тоя па и писател се извъди
както и да е, ти си единствения човек за когото бих отделил толкова време да прочета нещо и наистина ми хареса браво кифло моя! само така !

Тази кифла и е време да пуска вече написаната следваща част, че аз почвам пак да мрънкам за продължение, пък дано до седмица - две да си го измрънкам иначе всички ще има да чакаме сам да се накани ....

Ехх, отдавна го напсиах, но чак сега имах време да го поредкатирам и да го пусна.

Дани се събуди внезапно. Този спомен от времето, когато беше хлапак винаги се явяваше в сънищата му като тъмна сянка и не му позволяваше да забрави омразата си към канцлера и Империята на хората. Но той не мразеше хората, те не бяха виновни, че имаха такива лидери, макар и сами да ги избираха. 268 350... цифрата на жертвите от онзи първи бунт на Тау се запечата в съзнанието му завинаги и така и не успя да проумеее как разумни същества са способни на подобно клане на невнинни и беззащитни.
- Дани? Добре ли си? - Нат се опита да го погали и да го успокои, защото се досети защо е толкова напрегнат, но при допира с кожата му потръпна, отдавна не го бе виждала толкова превъзбуден. Той беше студен като камък. Това беше основната биологична черта на тауанците, която ги различаваше от хората - бяха студенокръвни, но в много редки случаи губеха контрола над телесната си температура . Трябваха му двайсетина минути за да се върне към нормалното си сътояние.
- Нали ми беше обещал, че няма повече да се ядосваш за това? И аз изгубих много роднини и приятели там... и сега е идеалният момент да прекратим господството им . И да покажем на жалките хора, че не могат да се отнасят с другите раси като с роби. Спомни си откога се борим срещу несправедливостта на тази Империя. В началото, когато бяхме млади и глупави бяхме просто едни крадци, решили да и покажат, че никой не може да ги докосне с пръст, а виж ни сега - най-после имаме шанс да променим нещата. И ще го направим. Да тръгваме, съветникът Салис ще кацне на ВИП док-ът след 10 минути. Tя го преведе през няколко тесни коридорчета и стигнаха до просторно помещениe, в което имаше към педестина човека - бунтовници от всякакви раси, въоръжени и нахъсани. Дори и така, съветника имаше охрана от поне 30 тежко въоръжени елитни пехотинци, с които няма да е лесно да се справят. Но нямаха време за губене, всъщност оставаха 5 минути до пристигането. Посрещачите бяха техни хора и капанът беше перфектно изпипан. Основното помещение беше 20 на 20 метра, просторен ВИП-док. Тъкмо се разположиха и се чу шумът от скачване на малката дипломатическа совалка със станцията. Плъзгащата се врата се отвори и командосите заеха отбранителни позиции. Петима се разпръснаха извън помещението, останалите покриха изходите и изведоха съветника. И моментът настъпи - неусетно Нат извади голям бластер и миг по-късно единият войник се сдоби с голяма дупка в главата, а каската му отхвръкна назад. Всички заеха някакво укритие и започна жестока престрелка. Бунтовниците имаха двойно числено превъзходство, но пехотинците бяха по-добре въоръжени и много по-добри бойци. Битката не отиваше на добре.
- Димните гранати сега! -извика Нат и няколко гранати се разбиха в гъст облак дим на пода. Само за няколко секунди помещението се изпълни с гъст дим. Тя умело влезе в облака и извади своята катана - любимото си оръжие. Веднага пред нея се изпречи един от командосите, но преди да разбере какво става 2 бързи замаха го лишиха от живота му. Още двама се изпречиха на пътя й и при вида на блестящото оръжие единият извика "Центъра, ръкопашен бой!" и само след секунди четирима командоси се нахвърлиха върху Нат, въоръжени с бойни ножове. Но тя не ги изчака, светкавично се претърколи, затича се към едната стена, направи няколко крачки по нея нагоре и след салтото се озова зад гърба на двама от тях, а миг по-късно катаната и потъна наполовина в гърба на първия. Втория се засили към нея, но превъзходството на дългото острие сложи край на устрема му само с един удар в гърдите. Нямаше повече време за губене, тя се затича към края на помещението, където видя запоследно съветника. Но сякаш от нищото неусетно силен ритник я хвърли назад и миг след това се озова с опрян нож в гърлото. Погледна командоса... и той се строполи на пода. "До кога ще се мотаеш?" - Даниел прибра бластера си и влачейки Салис, отвори вратата към совалката. Димът тъкмо се разсея и видяха ужасна гледка - подът беше ослан с трупове, комадосите бяха мъртви, но и повечето от бунтовниците. "Да тръгваме, бър..." - още преди бунтовникът да довърши мощна експлозия го захвърли към отсрещната стена като парцалена кукла. Осветлението угасна и само няколко лазерни импулса пробляснаха в мрака, последвани от предсмъртните викове на бунтовниците.
- Отбранителни позции! - изкомандва Дани, но само чуваше виковете на хората си и хаотична стрелба срещу невидимия враг. Зрението му започна да свиква с обстановката, но точно когато пред него изникна тъмен силует и още преди да осмисли ситуацията получи два изключително болезнени удара в гърдите и корема, които го превиха на две. Тази тактика, тези умения - това можеше да само гостовете от специалния отдел.
-Нали не мислеше, че ще се измъкнеш Ривърс? - гостът му нанесе няколко светкавични ритника, които Дани едва отби пренебрегвайки с последни сили болката. - Омръзна ми от теб... - в този миг няколко лазерни импулса неумолимо се врязаха в тялото на агентът и въпреки бронята го запратиха в безсъзнание.
- Не на мен ми омръзна от вас! - Нат го хвана и го завлече в совалката, готвеща се за излитане. Двигателите минаха на пълна мощност, отделиха се от станцията, оставяйки битката зад гърба им и навлязоха в хиперпространството.

