Този разказ е от поредицата Tales of the BJO. Ако искате да я прочетете цялата, потърсете ме. Не искам да ми казвате колко е добро, иска да ми кажете кое не е добро.



Дръжката на меча


Бобо W седеше на една метална пейка в градините на Джедайския Храм.Погледа му бе концентриран върху масата. Мислите му бяха едновременно близо, и далеч. Близо до Ордена и джедаите, далеч от градината, живота, всичко около него.
Повечето му връстници му се присмиваха, макар и не злонамерено. Майсторите, щом го видеха, веднага се сещаха за идеята му и леко се усмихваха. Да се направи дървен лазерен меч. Звучеше смешно. И противоречеше на някои принципи на джедаите – всяко дърво е живо същество, да отсечеш дърво за нещо значи да убиеш. Ако се наложи, един джедай би го допуснал, но когато е безмислено, е недопустимо. А да се реже дърво за дървен лазерен меч, когато може да се направи от метал, беше безмислено.
Но той откри отговора. Една блатиста планета. Там растяха дървета, толкова големи, че някои от клоните им израстваха до крайност, откъсвайки се от дървото. Падналия клон се втърдяваше и ставаше яко почти като дурастомана. Ничий живот не бе наранен. А дървото беше перфектно за целта. Усещаше се дърво, но не обгаряше и беше изключително твърдо и леко.
Частите бяха наредени пред него. Бе създал простичък дизайн, макар и с красиви украси в дървото. Резбата в дървото беше простичка, но перфектна, направена с нещо като лазерен меч за бръмбари и компютърна апаратура с дроидска ръка. Разрезите се правеха за няколко минути и бяха прецизни, резбата се сучеше нагоре по дръжката в красиви извивки.
Разбира се, не всички части бяха дървени. Бобо не успя да откри начин да направи дървена енергийна клетка и дървени енергизиращи намотки, както и някои други части. Но все пак основния корпус беше от дърво. Някои джедаи в древността бяха слагали резбовани дървени парчета по мечовете си, но никой не беше правил меч изцяло от дърво.
Нагласи диатиумната клетка в леглото й и я затегна. Следваше клетката на кристалите. Единия, най-обикновен прозрачен кристал, направен под висока температура и със Силата, лежеше вече на мястото си. Другият беше положен върху тъмносиня кърпичка. Светлината минаваше през него и той сияше със сребърен блясък.
Джедаят хвана кристала с три пръста и се вгледа в сърцевината му. Един спомен изплува...


...Бобо W активира меча си. Лилаво-бялото острие изскочи със съскащ звук. Завъртя се грациозно, отби три изстрела и Кел`Дорът го деактивира.
Очукания охранителен дроид се стовари на земята, поразен от собствените си бластерни изстрели.
Стария склад беше окаяна сграда, с няколко дупки в стените, причинени коя от взрив, коя от голямокалибрен бластер.
Дурастоманата тук изглеждаше почти крехка.
Всякакви части бяха разхвърляни по целия под. Само една пътека от единствената врата до големия компютър в дъното беше разчистане, и то изглежда с подритване на различните боклуци.
Бобо W тръгна към компютъра , минавайки по парчетата от дроиди, оръжия, комуникационни уреди и други боклуци, които само професионаленч( техник може да определи откъде идват.
Както вървеше към компютъра, нещо блестящо изскочи изпод тялото на един стар протоколен дроид и се стрелна към него. Скоростта му беше голямо, но меча се появи в ръцете на Кел`Дора миг преди това и острието разсече нещото във въздуха. Двете половини издрънчаха в разчистения под.
Бобо се наведе, с все още активиран меч. В склада беше сумрачно, но блясъка от лазерния меч, макар и не много силен, беше достатъчен на джедая да разпознае машината. Дроид-убиец. И при това чисто нов – с излъскан корпус и блестящо жило, най-вероятно заредено с плазмена енергия.
Можеше, разбира се, да допусне, че дроида е седял под купчините дълги години и се е активирал от присъствието му. Дори факта, че изглеждаше нов, можеше да се обясни с престоя под счупения дроид. Но джедаят знаеше, че тук има хора, които го искат мъртъв. Е, дроидите-убийци бяха скъпи – можеше да се брои, че им го е върнал.
Стана и тръгна към компютъра, посягайки да натисне бутона на меча, за да го деактивира. В този миг нещо изпулсира. Дълбоко в Силата, отклик в мрежата от живот. Кел`Дорът усети острието на меча си. Усети го, както винаги досега – едно с него, с неговата същност и душа. Но когато се присегна по дълбоко със Силата, усети тътен. Усети го през острието на меча си, усети посоката и близостта си до него. Тръгна натам, бавно, слушайки вълшебния тътен.
Тътена се засили, обграждаше джедая в Силата, всичко беше само тътена, Силата и острието. Две крачки и тътена прерасна в порой. Кел`Дорът отвори очи, без да помни кога ги е затворил.
Нищо особено. Парче метал, изкривено до неузнаваемост. Глава на боен дроид от Войните на Клонингите. И една тъмна дървена кутия.
Нещо светна в ума на джедая, миг преди да се обърне и да тръгне към компютъра. Дървена кутия? Посегна със свободната си ръка, все още държейки активираното лилаво-бяло енергийно острие в другата. Тътена загърмя и той огледа кутията. Красива резба, тъмно дърво, леко и здраво поне на пръв поглед. Деактивира меча и тътена секна. Докосна кутията нежно и я отвори. Вътре имаше само малка синя кърпичка. Посегна с кафеникаво-оранжевата си ръка и извади кърпичката. Под нея се разкри кристал, който сияеше със собствена светлина в сребърно-бял оттенък. Фасетираните му страни бяха съвършенни.
Трясък прекъсна вдълбоченото му наблюдение. Само за миг затвори кутията, прибра я в робата си и активира меча...

