|
Заглавие: Историята ми Публикувано на: 25 Сеп 2005 14:53
Ми... Дано ви хареса!
Предстоеше обичайния ужас – всеки момент жреците на Богинята Пи щяха да изпълнят жертвоприношението. Детето, към 12-годишно момиче, беше овързано с яки въжета. От тълпата се чу плачът на майката и викът на бащата. Жрецът понесе момичето към олтара. Тя се помоли на своя Бог - молба, която беше възвишена, чиста и силна, молба, която щеше да промени много съдби...
Жрецът вдигна обагрения в кафеникаво от засъхналата по него кръв жертвен нож и замахна...
Син ореол от светлина обгради детето. Жрецът изпусна ножа и ахна. Под светлината на се оформяше нов силует. Тялото на момичето се изви и се покри с твърда, черна козина. Поникнаха й дълги, щръкнали, пискюлести уши като на рис. От гърба й изникнаха грамадни, черни криле със заострени пера. От устата й се показаха два дълги, остри зъба колкото ками. Оформиха се четири лапи, завършващи с остри нокти. Светлината угасна...
- Не е възможно! Тя е Избраната!...
Последният вик на жреца на Кървавата Богиня потъна в писък за помощ и смъртен вопъл. Хората се разбягаха. Махайра изрева и се обърна към олтара. Там изникна силует, който бързо доби очертания. Богът на Мрака промълви:
- Чуй ме. Ти си създание на Мрака и си моя подчинена...
Махайра пак изрева... и проговори:
- Желанията ти са заповед за мен, повелителю мой!
- Наричай ме по име. Ти ми се молеше преди да те преобразя. Защо?
- Не знаех как да избегна несправедливото наказание, Еаран. Ти си мой бог и само аз ти се моля. Искам да предотвратя още приношения. – Махайра вдигна поглед и се втренчи право в очите на божеството – Имам нужда от помощта ти...
- Зависи как ще я използваш.
- За добро, госп... Еаран. Съжалявам, но не мога да свикна, че ме приемаш като равна и... нали знаеш как е...
- С усърдие всичко се постига. Сега, какво ще е първото нещо, което ще направиш? – попита Еаран.
- За начало, ще си намеря помощници. Не хора, а трансформирани. Сега принадлежа към тази раса.
- Имам един съвет за теб. Използвай го мъдро. Търси Избраните на другите Богове. Те биха те разбрали най – добре. От това зависи живота ти...
- Чакай, Еаран!!! Исках... да те попитам нещо...
- Да?
- Как да използвам тези? - Махайра размаха крилете си.
- Ще го откриеш сама.
„Е, добре” – помисли си хищницата – „ Да изпробваме вършачките...”
Качи се на една скала и се огледа. Беше лунна нощ, ясна и сияйна. Долу пасяха ветрогони – малки тревопасни дракончета, напълно безобидни... и много вкусни, както знаеше тя от по – рано.
„Първо ще се наям, а после ще се опитам да летя.”
Скочи от скалата и се затича, но драконите я усетиха и побягнаха. Тя ги подгони, неусетно махайки с криле...
Усети странен напор от въздуха и погледна надолу. Ветрогоните изглеждаха като мравки под нея. Тя летеше!
Отначало се уплаши, но бързо се окопити. Усети се лека като перце. Разпери криле и се понесе по въздушните течения. Правеше лупинги, пикираше и пак се издигаше... Играта й с ветровете продължи безкрайно и заличи всякакъв инстинкт за самосъхранение. Тя се забавляваше, без да подозира, че бе наблюдавана...
„ Като Избраник на Бога на Светлината трябва да елиминирам това тъмно създание” – помисли си Рей - „ Не бива да разочаровам Керн”.
Подобното на еднорог бяло същество с криле, поръбени с пламъци полетя безшумно с насочен напред рог...
Махайра се налудува и усети, че е гладна. Потърси с поглед ветрогоните, но те бяха изчезнали. Ядоса се и каза на висок глас:
- Да му се не види! Оставиш ги за секунда и вече ги няма!
В този момент тя видя бялото петно, размито от скоростта, летящо към нея. Осъзна, че и то е трансформиран, но нямаше време да го спре. Трябваше да се бие. Показа нокти, оголи зъби, пое си дъх и пикира към „петното”...
Двете същества се сблъскаха във въздуха. Разхвърчаха се пера и косми.Чу се конско цвилене и рев като на тигър…
- Те се сражават достойно – Керн погледна Еаран и продължи – но ако не ги спрем, един от нас ще загуби Избраника си, а може да се наложи и двамата да си търсим нови! Спри ги!..
Двамата Избраници продължаваха битката. Махайра имаше липсващи пера по крилете и рани по хълбоците. Рей се размина с ухапване по крилото и одран нос. А явно нямаха намерение да се спрат...
- ДОСТАТЪЧНО!
Избраните спряха като заковани.
- Ти ли го каза? – попита Рей.
- Не. Беше моят повелител, Еаран.
Очите на Рей се разшириха. Той я гледаше зяпнал.
- Т-т-т-ти си... Избрана?
Махайра се ухили:
- Че как!
