Планетата Солар Х - орките нападаха позицийте ни на планетата,нямаше подкрепления.бяхме не повече от 20-тина човека,въоръжени стандартно-автоматично оръжие,сабя за ръкопашен бой и един ефрейтор с тежка картечница.Само сержанта имаше леко автоматично оръжие,а за ръкопашен бой,елелекртическа резачка!Единственото кето задържаше напиращите многобройни орки бе танка "хищник" който с двойното лазерно оръдие на купола си и двете тежки картечници беше ад за тях.Всеки орк показал част от себе си над насипите оставаше без нея,лазерите разкъсваха плътта на орките като засилена брадва,човешко лице.Накрая на деня,в красивия залез,орките докараха минохвъргачките и унищожиха танка.Настъпи време за яростна атака.Виждахме как над нас прелитаха совалки със подкрепления главно от машини,но за нас нямаше.Виждахме как пълчищата орки бягат с боен вик към нашите позиций.Всички бяхме изплашени до смърт,само сержанта крещеше "идват",тогава се всички застанахме на позиция знаейки че това е единствения ни шанс да ги спрем-от разтояние.Те падаха покосени от нашите куршуми,но сякаш нямаха край.Тогава аз се завъртях и опрях гърба си на стената която се явяваше нашият окоп.В този ужасяващ момен видях как орк скача с брадвата си и точно преди да я забие в тялото на сержанта се чу адски картечен огън,видя се как кръвта на орка излиза от дупките в тялото му направини му от подкреплението.Той падна като парцал,тогава всички бяхме изумени.Изведнъж сержанта извика "НАПРЕД" и всички се втурнахме напред.Въпреки че орките бяха 2-пъти повече от нас с помоща на Двукракия робот "адски огън" те нямаха шанс.Неговата 20мм картечница ги покосяваше сякаш те бяха парцалени кукли пред МГ-42,а неговата механизирана ръка трошеше костите им като клечки.Всички бягахме към техния окрепен хълм.Нямаше време да използваме оръжията си.Всички бягахме със сабите си,орките бягаха срещу нас сякаш искаха да минат върху нас,не сприха,но роботът ги покосяваше а ние не спирахме да бягаме към тях.Когато ние се сблъскахме с тях разбрахме колко ярост таят в себе си,те замахваха с брадвите си така че не мислеха за следващият си ход, замахваха с все сила.Всички се биехме и умирахме,аз бях един от първите сломени.Когато се врязахме в тях се завътях убивайки орк,но след това брадвата на друг откъсна крака ми от тялото,и паднах неподвижно.Роботът ги избиваше без пощада,но един от тях хвърли граната и взирва от роботът свали всички.Тогава видях сержанта да бяга,но не към позицийте ни а към хълма,там където трябваше да сложим знамето,той бягаше с него в ръце,орките стреляха с картечници и пистолети,но бронята ги отбиваше,само шлемът му беше паднал и беше уязвим само в областа на главата.Тежките брони измориха бързо сержанта,но куршумът в гърлото му го довърши,но той не се предаде.Измина оставащите няколко метра до хълма,там той заби знамето и го стисна с ръката си,той нямаше да го пусне докато не бъде сигурен че подкрепленията идват да спрат орките.в този миг видях как от златните облаци озърени от залязващото слънце падат хиляди капсулуи със войници готови да умрът в името на императора и да пазят знамето на частта си както ние нашето,на Кървавите Гарвани,в този миг ръката на сержанта потрепна и той издъхна.Аз, лежейки около труповете на мойте другари и орки започнах да губя много кръв,като в този миг видях над себе си орк замахващ с брадвата си !