...Бобо W пъхна кристала в грижливо изрязаното му място в клетката и я нагласи в нейното място. Сложи енергизиращите намотки и другите части. Закрепи и бутонната система – само един всъщност. Затвори корпуса. Взе бутона, последната останала част.
Бутона бе направен от не толкова здраво и твърдо дърво, но изключително красиво. Кел`Дорът не бе правил никаква резба в него, защото шарките на дървото бяха красиви сами по себе си. Цветъ му беше светло кафяв. Влакната лежаха в дървото естествено, съвършенно. Завинти го в леглото му.
Готов! Джедаят вдигна меча и натисна копчето. Със съскащо-жужащ звук острието изскочи и засия в макар и светлата градина. Сребърното и бялото се преплитаха и играеха. Бръмченето беше тихо, спокойно, като джедай в медитация. Бобо се пресегна със Силата през острието.
Заля го порой от... хармония. Бе обединен в едно със Силата и острието, бе изолиран от останалия свят. Усещаше бръмченето, сребърния блясък.
Деактивира меча с усмивка.
Все още усмихнат, изтича в работилницата, за да направи задължителните тестове.
Взе едно парче тръба от купчините, активира меча и я разряза плавно. Провери мощността в енергийната клетка външно – нямаше никакъв спад на енергия, защото беше толкова малък, че само изключително прецизен уред можеше да го забележи. После взе от стената един диск и една пръчка. Диска беше щит от кортозис, а пръчката беше от кортозисна сплав. Първото деактивираше лазерните мечове с двоична верига, а второто само ги отблъскваше. Диска бе обсипан с драскотини, защото кортозиса изключваше меча за част от секундата. С надеждата някой от екперименталните му мечове да е преодолял ефекта им, Бобо винаги тестваше меча с пръчката и щита. Не очакваше да стане нещо, но си му беше навик.
Активира меча, острието засия. Замахна към диска. Острието докосна диска... и го разсече на две.
- По дяволите!-изруга Кел`Дорът. Замахна към пръчката от кортозисна сплав, която
също бе разсечена на две.
Отвори шкафа със Силата и измъкна една плочка. Беше жълтеникава, полупрозрачна, дебеле около сантиметър и половина, с правилна шестоъгълна форма. Плочка от лавен червей от Еол Ша. Сложи я в нишата в стената и заби острието в нея. Блясък и лазерното острие отхвръкна, забивайки се в стената, в ръката на джедая остана само дръжката, а от плочката не бе останало нищо.
- Е, не може да искаш всичко.
Разглоби оръжието и сложи втора енергийна клетка. Сглоби го отново и тръгна към Кулата на Съвета.
В коридорите няколко джедая го видяха да тича и се усмихнаха леко. Кел`Дорът се усмихна в отговор и продължи нататък. Мина покрай една от тренировъчните зали, тъкмо когато Нуарт излизаше оттам..
- Нуарт!
- Накъде си се затичал така, Бобо?
Вдигна меча пред очите му.
- Направих дървен лазерен меч.
- От теб бих очаквал всичко, свързано с мечове-усмихна се чисът.
- Не е само това, когато направих проверка на кортозисния щит, го разсече го на две.
Нуарт повдигна вежда.
- Чакай малко, кортозисния щит ли разсече меча или обратното?
- Меча щита, естествено!-спря за миг.-О, по дяволите! Забравих да взема моето
парче! Сега как ще покажа на Съвета това! Имаш ли кортозис?
Чисът се затича към стаята си и се върна след половин минута, стискайки в сините си ръце подобен на Бобовия щит.
- Помни, че ми дължиш един!
- Разбира се.
Чисът се усмихна отново след бягащия Кел`Дор и тръгна към градината.
***

