го усети.Да,животът на Тарис изобще не беше лесен,замисли се той.
-Какво правиш тук? Деца не бива да се разхождат на това проклето място.
-Аз не съм ДЕТЕ! Мога сама да се грижа за себе си.Но...но те го хванаха моля ви помогнете ми трябва да го измъкнем!
-Чакай,чакай малко.Първо коя си ти,кой трябва да измъкнем,какво е станало?
-Името ми е Мишън,Мишън Вао!Хванаха приятеля ми Залбар-голямо космато ууки!Гаморианците го хванаха и сигурно ще го продадат на хътяните като роб!Не мога да го изоставя!Моля ви трябва ми помощ! -гласът и трепереше.
-Гадън ни каза че ти можеш да ни вкараш в базата на Вулкарите.Вярно ли е? -попита Карт.
-Да аз мога...но трябва първо да намеря Залбар.Хей слушайте,помогнете ми да намеря Залбар и ще ви вкарам в базата!Обещавам!Сделка? Моооооля ви!
-Успокой се ще ти помогнем.Спокойно няма да му се случи нищо.Обещавам. -изрече Мемфис с убедителен,спокоен глас.
-Нямате си напредстава колко ви благодаря!Веднага щом го измъкнем ще ви вкарам в базата!
-Знаеш ли къде може да е?
-Трябва да е някъде в каналите.Гаморианците обикновено живеят там. -гласът и вече не трепереше така.
-По дяволите -изруга Карт.
-Е...никой не е казвал че животът на един войник е приятен -усмихна се Мемфис при което Карт се намуси още повече.
---------------------------------
След няколко часа търсене вече бяха в най заплетените канали и ако не беше Мишън която познаваше мястото добре отдавна да са се загубили.Един гаморианец се хвърли към тях.Гаморианците бяха дебели и едри,много тъпи.Дебелото прасе се опита да се приближи и да ги покоси с огромната си брадва но беше доста тромаво.Лесна мишена за Карт който изтреля няколко точни откоса право в главата и го свали.Вратата пред тях се отвори и от там излезнаха още.Тези обаче изглеждаха по специални,носеха някакви орнаменти.Карт отново вдигна бластерите и започна да стреля.Тъй като Мишън нямаше никакви оръжия в себе си, те и дадоха един резервен малък бластер и нож.Тя изглежда добре се оправяше с бластера.Мемфис застреля първият от упор а вторият беше твърде близко и той се наведе, а брадвата мина на сантиметри.Извади меча си и посече врагът си през краката.Той се строполи със цвилене.Мишън извади тънкият си нож и го хвърли със завидно майсторство.Той се заби във врата и гаморианеца изхрипа.Мемфис и Карт се спогледаха.Тримата влезнаха в следващото подразделение.Вратата беше заключена.
-Не се притеснявайте.Знам как да се оправям с тези.Дори не искат спайкове,нямат кодове,нямат нищо.
-Явно разбираш от това.
-Все някак трябва да оцеляваваш тук.Брат ми не научи на доста неща.Заради него оцелях тук.
-Имаш брат?
-Да но той не е тук.Нека не влизаме в подробности а да действаме.
Тя се изправи и вратата бавно започна да се отваря.Една рошава фигура се показа и обхвана Мишън.Мемфис вдигна бластера но секунди след това видя че това е уукито.
-Нали не мислеше че ще те изоставя? Залбар и Мишън заедно завинаги. -засмя се Мишън.
-Раааарроуууууур. -израчи то.
-Какво вика рошавата топка? -попита Карт.
Каза че благодари че сте му спасили живота и....ъъъъъъ Залбар дъхът ти...какво са ти давали да ядеш?
-Рооооррааах.
-Отхапал си ръката на гаморианец.Света майко блах тези прасета никога не се къпят.Като се върнем на по горните нива да си измиеш устата иначе ще те обръсна.
Уукито измуча укоряващо нещо в отговор на Мишън а след това се обърна към Мемфис и изграчи нещо.
-Той каза... -започна да превежда Мишън но Мемфис я прекъсна.
-Разбирам какво ми казва.Искаш да се закълнеш във вярност в мен!?
-Разбираш техният език? Това се среща доста рядко в обикновен войник.Впечатлен съм-изрече Карт.
-Ррррроооррруреееррраар.
-Знам за традицията на вашата раса.Сигурен ли че искаш това?
Уукито поклати глава в знак на съгласие.
-Щом Заалбар е с вас и аз съм с вас.Вендъж вече го загубих не искам да го загубя втори път. -изрече Мишън.
-И двамата сте добре дошли с нас.Но мисията ни не е лесна и има много рискове.
-Надали ще е по трудно и рисковано от животът тук.
-Предполагам права си -устните на Мемфис се разтеглиха в топла усмивка.
-Добре сега да тръгваме към базата на вулкарите и да си свършим работата -добави Карт.
