Ами хареса ми ти сам го нарече неангажиращо фентъзи разказче. Ммм искам още

Ще се появи ли скоро продължение?

Ъъъ супер добро е точно такива разказчета ми харесват. Особено ми хареса края на разказа. Следващото разказче кога да го очакваме

Бял Бродник rulz

Става интересно аз чак сега разбрах че всички части са свързани заедно и става въпрос за една историйка до тук е добре интересно що никой друг не си дава мнението

Дълбок поклон, братле. Това са невероятни разкази. Нямам думи, но бих те сравнил с най-добрите в жанра.

П.П. Само една забележка: в подписа ти "духат" можеш да го замениш със свирят, или нещо от тоя род, защото "духат" не звучи на място.

Хаха да не бях обърнал внимание на "духат". Подписа му обаче е мноо як може ли да питам от къде е някое разказче или? Звучи супер.
Даа ракзазите са страшни само не знам що никой от форума не каза нищо суупер е чакам следващата част

Ще има ли продължение?

И едно въпросче : Това завършено произведение ли е? И ако е, колко е голямо (10-15 глави)? А да, и дали си обмислил околния свят или това е само на думи (нещо като карти и т.н.)?

Супер книгата ще я потърся. Ако картата стане добре я дай насам да я разгледаме ще е мноо яко. Още по яко е че си обмислил сичко а не да пишеш имена които измисляш в момента споко учи за изпита а днес ще се оглеждам за продължението

За отговорите не се притеснявай, мога (предполагам: можем) да чакам/е. Радвам се че си обмислил нещата около историята, защото така винаги е по-интересно.
За сега ти пожелавам успех за изпита, и очаквам продължението с нетърпение.

wow супер е много се узрадвах на продължението като го видях само ако може един въпрос относно 1вата част на разказа(ПРОЛОГ: Гората на Нищото ) там за какво точно става въпрос и как точно е свързана тази част с останалия разказ(малко съм я позабравил )

Браво! Аз вече те похвалих, така че тука ще си го спестя, но да знаеш, че и мене много ме зарадва като видях продължението. Хареса ми използването на думата "пряпорец". Продължавай в същия дух! Ние сме с теб! Да живее революцията!

Броднико, мина ли ти изпита? Надявам се, че ще си го вземеш с успех. Ще дадеш ли продължени на Преданието? Или се отказа дори и от най верните ти фенове, Аз и Nexus?

Успех

Броднико, май утре ще разберем как е протекъл изпита? Успех!

Абе момчета, да не ви разправям... То отначало тръгна лошо това пътуване.

1) На изпита претърпях грандиозен...неуспех. Самата форма на изпита беше доста по - различна от тази, за която аз бях подготвен, а накрая включиха и практическо изпитване. Всъщност, именно практиката ме провали, признавам че не нямаше къде да се подготвя подобаващо за нея. Иначе на теория имах само 1 грешка, но... айде че почнах да се оправдавам. Не успях...

2) След изпита директно потеглихме на море. На вторият ден ни ограбиха апартамента - пари, телефони, бижута, плейъри...направо не ми се говори...баси...

3) И като се връщахме проклетата кола сдаде багажа навръх един шибан проход и цяла нощ сме висели там, докато се оправим. 17 часа път...

.....

4) И нещо добро за накрая - само редактирам частта и я пускам. Вероятно днес, но имам ангажимент към "Един ден в Ада" и първо трябва да изпълня него, пък тогава ще се оправям тук. Но мисля, че ще се оправя.

Благодаря ви за търпението,
страшни сте...

Бял Бродник, Черен Бродник? Малко ме обърка. А нямаше ли и Сив Бродник? Разберете се за авторските права
Ако Бял и Черен Бродник са един и същ може и от двете места да потвърдят.

И въпреки всичко разказа е невероятен! Тръпна в очакване.

