Заглавие: Полъхът на красотата Публикувано на: 22 Юли 2005 16:57
Полъхът на красотата
Зловещо гаснат малките сълзи,
по алея бяла огъня пълзи,
тихо е,Ангел мълчи,
там съм и аз - Атанас
стоим си двама
и горим на клада,
и лека по-лека,
думи се нижат,
шипове ще ни пронижат,
снежинки лицата ни ближат
и захлас ни облива
Друга насмига,
а алкохолът не стига,
животът пристига,
Ангеле,помниш ли Нина,
помниш ли Нина,ах Нина,
моята любима,
ах и тя си замина;
Ангел тихо въздъхва
и леко пристъпва
там,на висока планина,
там,в зловещата далечина...
Къде отиде Ангеле?
Почакай! - рекох аз,
препънах се - прас!
потънах в облак бял,
там,до Ангел,
Ангелът причерня,
часовника спря,
погледнах аз на Ангел в очите,
замислих се,
помислих си;
Къде са искрите?
Къде сме ние сега?
Какво е това?
плътта се разпада,
всичко пропада,
никой не страда,
това е награда,
не е облак туй,
а сол,
бяла, крехка сол,
по нас полепва
и в сърцата ни попива;
Кол жестоко се набива,
а ние усмихваме се диво
и някак тъй красиво;
ни болка,ни гняв,
даже сълза няма по черния ръкав;
Разказвай! - Ангел промълви
и в небосвода се сви,
очите си леко той присви,
не ще ослепее,
до край,
той ще съществува;
С мен той ще полети,
в съня ми,той ще заспи;
Събудих се в земята бяла,
в ковчег от кадифе,
а всички пиеха кафе;
не беше зле,
но беше някак демоде;
станах,седнах в кафене
поръчах си жовот,
поръчах цветове...
Без захар,но със кофеин,
без сметана,без бисквитка,
безценна розова китка;
и чу се леко ''Щрак'',
и дойде животът,
да дойде,
единствен,неповторин,недостижим,
той бе тя,
той бе жена,
с рокля на цветчета,
С диадема на мечета,
обичаше пасти,
каза ми ''Здрасти'';
Помислих си:Какво е туй?
погледнах фракът си черен,
не,това бяха дънки,
имаха гънки,
бяха сини,
дори разноцвени,
но някак безцветни;
и танцуваха;
Ах как само танцуваха,
с таз рокля на цветчета,
с тез усмихнати мечета,
гледахме се като две врабчета,
а нещо от вътре започна да тупа,
нещо появи се в таз куха хралупа;
помислих пак:Какво става?
Мигар съм болен,
не просто волен
и да не би......свободен;
Но защо?Но как?Не трябва!
Нима животът,живот си бе поръчал?
Не помня вече кой какво ми бе заръчал;
само нея гледах,
само тихо шепнех,
само нея виждах
и нивга аз не се насищах;
гледах само тези две очи,
ах,мечти......
Хо ето,мракът бе разцепен,
костюмът бе великолепен;
Дойде някакъв с качулка;
Имаше бяла престилка,
донесе лист бял,
и не слова,
а ропот,кал;
Лежахме под смокиня двама,
пак в розовата гама
и тогава тя видя Стоян;
някой стъпка тези две свещички,
изкълваха ги зелените птички;
Животът видя друг цвят,
Животът почуства глат!
Животът не беше вече млат,
Животът бе няка со богат;
презиран,друго яче визиран!
И погледна ме с поглед тъй зелен,
от ново щастие пленен,
зловещ,дори омразен,
и видя той хвйрчащото сърце,
и смаза го с две ръце;
Някой рече:
Омръзна ми вече,
Не съм си поръчвал аз такъв живот!
Това е!Няма!Не!
и пак всичко бе бяло,
пак новото начало,
там е старото махало,
а до мен е Ангел,
усмихва се зловещо Ангелът,
и покапват черните сълзи,
и там е облакът,
и там съм аз,
о,нека си умра...
в захлас!
___________________________________ Огъната трева
Изящна извивка
На тъгата
|