Поеха по пътя и скоро стигнаха до врата пред която имаше плазмен щит.Мемфис изпрати няколко откоса но всички те рикошираха и бяха отбити от щита.Мишън му обясни че нищо не може да пробие през него освен светлинен меч или оръдията на някой кръстосвач.Проби защитната система в конзолата наблизо и бързо проникна в базата данни.После въведе един код и със съскане щитът се стопи.Те изчезнаха в сянките.
--------------------------------------------------------
Намираха се в базата и вече бяха проникнали в гаражите където би трябвало да се намират часта която им трябваше.Мемфис прати Мишън в апартамента в която се криеха за да свърши някаква работа а уукито се оказа истинска машина за убиване.Въоръжено с два меча и с плазмен щит който откриха в един тайник то разсичаше и покосяваше вулкар след вулкар.Последният обаче успя да изстреля свръх нагорещена плазма от непознато на вид оръжие преди уукито да го съсече.То избегна плазмата обаче Карт нямаше същият успех.Тя се удари в бронята му, и той изстена изпускайки оръжието си и падна на земята.Мемфис започна да маха защитния слой който се беше стопил.Кожата беше изгорена лошо.Мемфис отвори един от резервните медицински пакети и започна да нанася нещо успокояващо болката.После нанесе биопяна отгоре върху кожата за предотврати инфекция или понататъчно нараняване на същото място.След това сложи нов защитен панел и би малко адреналин за да се възтанови войника.Карт се изправи и благодари за помоща.След това бавно тръгнаха напред.Една от стаите беше заключена и Мемфис предположи че сигурно часта е там.Уукито се оказа и добър техник и пренастровайки веригата на друга честота успя да изолира електронния заключваш механизъм.Тримата влезнаха и шестима вулкари се обърнаха.
-Да ги убия ли? -попита жена от расата туилек.
-Не тези не изглеждат на Бекс. -отговори мъж от расата туилек.
-Какво търсите тук?
-Дойдохме да вземем ускорителя. -каза Мемфис.
-Няма да успеете да ни го вземете. -отговори с иронична усмивка мъжът.
-Говориш така сякаш той е ваш. -обади се Карт.
-Тц тц тц.Нека ви направя предложение.Ще ви предложа двойно на това което ви е предложил Гадън.Единственото което искам е да го елиминирате.Не мислите ли че е по добре хем да останете живи хем да останете живи-тънко се усмихна мъжът.
-Съжалявам но ще отхвърлим предложението ти.Свали оръжието.
Усмивката на мъжът помръкна и с леден глас изрече:
-Убий ги.Всичките.
Вулкарите започнаха да стрелят и Карт се претърколи настрани държеейки се за гърдите и се скри зад една от колоните.Изпрати няколко откоса а след това активира граната.
-Хей Мемфис кажи на рошавия да се пази по дяволите.
-Мемфис се обърна извика нещо и уукито отскочи настрани точното когато Карт метна граната.Тримата вулкари изкрещяха и се опитаха да избягат но беше късно.Експлозията освети голямата стая давайки предимство на Мемфис който направи салто и застреля мъжът който явно беше главатарът им.После тримата излезнаха от укритието си и започнаха да търсят.Намериха часта в един тайник и я прибраха внимателно в една от раница.После излезнаха под прикритието на сенките.
-----------------------------
Вратата се отвори и Мишън се обърна.Тримата влезнаха и оставиха екипировката в цилиндрите използвани за складиране.
-Успяхте ли? -попита тя.
-Да работата е свършена.Сега ни остава само да спасим Бастила и да се измъкнем от планетата.
-Само? -иронично подметна тя.
Карт отново се хвана за раната.
-Хей,седни на леглото.Ще те закърпя бързо.Брат ми понякога се връщаше с доста по тежки рани от тази и винаги съм го оправявала. -изрече Мишън с загриженост в гласа си.
-Няма друг вариант така че добре.
Мишън се зае да оправя раната на Карт,Залбар се захвана да поправя някакви остарели йонни клетки изпозвани при някой разновидности на бластерите,а Мемфис се отпусна на леглото си молейки се да не сънува отново кошмари.
-----------------------------
Отново сънува как всичко експлодира и усети болка,много болка да минава през него.После видя някаква жена да се надвесва над него и се събуди.Инстинктивно посегна към колана си.Беше го правел и преди и нямаше представа защо го прави.Легна отново и се обърна.На сутринта слезна в долното ниво и влезе в базата на Бекс.
-Добра работа синко,добра работа.Не знам защо но имам чуството че от теб ще излезе добър пилот.Смятам да те сложа в състезанието като представител на Бекс,какво ще кажеш.
-Хах покрил си всички бази Гадън и човек като теб няма да заложи никога на човек който не познава а ще заложи на сигурен негов човек.Къде е уловката.
Гадън погледна надолу после погледна в Мемфис.
