Tова е една история която съм измислил ,ако имате време я прочетете PLS и си кажете мнението.Все още не е довършена,ако ви хареса ще кача и продължението.


<<< Битките за Абадорн >>>



Годината е 1054 от втората епоха.Битката сигорно,ще бъде колосална съюза на хора и елфи
се изправя срещу голямото зло идващо от Планината на Пламъците.Там мрачния господар Иллидан
покварен от магията иска да заличи всички раси населяващи континента Абадорн.Той иска да
властва над всичко живо.Иллидан някога беше велик елфски маг,но демона Балтазар му показа
тъмната страна на магията и той бе завладян от нея.Балтазар той е един от четиримата
създатели на света,но жаждата му за власт бе огромна и затова останалите трима Обилион,
Карлакс и Мелон го прогонили в друго измерение,за да може да настъпи мир.Но сега след
20 000 години Балтазар иска да се върне с помоща на Иллидан,затова хората и елфите се
обединиха срещо злото и точно,когато всички мислеха,че битката е спечелена дойде,той Иллидан.
Със свойте орди от орки,демони,зомбита и обърна хода на битката.Всичко беше загубено.
Със последни сили хора и елфи се бореха с ордите на Иллидан и точно тогава от запад
дойде неочаквана помощ,това бяха джуджетата.Може би те обърнаха хода на битката,а може би не,
това никога няма да разберем.В края на деня Иллидан,бе заловен и изпратен в друго измерение
където няма да може да върши повече злини.Мрачния господар Балтазар не успя да дойде в този
свят.Засега!!!

...10 000 години по късно...

Моето име е Лоран (елфски шаман) това не е просто легенда,аз бях там и видях ужаса със
собствените си очи.Но това,което не трябва да се забравя беше забравено.Но скоро щеше да
дойде време,кагато всички раси на Абадорн ще трябва да се обединят още веднъж.Но дали е
възможно това?Кръвта на великите отдавна я няма.След Великата Битка джуджетата се върнаха
обратно в свойте мини и не се интересуват от никого.Хората бяха разкасвани от непрестанни
воини за власт,територия и надмощие.Само елфите останаха задружни и останаха да пазят
Портала към другите светове.Но Балтазар не спеше,той подготвяше много по опасна атака този
път.Дали ще има кой да го спре?Но за да осъществи плановете си Балтазар трябваше да има
някой,който да му помогне да отвари портала за да може да мине.И от тук започва истинската
история.

Балтазар се сварза със великия Лион кралят на орките,който имаше огромни познания в областа
на магията.Балтазар му предложи съюз,той разбира се прие,защото сега орките живееха изолирано
от другите раси дълбоко в Планината на Пламъците.Лион просто искаше да възвърне величието на
ордата.Но дали решението му беше правилно?Така Лион започна да събира своята армия от орки,
тролове,огрета и всевъзможни чудовища.Той знаеше,че да дойде Балтазар трябва да задейства
портала,но това не беше лека задача.Портала все още бе пазен от елфите,които не бяха никак
лек противник.Въпреки всичко той бе твърдо решен да върне честа на ордата.Но му трябваше
помощ.Лион замина далече на изток в непроходимите джунгли на Джумерия за да потърси великия
маг Вристал,който владее магята за призоваване на демони от други измерения.Само той би му
помогнал в пътя към победата.И така след дълго пътуване Лион най-сетне пристигна прад Храма
на Обречените,кадето живее Вристал.Двамата се срещнаха и след кратък разговор Вристал се
съгласи и отпътуваха към Пламтящите планини.Всичко беше почти готово.Елфите подозираха,
че се готви нещо голямо.Те изпратиха пратеници до хората и джуджетата да имат готовност,но те
им се присмяха.Елфите разбраха,че ще бъдат сами в задаващата се битка.Лион,Вристал и ордата
тръгнаха към Портала,като сееха разрушение по пътя от където минаваха.През това време елфите
събраха пред портала най-добрите си стрелци,друиди и шамани за да го бранят до последно,за тях
може да няма утре.Ето ги,ордата се задава зад хълма.Рогове реват,чува се тропот на коне,бойните викове
отекват.Битката е близо.От към портала се изсипа рояк от стрели,някои паднаха други продължиха.
Ордата бе неудържима,те просто пометоха елфите.Лион сипеше магии върху безпомощните елфи,
до него Вристал призоваваше купища демони от други измерения.Елфите бяха обречени,а скоро и
останалите щяха да почувстват моща на Балтазар и на ордата.Малцина елфи се спасиха от тази битка
и избягаха навътре във Ветровитите гори,където намериха обежище.И така Лион застана пред портала
и започна ритуала за отварянето му.След минута портала бе отворен и Балтазар премина през него.
Балтазар каза :Лион,Вристал вие ми служихте добре,но вече не сте ми нужни:и с един удар ги
уби.Сред редиците на ордата настъпи смут незнаеха,какво ще стане с тях,дали и те
ще умрът.Балтазар каза "Тишина сега аз съм вашият господар и ще ми се подчинявате".Но стига
за днес да вървим към Планината на Пламъците трябва да събера сили,защото минаването през портала
ми отне почти всичките и след като се възстановя ще завладея света,който ми принадлежи.