Бобо W стоеше пред вратата на Залата на Съвета и чакаше. След миг вратата се отвори. Джедаят пристъпи вътре. Овалното помещение беше пълно със столове и кресла, но само половината от тях бяха заети. Лорд Сидиъс беше седнал на отделно кресло отстрани.
- Пожелал си спешна среща със Съвета. Някои от нас спряха ежедневните
си работи и тренировки, за да дойдат тук-започна майстор Архив-Очакваме да ни обясниш за какво става дума.
Бобо хвърли бърз кръгов поглед по майсторите и измъкна меча от робата си. Вдигна го със Силата и го постави във въздуха в средата на залата, около половин метър над главата си.
Майсторите огледаха меча сякаш безинтересно, но Кел`Дорът усети лекото им любопитство, а след това и възхищение от него.
- Несъмнено оръжието е красиво-започна Есме.-И материала, който си използвал, е
изключително необичаен. Но спешна среща?
- Смятам, че колегата Бобо не е довършил-проговори Сидиъс.
- Така е, майстори. Този меч е особен не само с изработката и материала си.-измъкна
щита изпод робата.-Това е кортозисен щит.-вдигна го със Силата във въздуха до меча.
Активира меча и усети вълната на изумление от сребърния цвят.
- Смятахме, че сребърните кристали завинаги са били загубени. Защо не си ни
информирал за този?
- Имах си причини, майстори. Но все пак друго имам предвид.-Хвана меча с ръце,
държейки пред себе си кортозисния щит. Замахна и го разсече на две.
Този път вече се чуха ахкания. Сидиъс се усмихна пръв, след това Архив и всички останали.
- Виж ти-изрече Сидиъс с спокоен глас.-интересно постижение, макар да не съм
учуден, щом знам, че колегата Бобо го е постигнал.
- Наистина учудващо. Имаш ли някакво обяснение за тази промяна?-попита Есме.
- Да, майстори. Според мен това дърво създава някакво енергийно поле, което се
противопоставя на свойствата на кортозиса. Когато го изследвах, се забелязаха странни енергийни полета.
- Ти си ми казвал, че съществува още един материал, който може да спре лазерния
меч. Дали тази плочка от Еол Шайски червей също бива срязана?-попита Архив.
- Не, трябваше да сменя енергийната клетка след удара, а стените получиха няколко
дупки от хвърчащото острие.
Наутоланецът се изправи.
- Е, несъмнено само острието на този меч надминава по красота дръжката му. А
уникалните му качества са наистина интересни. Ако можеш да ги разучиш, ще бъде много полезно. Ако всеки меч неутрализира кортозиса, ще спасим много хора, както и много джедаи.
- Благодаря, майстори.-Бобо се поклони, взе меча и прибра със Силата парчетата от
кортозисния щит.
Вървеше по коридора бавно, спокойно, вълнението му вече беше замряло. Тръгна към работилницата. По пътя срещна Лориена, беше тръгнала към градините, облечена в синята си робал
- Чух за меча.-бяха първите й думи
Кел`Дорът се опули.
- Ама... аз говорех със Съвета преди не повече от минути...
- Е, движи се бързо. Може ли да го видя?
Подаде й го. Тя го огледа и натисна бутона. Острието изскочи и затанцува във въздуха.
- Много е красив.-усмихна се лечителката.
Бобо W кимна.
- Разбира се-ухили се.
Махна й и тръгна към работилницата. Сега трябваше да разбере как става този номер. И да направи още един меч. И да намери нов кортозисен щит на Нуарт. А може би трябваше да пробва комбинацията между светлосин и оранжев кристал в меч, направен от стъкло. Интересно как стъклото щеше да реагира на енергийната клетка и острието. Ами ако реагираше на плочките от лавен червей? Или пък ако....