Но на Рей не му беше до смях. Той кацна без следа от обичайната си грация и пое в обратна посока...
- Ей, къде тръгна?!
Рей се направи, че не я чува.
„Ти наруши Кодекса, Рей” помисли си той „ Нападна друг трансформиран, Избраник... Как ще се покажеш пред Керн сега?”
Махайра изскочи пред него и каза ядно:
- Я СТИГА! Вземи се в ръце... ъъъ... имах предвид лапи. Или в твоят случай – копита?
Рей се насили да се усмихне на плоската й шега.
- Виж, не е това което си мислиш. Наруших Кодекса. Нападнах те. Вече не съм Избраник на Керн.
- Не. Те ни накараха да се срещнем, а най – подходящия начин бе това да стане по време на битка.
- Май си права. Но все още ми е гадно.
- Забрави го, става ли?
- Е, добре. Убеди ме. Как се казваш?
- Maхайра. Ти си Рей, нали?
- Откъде разбра?
- Съжалявам, но преди малко и аз наруших Кодекса. Прочетох ти мислите.
- Че това не е забранено, стига да не се използва за лошо. Ти нали не го използваш за лошо?
- Не. Оу, чакай за момент.
Махайра се обърна и пред нея изникна силуета на Еаран. Тя го попита:
- Еаран, кой е истинския ни враг?
- Това са Гийсаните. Те са като огромни скорпиони с горна човешка половина. Вонят ужасно.
- Ъъъъ... Еаран... Това не са ли те?
Въпроса на Рей беше съвсем основателен. Към тях се приближаваха една дузина Гийсани с грамадни жила. От тях се носеше воня на гранясала риба и мърша.
Керн се материализира до Рей и каза:
- Ще трябва да се борим за живота си.
- На всеки от нас се падат по трима от тия хубавци. – изръмжа Махайра.
- НАПРЕЕЕЕЕЕЕД! – изкрещя Еаран.
Викът му потъна в шума от сражението...
"Пи си отмъщава" - помисли си Керн - "Слугите й няма да се спрат пред нищо, за да ни пленят."
- Хайде! - извика Еаран - Не се предавайте! Ще се справим!
Но Рей и Махайра бяха изтощени. Вече бяха убили по двама от Гийсаните. Но не можеха да помръднат. Лежаха като убити. Махайра притвори очи от умора. Е, ако щеше да умира, нека да беше до приятелите си. Да, тя не възприемаше Еаран и Керн като Богове, а като другари. А Рей... Този странен и затворен в себе си трансформиран, за който реалността бе блян, а блянът реалност... Той се беше превърнал в най - добрият й приятел за няколко минути. Тя отново проникна в мислите му и с изненада откри, че той си мисли за нея...
" Тази Махайра... Толкова е странна... Дори ми допада по характер! Но по външност не съм сигурен - та тя изглежда като...ААХ! Боли! Главата ми!.."
Мисловната връзка на Айра се прекъсна. Явно Рей беше припаднал. Махайра видя как единият от оцелелите Гийсани посочи към тях и изхъхри нещо на противния си език. Другият оцелял му отвърна, но с грухтене и после изквичаване като на ударено псе. Противниците се запътиха към Рей. Първият тъкмо замахваше с оръжието си (нещо като нащърбен кухненски сатър) към главата на еднорога, когато изведнъж си изпусна брадвето и се хвана за врата. От устата му бликна кръв с цвят на бронз и се строполи на окаляната земя. От темето му стърчеше дълга стрела с яркосини пера, а над него стоеше Еаран с елфически лък в ръце.Другият Гийсан се опита да избяга, но Керн го халоса с жезъла си. Скорпионоподобният не помръдна повече...
- Махайра?... ЖИВА ЛИ СИ?
- Ъъъ...
- Явно е добре - Керн звучеше доста убедително - Да вървим в Божествения съвет! Те имат нужда от почивка! А и трябва да отидем на церемонията по Осъзнаването!
- Хайде.Тръгваме. Дръжте се, Титани.
Махайра припадна...
- Махайра... МАХАЙРА!!!
- Оуух... – изпъшка тя – К-къде съм?..
- Опитахме се да ви пренесем в Божествения съвет, но не се получи – Еаран звучеше разтревожен – Не ни достигна магическа енергия.
- Явно трябва да изчакаме да се съвземете с Рей и тогава да походим пеша.
- Керн, Рей е зле! – Еаран беше приклекнал до Избраника на Светлината – Погледни го.
Керн отиде до еднорога и ахна. Рогът беше отчупен наполовина и наподобяваше кървав чукан. Пламъците по гривата, опашката и крилете, които някога грееха и пращяха като вещерска клада сега се бяха смалили и тихичко припукваха. Цялото тяло на страдалника беше покрито с кървящи рани от всякакъв вид и размери. И най-странното – от еднорога буквално се лееше пот на реки. Скоро около него се образува малка локвичка.
Махайра се надигна бавно и с усилие. И пак бавно, стъпка за стъпка, тя вървеше към близкия шубрак. За едно мигване на човешко око тя се скри зад листака и след секунди оттам долетя звук като от скършване на клонка. Махайра се показа до плешките – беше захапала някакво растение.