Антония се събуди вързана в един ъгъл. Понечи да стане, но точният десен на Нат я върна обратно на земята.
- Няма да се измъкнете от това нещастници. Скоро екипът ми ще пристигне и тогава сте загубени.
- Млъквай кучко. Не могат да ни намерят, а скоро вече ще е късно. Битката започва. - агентката се изправи и се доближи до големите прозорци на мостика. Историята се повтаряше - ясно разпозна планетата Тау и имперския контингент в орбита. Но видя и голям флот - поне десет бойни кораба, 15 крайцера и множество поддържащ флот. Цялата тази армада очевидно не беше приятелска, защото откри ожесточен огън срещу имперските сили.
- Съветника да въведе кодовете! Бързо! - Нат го заведе до един терминал и под заплахата от изстрел в главата той въведе деактивиращите кодове за оръжейните системи на "Звезден Здрач" и "Призраците".
- Да се махаме от тук, бързо. - совалката обърна и отново навлезе в хиперпространството.

Флагмански кораб "Звезден Здрач". Капитански мостик.
- Адмирале загубихме половината изтребители. Понасяме сериозни щети. Няма да издържим и още половин час, дори не можем да отвърнем на удара. Някой саботира присъствието ни тук. Изгубихме един транспортьор, друг е сериозно повреден. Хиперпространствият двигател е извън строя.
- Изтребителите да се прибират, транспортьорите да се изтеглят от битката веднага. - след минута транспортьорите направиха хиперпространствен скок, оставяйки безпомощния изполин под ударите на врага.
- Майоре нямаме друг избор, ще прибегнем до план за действие А13. Подгответе гравитоните. - всички системи на флагмана изключиха, остана само аварийното захранване. Всички отсеци се запечатаха. Оръжейните системи бяха деактивирани, но не и най-мощното оръжие на кораба. Мощен гравитационен пулс, макар и неизползван никога до сега, с непредвидими последствия той можеше теоритически да приключи битката за секунда.
- Актвииране на А13. Капитански код АС3481Ф5. Сега. - Корабът беше обграден от полу-прозрачна синкава сфера и секунда по-късно гравитоните излъчиха смъртоносния заряд. В миг по-големите бунтовнически кораби се раздробиха на прах, а по-малките избухнаха. Орбитата на планетата беше озарена от серия грандиозни експлозии и синкава ударна вълна, която помете всичко по пътя си.
- Звезден Здрач? Говори главното комадване. Чувате ли ме?