Без да съм фен на джедаите ( всъщност те са единствените ми неприятни във Стар Ларс вселената ) мога да кажа че разказа до този момент грабва . Не сериозно много е интересно . С радост ще почакам да видя развитието . До тук всичко е много оригинално . А стилът ти на писане е доста приятен . Само тия нови редове за щяло и нещяло .. дразнят .

Тия нови редове се получиха, защото съм го писал на Word, а като го пренеса на форума се прецаква.
Стилът ми не е под въпрос. Не забеляза ли някакви грешки?

И на мен много ми хареса. Само на едно място беше изтървал "т" от пълния член на една дума в началото на изречение, но други грешки поне аз не забелязах(не помня къде-по средата май). Та чакам продължението и аз...

COOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOL

Супер ме изкефи ман много добро, ударението е на първото о!

Ако не намирате грешки, по-добре не поствайте. Писнало ми е да слушам колко е добър разказа, надявах се поне тук да има някой критик. Оставил съм нарочно една груба стилна грешка накрая, с надеждата да я забележите. Вие просто не ме стимулирате да пиша правилно, така или иначе не забелязвате прости грешки.


Моля за критика, произведението не е съвършено.

Не се лигави синко защото наградата няма да ти хареса . Не мисли че си и гениален . Нито се пробваи ривърс псаихоладжи да ползваш . Не ти отива . Това че разказа ни е допаднал не значи че ще слушаме до безкраи празни приказки . Пиши и се развиваи или млъкни и не ни занимаваи . Когато нещо ми е интересно то ми е интересно и не търся "скрити грешки" ако ти се играе на пъзел предполагам има форуми за това отиваи натам . Това ти го казвам с умерен тон - продължи във същият дух и ще ти демонстрирам някой мой по тъмни черти .

П.П. Никой не е споменавал нищо за съвършенство .

XAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXAX



Епа сори ма не се сдържах.Ей т'ва ме уби! Пич, Бродник, ти просто не знаеш на кого го каза Не просто това като го прочетох и ...
А неееееее Смешно ми еееееееееееееееееееееееееееее

П.С. Абе знам, че е флоод ама просто

дади я земи сложи още една иконка че не разбрах настроението ти . Иначе историята да се върти около дръжката на меч е малко...хммм...странно а може би и тъпо. Доста добре "боравиш" с думите ,но Бродника е описал по-точно това.

Хехе разбира се че прочетох словата ти братко и ще почакам мързелът и настроението ти да са в подходяща комбинация да напишеш един роман ( да се надяваме да мога да отвърна със същото ). Относно темата - гати веднъж да реша да не съм критичен да хвана да побутна да пусна малко аванта и гле'аи к'во стана . Виж ти обаче и за мен се реваншира . Явно аванта никому си е добро верю . Както и да е ще се радвам на ферман .

П.П. Това с активистите на гриинпис чегърта пода да знаеш

Много благодаря, за това си мечтая от много отдавна.

Една особеност, не го казвам акто оправдание - героят съм аз. Бобо е името ми, а Бобо W е никът, който използвам в BJO. Този разказ е само фрагмент от нещо по-голямо и затова е така.





Наистина си нямаш представа на кой го каза...



Грешката не е скрита, напротив, абсолютно очевадна е, и все пак не я забулязахте. Но няма значение, пак съм доволен.


Към останалите: Гледайте и се учете, така се критикува.

