Тук ще се пише разказа ,ако някой има да каже нещо да го направи в тази тема.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Червения фон ,голите зачервени земи ,студеното слънце...фонът на Тсипуро ,беше кърваво червен...неприятен...студен.
-База Алфа ,тук е Браво 1...
Няколко изтребителя ,част от милицията на планетата обикалят и патрулират голямото космическо тяло.
-Тук Алфа...
Редът се поддържа от полицейски ескадрили ,тази с по три изтребителя ,космически кораби ,сателити и специялни наземни отряди.
-Обект на 1 700 метра ,база на пирати...
Планетата е голяма и ненаселена ,хиляди открити площи ,чудесното място за контрабанда...
-Заемете бойна позиция...
И така битката започна...
-Противовъздушната кула е прихваната ,огън!
Унищожение,смърт...закон...
-Браво 3 до Браво 1 ,целта повалена.
-Браво 2 до Браво 1 ,целта пропусната.
Понякога заровете на съдбата ,не се обръщат така както ние искаме...
-Браво 2 до база Алфа ,Брова 1 е свален.
Защитите са примитивни и разпръснати ,повече цели ,повече снаряди ,повече време за евакуация...
-Браво 2 до Браво 3 ,целта прихваната.
-Браво 2 до Браво 3 ,целта унищожена.
-Браво 3 до Браво 2 ,последното противовъздушно оръдие прихванато.
Понякога времето не стига...
-Браво 2 до „Епископ” ,имаме въздушен коридор.
Червено-черните изтребители ,с два двигателя ,една пилотска кабина ,две крила водещи началото си от двигателите...вече не са сами...
Сонди се спуснаха от небето ,бързо ,бързо ,бързо...нямаше да се разбият ,специялното електронно поле щеше да се включи и да олекоти падането...
-Браво 2 до Алфа ,мисията изпълнена.
-Екип Браво ,приберете се за попълване.
Трагедия,драма....не-ежедневие..Командосите щяха да влязат и да пленят контрабандистите ,щяха да задържат стоката и щяха да се приберът на кораба ,за да изпълнят следващата си мисия.

Ейрос ,градът разположен на червената планета Тсипуро ,се разстилаше на милиони квадратни площи.Единствената сграда по-висока от 7 етажа беше дворецът-седалище на фамилия Ставрос ,дори и той беше повече широк отколкото висок.Улиците бяха пълни с хора облечени като за зима ,„като” ,защото тук климата не позволяваше смяна на сезоните ,а пък червената звезда не успяваше да нагрее огромната мас ,наречена планета-няма вода ,няма топлина ,само една студена суша.Сградите не говореха за охолство ,с изключение около двореца и още няколко десетки квартала ,повечето хора бяха свикнали с гледката и пестяха за домашно оборудване.Да на пръв поглед градът изглеждаше беден ,но хората си живееха добре.
Актино Ставрос погледна още веднъж холодиска.Дъщеря му Гала ,мършаво момиче с черна коса , тъкмо съобщаваше ,че е издържала изпитите и са я приели в „Киес” ,същата като майка си ,разбира се Омофия не бе завършила някое от великите училища ,но като чели амбициозността и подлостта са се пренесли в дъщеря му Няма лошо ,неговото малко момиченце-манипулаторче сега щеше и да знае как се развива психиката и да анализира човека...горко на съпругът й.
Изчисли мислите си...в момента имаше по-важна работа.
Ехото от инцидента на Мисел все още отекваше и като че ли с всяка година това ехо нарастваше ,Схи-Императора настояваше всички търговски пътища в тази посока да бъдат преустроени така ,че да не се доближават до планетата.
Или императара криеше нещо ,или просто беше изкуфял.Предполагаше ,че е второто ,това дребно човече тровеше галактиката още откакто седна на трона преди 20 години ,тогава още фамилията се ръководеше от баща му.Търгуването ставаше много по-трудно ,всичко бе поскъпнало ,нямаше наличие на стока и то не само тук.Тази планета бе много важна за корпорациите така ,че пари дори и народа имаше ,цялата вселена бе в недостиг ,заради онзи дребен мушмурок и „Златната му планета”.Столицата се красеше ,докато всичко останало гинеше...синовете му бяха по-разумни ,но уважаваха йерархията.Имперските драхми ставаха все по-трудни за набавяне и точно сега всичко достигаше критичен връх ,сигурно планетите-градове се издържаха със запаси ,ако се издържаха.
Стана от стола си.Кабинета и бюрото бяха от червено дърво ,на всяка стена имаше по едина етажерка с книги,документи и холокарти.Взе един документ и една карта ,компаниите щяха да настояват за нов търговски път и той щеше да е принуден да им го даде ,а пък и фамилията разполагаше с доста лично имущество ,жалко ,че нямаше бунтовници или пък имаше...един сериозен бунт ,който да свали онзи грохнал нещастник Йон Касари от трона или пък имаше ,възможно бе...Ставрос не беше фамилия ,която разчита на огневата мощт или която би излязла на бойното поле ,но беше богата и можеше да спонсорира .Щеше да мисли после ,след като открие решение на сегашния проблем.

Луната на знанието...луната град...домът на великите училища.Това място бе посторено преди хилядотелия в отдалечена система ,не беше под властта на империята и никога не е била ,високи и грамадни здания запълваха малката площ ,а най-големите бяха великите училища.
-До приетите ,имате срок от 48 часа да си подадете документите-говорителката ,в тези сгради имаше навсякъде високоговорители ,като някакъв затвор.
-Приеха ни ,честито!-Неос Ставрос ,близнак на Гала , отново изглеждаше замислен ,тези тестове му бъркаха в нервите ,както всеки досегашен представител на фамилията той трябваше да бъде приет в „Схи” и след всички тези мъки ,на които се подложи го приеха...заслужаваше награда.
-Добре ,аз ще се върна след малко.-Сестра си беше сложила червена рокля с черна фанелка и се бе запътила на някъде ,нямаше смисъл да я спира.
Вратата се затвори.Гала държеше две бутилки „Ес-бенс”(напитка) в едната си ръка и смяташе да ги използва пълноценно...Емилия Кустбейт и бе тровила живота от доста време ,през всичките изпити и бе натяквала колко по-добра е и колко по-съвършенна е ,сега тя смяташе да и го върне.
-Емили...разбрах ,че са те приели.-Гала можеше да е много любезна в някой случей-Явно ще сме в един клас ,нека полеем.
-Приели са такава като теб?-Куестбейт имаше самочувстие и щеше да го използва-Е ,щом ще сме в един клас ще трябва да свикнеш да ми носиш напитки ,а това е добър старт.
Да ,това и трябваше ,Емили изпи бутилката и тръгна да си подаде документите ,изведнъж се спря и тръгна към медицинското.Дори и лекарите нямаше да се усетят...”Алционокт 07” ,можеше да изкара човек от строя за седмици и да предаде грешни сиимптоми ,за седмици ,така Куестбейт никога нямаше да стигне до отделението за подаване на документи ,веднъж за винаги щеше да се отърве от тази напаст ,”Сбогом кучко” ,почти можеше да се засмее.След около седмица-две почваше училище ,до тогава щеше да прекара в двореца.

-Елемаг! Искам ти да си мой личен пратеник сред другите фамилии на новите военно-търговски преговори. Положението в галактиката се промени коренно от една година насам.
-Няма проблеми, тате. Промени се защото ни управлява един дърт изкфелник Схи-Императора. Трябва да се съюзим с някои от фамилиите и да го свалим от власт. Неможе повече да се продължава тази междупланетна криза.
-Така е. Но внимавай в преговорите. Някои фамилии може да са плътно на страната на императора. Не споменавай открито за заговора. Късмет сине. Новия световен ред ще бъде скоро...
-Благодаря, тате. До сково виждане....

Това беше част от разговора провел се в кабинета на Лев-Кузмич Новилгин в Министерския Съвет на Фамилия Кузмич в столицата Душанбе. Елемаг Кузмич-Калдун Тервел беше син на Лев и съпругата му Галина. Беше опитен войн и политик, за годините си беше много зрял и баща му беше изключително горд със него.
Беше се смрачила навън. През прозореца се виждаше как хората бързат да се приберът по домовете си. Лев огледа кабинета си. Беше в типичен старо-земен стил. Подът беше от паркет цвят брик, покрит с килим в същите разцветки. Зад бюрото му беше колекцията му от древни книги, повечето от които бяха свързани с политика и анализи от преди и след разрушението на Земята, но се срещаха и няколко романа. Лев изгаси осветлението и напусна работното си място. Тази вечер имаше среща с един от най-важните членове на Междузвездната Федерация, на която самия Лев беше председател. Това беше мултинационална огромна търговса организация. Държеше почти целия монопол над търговията в галактиката. С времето си беша натрупала несметни богатства, беше натрупала собствен флот и имаше политическо лоби във почти всички галактически фамилии. Фамилия Кузмич не беше изключение, тук влиянието и беше доста голямо. Положението беше такова че ако междузвездната федерация извенъж рухнеше, което беше малко вероятно като се има предвид здравата система и общите интереси на председателите и, или пък загубеше монопола си, галактическата икономика би рухнала на часа.... Щеше да се създаде още по голяма криза от зараждащата се в момента. Множеството планетарни системи ежедневно биваха нападани от пирати, контрабадндисти, членове на други търговски сдружения и тн. Това нанасяше удари по Междузвездната Федерация и съответно по водените от нея търговски дейности, така народите негодуваха, създаваше се недостиг на много животонеобходими неща и се създаваше една криза която от ден на ден се задълбочаваше. Този проблем предстоеше да бъде обсъден на срещата между Лев Кузмич и Ислав Ван един от 5мата председатели на Федерацията.

.... Малко по късно в ресторант “Тажгент”:
-Ах, Лев радвам се да те видя, как си приятелю.
-Благодаря добре, съм Ислав. Не толкова добре е положението в галктиката. Подозирам че ситуацията ще стане неконтролиуема скоро, по скоро от колкото очакваме.
-Хм, прав си. Само че знаеш ли Лев. Ситуацията е доста сложна. Е ти самия много добре знаеш че тази криза отслабва значително власта на Схи Императора. Не е ли по добре да изчакаме да видим какво ще се случи. При едно голямо гражданско неподчинение, при евентуален бунт и сваляне на императорската фамилия, Междузвездната Федерация би увеличила тройно влиянието си и би възвърнала загубите си от една евентуална война.
-Точно за това не знам какво да правя. Фамилия Кузмич разполага със значителен флот, Федерацията също... е разбира се негластно тя ни подкрепя. Но е опасно да тръгваме сами. Мисля че няма да е зле да започнем преговори с другите фамилии. Аз лично съм пратил мой представител да преговаря с останалите лидери на фамилиите, няма да е зле и Федерацията да прати свои.
-Така да бъде Кузмич. Войната изглежда неизбежна. Сега е важното кой ще ни подкрепи и кой не. По непотвърдена информаця днес е било извършено нападение над планета собственост на Фамилия Ставрос. Би било удачно час по скоро да ги привлечем на наша страна.
-Чудесно. Войната почна, значи. Бас държа че легионерите, пиратите и някои други търговски сдружения стоят зад нападението...
-Както и безпорно някои от фамилиите с голямо лоби сред тези организации. Добре още утре заран Федерацията ще прати хора които да преговарят с неутралните фамилии.
-Разбрах ме се Ислав. Нека приключим разговра за политика. Жена ти как е?........
Ислав и Лев продължиха своя разговор на масата в един от най-елитните ресторанти в Душанбе. Самия той се намираше на върха на Една от най-високите сгради на планетата. Гледката от тук беше удивителна. Ноща беша доста кратка на тази височина. Слънцето дори залязващо хвръляше свооите лъчи надалеч, същото ставаше и когато изгряваше. Допълнително осветление и красота представляваше небесното сияние създаващо се от магнитните трептения и слънчевия прах. Удивително красива гледка....
А дали щеше да се заази тази красива гледка или скоро всичко щеше да тъне в разруха?- Замисли се Лев по пътя за своя дом. Беше станало доста късно и той бързаше да се прибере и да отпочине.

„Но той е бунтовник!”
„Той е най-добрия тази година.”
„Но е, но е... той няма да използва уменията си за добро! Той е луд!”
„Момчето е уравновесено, видя го сам.”
„Той е бунтовник, член е на тези... Си Хар...”
„Сам знаеш, че това са само слухове, няма такъв... таен орден...”
„Виж го само, та той е дошъл на изпита с бойна броня!”
Двамата погледнаха към момчето. То седеше на един стол от другата страна на бюрото и чакаше решението на изпитващите. Изпод синята му пелерина се подаваше лека бойна броня, оцветена в бяло и синьо, на едното му рамо стоеше символът на фамилията му – двамата вечно биещи се рицари. Не беше много висок, но облечен по този начин всяваше някакъв респект. Когато двамата преподаватели погледнаха към него, той се усмихна.
„И какво от това?” запита професор Шейл.
„Тръпки ме побиват от него! Само го виж, точно както ги описват слуховете!”
„Той е добро момче, Терънс.”
„Не можем да допуснем през изпита един бунтовник, Джон, просто не можем, отговорни сме пред света...”
„Той е член на една от големите фамилии. Баща му беше благородник, да не забравяме това.”
„Баща му беше луд! Откачен, който създаде хиляди чудовища!”
„Баща му беше просто един генен инженер, нито един от слуховите не е доказан.”
„Но не е и отхвърлен!”
„Фамилията отхвърля слуховете.”
„Естествено, че ще отхвърлят, те са бунтовници, убийци, пирати!”
„Шон беше нормален човек, ти го познаваше.”
„Той стана друг, не беше този Шон, който познавах!”
„Виж, това момче е синът на твой приятел...”
„Баща му беше луд...”
„Баща му беше обикновен човек.”
- Баща му беше психопат!
Викът му се разнесе из целия коридор. Двамата учители се спогледаха, след което механично извърнаха глава към Мишел. Той вече беше станал и гледаше към тях. Чертите му бяха изпънати, устните му стиснати, в цялото му тяло се четеше напрежение.
- Мишел, аз...
- Стига преструвки, господин Браун...
- Мишел, съжалявам, не исках...
- Не съжалявате! – извика младежът – Бунтовник, пират, фанатик, еретик! Мислете си каквото искате за мен, не ме интересува! Но баща ми не беше психопат! Не беше луд! Не беше чудовище!
Мишел се обърна и излезе от стаята със стиснати юмруци. Искаше му се да направи още нещо, но знаеше, че вече беше прекалил. Закрачи бавно по коридора, знаеше, че скоро гневът му ще бъде заместен от тъга. Отиде в бара. Трябваше да почака сестра си още известно време.

- Госпожице Де Ла Кроа, резултатите ви са отлични, чакам ви в часовете си след две седмици.
Денис се усмихна. Тя взе документите, че е преминала изпита и се запъти към мястото за регистриране. По пътя си видя момиче с бутилка „Ес-бенс” в ръка, което изглежда беше прекалило с напитката, защото залиташе наляво-надясно.
През това време Мишел се беше облегнал на един перваз в коридора на училището с бутилка от същото питие. В бара всички се забавляваха и се черпеха за взетите изпити. Тези като него, които не бяха преминали успешно, предпочитаха да останат сами. Сега той отпиваше бавно от питието и си мислеше за баща си, за бъдещето си, за сестра си... Искаше му се да докаже на света, че семейството му не бяха само отритнати от другите фамилии бунтовници и пирати, искаше му се да възстанови положението им в обществото... ах, мечти, никога нямаше да се сбъднат. Или той щеше да направи нещо велико? Мишел се усмихна и отпи от бутилката.
В това време в дъното на коридора, на около 20-30 метра от него мина младо момиче. Носеше бутилка като тази в ръката му и документи. Мишел успя да различи знака на Киес върху гърба на един плик. „Значи това момиче е минало изпита.” помисли си той.
„Наздраве!”
Момичето се стъписа и започна да оглежда наоколо. Видя Мишел. Поради ухилената му физиономия или по-скоро от това, че нямаше никой друг наоколо, тя явно разбра какво става и му се усмихна. Той вдигна бутилката в знак на поздрав.
„Наздраве.” отвърна на поздрава му момичето и вдигна ръка. Двамата отпиха едновременно. След това той и се усмихна и неговите сини очи срещнаха нейните зелени. Той стана, приближи се към нея, пое ръката и и я целуна, след което продължи. Момичето постоя стъписано няколко секунди, след което и то тръгна по пътя си.