ГЛАВА V: Нощ


Колоната от бляскави точици се беше разтеглила безкрайно в плътта на пустинята и приличаше на гигантска змия, изтъкана от миниатюрни, огненочервени рубини. Напуканата, мъртва земя потръпваше напрегнато, когато върху нея като порой се изсипваха хиляди облечени в желязо крайници. Вятърът, обикновено свиреп и безжалостен щом падне мрака, сега завистливо следеше колоната отдалеч и само от време на време приглушеното му свистене достигаше ушите на напредващите войни. Макар хората да познаваха това място като Свършека и го описваха с множество неприятни епитети, то бе запазило древното си, стаено величие и бе всичко друго, но не и пусто. При дневните преходи търговците винаги съзерцаваха с почуда огромните, мръсночервени скали, забили върховете си в синкавата плът на небосклона. Макар годините да бяха оставили отпечатъкът си върху тези горди рожби на природата, титаничните им размери и причудливи форми не преставаха да бъдат вълшебни за случайния пътник и притегателна сила за авантюристите. Защото там, изсечени в скалите, се намираха едни от най – вълнуващите загадки на познатия свят, Палатите на Изгубените. Отдалеч те приличаха на неописуемо сложни и страховити каменни берелефи. На фона на огромната скала Палатите наистина изглеждаха като име на малчуган, издълбано в кората на вековно дърво, ала щом някой посмееше да се доближи, разбираше че реалните размери на зданията са чудовищни. Стръмните зъбери образуваха естествена защита на полисите, а високите островърхи кули, покрити с бойници все още удържаха на натиска на времето, но откога – никой не знаеше. Домовете на Изгубените се споменаваха дори в най – старите човешки хроники, ала и тогава са били все така пусти и недружелюбни. Дали обитателите на Палатите въобще са били хора, историята също не споменаваше. Замъците от просто бяха тук и наблюдаваха с безсмъртните си очи непрекъснатата смяна на епохите...
Принц Даламир усети в себе си странно чувство, докато опитваше да надникне през тъмнината и да погълне повече от архитектурните пъзели на Изгубените. Обкиченият с желязо боен кон под него недоволно пръхтеше, защото вече десети час носеше на гърба си тежкоброниран рицар, който освен това не бе много щедър с водата и зоба. Даламир, както и всички останали участници в похода, знаеше че запасите им живителна течност са изключително оскъдни и трябва да пестят всяка капка. Това бе земята на Градовете на Залеза, където дъждовните облаци бяха твърде рядък гост. Маршируващите мъже достигаха над четири хиляди, но повечето от тях бяха селяни и занаятчии, които не разбираха от война повече от животните в оборите си. Принц Даламир, временният крал на Туад подозираше, че ако се стигне до сражение, тези хорица нямаха да окажат сериозна съпротива. Туад и васалните му владения нямаха достатъчно средства за да въоръжат дори една четвърт от тях. Златото в кралството не достигаше, а вечните войни, бунтове и въстания допълнително опразваха и без това почти пресъхналата хазна. Даламир още веднъж прокле късмета си. Градовете на Залеза и Торон V бяха потърсили помощ в най – неподходящото за това време. Даламир имаше спешни проблеми с Крепостта на Последните, една от най-могъщите твърдини на фамилия Норд. По васалните граници непрекъснато избухваха дребни бунтове, породени от кризата в кралството. Различни шайки престъпници бяха превърнали пътищата в несигурни зони, а недоволството в големите градове непрекъсното растеше. Сега, когато всяка ръка способна да държи меч бе привикана под знамената на Мрачното слънце, селищата бяха оставени на милостта на разбойниците. Даламир злобно изпсува, незабелязъл приближаващият се лорд Идън, владетел на Слънце над морето. Възрастният мъж в сива броня настигна младия Норд и заговори:
- Принц Даламир, мисля че достатъчно яздихме днес! Хората се нуждаят от почивка, а и..а и вие също. Смятам, че ще бъде добра идея да се подслоним в подножието на най – близката скала. Така поне ще имаме някаква закрила, ако необузданият вятър реши да покаже нрава си.
Младежът само кимна в отговор, сякаш нечул нищо от казаното и отново се върна към мрачните си мисли. Лорд Идън явно усети това, защото не попита нищо друго и сръга коня си обратно. Съвсем скоро мястото за лагер бе набелязано и мъжете сръчно започнаха да опъват палатките си. В средата на лагера бе издигната шатрата на Даламир. Той остави юздите на жребеца си на двамата стражи отпред и бързо се шмугна в ленения уют на временното си жилище. Там го очакваше младо слугинче с делва вода, което свенливо наведе поглед при влизането на принца. Тоя я изгледа студено и промълви:
- Не можем да си позволим да пилеем водата за къпане! Върни делвата на мястото й. Стражи! – един от постовите отметна плаща на входа и въпросително погледна младежа. Даламир каза:
- Върви да предупредиш скъпите ми васали и съветници да не ползват водата за къпане, ако не искат на сутринта да ги изкъпя в собствената им кръв. Това се отнася дори за благопочтената лейди Феана. Никакви изключения. – Даламир усети как при споменаването на жената – владетел, слугинчето трепна. Войникът на входа изчака още няколко секунди и когато се увери, че няма други заповеди, мълчаливо се оттегли. Принцът изгледа продължително момичето и отбеляза, че тя е доста красива. Даже грубите дрехи не скриваха изяществото на чертите й. Дългата черна коса се спускаше като могъщ водопад от челото й, а симпатичното лице се намръщи очарователно при следващия въпрос:
- Феана те е пратила при мен, нали? – момичето не каза нищо, но изражението и бе достатъчно красноречиво. – Така и не разбрах защо тази проклета жена толкова настоятелно поиска да участва в похода. Може би ти ще ми кажеш? – Даламир въпросително повдигна вежди.
- Не желае ли милорд един масаж? След тежкия ден... – с треперещ глас отвърна тя. За няколко мига принцът се замисли, ала след това прецени, че е безмислено да настоява за отговори, които слугинчето очевидно не знае и въздъхна:
- Да, да, няма да ми се отрази зле едно разтриване. – малко по – късно нежните ръце му помагаха в свалянето на прашната броня от смазаните рамена. След това ловките й пръсти зашариха по изморения му гръб, а Даламир се отпусна блажено в завивките си. Дори не усети кога момичето разкопча ризата и целуна мускулестите му гърди. В първия момент понечи да я отблъсне, ала изгарящата вълна на възбудата го надви и той се остави в прегръдките на вихъра върху себе си. Като насън принцът съблече девойката и се вгледа с възхита в стройното й тяло. Ръцето му стиснаха леко щръкналите гърдии слугинчето леко изпъшка. А когато Даламир намери топлата влага отдолу, вече нищо нямаше значение....