Ааааа HUN73R последната част беше жестока. Такова нещо не съм чел от години(в буквален смисъл). Гениално е кво да напиша още. Изчетох сички части и нямам търпение да пуснеш следващата

Мале Хънт аз малко рядко влизам тука ама сега си ги направих всичките части в документ и сега ги принтирам ... утре ще кажа нещо за историйката

Бравоооооооо! Много ме кефи ... чакам следващата част

Да супер е разказчето само продължението ми се губи нямам търпение да го видя тук долу под моя пост

Антония се събуди заключена с белезници в малък мотел. Веднага позна зеленикавото небе на Атлантия през прозореца. В стаята имаше само легло и един малък екран, на който вървеше информационният канал на Империята.
- Първо, доста тревожни новини от 4ти квадрант. Изглежда около планетата Тау отново е имало въоръжен сблъсък, този път с огромни щети. – това привлече вниманието и. - Явно водещата ескадрила от втори флот, начело с флагманът „Звезден здрач” се е сблъскала с огромна по численост бунтовническа флота. Единственото, което знаем, за момента е, че двете страни са понесли огромни загуби, включително флагманския кораб „Звезден здрач”. След няколко часа наш екип ще е на мястото... – това я разтърси. Помисли си за десетките хиляди жертви... но само за миг. На този кораб имаше толкова приятели... помисли си за Никълъс Залман, човекът, който толкова години е нейно семейство, беше и станал като брат... Не можеше да повярва, че това се случва, че виновниците за това са в съседната стая.

- Адмирале? Адмирале добре ли сте? – това беше един от висшите офицери. Адмиралът бързо се съвзе.
- Докладвайте положението. Щети, ранени, искам да знам какво стана след активирането на гравитона.
- Имаме пробиви по сектори 13 до 24, 37 до 41, 45 до 60, 67, 69, 70, 77. Повечето от секторите са в пламъци. До момента имаме над педесет загинали от екипажа. Но има нещо наистина странно. Теоретиците нямат идея къде се намираме. Явно след използването на гравитационният импулс сме отворили... дупка в пространството, черна дупка, която ни е изхвърлила на неизследвани досега координати. Наблизо не откривам хипер-портали, но дори да имаше хиперпространственият реактор е повреден, а импулсните двигатели са понесли сериозни щети. Инженерите ще се опитат да ги поправят. Оръжейните системи са в изправност, инженерите току що преодоляха блокировката. Явно са били изключени отвън с редовни кодове.
- Значи сме откъснати от света, от цивилизацията, без всякаква връзка с имперските сили?
- Ами не точно адмирале... – майорът свали щитовете и през панорамните прозорци на мостика се разкри, че всъщност се намират в орбитата на някаква планета. – Планетата е пустинна, но определено е населена. Засичаме сателити в орбита, както и няколко големи населени места... – няколкото мигащи светлини по капитанският мостик го прекъснаха. – Сър неизвестан формация се приближава откъм планетата.
- Докладвай положението. – отговорът не закъсня – вражеска флота се приближава дясно на борд. Засичаме 25 изтребителя и бавно движещ се разрушител със заредени оръжия срещу нас. Опитваме се да ги идентифицираме, за момента не отговарят.
- Тук е Сил Ентеро от разрушителя Катана. Добре дошли в Тарн’Ентра.
- Адмирал Залман, имперски флагмански кораб Звезден здрач. Защо се целите в нас и какви са исканията ви?
- Имате впечатляващ кораб адмирале, жалко, че е обезоръжен и беззащитен... дошъл съм за него... „Връзката прекъсната” – съобщи бордовият ИИ. „Изтреляни торпеда, попадение след 5, 4...”
- Адмиралски код Алфа, единайсет, единайсет, Танго, боен кораб Звезден здрач. Активиране на оръжейни и защитни системи, незабавно. Изстреляйте кръстосвачите, насочете плазмените оръдия. – кръстосвачите излетяха. Бяха пригодени специално да се справят с изтребители – изключителната скорост и маневреност, както и енергийните щитове ги превръщаха в почти невъзможна мишена, а смъртоносното въоръжение само след миг щеше да им помогне да прегазят наближаваият флот. Първите изтребители избухнаха в пламъци при допира с фотонните торпеда. Само след няколко минути от изтребителите останаха куп горящи отломки. Разрушителят беше прекалено бавен за да нанесе някакви щети на кръстосвачите.
- Заредете плазмените оръдия и се прицелете в командния мостик и двигателите. Огън при първа възможност. – изстрелите направо откъснаха двигателите на разрушителя и пробиха голяма дупка в корпуса. Явно не беше защитен от енергийно поле. Това изненада адмирала.
- Сър, разрушителят е разхерметизиран, не смятам, че има оцелели. Да го довършим ли? – докладва водачът на кръстосвачите.
- Не, оставете го. Пригответе екип, искам да разгледам този кораб от близо. След 5 минути совалката с екип командоси напусна доковете на Зведен Здрач.
- Катана, Катана... това име ми е познато. Проверете регистрите за изчезнали имперски кораби през последните педесет години. „Няма съвпадения” – отговорът на бордовия ИИ учуди адмирала, защото беше сигурен, че познава това име. – Провери цялата база данни за разрушител Катана. Този път успя: „Едно съвпадение. Разрушител Катана, специални сили на планетата Земя. Награден с най-високо отличие за храброст, води се за изчезнал след битката при Вавилон 9, 5301-ва го. сл. СО.
- Не може да е вярно. Този кораб е на 500 години? Трябва да е съвпадение.
- Адмирале, стъпихме на борда... мисля, че трябва да видите това. – командосите докладваха. Един от тях насочи камерата си към гравирана плоча, окачена в коридора до въздушния люк. Но интересното всъщност беше надписът:
„Построен: Планета Земя, 5298-ма г. сл. СО, сили за специални операции Алфа, разрушител Катана”.