- Вече се тревожех за теб, брат ми, трябваше да си тук преди половин час, къде се запиля?
- Пих една бира...
- Не беше във бара.
- Кой е казал, че там съм я пил?
Денис го изгледа подозрително.
- Не ми казал, че не си го взел...
- Не съм. – отговори спокойно Мишел.
- Скъсаха те?
- Не бих казал...
- Пак ли Браун?
- Пак.
- Не го преби, нали?
Мишел я погледна накриво, след което се разсмя.
- Не, естествено, да не съм на 12? Мога да контролирам емоциите си, Денис, не съм чак такъв психопат.
- Си Хар... как ли не си... да си войник да, но...
- Малко. – усмихна се момчето. – Хайде да тръгваме, и без това не ме свърта на това място...
Денис се качи в двуместния кораб и изчака брат си да седне отзад.
- Дай да карам аз, Ден.
- Как пък не.
Момичето запали двигателите и излетя. Космосът и беше любимо място, тишина, сигурност... Скоро това щеше да се промени и щеше да копнее да е на земята, а не в някой изтребител, но сега все още пространството беше спокойно... Затишие пред буря, както казваха хората. След около половин час двамата почти бяха стигнали до Ассосивал.
- Частна радиовръзка за теб, Мишел.
- Хъх, кой е, Люк и хората му?
- Не са пиратите, Мишел, от университета... нали каза, че не си бил никого?
- Не съм го казвал...
- Мишел!
- ... но не съм бил никого...
Денис си отдъхна. Мразеше да бъде в неприятности заради брат си.
- Добре, да видим какво искат...
Предавателят се включи и се появи холограмно изображение на професор Шейл.
- Добър ден, Мишел. – поздрави преподавателя.
- Добър да е... – отвърна момчето.
- Мишел, искрено се извинявам за станалото в университета...
- Те ти се извиняват? – Денис се обърна рязко и едва не загуби управление над кораба. Когато сътресението премина, професорът продължи:
- Мишел, искаме да те уведомим, че с професор Терънс Браун единодушно решихме, че ти трябва да учиш в Киес школата. Документите ти са оформени от нас и се надяваме, че след две седмици ще дойдеш на бала за откриването на учебната година.
Мишел грейна от радост.
- Бла... благодаря ви, сър. Задължен съм ви.
- Ние сме ти задължени, момче, ти си единствения с напълно отлична оценка на изпита тази година. Чест е да учиш при нас. Джон Шейл изключва.
Мишел все още стоеше с отворена уста зад сестра си.
- Значи все пак успя, а?
- Успях. – едва промълви Мишел.
Двамата се понесоха спокойно из космоса. Денис го обичаше... скоро щеше да го намрази...
- Още един разговор за теб, Мишел.
- Включвай.
- Тук Люк Спенсър от Космическите Корсари. Нападението над Ставрос – успешно. Връщам се в базата. Кажете когато фамилията е готова за следващата стъпка. Спенсър изключва.
Мишел въздъхна.
- Трябва да съобщя на майка. Започна се...

23:45 часа по стандартно галактическо време.
Транспортен Кораб “Кираи”.
15 клика орбита над Мисел-по офицялна информация необитаема от вече година.
Телепатична връзка установена.Заглушителна честота активирана.Теле-кръг Омега активиран.

Студен и берзпристрастен глас зазвуча в главата на Дерик и в същото време говорещ с някак покровителски топъл почти фамилиярен тон...Самата комбинация от такъв глас и такъв тон беше способна да изкара човек от нерви...дори и Смъртник..Смъртниците не обичаха да влагат чуство в гласа си..Или да чуват такова у другите.Това само усложнява отношенията с работодателите....Чуствата,дори и изразени само в думи пречеха....И Дерик вече като ветеран в отряда знаеше това по добре от всеки друг...За това и гласа го изнервяше:
“Добре момчета и момичета,задачата е лесна и ясна...слизаме долу,опитваме се нещо да не ни откъсне някои краиник,намираме всякакави документи,проби и следи от евентуалните експерименти на нашия доктор Франкенщаин и се стараем да стигнем живи до явката преди проклетото ръждиво корито,което трябва да ни прибере да е излетяло.Ние като екип Омега трябва да поемем маршрута през нива 4 да слезем до ниво подниво 7 и от там да се доберем до транспортния ансансиор,които ще ни изкара директно на повърхноста където ще ни чака “Леринт” за да ни изкара от това забравено от Имеператора място.Някакви въпроси?”
В този момент на холо дисплея на шлема на инфилтрационния костюм на Дерик се появи теоритична карта на комплекса от подземни лаборатории на планетата и червени точки почнаха да си проправят път през картата набелязваики маршрута по които щеше да мине екипа.
Млад глас от задните отделения на кораба се обади и изкара Дерик от унеса:
“Сър.Аз сър.Как сме разбрали за това място сър?Офицялно тези коридори не съществуват а дори и слуховете за тях да са верни каква е гаранцията че не са унищожени при експозията?”
Гласа на неизвестния командир закънтя по теле-връзката:
“Ти си новия нали?Номер 9 Азрен Деб?Е момче явно си спал по време на лекциите в академията.Ние не задаваме такива въпроси.Това не ни засяга.Ние сме тук за да служим на себе си,на Пазителя на Свитъците,на Академията,на Работодателя и на Императора.А такива въпроси за вредни ако искаш успешно да продължиш да служиш на себе си и за в бъдеще?Ясен ли съм Деб?”
“Да сър!!!Позволете да питам още нещо сър!!!Ако намерим отселели как да постъпим сър?”
“Ако нещо е отселяло след този ад там долу ще се откажа от заплащането си за тази мисия и ще го дам на 1вия,които намери този отселял!!!Но все пак ако там има нещо живо,които е в състояние да говори и да бъде полезно ще спазваме стадаратна процедура 8С!!!Това е!!!А сега Омега към инилтрационната капсула!!!!”
12те Смъртника се наредиха по стените на малкото помещение от закалена неостомана се приготвиха за приземяването.В този момент люка на кораба се отвори и те почнах своето порпадане в атмосферата на Мисел.Дерик усети как дъното почна да се нагорещява и постепенно да изчеза под краката му...Погледна индикатора..За 2 минути бяха изминали 13 километра...В този момент от капсулата не бе останало нищо и Дерик падаше свободно.Натисна едно малко копче на лекия си боен костюм и в този миг личното му анти-гравитационно устроиство превърна стремителното падение в леко и безшумно приземяване.Виждаше целта на около 500 метра под себе си.Видя че някои от отряда вече бяха там и обезопасяваха периметъра.Реши да провери личната си екипировка.2 йонни гранати,3 шрапенелни,1заслепителна,личния ми полуавтоматичен снаипер Рендър,персоналния му холо генератор,3 пълнителя за снaипера,заглушител,мини арбалет за транквилизиращи стрели,които той лично бе заменил с такива с накраиници заредени с R-S-N 8(една от най-силните бързодеистващи отрови познати на човечествто) и преставки за Рендера му с помоща на които само за 15 секунди от снаипер той се превръщаше с една доста прилична 20мм картечница.Точно когато свърши мисления преглед на екипировката Дерик усети как краката му докоснаха студената и все още покрита с ядрен прах повръхност на Мисел.
Не след дълго и остатъка от отряда се приземи.
“Ок...кацнахме сега да се залавяме за работа и да се махаме от тук.Това място ме плаши.1,7,5,9-Отидете да подсигурите входа на вентилационната шахта...8,3,2-огледаите периметъра.Останалите –централния вход.Които 1ви има чист достъп до базата да бъде последван от останалите.”
Дерик се залови за работа.Извади от страничния си джоб малко декодиращо устроиство,уред за имитация на ириси,комплект сребърни шперцове-“Знаели човек”-мислеше си Деник- и един елетрошок със слaб заряд за четците на ел карти.Огледа вратата.Беше масивна,метална врата без наглед никавки устороиства за заключване по нея.Побута я малко но тя не помръдна.След това прокара ръка по нея с надеждата да открие нещо за кoето да се захване....Не можа....Включи термалния детектор на визиора си и изведнъж света се превърна в бледо синьо подобие на това което беше преди.Един кабел прорязяващ вратата по цялта й дължина изчезваше някъде сред купчините останки.Дерик се поразрови из отломките и намери полу-работеща оптична ключалка.Нагласи елетрошока на необходиямата мощност,доближи го до детектора и веднага безразличен женски глас поздрави с добро утро Професор Тимънс и вратите се отвориха плавно сякаш на огромната хидравлична инсталация вобще не й пукаше от пластовете прах и отломки....Явно централния генератор на базата не беше повреден тъй като в добре премерен ритъм лампите в главния коридор на базата прорязаха мрака със бледата си светлина.Екипите се разпръснаха по различните отсези на базата-Разработка,Производство,Администрация и Лаборатории.Екипа на Деник се насочи към северната част на базата където се помещаваха лабораториите.Базата изглеждаше сякаш е била напусната набързо...И все пак и личеше че не е било паническо напускане а организирана евакуация....Или екипа на базата е бил много организиран и подготвен за тази ситуация или е знаел предварително...При всички положения се бяха постарали да не останат много следи от деиностите които са извършвани в базата.Макар и по-голямата част от техниката да беше запазена на повечето компютри им бяха изкарани базите данни.На друга част бяха изтрити и мониторите им светех с стерилно сиво.В края на основния коридор на лабораторния отсек екип 3 най-накря се натъкна на нещо интересно.Беше овална стая.В ня бяха разположени множество устроиства както и 2 особенно интересно излеждащи камери.Като по чудо един от компютрите работеше...явно някои в бързината беше забравил да извади твърдия му диск и сега на монитора за разлика от стандартното за базата сиво се виждаше поредица от фаилове,папки и някои икони чието предназначение не беше познато на Деник.
“Номер 5-Деник...провери какво можеш да намериш из онази ламарина там”.
Деник започна да проучва съдържанието на различните папки и фаилове и след известно време имаше чуството че главата му ще се пръсне.
‘Какво откри номер 5 говори най-после”
“Данни сър,дати,часове разултати,последствия....мисля че е свързано с телепортация сър!!!”
“Така значи..ето защо била цялата дадания....Е Върховния пазител ще се радва да научи това”
“Чакаите сър нека проверя.....Номер 6 влез в дясната кабина”
Един от Смъртниците влезе в камера.
“Колко тежиш номер 6?”
"115 килограма с борнята сър!!!”
Деник пренастрои критичното тегло на устроиството на 120 килограма и натисна огромното червено копче на пулта за начало.”Винаги е проклетото червено копче”-помисли си Деник.Номер 6 изчезна от камерата само за да се появи секунда по-късно от другата страна.....
“Как се чустваиш воинико?”
“Зле сър....не мога да си поема достатъчно въздух сър!!!!”
В този момент в камерата се появи странна червена маса а при вида й внезапния сблъсък с реалноста ускори при други обстоятелства бавната и мъчителна смърт на номер 6....
“Инфаркт сър”-Предате медика на екипа Номер 4-“Или това или просто е припаднал от липса на кислород....Интересно...не съм предполагал че човек може да издържи толкова дълго време без дробове сър”
“Е явно опитите на нашия приятел де ла Кроа не са особенно успешни все пак”
В този момент от планетата излетя кратко спешно телепатично съобщение директно за Върховния пазител на свитъците.То застигна Зенон в кабинета му точно когато приключваше със съставянето на списъка за новите попълнения към Смъртниците.При получената новина Зенон си позволи една от редките си усмивки.Кимна леко към стената и на неино място се появи огромен екран...Безпристранстен женски глас оповести с престорена преповдигнатост.”Добре дошли в ВИП мрежата на Хаинет.С кого желаете да се свържете.Моля кажете името ясно и отчетливо....”
Преди да каже каквото и да е Зенон пусна заглушителна честота и се увери че офиса му е напълно изолиран от остатъка от галактиката в момента.
-Силвиа де ла Кроа.Търси я Калеб Зенон –спешно...
-Моля изчакаите докато връзката се осъществи.....
В този момент на екрана се появи слабото,синеоко лице на ръководителката на рода Силвиа де ла Кроа,която беше видимо неприятно изненадана:
-На какво дължа това съмнително удоволствие Калеб...Говори бързо няма време за излична куртоазия...
-Ооо нима е необходима цялта тази враждебност...Мисля че след този наш кратък разговори дори ще станем най-дбри приятели така че нека оставим спомените в миналото и да забравим онази история с атентата в атомната централа и нека поговорим делово....

В този момент на Мисел:
“Сър изгубихме контакт с екипа в отсег “Разработки”...Последната трансмисия е от преди 5 минути....Изглеждаше сякаш няма проблеми...”
“Пробваи пак...Ако не стане тръгваме към последното им известно местонахождение...И без това са на половин клик от нас...”
“Не стана сър...само тишина”
“Добре да тръгваме...Деник вземи харддиска и да тръгваме....След това искам да минирате залата”
Деник издърпа диска като внимаваше да не повреди нищо съществено”
В мига в които харда окончателно се отдели от гнездото си из базата се разнесоха сирени....
-Внимание....защитна система активирана...автоматични картечни установки в режим готовност.Пробив 1ва степен в отсек Разработки.Моля всички екипи да облекат костюмите си за био химична защита и да се насочат към изходите или центранлия бункер.
“В името на Императора само това ни липсваше...Какво по дяволите са натворили 1ви екип.”-В този момент от мрака на коридора водещ към отсег “Разработки” се разнесе писък постепенно удавен в гърлено ръмжене.....
"Всички отряди заемете защитна формация и бъдете в пълна готовност!!! Насочете се по най-краткия маршрут към зоната за евакуация!!!Ние отиваме да приберем екип 1”Среща на площадката за излитане след 30 минути...

С тези думи екип 2 се гмурна в мрака на коридора....