- Елафе ва го вемете! – изфъфли тя – Сфарефе го и ф кафата намавефе ранифе на Рей!
- Какво е това? – полюбопитства Еаран, взимайки растението.
- Дяволско око, още го наричат Сребърен филиз. Това нищо и никакво клонче може да спаси ученика ми! Нямаш си представа колко силен антибиотик е това! – очите на Керн щяха да изхвръкнат от орбитите си.
- Радвам се, че върши работа. В моето село му викахме Магарешка опашка. Но сега, господа, мисля да ви пооставя. От трансформацията си насам не съм яла нищо.
- Свободна сте, милейди – Еаран се усмихна и се поклони дълбоко, но умората му изигра лоша шега и той се търкулна на земята.
- Дотук с божествения морал – той направи обидена физиономия.
Махайра излетя...
О, Въздух! О, моя стихия! Колко си мощна и непокорима!
Тайран, Избраника на въздуха се рееше нейде из облаците над пещерата си. Като всеки уважаващ себе си дракон той си беше скътал малко (по драконските представи) иманенце, скрито в пещерата под него. Богове и демони! Натрапници! Той пикира надолу, но реши засега да не напада. Само огледа отвисоко. Два човека и някаква окървавена бяла кранта с крила. Можеше и да го заситят за кратко. Де да имаше нещо и за десерт...
В този миг десерта дойде като по поръчка. Черно, неопределено животно със задоволителни размери. Е, това ми стига, каза си дракона и връхлетя „плячката” си.
Махайра се задави и изплю заека, който беше уловила преди малко.
- Дракон! Пазете Рей!
Тайран кацна (по-скоро се изпльоска) на камъните пред тях и със съответстващ на размерите му глас изрева:
- Кои сте виееее? Какво дирите в земите мииии?
- Нищо което те засяга, прекомерно израсъл гущер! – озъби се Махайра. – Ще си стоим ТУУУУУК, РАЗБРА ЛИИИИИ? – тя не отстъпваше на дракона по сила на гласа, при все по-дребния си ръст!
- Кой сиии ,че ми говориш такаааааа? – ревна страшилището – Откъде се пръкнахтеее? Кво диритеее?
- Подслон и храна – каза Еаран. – и лекарство за него – той кимна към Рей.
- Кои стееее, природни недоразуменияяааааа?
- Боговете на Мрака и Светлината и техните Избраници! – извика Керн, чийто глас беше малко по-тих от този на Еаран, почти шепот.
- Простетееее... – Дракона започна да се смалява!
Махайра само навеждаше глава, следейки трансразмерирането на дракона. Скоро той толкова се смали, че беше на размер, удобен за разговори, без необходимост от дране на гласа.
- Аз съм Тайран, Избраник на Въздуха. Ноктите и зъбите ми са на вашите услуги, а крилете ми ще ви отнесат където пожелаете!
- Да бъде! Заведи ни в Божествения съвет! – Керн пак се разпали – И побързай, ученика ми е на смъртен одър!
Тайран оголи зъби в подобие на усмивка. Махайра се зачуди на какво толкова може да се смее в подобна ситуация. Тъпа рептилия!
- Само на съответната цена, почитаеми. – Тайран се ухили още по-широко.
Започнаха пазарлъците. Скоро Керн и Тайран започнаха да се надвикват като циганки на черния пазар. Ха насам, ха натам – Махайра реши да види приятеля си, вместо да ги гледа как спорят.
Отиде при Еаран, който щедро разтриваше мехлема от Дяволско око по раните на Рей.
- Как е? – на фона на ръмженето на дракона и виковете на Керн въпроса на Махайра би бил нечут от обикновен човек. Но не и от Бог.
- Подобрява се. Утре тръгваме на път.
Разговора им беше внезапно прекъснат.
- Махайра?..
- РЕЙ! ЖИВ СИ! – ако сега Махайра беше в човешката си форма, навярно би го прегърнала. Но поради тази причина радостта й се сведе само до това да го близне по муцуната и (доколкото беше възможно, без да го заболят раните) да се отърка в шията му.
- Само момент... – Рей се опита да прозвучи здрав, но излезе като фалшив тон от цигулка.
Еднорогът се смръщи, от което раната на челото му се разтвори и той изруга:
- Мамка му! Опа... Не сте ме чули!
Пак се смръщи и затвори очи. Тялото му се обви от сини светкавички, които влизаха в раните му и ги „зашиваха”. Така, полека-лека, за около 2-3 минути той стана на крака, като от раните му останаха само бледи белези. Рогът му (вече цял) блесна на залязващото слънце, той разпери крила и погълна последните лъчи на небесното светило. С един-единствен замах и отскок той литна и се сля със залеза...
- Красота... – промълви Еаран.
- Да, прав си – Махайра си даде сметка колко ли е виждал през целия си, хилядолетен жизнен път като Бог и колко означава дори една такава нищожна думичка от него. Разбра какво значи Чиста сила и Енергия. От този миг Махайра окончателно стана Трансформирана и скъса с миналото си на човек.
___________________________________
Моя форум
|
)