Приятелю Бобо В, разбирам, че имаш възвишено мнение за своя невероятен стил. Но нали знаеш, по принцип е хубаво да имаш самочувствие, но много хубаво не е на хубаво. Мога съвсем лесно да ти докажа, че стилът ти не е нищо особено, при това аз, който нямам някакви особени умения и голям опит в литературата.
Виж, за това пък често по разни кръчмарски маси се носят легенди за твоите невероятни изрази... "Богинята Анаала, която изпусна енергиите си", или пък "Беше активирал мечовете си, и наблюдаваше сита. Сякаш нещо го беше ръгнало отзад."
Нищо против, пиши си, не пречи това на никого. Но да тръгнеш да се самовъзхваляваш като някакъв бог, при положение, че не си, е та това просто ме кара да ставам садистична натура.

Мен единственото, което ми направи кофти впечатление е, че (поне такъв спомен имам-не ми се чете отново) "парчетата" от меча са се разхвърчали из цялата стая като е цапнал люспата. Енергията не става на парчета.

Извинявай, но така е описано в една книжка, Jedi Academy (официална книга, разказва за създаването на Академията и няма нищо общо с играта), където Люк удря един червей с такива плочки. Всъщност става, все едно че острието се изстрелва.

Блейд, наистина се радвам на критиката. Не че смятам стила си за съвършен, но поне мисля, че е много добър - мразя фалшивата скромност ("ООО, благодаря, аз не съм толкова добър......").


Двете нещица, които споменаваш, не са разкази. Едното е недоизпипан текст, а другото е нещо, което черно слънце ме подкарваше да напиша за 5 минути. Не че се извинявам, твоето мнение не е най-същественото за мен.

Бтв, прочете ли разказа?

Аз пък не разбрах ква е идеята на тва "движи се бързо"... тва требе да е отговор на въпроса как разбра за меча или нещо подобно... май ше е по-добре да почнеш да уточняваш за кво става дума... аз не разбрах кво се движи бързо... меча ли???

"Блясък и лазерното острие отхвръкна, забивайки се в стената, в ръката на джедая остана само дръжката, а от плочката не бе останало нищо."
T'ва имах предвид. Написано е сякаш е направено от метал. Как може енергия да се забие? Трябва да го поперифразираш малко.

1) Бобо, първо - и аз не си падам по фалшивата скромност особено, но не си падам и по прекалената мания за величие; мога да ти покажа толкова по-добри разкази, че немам думи. Защо искаш критики, след като смяташ, че "стилът не е под въпрос"? Че към какво искаш критики? Правописа? Сюжета? Заглавието? Безумните имена?
И въобще понякога почвам да се дразня мъничко от разни там "стилът ми не е под въпрос", "аз пиша много добре", "аз съм чел сто системи", "аз съм луд маниак на тема МВ", "абе знам всичко за МВ" и прочее. Създава лошо впечатление:)

2) Хубу, недоизпипан текст - тогава що го пускаш въобще някъде за удобрение? След като си се хванал сериозно (уж както разправяш) с нещо, то тогава го пускай в що-годе завършен вариант. Толкова ли ще е трудно да му удариш една редакция преди това? Аз лично по принцип въобще не си редактирам постовете, но тръгна ли да пиша някакъв разказ или нещо от сорта винаги си го преглеждам - и мисля това, че Слънчо ти е казал да напишеш нещо за 4 минути, въобще не е извинение Нито пък, че текстът бил незавършен.

3) Ясно. Моето мнение е несъществено за теб, правил съм малоумни грешки преди и осъзнавам, че са малоумни и разбирам защо моето мнение не те касае
Но защо тогава ме питаш дали съм прочел разказа?
И за да не си помислиш, че говоря без да знам за какво става дума - да, прочетох го. Междузведните войни не са ми страст, тъй че не видях нещо особено, което да ми грабне окото. Айде, със здраве.

Според мен историята е оригинална, но в разказа има няколко елементарни грешки, които лесно биха били поправени... сега като се загледам трябва малко да се постегне и от правописна ледна точка. Просто някои грешки са отвратителни... иначе въпреки че самата история не е кой знае кво на мене лично ми хареса. Бих прочел и продължениетое (след като се редактира) с удоволствие.

Дръжката, дръжката
на т'слата дръжката
Как влезе мъжката
на т'слата дръжката

Не се засягай де, просто като видях "дръжка" за това се сетих.
Не съм чел разказа и няма мнение иначе.