Слабата , от някои наричана кокалеста , ръка започна да блуждае по перваза . Сама търсеше пепелника , докато погледа блуждаеше през огромния френски прозорец . Блуждаеше , търсейки това , което трябваше да е различно в нормалния сутрешен вид на столицата . Военната администрация огряна от показалото се преди 2 часа слънце беше все същата мраморна сграда , главното финансово учреждение също . Погледа продължаваше да блуждае но разлика не намираше . Може би и в това имаше причина за размисъл .
Докато Константин дръпна силно от пуретата , докато със белязаната си ръка посегна към чашата с бърбън . Младежа зад него се втренчи в белега - беше голям , тънките ми очертания продължаваха по цялата дължина на ръката .
"Науката също може да бъде опасна" казваше Константин на брат си Фъриъс през младите им години , когато се напиваха зад гърба на стария си баща със собствения му алкохол . Но сезоните се сменят . Дойде времето на отговорностите и осъзнаването , че младежките разсъждения или се срутват в пропаста на всекидневието или се оказват по вярни , отколкото дръзкия студент е можел да си представи .
Докато погледа му продължаваше , сякаш да сканира , мегаполиса , Константин се обърна към младежа
- И така , ти си завършил Схи
- С отличие - отговори гордо вече бившия студент
- Доколкото съм запознат , там учите и политика ?
- Да
- Запознат ли си с древното понятие демокрация ? - попита лидерът , предо поредната глътка оранжавеещ алкохол се присъедини към дима в устата му
- Възприятие от старата земя - отговори знаещо младежът - Карало е хората да мислят , че при определения "демократичен" обществен строй , те са можели да разчитат на собствените си сили , за да се издигат в обществената йерархия
Устните на Калдерон се свиха в лека усмивка
- ЗНаеш ли кога се е сринало това "възприятие" ?
- Не съм пряко запознат с историята на старата Земя - леко засрамено отговори висшистът
- Е , хората от Земята , доста се осланяли на принципите на демокрацията . Дотолкова , че самите те не разбрали кога тя изчезнала . Демократичния строй се превърнал във вечна борба на интереси между лидерите на Земята . Настъпили времена на много продължителни военни конфликти , които не станали дотолкова прекалени че да застрашат съществуването и , но сринали мита наречен "демокрация" на старата Земя . Накрая демокрацията се превърнала в това , което основните и принципи се заклевали да унищожат - безприкословна , недосегаема еднолична и наследствена диктатура . Така наречените "републики" , които били основата на демократичния строй , вече започнали да представляват империи подчиняващи се изцяло на волята на една върховна личност . И все пак мислъта , че живеят в така наречената "демокрация" , независимо кои стои най-отгоре , продължавала да заблуждава хората , докато в някакъв времеви период , те просто забравили какво е това . По късно всичко се пренесло в Космоса , а фамилиите и Империята и до днес управляват по този начин . В момента всеки се ражда със точно посочена линия на възможно издигане , а най-често изобщо не зависи от него какъв може да бъде . "Човек сам определя съдбата си" е казал един глупав и богат земен философ и сам не е можел да предположи колко глупаво се е изразил .
Краткият урок по история приключи , последната глътка бърбън бе погълната . Калдерон се обърна с лице към младежа .
- Поради това , че си се отличил с доста прилични умения в Схи и покрай програмата на СНМ , ти ще бъдеш назначен като един от основните финансови консултанти на фамилията - тези които отговарят пред мен . Нека в тази връзка ти разясня , защо те залях с цялата тази историческа плява . Пътят на феномена "демокрация" показва едно - независимо кой е лидера и как той се определя , било то по наследственост или чрез определен тип избор , дори той да е най-голямата мижатурка във вселената ще управлява добре , ако разбере едно нещо - всичко трябва да се ръководи от дълго изграждани принципи ,подчинени на едно единствено нещо - оцеляването на фамилията и Империята . Демокрацията се срива , защото интересите се менят , утопиите се сриват защото обединяват прекалено много интереси . Абсолютизмът в който живеем ние , доколкото и да е различен от оригиналното такова понятие е единствения начин , човечеството да продължава да оцелява , независимо колко войни м/у империи и фамилии продължават . Това е принцип който всеки поданик на фамилия Калдерон трябва да следва - от мен , до чистача на обществените отходници на Терра Секунда
Константин си пое дъх след кратката реч - Сега си свободен .
Младежът леко преклони глава и напусна кабинета .
- За съжаление нашия император , не се ръководи от принципи - каза Калдерон сам на себе си.
Лидерът хвърли последен поглед на жужащата вече столица , обърна се и седна в коженото си кресло .
Личния му компютърен приемник изписука със сигнала за готовност . Калдерон хвърли последен поглед на документа довършен от самия него вчера , обмислян и дискутиран от Тримата Големи повече от два дни преди това . Това беше кратко писмо до фамилия Кузмич , чието написване се наложи след посещението на пратеника и - младия Елемаг Кузмич . То твърдеше , че като отговорна институция фамилия Калдерон , ще загърби различията относно търговското положение в Империята и ще се погрижи очевидно некомпетентния император , да бъде свален от трона , ако не по дипломатически то по силов начин . В документа присъстваше обаче и предупреждението , че фамилия Калдерон няма да позволи , след евентуални размирици да настъпи тотален монопол на Междузвездната Федерация , като ще се бори ако трябва и срещу това .
Поколебавайки се за момент , той натисна бутона за разпространение . Скоро този документ щеше да е достъпен и в мрежата на фамилия Кузмич и вероятно щеше да предизвика краткотраен фурор .
Слабия , леко побелял , лидер се изправи и излезе от кабинета . Предстоеше един от онези дълги дни в исторически план .

По същото време във "все същата мраморна сграда" , по-големия Калдерон също започваше деня си с мисълта за документа . Докато Константин и Корнелиус , бяха готови да поемат риска от евентуални войни , той не бе на мнение че това щеше да е добре за фамилията . И докато той разсъждаваше на бюрото си , при него влезе първия му съветник - Лиърд О'Флий
- Кръстникът е изпратил съобщението - каза задъхано той - Желае те ли да възприемем някакви предварителни мерки ?
В отговор вече побеляващия Калдерон изръмжа
-Нещо тревожи ли ви ? - попита О'Флий , чак сега забелязъл че началника му не е в особено добро настроение
-Може да се каже - започна Фъриъс - За мен е очевадно , че Лев Кузмич и братята ми не премислят достатъчно нещата , за да осъзнаят че в момента Наемническата Гилдия е в организационна криза и редовните войски се редуцират прогресивно все повече , а със самостоятелни взводове от рицари и прехвалените им "милиционери" , нищо не може да се постигне срещу имперската охрана .
Към края на изречените думи , тона вече беше достатъчно висок за да ги чуят три етажа по надолу .
- В момента в който брат ми изпрати това послание , той предизвика действия , от които най-малкото можем да излезем , като фамилия без никакви позиции , без бъдеще , а една преходна , макар и продължителна криза , не е причина за това . Нима на Кузмич им пука за поданиците им ?
- С това се славят ... - плахо се обади Лиърд
- Е да ама не , колкото и да се преструват ! - развика се Фъриъс - Ако бяха равни на обикновенните чистачи на кенефи в тяхните територии , както твърдяха , нямаше изобщо да се правят на интересни веднага щом някой тръгне да успорва привилегиите на федерацията , направила от него и наследниците му едни от най-богатите в галактиката!
Стария генерал седна , да се успокои за момент , след което се обърна към съветника си
- Нека всички налични наемници , да бъдат предупредени за евентуална почивка на фронта . Не трябва да ги сбираме на едно място , до момента в който не стане ясно дали ще е необходимо . Следващия имперски съвет е след две седмици , дотогава ще чакаме .
О'Флий се поклони и излезе .
Не мина и минута , при което интеркома на бюрото изписука . Фъриъс натисна бутона за предаване на съобщението
- Върховния кръстник на фамилия Калдерон , желае незабавното ваше присъствие на видео конференция с представители на фамилия Кузмич , в конферентната зала на Главния Протекторат.
Военния изключи предавателя .
- Мразя скапаната официалност на дроидите ...

--Команден кораб ‘Ероу’, в орбитата на планетата Вокс, 12 40 земно време --

-Това не се случва. Трето нападение на пирати за тази седмица. Този път са много. Проклятие, Ероу не е боен крайцер, за Бога!!!
Гласът на Брайън О’Нийл беше заглушен от експлозията в задната част на кораба! Изглеждаше, че тази битка ще бъде последна за Ероу. Старият крайцер беше служил като транспортен кораб дълго време, но този път огромните му размери бяха привлекли два пиратски разрушителя, които много бързо успяха да преодолеят рехавата съпротива на екипажа и придружаващите ги няколко изстребителя. Нямаше съмнение,че корабът е обречен.
-Евакуация, всички в спасителните капсули! Курс към Вокс! Повтарям, незабавна евакуация!
Последва нов залп от разрушителите! Един от лъчите ‘докосна’ едно от крилата на кораба и то избухна в пламъци. Екипажът панически тичаше към отсека с капсулите, борейки се за собственото си оцеляване. Разрушителите нанесоха нов удар, изстрел, този път уцелил единия от двата двигателя. Изведнъж цялата задница на кораба експлодира, пораждайки с това взрив на целия кораб. Повърхността на планетата бе обляна в светлина от взрива, а в космоса оттекна глухото разпръсване на кораба на милиони частици с големината на кибритена кутийка...

--База ‘Сторм’, някъде под повърхността на Антига, 04 25 земно време --

-Не-е-е-е!
Генерал Стивън О’Нийл, облян в пот, лежеше в тъмното спално помещение. В този момент вратата му се отвори и вътре нахлуха двама от пазачите на базата.
-Всичко наред ли е,сър?
-Да,да. – процеди генерала – няма поводи за тревога, връщайте се да патрулирате.
Случваше се отново. Цял месец вече един и същи кошмар преследваше генерала и го караше да притръпва всеки път,когато го сънува. Защо виждаше как Брайън загива, покосен от пиратски огън в най-отдалеченото кътче на галактиката? Защо този сън бе единственото, което генерала сънуваше? Тези въпроси оттекваха в главата му всеки път, когато се бе събудил с вик, което напоследък се случваше много често. Той бавно се изправи, облече цивилните си дрехи и тръгна да търси нещо студено за пиене за да се поободри, ако изобщо беше възможно. По това време, в ‘Сторм’ нямаше отворени магазинчета, а единственото студено под ръка, бе обикновената вода. “Е, все пак е нещо” помисли си Стивън и отпи голяма глътка, после още една, и още една. Постепенно дишането му възвърна нормалния си ритъм. “Животворна течност”.
Малко след случката, генерал О’Нийл, вече в униформа, която от времето ли, от многото носене ли, бе загубила естествения си камуфлажен вид, и бе придобила един бял оттенък, бродеше из коридорите на базата. Тази негова униформа сякаш помнеше всеки един от онези славни моменти, които генерала беше изживял. А те никак не бяха малко. Паметни битки, като тази за ‘Малок’, една от планетите-гиганти, пълна с кристали и полезни изкопаеми, топлеха душата на генерала всеки път, когато той си помисляше за това. Но в миналото противника винаги беше ясен, знаеше се кой срещу кого се изправя и с каква цел. Докато сега, в днешно време, откритите военни действия в много случаи можеха да изненадат враждуващите фракции. Е, не и генерала, поне не в неговите очи, защото той полагаше всичко възможно да държи окото си концентрирано върху цялата галактика и всичко, което ставаше в нея. Тепърва щеше да разбере че нещата далеч не са такива,каквито изглеждат...
Слънцето все още не беше удостоило повърхността на планетата с присъствието си, и поради това космоса над планетата бе много достъпно-видим с невъоражено око. Достъп до него осигуряваха бронираните стъклени плоскости, които изпълняваха ролята на таван. Гледката далеч не беше толкова впечатляваща, но за човек, прекарал целия си живот в открития космос, генерала много добре знаеше какво представлява това измамно спокойствие. Войната беше ясна и за малките деца. Много вероятно беше това да се окаже последната война за императора, когото много от фамилиите не обичаха,не само заради начина на управление на галактиката,ами и заради личните му интереси, които до известна степен се застъпваха с тези и на фамилиите, и затова отстраняването му изглеждаше само въпрос на време. “Няма начин да избегнем пряк боен контакт с другите, но нека поне не останем изненадани от враговете си”. В съзнанието на генерала се оформяше планът за действие в предстоящите конфликти, но все още беше рано. Все още имаше надежда крехкият мир да бъде запазен. Стъпки от другата страна на коридора измъкнаха Стивън от унеса му, връщайки го в реалността. Един от командните офицери на станцията се движеше със бързи стъпки към него.
-Генерал О’Нийл, пристигна съобщение за вас. Записът ви очаква в комуникационната зала на сектор 3-А.
-Благодаря офицер, свободен сте.
Оглеждайки обстановката над себе си, генералът достигна до комуникационната зала, отвори вратата и влезе в празното помещение, пълно с техника. Намери монитора, на който пишеше ‘Изчакване’, седна пред него, сложи слушалките и нагласи микрофона и натисна синьото копче. В отговор в слушалките лек глас съобщи ‘Далечна комуникация – осъществена! Канал – подсигурен! Връзка – възможна’. След този глас в слушалките прозвуча друг глас, познат на генерала, принадлежащ на Джак О’Нийл. Лицето му пък изпълни екрана.
-Здрасти, чичо, как си,как вървят нещата?
-Джак, не мисля че ме търсиш по това време за да се интересуваш от състоянието ми. Но все пак – добре съм, предвид ранния час.
-Бях длъжен да опитам, все пак. Ясно, искаш по същество! – явно Джак правилно бе разчел гримасата, която генерал О’Нийл направи докато го слушаше – имаме сериозен проблем. Долавяме далечни сигнали за движение на масирани групи от кораби. Дългочестотните антени засичат сигнал на федерацията, но такъв не присъства в базата ни данни. А и честотите, на които предават, одавна не се използват от разумните същества, поради ненадежността си. Подозирам пирати или бандити. Но в сектор Алфа никога не е пътувал кораб с такъв сигнал. Предвид разположението на сектора не вярвам и да се ползва като път, тъй като галактиките отвъд него са ненаселени и напълно негодни за каквото и да било. Стивън, - гласа на Джак рязко промени тона си, стана сериозен и загрижен, - мисля че онова, което пророкът предрече се случва. Никога не бях си мислил че този изперкал старец говори верни неща, но нападенията, внезапното ‘изчезване’ на кораби, сигналите за битки от различни планети в космоса сериозно ме притесняват. И ако прогнозите са верни, евентуални бойни действия няма да подминат Антига. Трябва да предприемем нещо, ако не искаме да се простим и с планетата и с надеждите за нещо повече от обикновено съществуване и трупане на финанси.
-Момче, сякаш ми четеш мислите. Знаеш ли, ще обмисля с другите членове на фамилията стратегията ни и ще се свържа с теб. А ти внимавай да не блъснеш ‘Хиперион’ в някоя планета, че друг такъв двигател няма да видиш.
Майтапът, който генерала ‘пусна’ по връзката хич не хареса на Джак. Той знаеше, че когато старият се майтапи, значи съзнанието му е много концентрирано в нещо и той няма възможността да мисли за друго. Това го накара да осъзнае, че макар и човек с опит и с доста приличен боен флот зад гърба си, генерала е силно разтревожен и притеснен. “Връзката – прекъсната”...

--Подпространството на сектор Алфа, команден кораб ‘Хиперион’ 17 55 земно време --

След като прекъсна връзката, Джак О’Нийл провери отново статуса на полето, което скенерите обхващаха. Нискочестотни – нищо. Среднодълги – нищо. И отново дългочестотните скенери засичаха онзи странен сигнал. Нещото което не можеше да бъде разпознато от компютърна система трето поколение,събрала в себе си най-висшите технологии на космическото корабостроене. Джак за пореден път се взря в данните. Гледаше тези доклади за стотен път и все още недоумяваше какво има там. Внезапно корабът се разтресе и всичко в стаята започна да се клати, а няколко неукрепени стойки паднаха на пода. “Докладвай” извика командирът в микрофона, докато се опитваше да преодолее клатенето на кораба и да се добере до мостика. “Сър, минаваме през метеоритен пояс, до 1 минутка всичко ще утихне”. В съзнанието на Джак изплува последната среща на Хиперион с метеоритен пояс, когато бяха попаднали на засада, но за всеобщо облекчение този път такава нямаше. Тук е момента да спомена няколко думи за Хиперион. Това беше гордостта на фамилия О’Нийл. Кораб собствено производство, оборудван с промишлено количество техника, и с най-новите технологии. Двигателят бе прототип, единственият който беше в състояние да развива до 0.8 светлинна скорост. Оръжията на борда бяха доста разнообразни, от обикновени лазери , през торпеда, за да се стигне до ултра-бластера, който обаче още не бе тестван и не се ползваше с доверието на екипажа. В този кораб човек, който има желание /или няма друг избор/ може да изкара до 5-6 години без да слиза от него. Корабът си бе подвижна база. Сега Хиперион бе насочен с курс към една отдалечена планета, където се намираше Перос, главната планета на фамилия Ксавре. Пътят му обаче бе осеян с трудности. Последната от тях бе преминаването през сектора със странните сигнали и в момента целия екипаж бе под огромно напрежение от предстоящата среща. Чуваха се догатки какво може да излъчва този сигнал, но повечето бяхя плод на въображението от колкото вероятности. Неусетно корабът достигна до координатите, от които бе улавян сигнала.
-Пратете скаут да разузнае. Не по-добре пратете призрак, поне да е неуловим за чуждите радари.
Призракът не можеше да побере много екипаж, затова освен пилотите на него не се качиха други войници. Със съвсем тих звук корабът напусна дока и в следващия миг .. изчезна .. Няколко секунди по-късно на един от мониторите на мостика, Джак наблюдаваше картина от камерата на призрака, докато той си проправяше път из околността.
-Сър, анализът показва че това са отломки от кораб на федерацията. Изглежда тук действително е ималко някаква битка. Скенерите не отчитат активни сигнали в радиус от 10 000 000 километра. Изглежда спокойно.
-Затишие пред буря – помисли си адмиралът – ‘Командир О’Нийл до Метеор1, прибирайте се обратно момчета, колкото по-малко време стоим тук, толкова по-големи са шансовете ни да не се превърнем и ние в купчина скрап! Край’
След съобщението Джак напусна мостика и отиде до товарния отсек да провери нещо. Не бе минал и половин час, когато отново бе повикан в командната зала. Стигайки там на всички монитори картината от необятния черен космос, се бе променила. Пред кораба, обагрена в червено, се намираше огромна планета от 1-ви клас. Перос, крайната точка на пътуването. Най-интересното тепърва предстоеше...