Орбита около планетата Соларис Х
Боен щурмови кораб ХАН КРУМ

Всички стояхме на мостика.Със ситемата за наблюдение гледахме как Кървавите Гарвани се биеха заедно с малкото което им изпратихме.Императорът беше забранил подкрепления.Виждахме как сержантът им бягаше обстрелван от няколко орки със знамето на частта им.Това ни принуди да изпратим така нужните им подкрепления,не трябваше да остави нещата така.Те бяха направили толкова много,а бяха толкова малко.Като капитанът реши да изпратим подкрепления той обрече себе си на смърт, "за имяна на императора".Беше време ние толкова много,да направим нещо толкова голямо което заслужават загиналите "Кървави Гарвани".Когато капсулите с подкрепления излетяха надолу от всички кораби на армадата стана ясно че няма да стигнат толкова подкрепления,трябваше да се направи нещо за да не умрат така самоотвержено,а да накарат орките да умрат така.
Капитанът:Моля започнете подготовка за орбитлна бомбардировка.
2-ри капитан:огън след 3,2,1 ОГЪН!
Всички чухме как оръдията започнаха да гърмят ,как разтрисат целия кораб,как бомбардировката беше като огнен дъжд от за планетата и орките и как всяка капка беше пламтящ метеор.
Бомбардировката не бе достатъчна,не достигат хора,трябва да се изпрати част от екипажите,това е единственият ни шанс.
Капитанът:Вие тримата командоси,идвайте с мен!
Комадосите отговориха в един глас "ДА СЪР"
Един от тях бях аз!
Ние бяхме най-добрите,въоръжението ни бе изключително-плазмено пушки на които може да се смени амуницийте с капсула пръскаща се се на малко разтояние от жертвата като от капсулата се пръска 1 литър плазма(25 000 градусова консистенция)която стопява всичко.Целта ни бе оркът ПФАН РИ.Той бе шаман и ако той бе мъртъв волята на орките щеше да падне и вече да не се хвърлят като усверепели зверове в нашите редици,а да чакат ние да го направим в техните.Аз,капитанът и останалите кацнахме точно до мястото където Кървавите Гарвани се биеха но вече бяха избити.Щом излязохме от капсулата бяхме готови за всичко.В този момент видях как орк замахмаше към войник на Гарваните който бе с откъснат крак,незабавно открихме огън и оркът бе изхвърлен на 10-тина метра от местоположеието си преди 0,01 секунди.Приближихме се до войникът,той се казваше Вейдър,но беше тежко ранен,не го разпитвахме, а го качихме на совалката, а тя кацна на кораба Хан Крум, там където щях да се върна.Решихме да установим базов лагер за през ноща в бункер,с напълна възможност за пълно запечатване и разпечатване.Там бяхме в безопасност.Там щяхме да обработим плана си за убийството на ПФАН РИ ! На сутринта щяхме да тръгнем на лов,но кой бе дивечът?

Местоположение:боен щурмови кораб "ХАН КРУМ"
Обита около Соларис Х
Медицински център:
Точно приключваха с прегледа на ЛОРДВЕИДЪР и даваха даните на роботът който ще усъществи сложната операция с присадката на крака.
Втори заместник капитан:Мирно!
Всички застанаха мирно.
Така,капитанът ни е долу,не можем да го оставим така,трябва да слезе още един екип,тъй като не всички го подкрепяте,ще се приемат само доброволци,АЗ ще оглавявам отрядът.
В този момент се чу трептящ слаб глас на умаломощеният войник ЛОРДВЕИДЪР кайто каза "нека аз бъда първият" и затихна като изпадна в безсъзнание,заради загубата на кръв,но без опасност за живота.
Вторият капитан:Добре вички го чухте няма време трябват ми оше двама души,тръгваме след 12 часа(след толкова ЛОРДВЕИДЕР ще е възстановен).
Из задните редици на войниците застанали мирно се чуха два гласа да казват "Ще умрем за капитана с радост,сър",но камандират ги прекъсна и каза "Не искам вие да умирате за него,а да накарате орките да умрат за техният,ЯСНО"
-ДА СЪР-отговориха двамата пехотинци.
В този момент командират ги остави и двамата пехотинци се приближиха към събуждащият се ЛОРДВЕИДЪР.
-Добре ли си?
-Едва ли някои е добре без един крак?-отговори ЛОРДВЕИДЪР като отново си пролича сърказмът му.
-Е,сигурно едва ли ще се възстановиш на време.
-Може да съм без крак,но пак мога да те удуша с двете си ръце.Ще направя всичко за капитанът,той ми спаси животът!
В този момент един медик ги прекъсна и каза"Моля оставете воиникът да си почине за да се възстанови"
В този момент ЛОРДВЕИДЪР облегна глава на не особено удобната възглавница и се замисли как неговата част се засили в бесен щурм към върха на който орките се бяха укрепили.С тези си мисли той се онесе и заспа в дълбок сън по-време на който щяха да присъдят кракът му и от сега на татък той щеше да ходи само в желязната си унидорма,макар и кракът му да бе като истински,той никога няма да го чувства като такъв.