-Прав си.Пропуснах да ти кажа че този ускорител е нестабилен.Има голям риск да експлодира по време на състезанието.Мойте хора не искат да го използват.Но той наистина действа и далеч изпреварва всеки ден друг слууп изтребител.Мисля че ще действа за поне 5 опита.Ако не поемеш този риск,страхувам се че вулкарите ще победят и ще вземат Бастила като награда.Тази година имат много силни състезатели.
-Добре ще поема този риск. -самоотвержено изрече Мемфис.
-Добре притежаваш смелост.Но внимавай тя може да е твоят гроб момче -усмихна се Гадън.
Почини си и утре един от мойте хора ще те заведе на мястото.
Мемфис се върна обратно в бърлогата им,обясни ситуацията на всички и ги убеди че друг шанс нямат.Вечерта отново се върна в базата на Бекс и остана там.Сънува същият кошмар и пак посегна към колана си без да знае защо.На сутринта родианец го поведе към залата за състезатели.Вулкарите го оглеждаха присмехулно и го наричаха "свежото месо".Сърцето му биеше лудо но си наложи да се успокои.Един иторианец му обясни основните неща и му каза да не се притеснява.Дойде неговият ред и се качи в машината.Кабината се затвори и видя отброяването за старт.3,2,1,0.Мемфис включи двигателите и ги форсира докрай.Избегна първото препятствие после второто.Следваше инстинките си и спря да слуша логиката си която му казваше да намали.Видя времето си и се ускори до краен предел.Образа на предната камера започна да се изкривява от скороста и едно от препятствията замалко не откъсна единият му двигател.Видя финиша който вече беше близо.Превключи охлаждането изцяло към десният двигател за да спре стопяването му и така остави левият без никакво.Но поне щеше да издържи до финиша.Премина през него и изклучи всички системи освен тези за охлажадането.Отдъхна си.Излезе от изтребителя и погледна времето си.Не можеше да повярва,беше се изтрелял на първо място.Когато се върна отново в залата другите съзтезатели на Бекс бурно го аплодираха а вулкарите го гледаха презрително.Никой не успя да бие неговото време.Започна наградителната церемония.Официалния спонсор един Дурос поднесе паричната награда на Мемфис под отново бурни аполодисменти.Видя Бастила която изглеждаше зашеметена и беше в клетка.Дано по бързо да я освободят помисли си Мемфис.В залата влезна Бреджик който официално трябваше да му даде Бастила.
-Хора слушайте ме! -извика Бреджик. -Нашият "шампион" е използвал ускорител който беше откраднат от нас и е очевидно нечестно предимсво! По тази причина отменям наградата.
-Не можеш да направиш това след началото или края на състезанието.Това е против нашите свещенни традиции! -извика спонсорът от расата дурос.
-Вашите традиции са нищо за мен! Аз съм новата вълна на бъдещето! Никой не може да ми противоречи!
-Не мисля точно така. -обади се женски глас.
Всички се обърнаха и видяха Бастила която беше се измъкнала и поставила в несвяст двамата си пазачи.
-Какво!? Ти бе беше под неурални дизръптъри! Как по дяволите имаш такава воля на ума че да се освободиш!?
-Ти доста подценяваш силата на джедай.Грешка която няма да доживееш за да поправиш. -изрече Бастила.
-Вулкари! До мен! Убийте тази жена,убийте пилота! Убийте всички!
Бастила взе двойно вибро острие от единият от пазачите и се вряза в редиците на вулкарите.Посичайки първият,тя нападна вторият, а Мемфис застреля третият който щеше да я нападне в гръб.След това тя нападна Бреджик,а Мемфис извади меча си и пое последният останал вулкар.Двете остриета се удряха и удряха и Мемфис се опита да го пререже вулкара през торса но той го спря и атакува краката му.Мемфис прескочи острието и нанесе удар в дясното му рамо.Мечът на вулкарът поддаде и мечът на войникът премина през рамото на врага ранявайки го.Вулкарът падна но все още жив.Мемфис го остави и се обърна.Бреджик вече беше на земята и Бастила го гледаше.Изведнъж Мемфис проумя.Това беше същата жена от сънищата му.Загледа се в нея и забеляза изящната и красота.Лице с очи като изумруди и тънки устни.Няколко кичура коса падаха пред лицето и.
-Ако си мислиш че ще ме вземеш като награда се лъжеш...почакай ти си един от войниците на Ендар Спайър.Какво правиш тук? -попита джедайката.
-Дойдох да те спася.
-Това ли се опитваше да направиш? Всъщност аз те спасих ако не бях се намесила вулкарите щяха да те разкъсат.
-Тогава защо не избяга преди да се поява?
-Аз...аз...чаках подходящия момент! Но няма значение,има ли други оцелели?
-Да,Карт Онаси е жив.
-Това са прекрасни новини заведи ме при него веднага.
Мемфис се обърна и и показа пътя.
----------------------------------------

Дано е края та да започнеш The Thing the true meaning of terror!

Хора постнете малко критика за да знам кое да подобрявам,кое да махам и тн.Тенкс предварително.