Станция Хурукан орбитата на Зулу 5 .
Натанаил Ксха стоеше с поглед вперен в монитора пред себеси . Там човек в лек защитен механичен костюм обясняваше нещо разпалено . В друг случаи човек би могъл да пропусне казаното от войникът на монитора но не и в този случаи . Ставаше въпрос за нападението на Кастата на Ксха над Съюза на младежта или по точно над една тяхна малка колония . Нападението беше в следствие мирогледа на Младеждта и откритата и противопоственост на сектата на Тангра . Позивите им и опитите за реформа на съществуващите порядки беше доста неприятно приета от Сатан Ксха . Следтствието беше двумилионна окопационна армия изпратена с цел пълното унищожение на колонията . Натанаил се наведе леко към монитора с надежда по ясно да чуе думите на говорещият . Фона зад него беше пламнал с цвета на водената битка , небето беше покрито от всевъзможни цветове от залповете на артилерията , виждаха се прилитащи ниско изтребители хвани в смъртоносен танц от своите преследвачи а шумът беше поголовен .
- Сър нападението напредва но имаме проблем с една от крепостите им в десети квадрант – изрицитира с крясаци командира .
- Предаите точни кординати и заповядаите орбиталните бомбандировачи да я унищожът .- изрече сухо Натанаил и пак погледна зад гърбът на рапортуващият офицер .
- Сър моля за извинение но не можем да го сторим . – човека замлъкна и очевидно упорито търсеше начин да съобщи нещо неприятно без това да му коства глават – Сър те има неотрализиращ щит . Не можем да направим нищо нито с артилерията нито с бомбандировачите . Сър .
Натанаил леко се замисли . Не беше очаквал миролюбивите “младежи” да бъдат подготвени за подобна битка , беше се съмнявал че въобще са въоръжени . Явно някой им беше помогнал но това бе без значение той вече беше решил да слезе на планетата .
- Командире наредете на хората си да продължът със щурма след половин час щитът ще падне . Изпратете десет изтребителя на кординатите който ви изпращам – Натанаил подаде кординатите с чевръсти движение – и се погрижете да останат там независимо какво стане ! Ясно ?
- Да сър , разбира се сър . – изкрещя човека от монитора и образът му изчезна .
Периферното зрение на Натанаил улови някакви огромни пепеляво червени пръсти да се плъзват към рамото му . Осети как тялото му се разтриса под тежеста им . Очевидно притежателя на дланта не искаше да му причини болка но това беше трудно когато само едната му ръка беше четири пъти по тежка от тялото на Натанаил . Той се обърна спокоино и се вгледа в огромното тяло пред себеси . Така и не беше свикнал на възхитителната гледка на Обсебените . Високи три метра масивни като гранитна колона и накичени до пръсване със смъртоносни оръжия . Малък монитор се подаде над раменете на съществото а на него се показа гологлаво лице със ясни очи . Натанаил с лекота разпозна Леитенант Грив герои от междугалактическите войни със гилдията на атеистите на служба още от времето на създаване на Обсебените . Този човек беше служил над педесет години на Сатан Ксха .
- Сър капсулите са готови , разпределих подчинените си и наредих да подготвят бронята ви .
- Отлична работа – отговори натанаил – Идвам след минута чакаите ме на местата си .
След тези думи Леитенант Грив леко се поклони до колкото това е възможно с неговите размери обърна се и разтрисаики подът се отправи към товарните докове .
След десет минути Натанаил се качи в една от водещите нападателни капсули променен из основи . Сега той приличаше доста на Обсебените във своята защитна броня Мак 5 . Макар да не беше точно като на обсебените и да беше по ниска с цял метър тя имаше възможност за междупланетна радиовръзка и даваше много солидна защита отстраняваики опасноста от нараняване при попадение от ръчно оръжие . Натанаил се протегна леко и разтърси глава – бронята последва моментално всяко негово движение . Беше готов .

На планетата адът вреше и кипеше . Малкото флора и фауна която обитаваше тази ледена планета беше загинала още в началото на жестоката битка поне във сектора на военните деиствия . Окопационните сили взимаха превес по всички направления освен на две места където защитата на крепостите беше прекалено силна . Близо до тези сектори вечните ледове сковаващи тази планета бяха разкъсани а в тлеещите им рани лежаха хиляди мъртви тела . Защитниците даваха лют отпор а вражеските сили непрестанно атакуваха . Ситуацията беше толкова патова че командирите на двете сили бяха прекратили повечето атаки и бяха заповядали позицйонни военни деиствия . Сега всичко се свеждаше до постоянни бомбандировки и непрестанен артилериски огън .
В орбитата на тази студена планета просветнаха дваисетина бели точки и се спуснаха с бясна скорост към земята , направиха няколко резки маневри сякаш отбягваха невидим враг и изчезнаха някъде . Това бяха щурмовите отряди предвождани от Натанаил . Совалките приближиха до някаква малка долчина която сякаш не беше засегната от битките на близката крепост . Малко в ляво и малко напред се виждаха няколко изтребителя на Ксха който отчаяно въртяха в смъртна хватка десетина изтребителя на Младежта . Битка заглъхна малко след като капсулите се призимиха . Натанаил скочи на топящият се лед до нагорещените капсули и направи знак да бъде последван . От всяка совлка изкочиха по четири огромни червени тела който леко потънаха в натрошен лед под тежките си стъпала . Така ударният отряд от стотина обсебени беше готов за нападение а совалките без да чакат нито миг се изтреляха в откритият космос преследвани от защитниците на планетата . Първата битка беше изключително бърза . Дваисетина защитника в леки бели брони изкочиха на около дваисет метра от отряда на Натанаил . Оръжията им пламнаха а стотици искрящи петна се отправиха към Обсебените те от своя страна се подредиха в спретната линия , вдигнаха щитовете си и се отправиха към тях . Хората очевидно изтръпнаха от ужас и неколцина потърсиха спасение в бягството . Тези който останаха бяха разкъсани от Обсебените в близък бой . Последваха още две три битки в който Обсебените обаче показаха пълната си мощ използваки огнестрелните си оръжия . Обикновенно битката свършваше още при първият залп . Ръцете на обсебените не държаха оръжия самите те ръце бяха оръжия . Натанаил малко се успокои . Напредването им беше безпрепятствано докато не стигнаха до плътна титаниева стена осеяна с редица картечни гнезда , лазерни кули , ракени кули и минни полета . След кратка схватка с още дузина защитници Натанаил вдигна едната си ръка и направи някакъв знак с пръсти . След секунда зад него нямаше и един Обсебен само лека мъгла се носеше около него . Той свали ръката си и натисна някакво скрито копче на бронята и самият той се превърна в облак прах .
Натанаил се свести леко приклекнал на някаква улица от метал и извесно време се чустваше объркан – неприятен ефект от “разпада” . Той вдигна поглед и видя че се намират вътре в крепоста град . Обсебените около него вече се бяха съвзели и яростно даваха отпор на защитниците . Натанаил се изправи и същевременно усети нещо голямо да прелита покраи него . Той обърна глава настрани и видя как плазмен залп от противотанково оръди се насочва към един Обсебен в края на редицата . Обсебеният се обърна в последният момент и вдигна ръката си щит . Макр да вдигна щитът моща на снаряда беше невероятна . Тялото което тежеше над два тона и половина се отлепи от земята и бе запратено на трисетина метра минаваики през две стени и строполяваики се тежко в нещо като магазин . Обсебеният се опита да стане но множество алармени светлинки просветнаха в съзнанието му . Той отново направи опит да стане но безуспешно . Ръката му щит още бе на мястото си но няколко пластини метал се бяха откачили от основата си и под тях проблясваше сребърната вътрешна броня . Самият щит беше разтопен и почти не личеше оригиналната му форма. Истинските щети бяха на торса . Енергията генерирана при падането след попадението беше разтроило няколко от двигателните центрове , а в следствие на удара със стените част от гръбнака на бронята беше раздробен и от там изтичаше голямо количество плазма от захранването .
Натанаил направи знак на двама зад себеси да отидат и да вземат своя събрат . Земята се разтресе под тяхният тръст и точно когато се надвесиха над обсебеният последният просто се изправи . Натанаил погледна с невярващ поглед как тялото се отлепя от земята и зависва във въздуха . Той рязко се обърна и се огледа . Зад него се появиха силуетите на десетина човека в леки прилепнали брони от течен метал . Той беше слушал за тези легендарни войни който разчитат основно на мисълта си за да отвоюват победа беше сигурен че това са Смъртници елитното звено на фамилия Зенон . С рязко движение на ръката Натанаил привлече погледите на подчинените и към дузината леко бронирани човеци се насочиха десетки ръце прорязани от дулата на оръжия .
- Кой сте вие и какво правите тук ? – изкрещя Натанаил като се опитваше да се успокои .
Една фигура в черна броня пристъпи напред измеждо Смъртниците и заговори със спокоиствие граничесто със лудоста .
- Стотина на дузина ? Момчета така няма да е справедливо .... за вас . – Смъртника се усмихна или поне така сметна Натанаил макар лицето на първият да бе прикрито от маската на бронята му – Уви тук сме по работа а вие не сте част от нея . Сатан Ксха е уредил нашата помощ а тя не е евтина затова да не губим повече време . – Говорещия се извърна плавно обръщаики гръб на стотиците дула с такова невероятно самообладание че Натанаил замалко щеше да изпищи от гняв . Въпреки всичко се стърпя и свали оръжието си . Напипа малка конзола над китката си и избра свързване с баща му .
- Ще проверя думите ти . Дано ми доставиш удоволствието да лъжеш . – Млъкна загледан в малкото дигитално прозорче което се показа . Явно наблизо имаше заглушител на радиосигнали макар и доста слаб защото образ не се появи но пък ясно се чу сухият метален глас на Сатан Ксха .
- А Натанаил предполагам си срещнал Смъртниците ? Предполагам си изненадан .
- Милорд простете но защо са ни нужни те ? Нима се съмнявате в способностите ми и тези на Обсебените ? – сласът на Натанаил звучеше слаб и изтормозен както винаги когато говореше със Сатан .
- Превключи на лична комуникация . – Сатан изчака докато чуе удобрителния писък оповестяващ че единствено Натанаил може да го чуе . – Синко ти трябва да унищожиш тези неверници !
- Разбирам милорд . – Натанаил замълча замалко и още по неуверено продължи – Но татко каква е целта на всичко това ?
- Ксха се нуждае от генетичен матерял от тези воини . Те притежават способности който трябва да бъдат или овладяни или неутрализирани . Но всичко трябва да стане чисто . Знам че един от тях се е приземил със изтребител близко до крепоста . В случаи на провал той ще получи телепатично съобщение от събратята си и ще извести кастата си за случилото се . Погрижи се това да не стане и донеси десет тела на учените ни . Знам че няма да ме разочароваш .
- Няма татко – очите на Натанаил се впиха в Смъртника водач а дълбоко в тях заиграха пламаци – за мен ще е удоволствие Татко . Натанаил край .

- Така хора имаме работа да вършим . Обсебените ще се разделят на две групи от по четиредесет като всяка група ще бъде предвождана от четирима Смъртници . Мисията ви е да унищожите водородната централа на града . Това ще свали щитовете и ще позволи на окупационните войски да нападнат . Двете групи ще получат подробен план и маршрут от орбиталното командване . Тази водородна станция трябва да бъде унищожена на всяка цена . – Натанаил раздели набързо групите – Дваисет Обсебени и двама Смъртници ще останат с мен . Ние ще се погрижим за отстъплението си . Имате заповедите си – тръгваите !
Улицата се разтресе докато групите потегляха в противоположни посоки . От някой по стари арки се откъртиха парчета строителен матерял и се разбиха на прах на паважа . Не след дълго долетяха стоновете на битката . Явно защитниците се бяха съвзели и бяха направили барикади по улиците . Но тези барикади не бяха достатачни за да спрът настаплението на Обсебените който просто ги премазваха .
Натанаил нареди на десетима от Обсебените при него да започнат да прерязват стената със лазерите си . Между временно се свърза със орбиталното командване и нареди щателно претърсване около града за приземен кораб . Данните щяха да пристигнат след няколко минут и той се зае да съставя план в главата си . Когато реши как да деиства включи предавателя си на вътрешна линия която само Обсебените можеха да доловят .
- Допълнителни заповеди до всички . Смятаите Смъртниците за ваши врагове , дръжте ги на удобни за вас позиции . Ще получите допълнителна заповед при която незабавно трябва да ги терминирате . Забранява се употребата на лазери и плазмени пръскачки . Телата не бива да бъдат унищожавани . когато приключите искам всяко тяло да бъде донесено при точката за изтегляне . Повтарям ще получите изрична заповед за нападението на Смъртниците ! Натанаил край .

Вчера се осъществи атентат срещу столицата на фамилия Ксавре,Перос.Половината планета е унищожена,а шанса да се възстановят щетите е нулев.Извършителите са неизвестни.С най-голямо съжаление трябва да ви съобщя,че Флориян Ксавре,адмирал Амалиа,Антоний Ксавре и синът на Амалиа,Леон не са сред оцелелите при този неочакван атентат.Мир на праха им.

Очите на стария генерал се отвориха,а в тях се четеше ужас.Целия бе облян в пот и трепереше.Леденият глас на Императора все още кънтеше в главата му,обявявайки смъртта на семейството му."Дъщеря ми...синът ми...внукът ми...народът..."Той прокара тънките си пръсти през своята дълга,посивяла коса,потресен заопипва в тъмнината,докато не напипа очилата си.Изправи се бавно и седна на малкото меко легло,опитвайки се да се отърве от поредния кошмар.Поседя няколко минути,вгледан в снопа светлина,който се преминаваше между тежките масленозелени пердета,отвян нанякъде в мислите си,докато не стана и не отиде до прозореца.Флориян дръпна пердетата и през огрмните прозорци,обковани с медни дъги нахлу светлина.Беше около 5 сутринта и гъста мъгла се бе разстлала в града,където живееше семейството му.Имаше още един час,докато дъщеря му стане и се подготвят с внукът му Леон,тъй като трябваше да вземат резултатите на момчето за звездното училище,а генералът трябваше да го оползотвори по някакъв начин.Подпирайки се на дървената тояжка,той стигна до бюрото си в другия край на стаята,смени вече изгорялата свещ с нова,като я запали и започна да преглежда документите,грижливо подредени от Амалиа предната нощ.След като се увери,че всичко е наред,Флориян стана от стола и се запъти към 3-метровата врата.В пустия коридор оттекваха глухи звуци,идващи от подземната лаборатория на Амалиа.Любопитството го обзе и той се запъти към асансьора,твърдо решен да провери какво е намислила този път дъщеря му.След като влезе в него,Флориян натисна малкото,зелено копче със стрелката,сочеща надолу и той се понесе бавно към помещенията под къщата на фамилията,приличаща удивително на малък дворец.За секунди той се озова в звукоизолирана стая,оборудвана с много компютри,като в единия ъгъл имаше голямо буково бюро с множество разпръснати скици по него,а където трябваше да се намира дясната стена всъщност имаше огромно стъкло с една врата в него.Гледката,която се откриваше,не можеше да остане незабелязана от генерала.Подобие на огромен метален паяк вдигаше крайниците един след друг и след това ги стоварваше тежко върху на пръв поглед еднаквата машина отсреща,която на свой ред й отвръщаше,а точно до прозореца от другата страна стоеше млада жена с рижава коса и слушалки на ушите си,която ги наблюдаваше и си записваше в тефтера.Това беше дъщеря му Амалиа - добър военен,спечелил ранга адмирал.Още когато следваше в звездното училище "Киес",съучениците й бяха измислили прякора "Айс",заради убийственото й хладнокръвие.Въпреки множеството си победи на бойното поле,тя открито се занимаваше и с изобретяването на нови оръжия.
След един мощен удар на обагреният в червено "паяк",противникът му падна с трясък,а от корубата му бе зейнала дупка с диаметър 1.5 метра.Така битката бе приключила и Амалиа отбеляза за последно нещо в тефтера си с кожена подвързия и се извърна към вратата,на която стоеше баща й.Нямаше никаква нотка на изненада по бледото лице на адмирала,което не учудваше Флориян.
- Пак кошмар,а? - подхвърли тя,махайки слушалките.
- Както всяка нощ през последните 4 месеца. - процеди баща й.Тя винаги знаеше,а и той никога не можеше да скрие нищо от нея. - Май няма смисъл да повдигам въпроса защо за четвърта седмица подред си тук по това време и се занимаваш с "Вдовиците",нали?
- Правилно.Бъди спокоен,почти ги усъвършенствах.Остават ми още няколко детайла,които не съм доизпипала. - отвърна Амалиа.
Баща й я гледаше изпод вежди,знаейки,че ако трябва,дъщеря му ще будува още толкова,само и само да ги направи както иска.Независимо колко труд и ресурси й бяха нужни,тя винаги постигаше,това,което си науми и никой не можеше да й противоречи.Изведнъж овалният екран над бюрото се включи,а мъж с черни мустаци и дълга брада се обърна към двамата:
- Генерал Ксавре,адмирал Амалиа,моля разрешете да докладвам.
- Имате разрешението ни,лейтанант Гордън. - отвърна Флориян.
- В орбитата на Перос кръжи кораб под ръководството на фамилия О'Нийл,който моли да им бъде разрешено кацане.
- С каква цел? - попита адмирала,а в гласът й се долови нотка на съмнение.
- Отказват да говорят с други хора по този въпрос,с изключение на вас,генералът и господин Антоний. - отвърна лейтананта,покашляйки се. - Очакваме вашите нареждания.
Флориян се обърна към Амалиа,а погледите им се срещнаха.Сякаш бе прочела мислите му,тя нареди на Гордън:
- Пригответе площадката за кацане.Искам засилена охрана около имението,плюс 60 елитни части при срещата,като само 12 от тях да останат открити.Останалите да заемат бойна позиция и да не се показват,докато не получат команда.Проверете всеки инч от кораба им и вземете всяко оръжие,което намерите у екипажа.Всички оръдия на корабите да бъдат изключени,да няма нито един човек останал на борда,охрана и там.Разбрано?
- Разбрано. - потвърди лейтананта.
- Тогава сте свободен,Гордън. - каза Амалиа и прекъсна връзката.
Адмиралът взе тъмносиньото сако,положено на стола до нея и го метна през гърба си,правейки знак на Флориян да се приготвят за срещата.Старият генерал въздъхна тежко,загърна се с халата и куцукайки потегли заедно с дъщеря си към асансьора.
"Да видим какво си намислил този път,О'Нийл."