Запленяващ разказ. Самото чакане на новата част ми повдига адреналина, а докато чета все едно всичка става пред мен. Добро изпълнение!

Съжалявам за поредицата инциденти дето са ти се случили. За изпита не мога да ти помогна, обаче:
Кола - Мерцедес (ако ще да е от 1991 година, пак си е Мерцедес)
Апартамент - Полицейския СОД са страшни професионалисти. Хвалят се че нямат разбит обект (най-сигурно е да знаеш всеки айдук в града и като стане нещо...)

Попринцип знам че е гадно някой да дава акъл, но може някое съветче да се окаже полезно. Ако не: Извинявай за намесата.

Наистина съм почитател на Мерцедес, но всеки си има предпочитания. Дори първите 2 коли не ни бяха Мерцедеси, но все пак бяха немски (едната американо-немска). Малко съм резервиран към френските, италианските, испанските, американските, японските, корейските и дори някои английски автомобили , но признавам че сред тях има невероятни попълнения. Всичко е до лични предпочитания, потребност и възможности. На някои хора им е чуждо да карат "лимузини", възпитание... ходи ги разбери. Не казвам нищо за избора ви на Пежо. Дори за автомобил от този клас то си е добро попадение, вози хубаво, има екстри, и общо взето е добра кола (един познат има и говоря от опит).

След някои уточнения и защита на любимата марка , пак искам да те похваля за невероятното произведение, очаквам продължението, и се извинявам за малкото отклонение от темата, но тук поне можем да си провеждаме спокоен разговор.

Класика!!! Освен да ти кажа: Браво, Броднико, за пореден път!
Само да те питам, тея аватари откъде са? (на Бял и Черен Бродник)
А, и за подписа на тъмната ти половина , той също ли е от произведенията на Мартин? А да, и какво ще кажеш за творчеството на твоя колега Толкин (цялото, не само Властелина)? Интересно ми е какво мисли единия любим автор за другия.

П.П. Извинявай за многото въпроси, но ми е интересно.