Из мислите на 1 луд...:
Напуснаха ме хората които най-много обичах,останах сам...Сълзите се стичат по бузите ме,усещам как ме милват,не искам да ги махам...Сълзи елате в повече..напомняйте ми за любовта,напомняйте ми за нежността която няма да изпитам пак,за чувства отдавна загубени...но няма да я върнете...никой не може,нито онзи боклук горе,нито онзи долу
Изчезна,ей така..:хоп!и я няма...изчезна...топлината изчезна...студ...черно...




-Какво искаш да кажеш с това мамка му ?!
-Каквото съм имала да казвам съм го казала!Край с нас!
Стоях и не вярвах...тя ме напускаше!!Тя найстина ме напускаше...Без дори да й мигне окото...след всичко тя ме напуска...Защо!?Някой друг?Съмнява ме....Друга....бррр кво мисля и аз....трябва да има причина..
- Поча...
-Утре ще дойда за техниката – каза простичко и затвори врата.
Ужас,тя дори не ме изслуша...Да я последвам ли ?Да да..тва да не е са филм,ще я последвам,тя ще се обърне и хоп ще разбере грешката си и ще се върне.....да да
Де така да ставаше.....хммм...я чакай малко...аз за кво рева тука ?!Напуска ме..ок,тя губи не аз.Да се оправя...


Седмица по-късно


Тя да губи..боже какво съм си мислил?!Аз съм губещия...аз съм този който ще откачи...(ще ли,аз вече съм...)аз съм този който изпитва празнота,аз съм този който реве,аз!Не тя...защо ми го причини?!ЗАЩО!ЗАЩО!ЗАЩО.....


Седмица по-късно


Мрак..тишина...нищо...е аз какво ли съм очаквал...15 етажна засилка и мек бетон под мен....това беше...бях слаб..получих си заслуженото за слабостта...Страх ме е...


П.П 1вото изречение казва всичко...знам че е пълен боклук...знам че не е редактирано,знам че няма стил,знам че е с беден речник...пука ми....не чакам критика..ще се радвам ако дори никой не го прочете...

Братле, знам какво ти е. Най-малкото, че и аз съм минал през него. И аз мислех, че няма бог, че няма нищо свято, че няма смисъл да се продължава. Мислих си, че няма да изпитам любов отново. Е, сгреших. Но поне научих едно : Всичко в живота е преходно. Болката отминава, черното се прояснява, желанието за живот се връща. В момента съм влюбен, забравил съм старата. Даже сме си приятели с нея. Така че, hold on Чил аут, и не се впрягай толкова в живота. И без това е кратък...

Този тип "черно" е начин на живот (: Ако знаеш как да го използваш те прави доста по "силен". Поне при мен е така и вече ми е през хуя коя губя или коя губи мен. Имам си други задължения, колкото и тъпо и грубо да звучи. Като ме обича някоя (и аз я обичам) нема проблеми. Но при загуба хич не ми дреме вече (:

Ах, деба, що я видях тая тема ... сега ще се сдуам още повече

Laughing my ass out

Това докосна сърцето ми...

Кое от всичко написано? (:

Само стихотворението, разбира се

Сигурно е заболяло