Черното огледало....От къде се бе взела тази пъклена планета?И защо по дяволите той беше тук?Искаше просто да се махне,да напусне това ужасно място и а изчезне...да изчезне за винаги.
Но да се върнем към реалността,колкото и разтегливо и плаващо да е това понятие.Да,това беше поредната сбирка на фамилията О'Екилибриум,а той,той беше просто един наблюдател,един глупак.С други думи - наследникът.Това беше Ситхарта О'Екилибриум.Около него ухаеше на пепел,беше свикнал с тази миризма от момента на своето раждане.Но сега нещо беше по-различно,нищо не беше същото.Пепелта го дразнеше,повръщаше му се,главата му щеше да се пръсне.Ситхарта не чуваше нищо,нито поредната зловеща реч на баща си,нито просъскващатия безчуствен глас на Какафония,нито внушителните слова на Амадеус.Ах,Амадеус,дали си спомняше онези дни.Двамата бяха толкова близки,всичко беше толкова нереално.Но не за дълго,тогава в живота на семейството се пръкна онази зловеща дума и като огромна бездна се разтвори погълна всичко,обрече всички тях на полет към пъкъла.В съзнанието му витаеше призрачна тишина,някой сякаш набиваше огромно колове в очите му и му крещеше:Събуди се!А най-странното бе,че нямаше и капчица кръв,нито една.
Една огромна ръка кацна,сякаш от нищото върху рамото на Ситхарта и грижовно го попита:Добре ли си?Широка усмивка се разтегли по лицето на Ситхарта и последва класически отговор:Нищо ми няма.просто съм уморен.Амадеус много добре знаеше какво има предвид наследникът на Фамилията,за това си замълча.Нито един мускул по лицето му не трепна.Амадеус беше странен човек,през целия му живот всички го мислеха за стожер на фамилията,за най-отговорния и саможертвения неин член.Какафония дори го бе взела за протоколен друид,когато го видя за първи път.
Речта на Гарион бе към своя край.Говореше за бъдещето на фамилията,за нейното величие,за контрабандистите и още куп лайнарщини,на които Ситхарта не обръщаше никакво внимание.На Ситхарта не му пукаше са шибаната фамилия,беше просто един здрачен наблюдател,от който целия свят очакваше ''велики дела'',както се бе изразил баща му.Да,баща му.Някога го наричаха ''Танцуващия с боговете'',а сега...беше някаква жалка хартиена кукличка в ръцете на властта.Ситхарта погледна очите му,виждаше само алчност,алчност и пак алчност.Точно заради нея уби и съпругата си,като упорито твърдеше,че е нещастен случай. Не успя да измисли дори и някакво жалко оправдание от сорта на:Тя бе загубила ума си.Много съжалявам. или пък:Тя беше необходима жертва за доброто на фамилията.Не,нищо, само сухото:Деца,майка ви е мъртва.Ситхарта си спомняше погребението,вървяха редом,двамата с Какафония,а до тях беше Амадеус,той успокояваше Ситхарта.И най-отпред бе скърбящия не двусмислено Гарион,сякаш въздесъщия предводител на парада-Гарион - Танцуващия с боговете.Споменът в сърцето му се топеше,като онези неща,който хората използвали едно време за да осветят пътя си,беше ги видял в някакъв исторически музей,бяха красиви,спомняше си,че се наричаха свещи.
Ситхарта погледна Какафония,спомняше си...Колко сълзи бе проляла тя на това погребение,спомни си дори,че се беше вкопчила в посивелия труп и отказваше да го устави.И всички тези лица ,толкова покъртителни,толкова грозни, и онзи порой в същия този ден.Речта привърши.От тези 240 минути трупане на думи,една след друга,всяка по-дълга от предишната,така му се струваше,той разбра само две неща.Има събиране на фамилиите за обсъждане на търговски въпроси и Ситхарта трябваше да бъде представител на фамилия О'Екилибриум.Колко глупаво уточнение,помисли си той и се разсмя с глас.Всички го изгледаха със широко отворени зеници,а Какафония започна да се превзема.Братко,покажи малко уважение!-това бяха нейните думи,така лъскави и отвратителни,все едно гледаш пържен картов,от онези застояли големи картофи,които ги пробутват само на бедняците,цял потопен в зехтин,с разтапящо се пърче масло върху него,хубаво краве масло.На човек му се повръщаше само от миризмата.Ситхарта се изкикото още по-шумно,следтова изказване и промълви през истерични пристъпи:О,вината,о,падението.До къде си стигнал Ситхарта.Последва още по шумен глъч,а Какафония се опитваше да запази самообладние и да продължи импровизацията в стил Хамлет.Нека тишината озари съзнанието ти сине!-промълви този път Гарион,на който явно боговете бяха отказали поредния валс.Кръстникът отметна зчерното си наметало ис плавна крачка,тържествено излезе от огромното помещение.След него,тактично се изниза и Амадеус и останаха само тримата-Какафония,Ситхарта и амбициите..тези пронизващи ледени амбиции.
-Какафония,не си ли чувала,че да стоиш до мен влия лошо.Какъв срам,ти пропадна.
Какафония го погледна укорително и се опита да си придаде строгото изражение на Амадеус и промълви:Какво ти е братко?Какво са ти сторили?
-Пак ми крадеш въпросите,както в училище.Спомняш ли си?Кажи ми прецедателке на класа.Последва нова струя смях.Сестра му го изпепеляваше с поглед,а той просто се усмихваше.Не знаеш за какво говоря,нали Какафония?И спомени ли няма вече в перфектната ти главица?Май там е само онази зловеща амбиция за още и още!
-Кой си ти?Ти не си моя брат.В какво си се превърнал Ситхарта.Някакъв жалък нихилист!
-Нихилист,нихилист ли каза?Коя си ти,че да казваш какъв съм?Все още не си кръстник Какафония,въпреки че отдавна мечтая да станеш.Вземи проклетата власт и ме остави.Пирувай над пламтящия си труп,това е желаеш виждам,от деня,в който си се родила!
-Не си ме разбирал и никога няма да ме разбереш Ситхарта.Събуди се и погледни.Това е един широк бял свят,той само чака нас,той ни принадлежи и ние трябва да си го вземем!
-Виждам прекрасният ти бял свят,но къде са цветовете,не мога без цветовете.Всичко е толкова грозно,светът изчезна,а аз си мечтая пак да съм на пет и да ти пиша писма с цветни моливи и разкривени букви.
-Ти си на пет Ситхарта.
-А ти се роди на педесет и пет!Тъжно на ли,но остави тъгата и си вземи големия бял свят,защото на мен не ми е нужен.Аз искам цветовете Какафония,искам живота,а не лайнарския ти бял свят,бял,като смъртта!
-Явно разговорът е бил чиста загуба на време.Моля те извини ме,имам среща и закъснявам.
-А намен ми остава надеждата,само тя е тук,защото имам среща със проклетите амбиции на татко,както и с твоите.Моля те,посъветвай го да ме убие.Ще бъде просто поредния нещастен случай.
Какафония излезе тихо, с гордо вдигната глава.Възцари се гробна тишина,а една свещена сълза си прокарваше път през лицето на Ситхарта,изминаваъки своя неизбежен възход към студения под...

1743 часа,крайцера “Орион”
Мисия:Изследване на територия във сектор S


Крайцера представляваше величествена гледка,порейки пространството.И трите му двигателя работеха с пълна скорост,сформирайки нещо като опашка на величествения кораб.Мисията изглеждаше лесна-изследвай територия много близо до границата със Тера,която представляваше космическият контейнер.В тази територия можеха да се видят всякакви по размер и вид кораби,принадлежащи на всякакви хора-от наемници до търговци.Тази територия представляваше най-лесния път на един човек към богатството...или смъртта.Но тъкмо затова тя представляваше голямо изкушение за всеки авантюрист.

Крайцера достигна територията.
От високоговорителите проехтя глас:
-Отваряне на вратата на хангара.
10 изстребителя излетяха извън хангара.
-Добре,момчета.Отваряйте си очите за всичко,което представлява някакъв интерес.Пуснете и няколко маяка на равномерно разстояние един от друг.Изследвайте по двойки и внимавайте за другарчето си.Разбрахте ли?-каза командира на изстребителите,”първи”
Изстребителите потвърдиха.
-Не разбирам защо ни пращат да изследвамее тази територия точно сега.Сега ли са я открили?-Попита “трети”.
“Първи” се обади:
-Защото досега се е мислело,че тази територия принадлежи на “Тера”.Едва преди няколко дни се е разбрало,че тя не е на терианските боклуци,а е била отвоювана още по времето на Втората война.Просто не са искали да си го признаят.Проблемът е бил,че понеже никой от семейството Гар не е завършил Схи,е трябвало те да наемат дипломати да им вършат работата,и точно те са изкопчили тази информация.Сега спрете да говорите и започвайте да работите,дами!
-Прието,сър.
-Тук “девети”.Маякът е пуснат.
-Прието.
-Тук “седми”.Сър,тук има отломки.Оттук не мога да определя от какво са.”Осми”,стига си се мотал и ела да ми помогнеш.
-Рабрано,идвам.Тъкмо си пусках маяка.
-Ха,може все пак да се окаже,че тук има и нещо ценно.
-“Втори”,не се ентусиазирай твърде много.
-Сър,тук “седми”.Нещо не е наред със скенерите ми.
-“Седми”,какъв е проблема?
-Сър,скенерите ми показват множество неподвижни сигнали,но не виждам нищо.
-“Девети” и “десети”,пуснахте ли маяците си?
-Да,сър.
-Тогава отидете да помогнете на “седми” и “осми”
-Прието,сър.
-“Осми”,какво засичаш?
-И аз не засичам нищо особено,сър.”Седми”, да не би сензорите ти да са повредени?
-Възможно е,”осми”.Сега ще ги проверя.
-“Осми”,засичаш ли нещо?
-Засега не,сър.Приближавам се до “седми”.
-Прието.
-Сър,тук “седми”.Уредът показва,че скенерите ми са наред.
-Тук “осми”.И аз ги засичам.
-Значи няма повреда.Има ли някой,който още не е пуснал маяка си?
Отрицателни отговори.
-До всички,помогнете на “седми” и “осми”.
Отговорът беше ярка експлозия.
-Какво,по дяволите,беше това?
-Тук “осми”.Т-това беше “седми”!
-До всички:заемете бойна позиция и се пригответе за всичко.”Орион”,засичаш ли нещо?
-Не,”първи”.
-“Осми”,каква е ситуацията?
-Сър,сигналите се приближават.Поне тридесет са!
-До всички:отбой!Връщаме се на “Орион”!Зарежете всичко и се прибирайте!”Орион”,прикривай ни!
-Прието.
Всички изстребители включиха двигателите си на пълна скорост и се запътиха към масивния крайцер.
Ярък лъч енергия се плъзна към групата,разкъсвайки я.
-Протонно оръдие!Бързо,прибирайте се на кораба!
-Сър,загубихме “трети” и “четвърти”!
-После ще го мислим,”шести”.Връщаме се на “Орион” и изчезваме от тук!
Вратата на хангара на кораба се отвори.Изстребителите се насочиха към нея,пускайки фалшиви сигнали за отклоняване на вражеските ракети.
-Сър,торпеда!Насочват се към хангара!
-Откъде?Кой ги изстреля?Няма значение.Прикривайте хангара!Бързо!
Но беше твърде късно.Торпедата уцелиха хангара.
Миг по-късно той експлодира,ранявайки жестоко крайцера.
-Удариха “Орион”!По дяволите!
-“Орион”,какви са щетите?
-Изг....да,че х...гара е уце... мног... зле!Опитв... се да изгаси.... огъня,преди да е дост... двигателите.Приб... се в товарн... отсек!
-В товарния?!?!Трябва да внимаваме много!Ще кацнем много трудно!
Шлюзовете на товарня отсек се разтвориха,разкривайки празно място.За тази мисия “Орион” не бе взел провизии,защото се смяташе,че ще е елементарна.
-Влизайте по ред на номерата!”Девети” и “десети”,прикривайте ни!Движение!
Втори лъч премина през групата и уцели двигателите на кораба,по който вече се виждаха множество експлозий.Беше започнала верижна реакция,която разтрисаше целия кораб.Оцелелите пилоти гледаха стъписани как експлозиите разкъсваха пазителя им.
“Първи” реагира най-бързо:
-Всички,включете двигателите си на максимум!Дано горивото ни стигне,за да достигнем някой от търговските пътища!Бързо!
-Сър,множество сигнали се приближават!
-По дяволите!Пускайте фалшиви сигнали и отстъпвайте!
“Първи” погледна назад и видя светещите и изпускащи топлина парчета метал,които служеха за отклоняване на ракетите.Въпреки близостта на сигналите,той не видаше никакви преследвачи.
-Сър,сигналите се отдалечават!
“Първи” се отпусна назад и заповяда:
-Поддържайте същия курс.Ако имаме късмет,до 5 часа ще сме вкъщи.
“Първи” се обърна напред,облекчен.И точно в този момент връзката изпука:
-Сър,сигнали отпред!
-Какво?Но отпред няма нищо,мамка му!
-Ракети!
-Маневри за избягване!Пускайте фалшиви сигнали!
Но беше твърде късно.Ракетите се врязаха във групата,унищожавайки я тотално.Там,където преди имаше стройна формация от смели воини,сега имаше само грозни,разкъсани парчета метал...


Очаквам критики,защото това е едва втория ми разказ

П.П.Май тотално се оплесках,ама нейсе...

Вратата на купето се отвори.Помещението представляваше едно легло ,едно бюро и стол към него.На стената имаше един панел ,не по-голям от ръка.Работеше с холограми и лазери.Много харесваше тази джаджа ,но така и не можеха да влязат във всекидневието ,използваха се в корабите на федерацията ,защото пестяха много място и даваха много информация.Проблемът беше ,че често се разваляха и системата им падаше когато се използваха за повече от няколко минути ,което правеше от тях едни неизползваеми джаджи.
-Г-н Ставрос ,вашата спирка е след петнайсет минути-Дроидът погледна момчето и си тръгна ,Неос стана от леглото.
Дроидите също не бяха на почит ,струваха много и издаваха лесно тайни.Подръжката на едно такова нещо струваше доста ,а пък на много места бяха безползезни-подходяща температура ,климат и прочие ,да се чуди човек от къде да ги оплюва.И все пак, чак години след края на Земята тези неща бяха забранени за масите ,след „A.I. control virus” някой смешник беше подчинил всички тези неща на волята си и правеха това ,което им се каже ,управляваше галактиката в продължение на месец.В по-горните слоеве на обществото тези „механични човеци” бяха захвърлени от отдавна ,защото лесно се пленяваха и им изтръгваха информацията.Дори като прислуга научаваха повече отколкото трябва.Сега изпълняваха прости функции –разнасяха съобщения ,подреждаха ,изпълняваха каскади ,неща които бяха толкова елементарни ,че човек се дразнеше като му се наложеше да ги прави.
Ставрос облече черният си панталон и оранжевата фанела ,винаги обичаше тези цветове , и отиде до панела.Един кръг с бутон по средата ,типичното.Натисна копчето и веднага пред него се появи холо-схема с всички достъпни за него опции.Избра „проверка на маршрута” ,5 минути ,”проверка на багаж” ,транспортиране в совалката , „информация за планетата” ,не че му се наложи да го види ,но все пак му бе интересно да види какво са вписали тези от федерацията –„системата повредена ,рестартиране”.Съобщението ,заради което тези неща не се използваха масово ,толкова много идей и толкова малко осъществени.Техниката много го влечеше ,още от малък бе ходил на уроци по електротехника ,след като завърши елементарните курсове се отказа. Причината беше в това, че учителите те караха да мислиш в определен кръг ,докато самоучението ти даваше по-голям шанс ,затова и бе прочел толкова книги свързани с техника,инжинерство и архитектура ,въпреки че от последното не се интересуваше много.Естествено, той реши да влезе в Схи ,повече за да зарадва баща си отколкото заради нещо друго.
-Совалките излитат след пет минути ,моля всеки който ще се качва да отиде в отделение Д-5.-е явно трябваше да побърза.