Аз,Лоран и останалите живи елфи тръгнахме към Итиград,където бе Волтар предводителя на хората
той трябваше да ни помогне да се справим с голямото зло,което бе надвиснало над нашите земи.
Когато пристигнахме той ни посрещна с учудване,но след като му разказах какво се случи той
наведе глава и каза че няма сили да се бори с толкова голямо зло.Предложих му да помолим
джуджетата за помощ,и той прие.Още на същия ден изпрати вестоносец да им каже,
да изпратят помощ.След няколко дни дойде група джуджета за да разберат какво точно става.
Събрахме се в голямата кръгла зала да решим какво ще правим.Аз им казах че този демон
не може да се спре с обикновенна войска,за онищожението му е необходима много силна магия,
която можем да намерим само в далечния север в ледената пустош на Суберланд.Има една легенда,
когато Обилион,Карлакс и Мелон прогонили Балтазар преди да заминат за други светове те оставили
свещен артефакт наречен "Окото на Призрака",само той е способен да спре Балтазар.Но пътуването
през Суберланд не е никак леко,никой не знаеше какви древни същества се крият в замръзналата
пустош.И така решихме всяка от расите да изпрати най-добрият си войн за да се опитаме да
вземем този така ценен артефакт.Тръгнахме Аз,Лоран,Волтар изпрати най-добрият си паладин
Горан,джуджетата изпратиха безстрашният Гиби.И така тримата герой поеха своето пътешествиe.

За да стигнем до Суберланд трябва да прекосим великото Северно Море,където не малко хора са
намерили смъртта си.И така стигнахме до крайбрежното градче Бултимор от кадето трябваше да
намерим кораб...

---------------------------------------------------------------------------------------------------
Засега до тук.Очаквайте продължението скоро.





made by:fl0w за контакти:flow@mail.bg
редактори:Cy30mkk & Hrisi

Това адски много ми напомня на Историята на Уаркрафт, която я има публикувана на сайта на WoW. Или по-точно http://www.worldofwarcraft.com/info/story/

Иначе го прочетох, но не успя да ме грабне. Някак си цялото е едно монотонно. Пък и това чувство, че сякаш го бях чел и преди някак си ми развали впечатлението малко. Конкретни критики не мога да ти дам-и аз нямам много опит в писането, горното ти го казах като читател

Мисля, че трябва да намалиш темпото и да разказваш по- подробно. Просто е твърде интензивно прескача се от битка на битка. Прибави и някакви диалози, за да не е само разказ. И разказвай с повече детайли така ще позабавиш малко темпото. Просто се успокой докато пишеш. Иначе е горе-долу добре.

ще наблегна на детаилите благодаря за савета

Разказчето общо взето не е нещо особено. Макар да личи, че имаш идеи за сюжета и т.н., просто липсват каквито и да е подробности, от това как точно се случват нещата до описанията на по-ниско равнище (предмети, действия и т.н.). Общо взето всичко изглежда като приказка, която стария дядо разказва на внучетата си край вечерния огън. Само дето дори и така да е, мисля, че малко повечко описания няма да са грешка. И освен това не ми харесва прекалено многото заемки от Вар-а и Властелина. Някак си... естествено будят сравнение с тях, а едва ли написаното от теб може да се мери с такива големи по обем и богати на елементи писаници. Моят съвет е да продължиш с абсолютно собствен сюжет и да увеличиш обема чрез описания и т.н. Наблегни повечко на дребните нещица, които обаче ти радват душата, докато четеш.

на много места фактите са просто "казани" а мисля, 4е трябва някои да ги "покаже6". Освен това в на4алото затрупва6 4итателя с факти и трябва известно време да се преосмислят и така целия разказ много се осложнява... ина4е бе6е ОК