Тъй като виждам тук какви шедьоври се раждат, реших да ви помоля за нещо. На един много скъп за мен човек е дадено домашно: Съчинение на разказ на тема 'Бъдещето на вселената'. Тъй като на мен ще ми е трудно,пък и не мога да стъпя на малкия пръст на някой от авторите та ви моля ако някой може да измисли нещо до седмица - да го постне тук. Няма ограничения,просто да е на тема 'Бъдещето на вселената'. Благодаря предварително.

Съчинение-в смисъл някаква история или твоята представа за развитието на вселената? Не че съм сред изявените, но може да пробвам нещо ако доуточниш, пък знае ли човек-може да ти хареса

Представа за развитието на вселената е по-конкретно.Но и чиста проба разказ става. Няма значение. Ако може първото - толкова по-добре

Ок ще се пробвам да представя развитието като история.

Всъщност ще напиша моята идея. Може и преди да съм я писал(или поне част от нея) в едно разказче тук дето западна...


Годината беше 2046. Първата международна орбитална станция отдавна обикаляше земята олицетворявайки мира, разбирателството между народите и плодовете на общия им труд. Отдавна мечтата за колонизиране на космоса не беше просто блян, а един скъпоструващ проект. Първата цел беше поставена-Луната. Вечният спътник на земята, познат още на древните хора, вплетен във вярванията им, беше на път да се превърне във нов дом за милиони хора. Учените отдавн бяха разбрали действието на слънчевия вятър и как могат да се противопоставят на него. Просто им трябваха пари, много пари.

Едно събитие 10 години по-късно преобърна историята на човечеството и го изстреля епохи напред-възможността чистата електрическа енергия да се трансформира тяга на двигател. Устройството работеше учидващо просто-чрез серия от магнити се създаваха импулси, които изтласкваха тялото в пространството. Това буквално намали проекта за орбиталната станция стотици пъти. И той получи зелена светлина.

Отначало всичко беше не по-голямо от детска градина. Градина, която приличаше повече на консерва. Липсата на атмосфера, озонов слой и достатъчно силно магнитно поле си бяха оказали влиянието-Луната беше брулена милиарди години от смъртоносната слънчева радиация просмуквайки я до невъобразима дълбочина. Ето защо станцията трябваше да бъде изградена със защитни стени. Аз бях сред първите космонавти, които трябваше да положат основите на станцията върху бездушната скала. Работата течеше бавно и мъчително. Заради радиацията работния ден беше 3 часа.

От тогава изминаха почти 4 години. Станцията функционираше напълно, беше се разрастнала до малък град и бликаше от живот. Слънцето осигуряваше достатъчно енергия за съществуването на малката колония. Като участник в проекта ми разрешиха да живея там. Фермите за растения работеха отлично-изкуствената светлина им помагаше да фотосинтезират, а те осигуряваха въздух за нас. Храната и водата все още идваха основно от Земята.

Снощи си лежах пред единствения прозорец в стаята с изглед към открития космос. През дебелото половин метър стъкло наблюдавах земята. Не се бях връщал там от близо 7 месеца. Бяхме нещо като опитни мишки-как различната среда би се отразила на обикновен човек. Понякога се чудех дали огромното заплащане си струва...общо взето това ме вълнуваше и когато на земята се образува едно ярко петно. Изглеждаше като експлозия. Разля се в атмосферата и излезе и в открития космос. Веднага пуснах новините само за да разбера това от което се опасявах=експерименталната ядрена електроцентрала се беше взривила. Изглежда опитите да извлекат повече мощност от атома бяха коствали хиляди, дори и милиони живота.

От инцидента мина месец. Сега на земята почва зимата. Мразя зимата-всепроникващия студ, виелиците, дъждовете, снега не биха се харесали на някой като мен, израстнал в субтропичен климат. Новините от Земята ставаха все по-обезпокоителни-в някои области хората измираха масово от задушаване. Някои учени смятаха, че радиационния облак от взрива се е разтлел по цялата земя. Други твърдяха, че взрива е направил огромна дупка в озоновия слой и е отслабил електромагнитното поле на земята и слънчевия вятър бавно издухва земната атмосфера.

Втората теория се оказа истина. Живота долу беше невъзможен вече без кислороден компресор. Дори и той не можеше да трае вечно-дните ни бяха преброени. Доставките намаляваха и вече едвам покриваха нужния минимум. Земята бавно побеляваше от "лунни" станции. Нашия проект беше на път да спаси човечеството


Еми сега като го чета е ужасно. Ако наистина не намериш нещо по-добро може да го ползваш

Това звучи добре,само малко песимистично. Благодаря ти Фантом-е, до около седмица ще видя дали някой има някаква друга идея и ще използвам някоя (а може и нещо да миксирам). Благодаря ти все пак!

Как ще е писимистично? Има хепи енд...

Абе атомна експлозия на Земята и напускането на майката планета не мязи на много оптимистично. Мен ако питаш е железен - аз се кефя на по-не-хепй развой.Само и на крайния потребител да и хареса