-Моля!?-знаеше ,че императора е малко нерационално човече с повече мощ отколко му се полагаше ,но тази сцена просто беше абсурдна.
-Г-н Ставрос това е думата на Императора ,мисля ,че въпросът е приключен-личеше си ,че посланника е завършил Киес ,също така си личеше ,че каквото и образование да му бяха дали там ,то не беше достатъчно да разчете мислите на Актино.
-Р-разбира се фамилията ще съдейства по всички възможни начини-явно посланника остана доволен ,нищо чудно де.Това момче изглеждаше толкова зелен в тази история ,че ако му се беше наложило да влезе в спор щеше да повтаря едно и също в отчаянието си.
-Добре предполагам няма да има затруднения ,на следващото събрание на Междузвездната федерация всички акции трябва да станат достояние на Императора. –ясно послание „Федерацията трябва да принадлежи на Императора ,за да може неговата „Златна епоха” да се осъществи” ,поне това би искал да каже онзи плешив лилипут.
-Извинете ,господин посланник! –сега щеше да си проличи обучението от Схи ,което бе получил Актино – предайте на Императора ,че аз нямам нужната подкрепа и нужния статус ,за да накарам всички акции да станат на достояние на Императора ,освен моята подкрепа ще ви трябва и тази на някой по-големи ,а аз това не мога да ви го предоставя.
-Разбира се ,че не можете ,за колко глупави ни смятате.В момента дори наш посланник говори с Кузмич ,до няколко дни всичко ще бъде решено, вие двамата трябва да сте достатъчно могъщи ,за да склоните съвета.
Кузмич контролираха 47% от федерацията ,а Ставрос 18% обединената им дума нямаше да може да се оспори ,Императора можеше и да е плешив ,но не беше толкова глупав колкото му се искаше.По дяволите!Дано Новилгин успееше да се измъкне от тази ситуация ,иначе федерацията щеше да загине,а с нея –свободата.Въпреки ,че цените не бяха ниски,всеки средностатистически гражданин можеше да си позволи пътуване ,поне веднъж годишно ,а с лудия император търговците щяха да бъдат унищожени ,а хората щяха да си имат проблем с напускането на планетата.
-Това е добра новина господин посланник ,Ставрос ще съдейства.-момчето се усмихна ,бе разбрало ,че нещо тревожи Актино ,е какво пък дори Императора не би очаквал пълно съдействие.
След като онова Киесче си тръгна Актино се стовари в стола си ,контрабандистите бяха създали проблеми ,за които дори и не му се мислеше ,естествено вече войските му разчистваха останките от тази сган.За по-малко от няколко часа планетата беше прочистена от тези паразите ,а цялото им имущество бе конфискувано за „доброто на Империята” и пратено във фамилната хазна.От всичко случило се тази история с федерацията бъркаше най-дълбоко в здравето му.Как бе станало така?Въпреки хаосът в главата му ,които се придружаваше от хаосът в кабинета му ,той намери решени –бал ,щеше да организира един бал и щеше да покани всички влиятелни фамилии така щеше да поговори с Кузмич и някой от по-влиятелните личности без опаснот от подслушване.Започна да пише поканите ,прати ги като холо-съобщения и се приготви за сън.

Неос погледна през прозореца.Совалката слизаше бавно на долу докато други се качваха нагоре ,червеникавият фон не му липсваше много ,но тук се чувстваше по-добре ,у дома.Забеляза как един крайцер започна бавно да се отлепя от земята и после продължи право към небесата.Много добре знаеше ,че там щеше да го чака кораб на федерацията ,който да го отнесе до нужното място.Пак военни щяха да минават.Сигурно отново някоя планета страдаше от контрабандисти ,баща му се грижеше за тези неща.Сестра му ,Гала бе предпочела да остане ,още се радваше на новото училище ,е нека се радва.След малко усети намалянето на скороста и след по малко от минута вече слизаше от рампата.
-Е? – майка му ,Омофия седеше на пистата и го гледаше с убйиствен поглед ,заобградена от стражи и слуги ,сякаш всичко това беше нужно.
-Приеха ме в Схи ,сестра ми остана да поразгледа училището.-беше спестил на родителите си информацията около себе си.
Изведнъж строгия поглед на майка му омекна.
-Честито синът ми ,а сега...-огледа го от горе до долу с изражение говорещо „какви са тези дрипи”-...ела да ти намерим нещо по-стойностно за училището.

……глас от интеркома:
-Добър ден, Константин. Добър ден, Фъриъс. Радвам се да ви видя живи и здрави.
-Добър ден, Люва. И аз се радвам да те видя жив и здрав, особено днешно време.
-Точно за това искам да поговорим. Много тежки времена настанаха в галактиката. Мирът е крайно застрашен. Императора прекали в опитите си да завземе колкото се може повече власт. Тиранията му трябва да бъде спряна. Ще карам по същество. Нужно е да бъде сформиран съюз целящ възможно най-скорошното сваляне на императора от власт. Дори на империята като институция. Да се премахне цялата тази шуробаджанащина изградена от дъртия плешивец.
-Ами федерацията? При едно сваляне на императора от власт, Кузмич и Ставрос биха си осигурили доста облаги чрез Междузвездната Федерация…
-В името на децата ни…. Бих използвал влиянието си във федерацията така че след падането на императора, нашите и вашите търговски партньори да се спогодят. Бих казал че Федерацията дори е готова да намали влиянието си до минимума в някои системи за сметка на вашите гилдии. В други пък да намали цените, така че те да се изравнят с на независимите търговци. Коректност срещу коректност.
-Добре Кузмич, във външнотърговски план виждам че ще се спогодим. Но с какво нашите две фамилии биха могли да се противопоставят на Императора? Той и неговата върхушка все още разполагат с доста голяма власт…
-Която с всеки изминал ден намалява… Уверявам те приятелю няма да сме сами. Направим ли обединение, и други ще се включат към нас. Ставрос, О`Нийл.... и така нататъка. Всяка фамилия разполага с нещо....
-..от огромния пъзел. Разбрах те Лев. Добре, мисля че се договорихме като за начало. Другото ще бъде обсъдено по-късно. Както каза, правя го в името на нашите деца.... а и защото ти имам доверие.
-Коректност срещу коректност. Винаги съм бил на този принцип. Всичко добро Константин. Още нещо... виждането ми за бъдещето без императора е сенат.... аз нямам амбиции за власт, дори бих те предложил теб да оглавиш едно коалиционо правителство. Надявам се повече от фамилиите да ни подкрепят. До скоро....
................

Лев беше доволен. Както и очакваше успя да се споразумее със своя приятел и съученик на времето – Константин. И двамата си имаха доверие. Лев се радваше че може да разчита на външна подкрепа за едно такова важно начинание.... истината беше че му беше писнало от всякакви интриги.... искаше просто да уреди бъдещето си, това на децата и народа си и толкоз. Не му трябваше нито император, нито федерация. Просто Мир. Навярнно това начинание не би било никак лесно, но нищо не пречеше да опита.... или пречеше? Бъдещия “Съюз на Умиротворителите” предстоеше да бъде учреден. За сега Лев беше почти сигурен че още 4 от фамилиите ще го подкрепят. За другите не беше сигурен. Поне да стояха на страна..... а не да са поредната пречка.
Елемаг навярно вече трябва да е пристигнал при O`Нийл. В други ден предстоеше да се срещне и със Ставрос. Изхода от тези две поредни срещи би бил решаващ за една бъдеща коалиция. Изобщо нещата не бяха никак цветущи и Лев се надяваше възможно най-скоро да се стабилизира положението в галактиката. При тези мисли Лев включи интеркома и се свърза с 24 годишната милиционерка Пагане. Отличничка на курса, представител на ОМОН.
-Добра среща, Пагане. Радвам се да те видя. Настоявам ти да си пратеник на нашата фамилия при Ксавре. Особено след като вчера на столицата им беше се случил кървав атентат. Ще е нужен човек с твоя опит..................
.....

- Каквото и да са намерили хората ти там, Зенон, те няма да излязат живи от там, това не е заплаха, просто си ги изпратил на обречена мисия. Твоята алчност ги е обрекла. Никога повече не се опитвай да оскверняваш гроба на мъжа ми. Силвиа де ла Кроа, край на връзката.
Защо всички трябваше да си пъхат носа, там където не им е работата? Защо всички вярваха на легенди и суеверия? Защо всички се стремяха да разкрият тайната му? Тя въздъхна. Силвиа се завъртя рязко и погледна леглото си. Защо всички трябваше да вършат мизерии точно когато беше решила да си почине. В бързането си, тя беше навлякла небрежно военната униформа, колкото да скрива тялото и, не бе сложила отличителните белези на чина си или фамилията си, дори случаят беше един от малкото, когато позволяваше човек извън фамилията да я види с пусната коса. Явно и тази вечер нямаше да се спи. Не мислеше да се тревожи за нарушителите на Мисел, беше и ясно, че едва ли ще успеят да излязат от там живи... или поне цели... Тя се обърна, застана пред огледалото и започна да реше косата си, пооправи униформата си и след като вече си беше придала горе-долу приличен вид, излезе от стаята и се запъти към летището, където може би вече бяха пристигнали децата и.
Мишел скочи от кораба, последван от сестра си. Двамата преливаха от енергия след успешно взетите изпити. Единственото нещо, което ги тормозеше, беше, че всъщност не знаят какво точно е означавало нападението над Ставрос. Майка им изглежда не искаше дори те да знаят какво точно си е наумила този път. Точно когато двамата се обърнаха към вратата на хамбара тя рязко се отвори. Пред тях се появи военен, с много медали от изминали войни, с много пагони по раменете и здрава, добре изглеждаща фигура.
- Мамо! – изкрещя Денис и се втурна към майка си.
Мишел беше по сдържан. Дъщерята се впи в обятията на майка си, а на нейното лице разцъфтя усмивката, която единствено се показваше срамежливо при вида на децата и. През останалото време лицето и беше ледено студено, безчувствено. Мишел също се усмихна. Той закрачи бавно напред, усмихваше се, но се страхуваше от това, което можеха да значат думите му.
- Мамо, Люк се обади... каза, че нападението над Ставрос е преминало успешно...
Силвиа се намръщи. Почти беше забравила за корсарите. А и не и се искаше точно сега да се захваща за работа... искаше да остане поне малко с децата си... уви, дълга зовеше, все пак тя сама си беше надробила тази попара и сега трябваше да си я сърба. Тя прегърна двете си деца и им каза да я последват. Беше късно през нощта и точно в този квартал на столицата нямаше никого. Постепенно те преминаха в централната част на града, където работата никога не спираше. Тримата влязоха в „президентската” резиденция и седнаха във всекидневната. На един голям монитор на стената се появи малка галактическа карта. Тя обясни на двамата какъв е плана и и защо не им е казала за него до сега. Всъщност когато го чуха, те сами се досетиха за причината.
- И още нещо – завършваше тя – днес на Мисел са акостирали малка група от Смъртниците на Зенон. Възнамерявали са да намерят някои от изследванията на баща ви.
- Какво! – Мишел избухна – Как смеят!
Денис го погледна загрижено.
- Спокойно, Мишел, нищо не могат да направят там.
- Първо убиват баща ми, а сега се опитват да осквернят гроба му!
- Мишел...
- Ще се разправя с тези лично!
- Но, Мишел...
- Какво?! – изведнъж момчето усети, че тонът му е станал рязък и гневен. Той крещеше на собственото си семейство. – Извинете – каза той като преглътна тежко – просто... просто баща ми...
- Знаем, Мишел...
- Аз... аз се заемам с плана...
- Не – възрази Силвиа – трябва да се разсееш с нещо. Напрежението ти идва в повече.
- Защо не отидеш да благодариш на професор Шейл? Дължиш му го. – предложи Денис.
Мишел се замисли... но идеята определено му хареса. Щеше да лети сам в кораба си... значи щеше да го пилотира...
- Добре – каза с усмивка Мишел – отивам да го видя.
Двете жени му се усмихнаха и го изпратиха с поглед до вратата. След това започнаха да обсъждат тактиката.
На излизане Мишел се засече с брат си. Двамата само се погледнаха, Леонард се усмихна, Мишел отвърна на усмивката му и двамата се разминаха. Сякаш се разбираха без да говорят помежду си.

- Мишел до въздушния флот на Си Хар, задръжте всички кораби, совалки или спасителни капсули напускащи повърхността или орбитата на Мисел. Когато се върна лично ще се разправям с нарушителите.

А-Д Двореца на фамилията Зенон 2:00 стандартно галактическо време

Калеб изключи холо връзката и се насочи към прозореца с бавна замислена стъпка.На вън вилнееше снежна буря и отразената в снежните вихрушки светлина от уличното осветелние правеше нощния простор светъл и изумруден.Нещата не отиваха на добре...Знаеше че де ла Кроа нямаше да остави нещата така.Беше твърде горда за да остави някои да осквернява горба на мъжа й в търсене на трофеи,дори в момента в който си мислеше това Зеноно осъзнаваше че около планетата се формира блокада достоина и за отпор на императорския флот.Трябвашеда измъкне екипа от там....или поне информацията с която се бе сдобил той.Веднага се замисли дали да не пусне заповед за активиране на код ТO-5 но реши че щеше да е прекалено лесно....всеки средно кадърен командир (а той не се и съмняваше че фамилията Ла Кроа разполага с такива) би разпънал блокаж за всички теле съобщения с размер над 8 милиневрона.И тогава си спомни...Активира звездната карта и фокусира образа върху холо копие на звездната сиситема в която се намираше Мисел и всичките воиски и подразделения под негово командване в квадранта.И там беше той...Точно където го беше оставил преди толкова време.Почти беше забравил за него.Един единствен кораб клас “Призрак” на фамилията О’Ниил които бе успял да плени като трофеи от тях преди толкова много време.Беше паркиран в стазис в орбитата на съседната планета газов гигант Герганил.Трябваше да деиства бързо..времето му изтичаше.Отвори съзънанието си и се свърза с Теодор.Намери го на борда на Тайфун 5 в този момент патрулиращ около А-Д.Младите но вече покрити с белези черти на Теодор се появиха в съзнанието му:
“Какво има ваше благородие?”
“Теодор нямаме време за излишни офицляности...Искам бърз анализ на системите на кораб АТЕ-3588 5ти квадрант звездна система 79 .Побързаи..Бъдещето на фамилията зависи от това!!”
“Онзи стар Призрак до Герганил?”
“Да същия.В изправност ли са му системите за дистанционно управление и холо щита?”
“Това зависи от това колко точно искаш да бъде точно кацането и от какво разстояние не искаш да се вижда?”
“Да кацне на Мисел преминаваики през обсадата на ла Кроа и след това да стигне до тук”
“Дай ми секунда...Така....Изглежда всичко е наред...Само че...горивoто няма да стигне...Ще му се наложи да кацне някъде в пограничните ни планети за да презареди”
“А обсадата?”
“За нея не се притесняваи..сензорите на корабите им и астероид летящ към тях няма да засекът”
“Добре..искам 2ма от най-добрите ти пилоти да се заемат с дистанционното пилотиране..Прехвърлям ти кординатите на зоната за кацане.До 15 минути искам да е преминал обсадата”
“Считаите го за сторено ваше превъзходителство”
“За твое добро се надявам утре да видя доклада за това което е намерено на Мисел на бюрото си.”
Прекъсна връзката и се насочи към отряда на Мисел:
“Какво е вашето местополжение екип 3?”
“На ¼ клик от мястото за излитане,пазителю,в момента издирваме екип 1,цялта инсталция се е побъркала сър!!!Автоматичните защити на станцията се включиха от самосебе си!!!”
“Оставете ги.Ще се справят.Сега незабавно се насочете към точката за евакуация.Предаите заповедта ми на другите екипи!Мисията ви и изпълнението й са с червен статус от тук нататък.Направете всичко което можете но се върнете тук с този носител!!!
“Да сър!”
Калеб най-накрая се върна към деиствителноста.Отпусна се в стола си и се замисли над ситуацията.Ако някои от тях се върнеше жив цялта фамилия де ла Кроа щеше да е в ръцете му.Дори и неработеща технологията беше най-силното му оръжие срещу тях в момента.Зенон потъна в креслото си и зачака.Преди да се разсее съвсем се сети изпрати една последна заповед “Приведете процедура CRW 1.5 в деиствие”.Изведнъж Зенон вече знаеше че утре щеше да има тези данни...