Най после надвих мързела си и написах още една част. За тези, които го четат.

Време беше да го пребориш тоя мързел, помниш ли преди колко време ми беше обещал, че ще го напишеш това продължение... е радвам се, че го доживях. Ади зимай си там 2-3 дена творческа почивка, че ще почвам да ти мрънкам после за следващата част. Просто искам да знам какво става на там, така че се настройваи психически....

Дългите нощи в Булфлийт трябва да се запълват с нещо:

Aнтония стоеше в маката стаичка и очакваше следващият ход на двамата си похитители. Всичко изглеждаше спокойно. Но в един миг сякаш планетата се преобърна с главата надолу. Огромният мегаполис Ра бе разтърсен от няколко изключително мощни експлозии, които разклатиха цялата сграда. Чу се свистящият звук от двигателите на бойни изтребители, прелитащи ниско над града. Няколко секунди по-късно Даниел нахлу в стаята и застана на прозореца.
- Това са те Нат! Знаех си, че ще ни прецакат, но ти никога не ме слушаш.
- Плащаха си доста добре, не само аз бях изкушена! – започна тя, още с влизането в стаята. - Да се махаме от тук, бързо, иначе сме загубени. - Даниел вдигна Антония и я поведе с бърза крачка към чакащия пред хотела спийдър. Качиха се бързо и той въведе кода за стартиране, след което спийдъра се отлепи от земята. Миг по късно чуха прещракване на оръжие, последван от изстрел, който проби голяма дупка в двигателя на спийдъра и го изгаси моментално. Двамата веднага излязоха, но нямаше и следа от стрелеца. Тихо изсвистяване във въздуха, миг по-късно Даниел отхвръкна на 2 метра назад, удари се в стената и се строполи на улицата. Нат се затича към задната част на спийдъра, където държаха обурудването и оръжията, но Антония точно това очакваше, тъкмо излизаше от спийдъра и се хвърли върху нея, събаряйки я на земята и възползвайки се от изненадата само с един бърз удар я прати в несвяст. Гостовете обградиха спийдъра и провериха как са двамата крадци.
- Добре ли сте командире? Извинете за забавянето, но имплантираният предавател даваше смущения. Тук сме за да ви отведем от планетата. В момента е в ход атака от неизвестни вражески сили, заминаваме към Земята веднага, Главното командване очаква вашето мнение по случая. Предполагам, че тези двамата идват с нас?
- Гоуст Атал. Благодаря за бързата реакция. Явно се готви нещо голямо. Подготвили ли сте кораб за излитане? Трябва да тръгваме веднага.
- На космодрума в другия край на града ни очаква транспорт Клас А. - Качиха се бързо в големия транспортен спийдър на екипа и потеглиха.
- Генерал Талас, докладвайте ми положението, какво става? – Зи веднага се свърза с командира по отбраната на Атлантия.
- Голям флот е в орбита на планетата. Само щурмови изтребители, засичаме около 6000. Засега ги удържаме, но не знаем още колко ще издържим. Използват щитове, които за пръв път виждаме и са изключително трудни за сваляне, издържат дори на йонните оръжия.
