Интересно ми беше да направя такава тема. Искам да видя какво ще стане и във жертва на любопитството си хвърлих този голям за моя мързел труд. Знам, че сюжета е кьопав и че геройте са далеч от имената на форумците, но искам вие да ми го кажете:)
Може би има някой, които не биха искали да са учстници в разказа ми, но не съм питал нито един и не ми пука. Ето какво спретнах

:

Беше 31 май 2005. Седях в меката седалка и пушех с туко що запалена цигара. Димът и бавно се измъкваше през отворения прозорец на евтиния и стар Форд, с който дойдохме до тук, за да не будим подозрение . Повечето пъти цигарите не ми носеха удовлолствие, никога не съм зависел от тях, но макар вкуса им често да не ми харесваше си копувах, просто ми беше скучно без табакера качествен тутюн. Но тази цигара беше много вкусна. Винаги в по - интересните моменти пушенето ми доставяше удоволствие. Може би дима дразнещ сетивата ми се смесваше с напрежението и от тази миризма ми доставяше удоволствито, накарало ме това запалване да е второто поредно. Ситуацията беше осбена, защото ни предстоеше случка, която макар да беше много добре обмислена и да завещаваше спокоиствие можеше за секунди да се обърка. Така е когато парите са в голям куфар, а в багажника има не пожарогасител, ,а гранатомети, автомати, карабини и куп други оръжия от висок клас и професионално качество. Щяхме да осъществим сделка за много пари. След около десетина минути се очакваше да видим черен лъскав джип Митсубиши да изкачва чериня път към колата ни. Групировка на националисти както те казваха или терористи както всеки друг ги наричаше. Палестинци с винаги ядосани мутри и пръст на спусака. Много думи се бяха чували за Метал Джиър Рекс, техния лидер. Човек който винаги сам вършеше работата си, рискувал не веднъж живота си за родината. Имаше странни идеали, беше мафиот, но не от тези алчни убийци, които зарибяваха децата с марихуана. Имаше морал, макар да убиваше невинни без следа от скрупол, той имаше морал. Перфекционист, но и психясъло полукамикадзе. Очаквах да видя пламенни му поглед, но с още по - голямо нетърпение чаках срещата с милионът евро, който толкова удобно би се настанил межу седалките на Форф-чето. Ивъл и Сентри пречеха на унеса ми, а когато чух гръмкият смях на втория, съвсем очаквано се обърнах. Сентри беше едър и мусколест, носеше елегантна риза, но без вратовъска, черната му чуплива коса се спускаше малко под раменете. Тъмно синия поглед макар развеселен от шегата на Ивъл не пропускаше да напомни за твърдостта си. Сентри беше един от любимите хора за Ивъл, (бащата на нашата "скромна" организация) имаше солидно доверие в него. Той беше заслужил това, в последните години никога не се беше огъвал под страх и беше готов да жертва живота за да спаси този на господаря си. винаги ще помня онази пресрелка през 2003 когато руската мафия беше със засегнат от нас интерес. Нападнаха ни повече от 20 елитара, от руската мафия. Дълго гледах дупките в стената и си спомнях къде е била главата ми, Сентри можеше да изгуби живота си тогава, никога обаче няма да забравя смелостта му.
Ивъл пък е един от най - странните хора които съм виждал. Вървели сме заедно по дълги и самотни улици, возили сме се в кораби, в самолети и удобни лимозини, не е проронвал дума. Друг път не съм успявал да си поема дъх, а стомаха ми нямаше почивка, смял съм се докато устните толква ме заболят, че вече не мога да ги помръдна. Беше груб и презритело гледаше на обикновенните ганкстерчета, които се опитваха да се доберат до уважението му. Можеше да е истински циничен, без да каже нито една псувня. Но с мен никога не се бе държал така, съвсем различно е, не знам защо.
Той гледаше на жените не като вещи, макар да можеше да има всяка. Гледаше красивите момичета, които бяха така разположени към него в очите, но никога не изневери на единствената за него. Тя седеше до мен, на преданта седалка. Ако трябваше да я опиша с една дума щях да кажа - "психясъла кучка". Зависима от наркотиците, по странна дори от шефа ми, но за нея тази дума не беше редна тъй като имаше по - -подходящи медицински термини. На пръв поглед поредната прищявка на Ивъл, но аз знам, че ММ13_666 е нещо истинско за него. Беше й отделил много време, всяко забавление оставяше на заден план, промени се. Помня първия път когато се срещнаха. Около пролетта на 2004. Усмивките им бяха като че аз пръв път виждат влюбени очи да гледат техните. Взаимна и силна. Любов, за която винаги съм му завиждал.