Мисел. 2:05 стандартно галактическо време
“Добре хора!Имаме 10 минути да стигнем до зоната за евакуация!Има малка промяна в плана.Ще се наложи да се надяваме че екип едно сам ще се оправи.За сега преоритет е нашата евакуация.Де ла Кроа вече са разпънали блокада около планетата и ще е лудост да се опитаме да се измъкнем от тук със стандартна совалка.За това тук-и тактическата карта отново се появи на шлема на Дерик- ще ни чака едно подаръче от О’Ниил.А сега към точката за излитане-Pronto!!”

Екип 3 се залута в в сумрака на изоставения комплекс,към стария сервизен лифт.Станцията бе под пълна тревога и автоматичните й защити изпълняваха перфектно функцията си така както биха трябвало да я изпълняват и преди 16 години.Автоматичните картечни остановки не бяха особено проблем макар и в екипа на Дерик вече да имаше 2ма ранени под напора на смъртоностния дъжд от шипове.Стигнаха до поредния пункт на охраната където този път заедно с картечниците бяха монитарни и няколко стационарни горелки.Номер 6 хвърли една неутронна гранта и след миг вече нямаше и спомен от равномерния ритмичен кънтеж на къртечницата,горелките същи изгелждаха изключени.Деник и екипа продължиха по пътя.В централния товарен отсег трябваше да се съберат с другите екипи...или поне това което беше останало от тях.След 3 минути и 5 кратки престрелки с защитата на станцията най-накрая стигнаха товарния отсег.8 Смъртника чакаха там и бяха заели кръгова защитна формация.След като имаха визуален контакт.Един от тях заговори,самоя факт че не изпозлваше телепатия показваше че е преживял огромен шок.Това се забелязваше и от дрехите му целия бе оплискан с кръв на на 2-3 места външната защита на камуфлажното му устроиство беше разкъсана и ясно се виждаше черната му вътрешна броня:
-Сър Номер 5 от 1ви екип докаладва сър!!Изгубихме 3ма сър!!Номер 8,2 и13!!Останалите се измъкнахме с няколко леки наранявания!!!Бяхме нападнати сър!!!Неизвестен противник,нямаме никаква информация колко бяха и с какво са въръжени!!!Мисля че номер 8 видя нещо,за това реших че това ще заинтересува Пазителя сър!-Номер 5 извади един леко деформиран шлем с ясно личаща на него червена 8ца и натискайки малък бутон в остновата му от вътрешната му страна изпадна миниятюрен диск,най-верятно съдържащ запис на последните минути от живота на Номер 8.След като му даде диска Номер 5 метна шлема във въздуха и още преди да е достигнал върховата точка от своето издигане бе пронизан от 8 изстрела точно в 8мицата му ,както повеляваха неписаните традиции на отряда за изпращане или уволнение на някой от него.След 10 секундно мълчание Номер 5 явно вече съвзел се от шока се включи по теле връзката:
“Сър намерихме и това”-И му подаде малка епроветка пълна с нещо..приличаше на кръв...но имаше и още нещо..Вътре имаше нокът...Определено не беше човешки..Няма човек чиито нокти да са дълги 8 сантиметра-“Извадихме го от тялото на номер 2...решихме че ще ви трябва..за генетична проба.Не можах да взема шлемовете на номер 2 и 13 сър.Всъщност не можахме да намерим главите им!!!”
“Добре,мисля че вече имаме всичко за което сме дошли че дори и пвоече.Сега всички в лифта преди това което е сполетяло екип 1 да ни намери и нас господа!!!Имаме 5 и ½ до излитането.”
Mасивната метална клетка почна да се издига към повърхноста със зашеметяваща скорост и на Дерик му се строи че усеща как притеглянето го приковава към металната остнова,а може би това просто беше от мислите му какво се е случило с екип едно и какво същество би могло да разкъса бойна броня с нокти.Потънал в мрачни мисли Дерик не усети кога се бяха издигнали до повърхноста на Мисел,която с наближаването на изгрева заприличваше на все повече на сюреалистична картина нарисувана от художник с необяснима любов към сивото във всичките му тонове.На около километър от групата бе приземен поочукан кораб “Призрак” с почти незабележимо електромагнитно поле около него което леко изкривяваше деиствителноста и пеизажа.В далечината се виждаше как няколко инфилтрацинни капсули на де ла Кроа проникват в Атмосферата на Мисел.Вероятно докато отрядите ми достигнеха тяхната позиция вече щяха да са преполовили пътя до Ад но все пак отряда забърза крачка.Прекосяваха изпълнения с неравности терен оглеждаики руините на мъртвата планета.Точно на четвърт клик от целта Номер 1 се спря и направи знак на отряда да се събере около него.От колана си извади малко пръчковидно устроиство с голям рефлектор на върха си.
“Е момчета и момичета знаете какво да правите”
Отряда се доближи до устроиството и за момент на Мисел не се чуваше нищо освен свистенето на ветровете докато преминаваха през останките на изчезнали градове,разрушени дворци и храмове.В следващия миг огромна струя зелена светлина изригна от върха на маяка и раздра атмосферата.Рефлектора почна да мига на равни интервали.
“Е и това свършихме...А сега към кораба.Не настоявате да сме тук и когато всичко в радиус 5000 килика се превърне в димящ кратер нали?”
“Не че ще е кой знае каква промяна...”-обади се гласа на номер 9 по холовръзката.
Никой не се засмя.Всички знаеха че шегата е смешна..но никой не го направи...Смъртниците не показваха емоции,поне не доброволно....
До кораба ги делеше само един хълм когато писък на ионен снаипер раздра тишината.Екипа се разпръсна всеки си потърси укритие.Дерик активира камуфлажното си устроиство и се заоглежда из зад окритието си за да види евентулания стрелец докато сглобяваше Рендъра си.В този момент видя дребна сива фигура застанала на малко възвишение.Преди да успее да направи каквто и да е тишината отново бе изчезнала но този път бе заменена с равомерни картечни откоси които прекосяваха низината където бе приклещен отряда.Бяха нападнати от леко офанзивно звено на де ла Кроа.В главата Дерик веднага изникнаха характеристиките на формацията-
3 снаипериста,5 картечаря и 12 стандартни щурмоваци-както и стандартни боини планове.Точно когато почна да издирва потенциляна мишена Дерик се обърна отново към снаипериста за да види точно в този момент както Номер 3 се материялизира почти от нищото зад гърба му.Снапериста не разбра нищо и без видима причина се строполи и започна да пада по хълма надолу.В този момент стана и ясна причината за това.Номер 3 държеше инжекционен пистолет някъде близо до мястото където преди малко се намираше тила на злощастния снаиперист.За частица от секундата Деник се обърна и насочи оптичния мерник към северния склон на хълма там се бе укрепил тежък картечар които засипваше с дъжд от куршуми мястото където се беше укрил Номер 5,който бе извадил една фрагментна граната.Преценявайки че употребата на консумативи не си струва Дерик натисна спусъка на Рендара и куршума застигна картечаря преди Номер 5 да е посегнал да махне предпазителя и наум си отброй “250”.След това забеляза малка групичка от 3ма щурмоваци които се предвижваха към центъра на дерето в защитна форамция и стреляха на посоки явно неспособни да видят къде точно се намираха противниците им.Дерик се прицели и почна да отброява на ум “500,750” в такт с изстрелите на снаипера.Преди да е стигнал до 1000 последния от малката групичка падна под напора на остри като игли мини-шипове изстреляни от картечния пистолет на Номер 7,чиято елегантна сянка се подаде из зад една скала. И последния снайпер бе забелязан и прострелян от Номер 1 преди да е разбрал какво става.Отряда отново възобнови формацията и продължи към целта си.Нямаше други “реални” пречки пред отряда..Докакто стигнаха до коръба мисленото отброяване в главата на Дерик бе стигнало до “2250”,когато той най-накря се намери осигуряващ прикривен огън от бордовата картечница докато Призрака леко се отделяше от земята.В следващия момент и картечницата и целия кораб изчезнах а под краката остана само смаляващата се с всяка секунда повръхност на Мисел.
След малко тя бе заменена с мрака на звездното небе.Харкатерното за призраците бешече те освен невидими за сензорите и човешките очи отвън,остава невидими и от вътре за да имат пасажерите възможно най-добра видимост за това което се случва отвън.Кораба тихо се носеше във вакума,точно когато Дерик най-накрая отпусна хватката си над картечницата,когато достигнаха блокадата.10тина кораба тежък клас бяха акостирали и чакаха мишена която никога нямаше да се появи.Незабелязани и необезпокоявани Смъртниците подминаха блокадата сякаш вобще не съществуваше.Веднага след като излязоха от обсега на радарите изключиха камофлажните усториства и с пълната скоост,която им позволяваше очукания кораб се насочиха към АД.
На следващта сутрин Калеб намери на бюрото си това заради което бе унищожена Мисел.....

--Орбитата на Перос, 20:01 земно време--

След като бе спрян на посочените координати Хиперион застина в ниска орбита над един от градовете на планетата. Всеки от екипажа бе натоварен с някаква задача, по-често анализаторска, докато Джак и придружението му се занимаваха с възложената им дейност долу. Поради естеството на мисията, използването на кораб-призрак бе повече от неуместно, затова гостите се качиха в обикновен спускателен кораб. Докато мини-корабът бавно се отдалечаваше от кораба-майка, Джак обмисляше как с всеки жест и всяка дума да убеди фамилията в думите на Генерала.Странното беше, че не знаеше как точно, защото не знаеше за какво става въпрос в речта на чичо му. Просто бе изпратен на мисия да занесе съобщение на Перос. А отлично знаеше, че задаването на въпроси е загубена кауза, затова просто изпълняваше. Думите бяха записани върху холограмен диск, който след няколко минути щеше да бъде прослушан от главата на фамилия Ксавре. Неусетно совалката забави ход и кацна на открита площадка, близо до огромна сграда. ‘Командният център’ помисли си Джак. ‘Хубава сграда, стегната. Е, не е като на Антига, но пак става...’ Амалиа и Флориян Ксавре вече чакаха малко по-встрани, и те недоумяващи за какво става въпрос...

-- Антига Прайм, 20:04 земно време--

На вратата се почука. “Влез” каза генерал О’Нийл. “Генерале, спешно е, веднага се явете на мостика, г-ца Сюзън Ви вика” Когато чу името на Сюзън, Стивън не се поколеба, скочи със завидна за годините си бързина от леглото и се отправи с бързи стъпки към контролната зала. Докато влизаше, успя за секунда да огледа младата дама. Върху лицето и беше изписано голямо притеснение, което още повече озадачи генерала ‘Какво ли може да е станало?’. Без да поглежда първоначално, тя посочи една тактическа карта в реално време, след това с мек, но сериозен глас, каза:
- Успях! Разкодирахме сигнала от сектор Алфа. Онези сигнали... Досега не можехме, защото търсехме само в междупланетната база данни. Не погледнахме в нашата. Откритието е доста неочаквано. Това... това са напи сигнали. Стотици наши сигнали. Заглушителните устройства на призраците са такива.
- Но призраците не могат да бъдат уловени, сигурно е станала някаква грешка!
- Не грешка, прототипът, който изчезна имаше недовършена стелт-технология. Всичко се наглася, затова не можехме да ги разкодираме, никъде няма информация за нашите технологии.
- Според мен е съвпадение. Много много неща трябва да се насложат едно върху друго, за да се стигне до такъв развой на нещата.
- И аз мислех така – лицето на Сюзън промени чертите си, сега тя вече беше загрижена – докато не се случи още нещо. Помниш ли онзи миньор, който спасихме от горящия кораб преди време? Алън. Поразпитах тук-там и разбрах, че е имал вземане-даване с пиратите. Дори и още го има.
- От къде знаеш всичко това? – Генералът не можеше да приеме цялата тази информация без доказателства, още нещо, което бе научил с времето. Доказателствата правят истината. – спомена Алън, да не би той да ни е предал??? Че прототипа изчезна далеч преди неговото пристигане на планетата?
- Първо виж това, после искам да коментираш! - Сюзън включи холографския приемник – това пристигна тази сутрин.
Картината беше доста размацана, но образа наподобяваше този на Алън. Гласът му се разнесе из залата “О’Нийл. Дължа ви живота си. Затова реших да ви дам нещо, в замяна на това, че ме извадихте от оная развалина, преди да загина. Пиратите се събират от седмици и подготвят нападение над сектора. Не един или два пиратски кораба. Много. Пиратите в радиус от 300 000 000 км се организират на нападат. До времето, когато това съобщение достига до вас, те ще са на 40 часа от точката за скок към тази галактика. Лишени от скоков и светлинен двигател, ще им трябват още 11 часа за да достигнат до вас. Не е ясна нито мишената на нападението, нито целта. Дано се спасите, Бог да ви е на помощ” Съобщението приключи и фигурата застина на екрана. Генералът също се беше вцепенил. Нещо в него се беше променило, за първи път някой го виждаше в такова състояние. Нещата се развиваха твърде неочаквано, дори и за самия него. Но многото извънредни ситуации, които той беше преживял, си казаха думата и съзнанието му заработи отново на бързи обороти. “Каква е позицията на флотата” Някъде иззад проектора, един от техниците на мостика съобщи “Разпръснати сме из целия сектор, най-близките кораби могат да достигнат планетата след приблизително 53 часа” Тънка усмивка се появи на лицето му. Той изсумтя “Някакви си 2 часа могат да решът изходът от тази битка... Повикайте всички кораби, незабавно да се отправят към Антига! Повишена бойна готовност!” След тези думи генерала излезе от мостика и отиде до комуникационната зала. Седна пред един предавател, включи подсигурен канал и прати съобщение на Хиперион “Веднага щом чуете това съобщение се прибирайте у дома. Тук ще стане доста горещо. Пирати готвят нападение над сектора, повтарям пирати готвят нападение над сектора”. После натисна копчето за изпращане и се върна обратно в командата зала. Трябваше да измисли план. Нещото, което най-добре умееше...

--Перос, 20:18 земно време--

След традиционната размяна на формални любезности, групичката се запъти към сградата. Отвътре сградата бе още по-впечатляваща отколкото отвън. В първата по-удобна зала домакините се разположиха около масата, а в центъра прожекционния холографски екран премигна. След това лампите бяха изгасени и единствената светлина, която обливаше стаята, бе на силуета от холограмата. Мъж в униформа, на средна възраст, но сякаш пощаден от времето. Генерал О’Нийл, глава на фамилия О’Нийл, беше вперил погледа си в една точка, прокашля се, и започна да говори “Флориан, трябва да бъда кратък. Както знаеш, вселената не е това, което беше. Нещата се промениха коренно след последните открития. Галактиката вече не е спокойно място. Готви се бунт, може би война, и ти много добре знаеш това. Не съм пратил това, за да ти казвам неща, които са ти известни. Заедно с това съобщение ти пращам предложение за съюз. Нека погледнем миналото, и заедно да построим бъдещето. Прати отговор по възможно най-бърз начин. Времето вече не е наш съюзник ...” Записът прекъсна. Флориан и Амалия гледаха и сякаш още попиваха от думите на Стивън. След това размениха няколко думи на ухо, което допълнително пък издразни Джак. Амалиа стана, помоли да бъде извинена и напусна залата. Останали сами, адмирала и генерала гледаха холографското изображение. Джак не беше пускал записа преди, затова бе не по-малко изненадан от думите на чичо си. Той определено знаеше нещо, но много умело го прикриваше. Нямаше съмнение, че подготвя нещо голямо. Сигурното беше, че посещението, размотаването около строителството на кораби, усъвършенстването на призраците, беше част от някакъв план на Стивън. Но какъв – само той знаеше...