- Подобни щитове не може да са на борда на изстребител. Сигурно ги зареждат от някакъв генератор в орбита. Претърсете бойния им строй, няма друго обяснение. – вече пристигнаха на космодрума и се качваха в малкия транспортен кораб. Той се издигна бавно, след което се насочикъм космоса и форсира двигателите. И няколко секунди по-късно, излзиайки от атмосферата попаднаха в плетеница от ракети и лазерни изстрели. Пилотът завъртя кораба в свредел, след което изви рязко и се гмурна под самата битка. Но вражеските изтребители ги преследваха неумолимо. Бяха странни, Антония не беше виждала подобни кораби. Имаше чувството, че са поне двайсетина различно модела, без никакви опознавателни знаци. Не беше флота на бунтовниците със сигурност. Няколко взрива разтърсиха транспортьора. И точно в този момент пред тях излезе голям боен корабр обгърнат в сини лъчи. Антония веднага разбра, че това е генераторът ан щитовете им, но нямаше какво да направят. Всичко изглеждаше загубено вече, скоро корпусът щеше да поддаде под изстрелите. Миг по-късно няколко огнени следи разцепиха космическия мрак и неумолимо се врязаха в противническите кораби разбивайки ги на атоми в пищни експлозии. Последваха още изстрели, а изтребителите Призрак свалиха прикритието си се врязаха във вражеските редици. Земните изтребители отново показаха, превъзходството си, въреки, че бяха десетократно по-малко за няколко минути свалиха почти една трета от вражеския флот. Щитовете и невероятната маневреност ги правеха почти неуязвими, а и явно противникът разчиташе главно на бройката за сметка на качеството. След минута се отвориха няколко хиперпространствени потала и изхвърлиха 2 малки бойни кораба, каквито Антония не беше виждала досега – Бяха пищно украсени с блестящи повърхости, имаха огромни криле и странен издължен корпус.
- Майор Зи, тук е полковник Кантос от имперския преследвач Мефисто. Защитата на планетата се поема от 2-ри флот. – само след секунда се отвориха още хипер-портали и на бойното поле се появиха полевите разрушителите, следвани от огромните транспортьори и по-малките поддържащи кораби. Битката вървеше към своя край, а останалите изтребители вече не бяха заплаха. Полковникът продължи:
- Заповедите ми са да ви ескортирам до Земята веднага. Очаквам ви в 1-ви док по най-бързия начин. След 2 минути корабът им беше прибран в доковете ан преследвача. - Настанете се удобно и затегнете коланите, не сте пътували с нас досега. Хиперпорталът се отвори...

4 минути, 13 секунди по-късно, орбита на планетата Земя, орбитална крепост „Алфа-Сентурио”

Още с влизането си в станция младата агнетка беше посрещната от странно същество – хуманоид на вид, но високо около 2,5 метра, със синя кожа и черни очи. Беше наметнат с плащ, който сякаш измукваше светлината. Без да каже нито дума той и каза с жест да го последва и я въведе в голяма зала, цялата в монитори. На тях се виждаха няколко битки – тя разпона тази над Атлантия, завършила преди десетина минути, както и битки над Хелатон, Интана, Сефит и Камир-Ра.
- Антония както виждате няколко от големите търговски и военни центрове бяха нападнати. На Сефит щетите са огромни, както и жертвите. И всичко това е само началото. Империята на хората не път да се сблъска с най-голямото изпитание в историята, а Вселената скоро ще преживее май-голямата космическа битка, отдвъд всичките ви представи. Защото не се изправяме просто срещу враг... предстои ни битка със Тъмнината, Разрухата... предстои ни среща със самото Зло, която ще реши съдбата на Вселената.

Да почвам ли да си мрънкам за продължението вече ? Та поне до Март да се появи