Планета: Соларис Х
Местоположение:запечатан бункер
На сутринта когато разблокирахме бункера видяхме как орки претърсват телата на мътвите.За наше щастие те бяха не повече от 10тина.Още на корабът капитанът ни нареди да вземем тежката гаус пушка.Това беше цяло оръдие.Трудно се носеше и беше с огромна мощ.
Леко отворихме вратата на бункера и започнахме да сглобяваме оръдието.След около минута бе готово,но орките ни забелязаха и откриха огън.Всички се прикрихме,Гаус пущката остана без опратор.Когато капитанът ндникна видя оркски танк.Ако те го имаха бяхме загубени.Капитанът нареди да използваме гауса,но се усещаше явен страх в очите му.Той се сви и започна да се моли,не на императора,а на господ.Тогава лейтенанта не издържа на това че капитанът се оказа такъв страхливец и освен това изменя на императора не за добро,а да се моли на друг.Само след миг видях как вади пистолета си,насочва го към капитанът,но тогава влезе един орк,лейтенанта се обърна и го гръмна.Това спаси капитанът,но положението все още бе напечено.Въпрос на време е да хвърлят граната в бункера.В този момент забелязах някакъв капак до краката на легналия ни капитан и пропълзях до там оваряики го.Стана ясно че това е евакуационен коридор.Аз и двамата офицери с мен влязахме,но капитанът стоеше като замръзнал.Не се замислихме за него.Тук нямаше право на страх,не и пред нас!Докато вървяхме безмълвно,от повърхността се чу ясен писък,сякаш идващ от дълбиите на пъкъла.Илязохме от коридора в друг бункер на около 100м от началото.Аз бях снайперистът в групата.След като извадих снаипера избих орките до един.Те изпадаха като дървени трупи.За съжалние само капитанът знаеше къде е водачът им ПФАН РИ.Повикахме совалка и тя ни прибра на кораба.Сле като вземем даните щяхме да се върнем на планетата.

Такам . Браво тотално ци оцапал ЛарХамара . Поздравления че ни преразказваш интрото но .... така го разказа че щях да падна . Искра нямаше а само думата "орки" в голямо количество . ЛОРДВЕИДЪР !??!?!?! Ехоооо ти сам персонажи не можеш ли да измислиш ? Общо взето яко плагиатстване - откровенно копиране . Хвани се стегни или спри да хабиш клавиатурата .

Хахаха.. Зло.. тъкмо ти гледам началото на поста: "Така.. браво.." и се оцъклих, ама то само мираж

Това какво е? Star Wars + Warhammer + час по българска история? Сори, ама не струва. Издиша като стил, като сюжет, като правопис.

Само да подчертая, че на филмчето това не е Hellfire Dreadnough, а баш Dreadnough с сложена картечница. Също така не го убиват с граната а с бомба заложена върху него и на сержанта не му е паднал шлема ами си е без шлем ))
Иначе добре го преразказа интрото

Първо, не прочетох нищо освен първия пост, но като огледах другите, няма подобрение. Като пускаш нещо във форума, той прецаква подреждането, което прави Word. Затова блъскай по един ентър отвреме навреме.

Що бе, Хан Крум си е хубаво име. Но това ДАРТВЕЙДЪР ме прати в трета глуха. Ако имате проблеми с имената, в нета има генератори - използвайте ги.

Стила е под всякаква критика. Бе въобще жалко. Ако искаш един съвет, не се занимавай с това, освен ако не си под 12 години. Тогава ти е простимо, можеш да се научиш.

Готино разказче но това с Вейдър направо ме фърли в кома недей така иначе ше чакам да постнеш още!!

Първо това е първия разказ и просто реших така да го направя.Беше повлиян от няколко неща.Например името Вейдър беше повлияно от това че преди се пишех така.А всъщност оригиналното заглвие беше warhammer.Стила може и да е под всякаква критика.То надали някои ей така е седнал наджаскал е нещо за 10тина минути и после е станало бест селър.Хубаво не ви харесва,обаче не е нужно да ме обиждате.Вместо да пишете злобни напатки може да дадете някои полезен съвет.

Аз тиш дадох съвет. Ако си обиден, твоя си работа. Ако неодобрението може да те откаже, може би не си е заслужавало поначало.
Никой не може да напише шедьовър за 10-15 минути. Защо не пописа малко повече? Ако е нещо, което си нахвърлил
ей така, няма смисъл въобще да го пускаш, преди да го развиеш добре и да му направиш поне няколко редакции.
Аз точно затова се пиша Бобо W или nem13. За да мога да използвам името си в разкази.


Извод: Не джаскай нещата за десет минути, и не се оплаквай от критика.