-- Планета 8, неизвестно време --

- Още веднъж. Сигурно има начин. Не може да няма. Това трябва да проработи, работихме 7 месеца по този двигател. Защо не работи?! – Надвесен над маса, покрита със чертежи, схеми и планове, осветявана от малка настолна лампа, Брайън О’Нийл вече 2-ри ден удряше на камък при тестовете на новия двигател. Необезпокояван от никой и нищо, на края на галактиката, той имаше свободата да тренира единиците на фамилията и да усъвършенства уменията си. Ядосан, той излезе от палатката си и хвърли един поглед на ширналата се пред него пустош. В дъното се виждаха 4 мегатранпортьора кацнали директно на повърхността на планетата. В по-близък обсег, се забелязваха следи от верижна машина. Тази машина не беше нищо друго, освен танк. 10 танка, донесени от транспортерите, маневрираха и стреляха по разни мишени, определени от командването. Въздухът внезапно беше раздран от двигателите на 4 призрака, чиито пилоти ги приземяваха точно пред временната щаб-квартира. Един от пилотите дойде до Брайън. “Няма начин, отново същото. Щом пуснем двигателя и системите откачат. Мисля, че енергията не е достатъчна” О’Нийл отлично знаеше, че енергията в кораба е точно разпределена, но се опитваше от месеци да разработи по-мощен двигател и да присади на кораба защитно оръдие. С оръдието проблем нямаше, и сега кораба бе снабден с 2 импулсни оръдия, способни да нанесът прилични и доста сериозни поражения на средностатистически противникови единици. С други думи, незащитен изстребител не можеше да оцелее след един двоен залп на оръдията. Но сега проблемът беше, че така подобреният кораб не можеше да развива светлинна скорост, което беше изключително важен тактически елемент и осигуряваше огромно предимство. Затова той отново се затвори в палатката и потъна в разсъждения над устройството...
- - на другата сутрин - -
...техниците от екипа намериха 3 от призраците в хангара, но от четвъртия нямаше и следа. Някой включи радара и локализира, че беглецът е... точно над тях... но над тях нищо не премина и всички изпаднаха в сериозни притеснения. Докато картинката бавно не им беше прояснена от самия Брайън О’Нийл, гордо кацащ на планетата след светлинен полет със своя призрак. “Момчета, всички изчисления са били правилни, но от двигателя сме изпуснали част от енергията. Точно тази енергия беше достатъчна, за да прескочи импулсната скорост и да премине в светлинна. Успяхме. Утре се натоварваме на тези корита и се връщаме на Антига. Това откритие ще подсили допълнително бебчетата ни. Хайде, на работа, вдигаме си задниците оттук. И без това е адска жега”...

-- Перос, 22:40 земно време --

Излизайки от центъра, Джак стискаше в ръка записа, направен от Флориан Ксавре, и с ленива крачка се отправи към спускателния кораб. Пилотът сякаш не беше мърдал от мястото си, още една специфична черта на пилотите на фамилията. Докато се издигаше, той си мислеше кога отново ще види това място. Явно доста му беше харесало. Но веднага след скачването с Хиперион и напускането на орбитата Джак бе повикан в комуникационната зала ‘при първа възможност’. Което означаваше ‘веднага’. При влизането си в залата, свързочникът му съобщи “Сър, докато ви нямаше се получи съобщение за вас от Генерал О’Нийл” “Да, явно много му липсвам, да видим какво иска старчето от мен сега...” Тътенът на импулсните двигатели на кораба бавно бе заменен от мъркането на светлинния и Хиперион се отправи на път за дома...

"Хиперион",собственост на фамилия О'Нийл застина в ниската орбита на Перос,като от него се отдели малък кораб,който бавно се спусна към повърхността,докато Амалиа и Флориян Ксавре стояха отстрани,заобиколени от 12 войника и 4 вдовици.С периферното си зрение адмиралът видя как жена на средна възраст издърпва рошаво момченце с луничаво лице,което ги наблюдаваше през прозореца.Едва бе кацнал и вратата на кораба се отвори,а отвътре се подаде Джак О'Нийл.Амалиа хвърли бърз поглед на баща си,след което се обърна на другата страна,побутна слушалката на ухото си с пръст и прошепна:
"Пригответе "Одесос" и "Аугустус",вдовици в сектори А8,Б3 и Д1,извикайте и Гешпенст-а.Край."
"Гешпенст-а?" повтори мъжът от другата страна на линията.
"Да,нужен ни е.Край"
"Разбрано,адмирал Ксавре."
Флориян я погледна въпросително,но тя извърна глава.Без да пропускат куртоазията,групичката се насочи към фамилното имение,за да прегледат записът,който Стивън беше изпратил по племенника си.Докато преминаваха по коридора на къщата,младата жена наблюдаваше посетителите,стараейки се да не изпусне нито един техен жест или дума.Стигнаха до две големи врати,стил барок,които бяха отворени от двама войника.Членовете на двете фамилии се настаниха на столовете,с погледи насочени към екрана,който премигна,докато светлините загаснаха.

- - - База "Перос" - - -

Млад,чернокож войник гледаше с недоумение лейтанант Гордън,който сякаш се бе вцепенил.
- Адмиралът нареди да Го извикаме...-започна Гордън.
- Шегувате се,нали,лейтанант? - попита Джордън.
- А ти би ли се шегувал с такова нещо?
- Тя не Го е търсила от 6 години,как може да й притрябва точно сега? - раздразнено попита чернокожият мъж.
"Престанете и двамата.Заповедите са заповеди,длъжни сме да ги изпълняваме."
Мъжете се обърнаха стреснати от неочакваната намеса - бяха прекъснати от ниска мулатка,която вече обличаше изолационния сив костюм.
- Няма да слизаш при Него,нали,Натали? - притеснено попита Сийвър.По челото му избиха капки пот,а лявото му коляно започна да се клати наляво-надясно.
- Не,с момчетата си правим парти с маски.Естествено,че ще сляза,защо бих облякла това нещо?! - изръмжа Натали. - Спокойно,знаеш,че то е добродушно.
- Да,и поради тази причина два часа търсихме крайниците на онзи редник преди 5 години.
- Той сам си беше виновен,никой не го караше да си взима оръжие,а и беше предател.Намерихме истинските му документи под клавиетурата на компютъра му.Подай ми маската,ако обичаш. - Натали протегна ръка,за да вземе маската си и се обърна към вратата на асансьора.Тя се отвори и жената влезе вътре без да се обръща назад,след което вратата се затвори.
След около две минути напрегнато чакане холографският екран изпращя и постепенно се появи неясен образ.
- Нат,добре ли си?
- Да - задъхано отговори мулатката - Добре дошли в трета камера.
Картината беше повече от нелицеприятна.Камерата представляваше подземна лаборатория,но в това си състояние приличаше повече на ледено гробище,отколкото на място за научни изследвания.Работните маси,техниката,епруветките - всичко беше вледенено.На места се различаваха трупове на хора в най-различни пози,сякаш приживе се опитваха да се спасят от гибелта и всички те бяха обвити в големи кубове лед.Имаше един оцелял,който не бе в състояние да обясни случилото се.Това бе Гешпенст-а.
- Нещо смущаващо,Нат? - попита Гордън.
- Май видях нещо там.Ще проверя.
Мъжете се приближиха до екрана и се вгледаха в него.Нечия сянка бегло премина по стената зад вратата,перпендикулярно на положението на мулатката.Картината ставаше все по-неясна,а микрофонът заглъхваше,докато войникът се приближаваше към мястото,където бе усетила чуждото присъствие.
- То изпол....То използва нещо на магнитна основа,което пречи на предавателите.Господи,губя връзка....
Лампичката на панела до екрана светна червено и картината изчезна,а микрофонът се изключи.Гордън и Сийвър стояха вцепенени и вътрешно се молеха,ако не То да излезе,то поне Натали да оцелее,но и двамата бързо започнаха да губят надежда.Шансът беше почти нулев при положение,че нямат връзка с нея.
- Ако не излезе до 10 минути,ще съобщим на адмирала. - каза лейтанантът и включи електронния таймер на бюрото,който започна обратно отброяване на десетте минути.
8мата минута изтече и започна деветата,когато Сийвър стовари юмрук върху бюрото и стресна лейтананта.
- Виж! - извика от превъзбуда той - Асансьорът се движи нагоре!

- - - Конферентна зала на фамилия Ксавре - - -

"Флориан, трябва да бъда кратък. Както знаеш, вселената не е това, което беше. Нещата се промениха коренно след последните открития."Погледът на Амалиа шареше ту към холограмата,ту към Джак О'Нийл,който явно не разбираше нищо.
'Той не е знаел' помисли си тя.
"Готви се бунт, може би война, и ти много добре знаеш това. Не съм пратил това, за да ти казвам неща, които са ти известни."
'Трябва да побързат,не бива да идва преди О'Нийл да си тръгне.'
"Времето вече не е наш съюзник ..." свърши генералът и осветлението беше отново пуснато.Амалиа погледна баща си многозначително,но в този момент слушалките запращяха:
"Адмирал Ксавре,Натали Гарсия Го намери и сега То идва при вас.Моля отговорете възможно най-бързо.Край."Амалиа се приближи до Флориян и му прошепна в ухото:
"То идва,отивам да говоря с Него.Какъвто и да е отговорът ти,не бъди прекалено доверчив и внимавай."Изведнъж Амалиа млъкна и започна да се озърта на всички страни."То е в къщата."
Младата жена стана,поклони се и помоли да я извинят,като на тръгване хвърли предупредителен поглед на баща си.Когато излезе нареди на един от пазачите да качи възможно най-бързо синът й Леон и бавачката му на "Одесос" и да се погрижи да стигнат благополучно при Антоний.Във коридора останаха само тя и другия войник,но Амалиа усети чуждо присъствие,от което я побиха тръпки."Кабинетът ми."Тя тръгна към стълбището,което водеше към втория етаж,където се намираше кабинетът й,а в това време някой упорито я следеше.Когато стигна до залата,жената отвори вратата,влезе вътре и изчака няколко минути преди да я затвори.Обръщайки се назад,тя забеляза висок,слаб мъж с широки рамена и дълги ръце,който беше застанал до бюрото й.Беше облечен в синя униформа от странна материя,която поддържаше тялото му студено,а на главата си носеше маска,която му прилепваше плътно и имаше само две цепнатини,където трябваше да се намират очите.Мъжът дишаше учестено,издавайки гърлени звуци.Гешпенст-а се поклони до земята,като челото му я докосна.Амалиа Ксавре кимна с глава в отговор на поклона и отиде до бюрото си.Отвори най-горното му чекмедже и изкара малък плик от него,който го подаде на мъжът.
- Корабът ти е готов. - беше единственото нещо,което каза адмиралът,след което отиде до вратата,за да изпради Гешпенст-а.
Той на свой ред се поклони още веднъж и като сянка изчезна пред очите на младата жена.С напрегнато изражение на лицето тя се върна до бюрото,настани се в креслото пред него и прокара пръсти през рижавата си коса.Тъкмо започнала да се наслаждава на спокойствието,тишината беше нарушена от трясъка на триметровата врата,на която стоеше задъхан войник.
- Адмирал...Ксавре,- започна той - Дурин беше нападнат от неиндетифицирани кораби.Има над 2000 ранени и около 1500 загинали.Успяхме да свалим 40 от общо 60 кораба,останалите избягаха,а някои дори..дори се врязаха в няколко от по-високите сгради.Навсякъде цари паника и не успяхме да хванем заложници."Делерий" е готов....

Гласовете,тези мрачни гласове,преминават като трептящ слънчев лъч,малки,красиви,а тъй жестоки.Понякога човек може да си помисли,че е обезумял,да притисне пръсти към слепоочията си,да забие нокти в обгорената си плът...да затвори очи и просто да крещи.С цялата си ярост,с гнета,който е държал себе си,докато просто жалката му главица прегрее,като онези стари компютри в музеите.Тогава ужаса на целия му живот го милва по челoто,oблива го смразяващ страх,страх от себе си,от живота и смъртта,страх от всичко.
Ситхарта О’Екилибриум вървеше по студения и пепеляв коридор.Малките капчици пот бавно се стичаха по лицето му,грациозно се вливаха в очите му,а в сърцето му отекваше пареща болка.Той мислено прехвърли цялото съвещание през своето съзнание.Амбициите на Какафония се врязваха в него,като малки дъсчени трески.Пак видя баща си,като някакъв безплътен мираж,преминаваше през него, докато докосваше съзнанието му.Посивелите очи,отдавна изсъхналото тяло,дълбоките тъмни скули по лицето му,всичко,само че,като на пъзел.От онези детските,нареждаше се сам,малко по малко,бавно и болезнено.А колкото повече нарасваше този пъзел,Ситхарта виждаше своето отражение,един зловеш и безчуствен поглед,идваш право от огледалото,толкова далеч и толкова близо.Храс!Поредната малка тресчица,тя падна точно до крака му,тази проклета старинна архитектура го подлудяваше,но той така и не видя гредата.
- Е,какво ще правите сега? – гласът на Амадеус отекна в съзнанието му като остър шип.Беше толкова погълнат от зловещите си мисли,че дори не го забеляза.Сигурно го е следвал от самото Начало…на дългия коридор.Той беше неговата сянка,навсякъде,по мрачната му душа.Странно,как ние хората никога не забелязваме нашите сенки.Тези,които бдят над нас през целия ни живот,толкова са тихи,толкова невидими ,че ние все ги гледаме,а никога не ги виждаме.Зората се плъзна по горещата планета,сякаш за да я нагорещи още повече,а тук беше толкова сухо,толкова студено.Имаше нещо странно в сянката на Ситхарта,и тя такава една студена,ама по-студена,по-корава,като че ли с ръка лъчите закриваше лъчите и като отлива бавно гаснеше.Беше толкова далеч,бдеше,гаснеше,мълчеше.
- Ще диря своята луна.- отвърна Ситхарта. – Ще бродя по-отдавна не съществуващите ми мечти,ще повея на Какафонията за сбогом.Сянката се топеше озадачено,в едно съвършено недоумение,прекалено истинско.Ситхарта се усмихна презрително…нямаше време за сълзи.Но гаснещата сянка бдеше,тя знаеше,но си мълчеше.Стоеше си в тъмното и виждаше,всичко виждаше,без нищо да погледне,без дори глава да извърне.
Машинално ръката на господин О’Екилибриум натисна малък черен бутон,който се беше разположил удобно на ледения зид.Една малка тъмна вратичка се отвори.Той пристъпи към бездната,но вече беше на дъното,което се спускаше надолу,надолу и все по-надолу,а в асансиора имаше толкова сенки,толкова много сенки.Тънките струни в душите им бяха разстроени от монотонния шум.Беше като някаква мрачна сцена,толкова тясна и задушлива,а един клоун с размазан грим си правеше шеги с всички.Та дори и със себе си,никой не се смееше,никой.
Когато бездната спря да се срива по-надолу Ситхарта се озова в началото на малък мраморен мост.Мостът водеше до едно добре осветено предверие,само на няколко крачки,а му се струваше,че трябва да отлети до там.Скулите му побеляха,може би просто светлосянка от далечното предверие,може би запотения сканфандър си играеше със зрениието му,може би…каквато и да беше причината светлината танцуваше по бледото му лице,бодеше го,преспиваше го.Ситхарта се усмихна,и той не знаеше какво предизвика тази спонтанна гримаса,която би се сторила на един случаен зрител толкова странна и непредвидена,толкова неочаквана и ужасно глупава.В миг очите му зашариха по тази необикновенна панорама.Погледът му се спря върху Какафония,та стоеше до бледия прозорец ,очите и бяха влажни,влажни и толкова красиви,сякаш виждаше майка си,ефирна,нежна,един безкраен спомен,една недоизречена мечта,един потъпкан сън.Той и помаха,като за сбогом.Мечтаеше си,някой път, пак да и се порадва.Дверите на машината се затваряха.Всичко изчезваше,тихо,бързо,толкова красиво.’Нощен страх’ отплаваше,към неизвестността,бавно чезнеше в мрака,а с него и едно сухо сърце,едни сухи очи…