Речен пейзаж

Петър и Асен стоят на моста и зяпат реката, която минава под тях. Обедното слънце пече голото теме на Асен. Малки струики пот се стичат по челото му, той вади кърпата си, бърше се, сбръчква вежди и плюе. И Петър плюе и двамата гледат как плюнките им падат надолу към реката. Смеят се на себе си и палят по цигара.
- Колко е часът? – пита Асен и вади кърпата си за пореден път.
- Дванайсет и половина.– отвръща Петър и продължава. – Ти как мислиш, дали ще го кръстят на мен?
- Незнам, сигурно... – казва Асен и се въздържа за пореден път да попита приятеля си защо чакат раждането на моста, а не в болницата, където са всички.
- Трябваше да ми кажат досега, абе да се роди живо и здраво пък....
Трафикът по моста е сравнително натоварен. Петък е. Долу -
реката тече бавно и спокойно, отразява небето със снежнобелите облачета и знойното слънце. Мръсна е все още. Може би някога ще се изчисти, на това се надяват и Петър и Асен, не само защото са запалени рибари.
Петър е на 55, а Асен на 53. По професия шофьори. Петър има две дъщери и син. Асен има момиче на 26г. и момче на 24г. Петър чака второто си внуче – снаха му е бременна. Детето ще се казва Георг. Бъдещия дядо още не знае за това, но ще го приеме сравнително леко, благодарение на домашната ракия и успокойтелните думи на съпругата си. И след няколко месеца ще се пенсионира преждевременно, за да се отдаде на риболова и игрите с внучето.
В това време възрастна двойка немци се разхождат в малък парк в Регенсбург – Югоизточна Германия. Духа лек вятър, който сякаш носи във въздуха свежестта на реката, която минава наблизо. Жената – леко почервеняла от слънцето госпожа, е облечена с лятна рокля и наметнат пуловер на раменете, в ръцете си носи плетена пазарска чанта с чадър в нея. Мъжът е по тениска и джинси – с леко оплешивяваща бяла коса и сиви мустаци. Той е от немците, които най-много допринасят за челното място на Германия в класациите за изпита бира на глава от населението. Двамата са женени от 30 години, имат дъщеря - Щефани, която им е приготвила голяма изненада. Тя учи в България от 4 години и в момента ражда в градската болница в Русе. Баща й се казва Георг. А свекърът Петър. Реката е Дунав, а изворът Шварцвалт. Годината е 2005.

P.S. в оригинала бях сложил "Аз ще ставам чичо" като последно изречение, но сега нещо не ми харесва така....

Много мисловно произведение. Попитай някой професионален критик за мнение.

Наистина много мисловно.

Ммм да много мисловно произведение(бтв кво имате предвид с това ) до един момент нищо не можех да разбера от разказа накрая усетих защо говориш за немци и изпита бира

Мда от това ше стане интересен филм

Tцтцтц... Как ме метна... Веднага като прочетох Асен и Петър познай за кво се сетих и аз коя река...

хаха, не е Янтра братчеде Между другото спечелих 300 лева с този разказ, от един конкурс - III място, ама добре влизат за лятото

Е то кой ше черпи:Ь

Суупер аа м/у другото аз изобщо не мога да се оправя с описанието на квото и да е и 1 път пробвах разказче но...това е яко Manny_Calavera какъв беше конкурса

Наистина добро произведение Мани! Има задълбоченост в описание и привлича интерес.

П.П. Казвам се Георги и съм от Русе

Мерси за отзивите. Конкурсът беше под наслов "Душата на един извор", в чест на художника Жорж Папазов (създател на авангардизма) и изкуствоведа Кирил Кръстев...
Ае мисловен конкурс се оказаха

Хамелеон, мойте поздравления ) въпреки че предполагам, че не си единствения ) аз такива имена използвах Асен, Петър, Георги...

Хехех... Луд си... Като се видим ша черпиш...

razkaza ne e losh Manny...
ama ne me kefi
v smisal.... ne moga da mu fana smisala
da de seshtash se....
puk i az si isgubih dara slovo ....

pozdravi ot
Old Shool style writers...