Не че Бобо W и nem13 са добри имена, но нищо
Разказа - май не се чуха много добри неща, а?
Първо - признавам - не го прочетох. Няма и да го направя, не и след всички коментари, но мога да отправя една забележка към всички постнали тук.
Случайно преди няколко седмици попаднах на една тетрадка, в която бях почнал някакъв разказ още в седми клас... (сега съм 12, правете сметката) Когато го прочетох сега видях колко нещастно мизерен е бил, а тогава много ясно си спомням, че ми харесваше.
Та...
На вас не ви ли се е случвало да творите като по-малки? Не ви ли се е случвало да прочетете нещо вашо наистина старо и да не ви хареса, да видите пропуските в стила си?
А ако тогава знаех за форума и го бях постнал и мен ли щяхте да изядете с парцалките? (всъщност засега нивото на обидите е прилично ниско)
Мисля, че от нея случка нататък се замислям преди да коментирам нечий разказ по този ужасен начин. Затова първо искам да питам автора - на колко си години? Ако си над 15 е недопустимо да си написал нещо което да събуди такива негативни реакции, и общо взето генералния извод, а и съвет - не се опитвай да пишеш повече.
Друго наистина интересно съветче, а и правило - никога не се извинявай с "писал съм го за 15 минути", това не те извинява, напротив - само те забива повече.
Седни, обработи, напиши сериозно, така се прави, иначе - в калта.
Нещо като тайна (хъ, кой съм аз че да го определям като такова? По-скоро универсална истина и похват) - когато творението ти е признато като добро, можеш да засилиш ефекта като кажеш "писал съм го за еди-колко-си-време" при което ответната реакция трябва да е "уаааааау хем го е писал бързо, хем е добро!" И все пак, разбира се, винаги трябва да имаш едно на ум за някой, който може би ще каже "ми че да го беше дообработил!"
Та... това е.

На 16г. съм.Може да не ви харесва,и да правите извода че неставам за нещо подобно,но това не ще ме откаже да се опитвам да подобря стила си.Захващал съм се с много неща за които приятелите ми казваха"откажи се докато е време" но аз не се отказвах.Не успявах но след повторения малко по малко започнах да правя неща за които мислех че са невъзможни.Може да кажете "като тоя не е прочел една книга,кво иска?"Но и това няма да е вярно.Пуснах този разказ за да видя какви отзиви ще предизвика.Ако искате вижте всичко което е написано до сега на Bulfleet.org
Сега ще ви дам един пример:Преди време гледах как един съученик рисуваше прекрасно.Гледах и си мислех че мога още от първия път.Опитах се и беше пълен провал,но това никога не ме отказа.Продължих да опитвам,гледах от оригинални картинки и се опитвах да ги направя сам.Малко по малко това ме усъвършенстваше и сега смея да твърдя че мога да направя една красива рисунка.Естествено може да кажете "кво общо има това със литературата?" Ами има!Повторението е майка на знанието,в случая умението.

Сега съм започнал нов разказ.Мислех да пусна тук това което е направено за сега,но се разубедих.Иначе наистина разказът които е тук не е нищо.Вие го казахте,но това няма да ме спре да опитвам да направя нещо стоиностно.

Критиките не бяха толкова за стила колкото за преразказа на интрото на небезизвестна игра като го представяш за твой разказ. Също така добре беше почнал да го описваш с думи, но на фона на орки и "звездни пехотинци" Дарт Вейдар от междузвездните войни няма никаква работа, защото ако си използвал това име просто така без никакви сравнения с филма това говори за липса на въображение и още по силна доза копиране

Незнам дали си забелязал но мисля че споменах че съм го именувал така защото преди се пишех LORDVEIDER
Това беше единствената причина.Смея да твърдя че в следващите части на разказа нямат много общо с вархамер

Бива ама както казаха вече,доста е крадено.Вложи малко твой си персонажи.

Ами аз си се казвам Бобо:)

Аз лично критикявам ужасния стил. А и ти си се научил да рисуваш, като си започнал на 8(например). Не можеш да започнеш да се учиш на 16 да пишеш. Съвета ми е да зарежеш тая работа. И Стига си се оправдавал с тоя ник.


И аз съм попадал на някои свои стари неща, които сега ми се струват под приличното, макар пак да са по-добре от това, поне няма толкова правописни грешки и стилните са си общо взето прилично количество за хлапе на 11.

Повторението е майка на знанието... и баща на затъпяването. Занимавай се с нещо друго.

Тогава защо като си толкова вещ не дадеш някои твои разказ?А и какво лошо има в това да започна да пиша някакви разкази на 16?Има много велики писатели които са писали първите си романи след 30г че и повече.

За какво водите спор не ми е ясно като иска човека да пуска теми не е ваша работа ако искате четете ако не искате не четете а това дали му е под критика стила вероятно ще го каже някой защитил докторат а не който и да било от нас!