Ивъл погледна часовника, показваше 16:27. Само три минути оставаха до оговореното време. Той извади пистолета си - изящно хромиран 45-ти калибър, абсолютен уникат, произведено от известен милански... да го наречем "естет". Опъна предпазитела, погледна плавните извики на сребристия метал и се обърна към Сентри.
- Занеш как да действаш, абсолютно внимание, сега моля те се обади отново на снайперистите. Трябва да знаем дали палестинците играят честно.
Сега не беше време за шеги и глупави въпроси и той покорно кимна с глава. Не му отне повече от 20 секунди за да се увери, че всичко е както трябва. Каза на Ивъл. Той излезе от колата палейки цигара. Отвори багажника за да се полюбува за псоледно на колекцията от безотказните предмети, които ще пролеят толкова кръв. В това време мотора на изкачващия се по стръмната ливада джип привлече вниманието ни.
Скоро вече го виждахме как прегазва буйната трева. Стигна на 10-ина метра и спря окончателно след плавното намаляване на скоростта. Возеха се няолко човека, всички те излязоха. Рекс, както беше по - известен държеше в ръката си сивя куфар. Имаше правилна стойка, среден ръст, късо постригана коса, леко по - тъмна кожа и гарваново черни очи. Един от най - пасните хора в България. Готов да отмъсти на всякого, по начин, който другите дори не могат да си представят. Заедно с него към нас тръгнаха още 3-ма. Екзистенс, синеок, русоляв, със странно модерна за порофесията си (терорист) прическа. Изрусената му коса беше разхвърляна и явно не познаваше покосрство ни пред, гребен ни пред строгия поглед на Рекс, но определено много тийнейджърки се прехласваха по тази глава. До него с бръкнати в джобовете ръце пристъпваше Мат. Масов убиец, със смъртна присъда избягал от затвора, оставяйки зад себе си купища трупове. Бръсната глава, тежко тяло покрито с мускули по - твърди от стомана, рефлекси на убиец, поглед на убиец. Расист, издигнал в култ ислямските си, както казвам психарщини. Малко по-назад, с тредиционната палестинса кърпа беше The Grim Reaper. Малко по - възрастен, на около 40 години, с не до толкова спортна фигура, но все пак прилична. Той излъчваше потайнство и сякаш кърпата криеше не само косите му, а и емоцийте, същността му. Рекс стигна само на крачка от Ивъл и протегна ръка. Злия, както беше популярен в така наречените от обществото "среди" се отзова на призва и разклати ръката на "бизнес партньора" си. Ние всички излзязохме от колата, аз, ММ и Сентри впивахме очи в Рекс, докато палестинците следяха движенията на Ивъл.
- Е, нека си заслужим пищния обяд, в багажника са. - Каза Ивъл с необременен от напрежение глас.
Рекс кимна с глава, и всички се доближиха за да видят какво ще покаже Ивъл. И ето, че капакат се повдигна, а доволното количество стомана беше огряно от жаркото слънце. Ивъл поиска да види и своята награда за положения "успех в училище". Рекс се намръщи на шегите, които пускаше българина и нареди на Ексизистен да отвори куфара. Точно когато нещо в механизама му цъкна и когато всички погледи се бяха събрали в едната точка и ръцете на Екс чух един тъп звук, обърнах глава с измъкнат пистолет само за да видя свличащото се тяло на шефа си. Зад него стоеше Сентри чиято усмивка макар да не разгледах си преставих, много ясно. Посегнах към колана си където трябваше да напипам 9 милеметровия, но там нямаше нищо. Можех само направ крачка назад, знаех, че няма да се чуят истрели на снайперисти, Сентри ни прееба. Толкова тъп се чувствах, как може да ми няма пищова. С усмивка на лицето, същия толкова вече омразен бивш приятел размахваше оръжието ми, отворих уста да кажа нещо, но здрав ритник в гърба ме хвърли няколко крачки напред. Опитах се да се изправя но не успявах, чух само писъка на ММ, един истрел, който отекна в ушите ми, после и бученето на кръвта, имах толкова много сила и ярост, но не можех да помръдна. Още изтрели, вече не чувах писъкът, само усещах как оловото се просмуква в кръвта, а тя потъва в сухата земя.

Когато се събудих тялото отказваше да се подчини на волята и не можех да помръдна. Не знаех дали съм жив, после не знаех дали ще мога да стана, после не знаех къде съм. После не исках да знам нищо. Просто зъзнех и гледах изнемощялото си тяло. Бяха ме хвърлили в някаква рекичка, сигурно е трябвало да се удавя.

Повече ще ти разкажа друг път, виждаш, че вече лъчите на зората пълзят по пода, бутилката е празна, а клепачите неистово мечтаят да се докоснат. Хайде да лягаме?

Адски, интересно представяне на скорошните събития, наистина интересно. Похвално. Поздравления. Не, наистина, истински поздравления. Честно казано за мен е чест да съм "гадното копеле, което успя да преебе Злото".

А толкова исках да съм аз това "гадно копеле"

Мисля да има и още стреляници и бутаници и да има разказ. Аре давайте криткувайте де, аре да ви видя:)

HELLwINd, не се надявай, аз съм казал, ако Злото се окаже прав и онова за което "го застрелях в гърба" се окаже нестойностно, ще му се извиня. За жалост още не мога да преценя до колко то е стойностно, защото качеството сякаш малко се влоши от миналия път, но все още се надявам да се подобрява...

качеството...? Минал път?
За пръв път ми се случва да не разбирам за кво ми говорят, чувсвам се като някой съуенички, може да е от часа, но все пак кажи за какво говориш?

За коментара ми относно другия "разказ с герои от форума", иначе някакси не виждам кога съм застрелял Злото

Е кой ти каза че си го застрелял...
Тепърва предстой да запретваме ръкави със злия, да ви намираме и един по един да ви разчленяваме

хехехе, култово! Аре, да не забравиш да пишеш, че искам да знам как умирам

Много ми хареса! Единствената ми критика е да избягваш такива елементарни правописни грешки като "копувах" и "тутюн". Иначе е много добро. Айде очаквам продължение.

Якооооооооо
Адски, това направо ме уби, хммм нее не е това думата, ама не мога да се сетя за нея точно сега... малко съм прекалено зает да се хиля от удоволствие
Сериозно ти казвам това си струваше да се прочете, искам да кажа беше супер мега интересно и дори правописните грешки (които бяха повечко в началото) не дразнеха...

Мда... ако се сетя още нещо ще го напиша, но засега ти казвам (или показвам) -
Яко яко

ЕДИТ - тоз на аватара ся е същия само че по-пораснал Ако има продължение настоявам да съм със същото описание

Много добро наистина Само ей това:


нещо не ми се връзва с разказа Иначе браво!

Аз казах ли ти Ама кой да слуша Ади давай втората част, да видим кой е умрял в крайна сметка

Става въпрос за нецензурната реплика

Ако питаш мен и двете изречения не пасват. Но като цяло е доста добре написано и като гледам има интерес. Давай още, чакаме.

Ето че от нищото, без излишен шум и предварителни теми, без молби за записвания (или поне в някоя тема), се пръкна нещо много добро. Грешките, колкото и да бяха, не ми правеха впечатление. Описанията са добре пипнати, а сцената със убийството е много добре обрисувана и обобщителна, макар да има малък текстови обем. Чакам продължение, и 100 % мога да твърдя, че това е по-добро от другия подобен разказ, мъдрещ се на същатата страница на раздела, но не чувствам редно да правим подобно сравнения. Ето че за няколко дни се събуди поне малко интересът към този раздел

Уу,браво!Най-после и аз да се видя в разказ с участници от форума .Харесва ми потайната ми личност,но много дърт ме изкара

Айде,чакам продължение !

Мда някой гледал ли е "Тънка червена линия " ? И да не е гледал не е важно . Важно е заглавието Защото в момента аз крача по една такава . Трябва безпристрасно да се отнеса към това творени макар автора да е един приятен за мен човек и моето име да присъства ( по начин по който ми харесва ). И все пак следкато бях особено критичен към другият разказ който в момента тече ( Сентри чакам ) ще трябва по същият начин да се отнеса и към тоз.


Хел личи си че си коригирал значителна част от правописните си грешки ( Зло ) също така личи че си започнал да пишеш малко по спокойно . Последното е важно защото преди допускаше ( и изпускаше ) размяна на някой букви в думите . Но все пак си личи че началото има нужда от още оглеждане . Самите изречения , връзката на думите в тях е някак разпокъсана и често се получва изречението да не успее да предаде чуствата и мислите ти по начина по който си желал . Лично мен това най-много ме издразни в началото ( началото си е трудно ).
Другият проблем е че си направил чудесно описание на част от персонажите докато на други то почти липсва . Липсата на заглавие . Заглавието е нещо много важно защото носи темата в себеси ! Измисли някакво качествено заглавие . Идеята е малко изтъркана - отмъщение след предателство .

До тук с негативните думи нека минем към позитивните .
Изчистил си стилът си . Следиш идеята си като се придържаш стрикно към историята без да отлиташ прекалено много на някъде . Описанията са надъхващи и цялостни . Диалозите като цяло са приятни ( като изключим един ).
И да минем към главното . Не знам дали при другите е било така но на мен моят образ ми допадна безмерно много . Истината е че част от нещата който си написал за Злото са пълна истина и за мен - е не най-романтичните но всяка истина си е истина дори да не е приятна . Достигнал си поне части реализъм което допълнително засилва ефекта от написаното . Точно си нацелил че напоследък с Рекс сме от два различни лагера И да Сентри малко си ме заколи в гърбът . А Екс , Екс е друга бира - той би ме прострелял в главата после би ме превързал

Оценката е положителна и в това няма две мнения . Просто трябва да пишеш както до сега с много хъс и същевременно спокоино . Тогава дори един разказ с герой от форума би се превърнал в нещо разтърсващо . Както гледам определено има теория да се задълбочи историята . Няма да скрия че ми е интересно какво ще стане когато напълно се свести персонажа ти а също така разбера какво се е случило с другите .

П.П. ... Нищо не се сещам за П.П.

Hmmmm, сядам да пиша:) Наистина е могло да се върне това вълнение, макар вече да съм по - спокоен от деня в които написах първото зиречение за ЕДвА 2 чувсатвам удволетворението, но и отговорността. А нека ги има по много, обичам силните усещания
Eidt:
И заглавие сложих вече;)