Заглавие: Разказ с герои от форума (Бялото съкровище) Публикувано на: 29 Май 2005 13:28
Разказ с герои от форума на PC Mania
Епизод Пилотен
Лято, слънце, горещина … мразя тези дни. Скиташ се под слънцето, вършиш си работата и целия плуваш в под, но не и ако си в черна, поръчкова лимозина точно както мен сега. Климатикът работи, DVD-то с големият плазмен телевизор са на една ръка растояние, PC-то е online, бара е зареден до горе … ех … само че съм зад черното стъкло и съм шофьора. Вече трети час разкарвам тази прекрасна кола по улиците на Сан Франциско и се чудя какво толкова прави моят щеф с мистериозното за сега лице отзад. Сигурно вече се питате коя е важната персона за която работя. Нека отложим това малко във времето … като за начало искам да отбележа, че той е един много почтен богаташ. Женен с една дъщеря, неосъждан и с чудесно чувство за хумор, щедър и много добър по душа човек, маняк на тема футбол …. не това не е Роман Абрамович … той ме взе да работя при него преди 10 години. Доволен съм от моментния си статус, а и никога не съм се оплаквал от заплащането. Мисля, че е време да ви разкрия името му. Мазният притежател на тази чудесна кола е г-н *Ghost Master. Наричам го господин, защото след дългото време, през което аз работя за него съм се научил на много неща и имам голям респект към него. Като всеки богат човек, той има много проблеми и животът му въобще не е песен. Това трябва да ви наведе на мисалта, че и моят живот не е песен. Колкото и почтен човек да е той … постоянно има врагове и много напрегнати моменти. Аз съм негов шофьор и карам не само тази луксозна лимозина, а и всичко на колела в което той се вози. Забелязвам, че съм пропуснал да дам физическото описание на г-н *Ghost Master … но мисля това все още да запазя в тайна. Преди да ви запозная с мистериозният гост на моят шеф , отзад в колата, ще ви представя неговия личен асистент, който също има честта да бъде в тази кола. Нисък на ръст, леко хърбав с очилца, заекващ и все пак приказващ много бързо, заекът на г-н *Ghost Master както той обичаше да го нарича е JazzJack. За разлика от мен, JazzJack живееше в имението на шефа, за да му бъде под ръка винаги когато му потрябва. Мисля да добавя, че моят добър приятел JazzJack не беше като повечето асистенти, погълнати от работата. Той имаше достатъчно време за личния си живот. Често с него сядахме над по чаша уиски и си говорехме за жени или за поредното премеждие покрай г-н *Ghost Master, в което ние безсъмнение сме участвали. Случеше ли се нещо около големият бос, ние винаги загазвахем с него. Отпуснах се в тези подробности и за момента ще ги завърша с описанието на госта отзад. Той беше висок и строен, с широки рамене и спортна натура … естествено … та той е футболист. Това е звездата на местния отбор по футбол, централния напададел на състава, острието на атаката `Iron_Maiden` или накратко Maiden. Той беше една от малкото звезди, която познавам и за мое щастие се оказа, че той живее един съвсем земен и спокоен живот … за разлика от мен и JazzJack. Описах го доста сухо, но на него ще се върнем после, защото сега има нещо, което грабна вниманието ми. Чудесно малко и стегнато дупе, над дълги нежни крака, хваща в плен очите ми. То минава на близкия тротоар, облечено в къса розова пола … поглеждам нагоре … чудесно тяло, руса коса и … какво парче само … ако не бях на работа определено бих се пробвал с нея … страхотна мадама е … а и аз не съм за изхвърляне …
- Карай към вкъщи – отсече г-н *Ghost Master, прекъсвайки размисала ми.
Преди да успея да му отбележа мацето на тротоара до нас, той добави: “Веднага”. Без да обелвам нито дума разбрах, че става въпрос за нещо важно и че премеждията отново чукат на вратата ни. След десет години работа за г-н *Ghost Master се научих да разбирам нещата само от няколко думи и от интонацията му, както се случи този път. Включих на трета и засилих лимозината към края на града, където се намираше имението на моят шеф. Пътят ми беше до болка познат и можех да отида до там и със затворени очи … в буквалния смисал, за това бързо пристигнахме. Шефа слезе от колата си, дори не изчака да му отворя вратата … то и аз не бях тръгнал да му я отвярам де … та той припряно слезе и тръгна към входната врата. От там доста припрян излезе Sentry и започна да говори на г-н *Ghost Master:
- Пристигна по пощата адресирано до вас, но понеже на корицата пишеше “спешно”, Рекс го взе и отиде в библиотеката да го прочете. Не можах да го спра!
Г-н *Ghost Master тръгна още по-бързо, а аз и JazzJack тръгнахме тичайки след него. Докато вървим към библиотеката мисля да ви представя образа на Рекс. Той беше вечният многознайко, братът на шефа. Винаги искаше да каже нещо и имаше какво да каже, но не беше дразнещ мърморко, а просто леко досаден умник. Двамата с г-н *Ghost Master си приличаха по външния вид и сега ще дам описанието на шефа. Той беше висок ололо 180, с катранено черна коса, винаги в костюм като истински бизнесмен. Носеше пръстен, но само един и то годежния … но ето ни пред вратата на библиотеката … чувствам напрежението да трепти из въздуха … определено ни предстои една изненада …
Разказ с герои от форума на PC Mania
Епизод 2
Г-н *Ghost Master нахлу в библиотеката със силен шут на вратата и с вик:
- Реееекс! Какво става тук?
Рекс дори не помръдна. Стоеше седнал и четеше много съсредоточено писмото, предружаващо колета. Шефът погледна към библиотекарят Ashaman, който вдигна рамене изразявайки незнание. JazzJack тръгна напред и грабна писмото от ръцете на Рекс, който тъкмо го дочете.
- Чети на глас! – подкани го шефа.
Асистентът му започна да чете, без въобще да запъва, а Рекс нервно тичаше между големите библиотеки пълни с книги и определено търсеше нещо. Искам за кратко да ви привлека внимание върху образа на библиотекаря Ashaman. Той беше един доста начетен човек, но определено обичаше да клюкарства. За човек, който прекарва десетина часа от деня си в библиотеката той знаеше доста неща, случващи се навън, но и беше много интелегентен и образован човек. Често той казваше някой друг израз на френски, както философите на гръцки или латински, но да се върнем на писмото.
JazzJack четеше:
“Драги ми г-н *Ghost Master, имам за вас едно много изгодно предложение. Знам, че вие сте човек с много пари и много власт. Знам, също, че обичате предизвикателствата и приключенията. Точно поради тези причини реших да се обърна към вас. Името ми е Constantine. Мисля, че няма нужда повече да се представям. Знам, че за пръв път чувате името ми, но с власта и възможностите, които имате, не би трябвало да ви представлява трудност да разберете всичко за мен. Нека мина на въпроса: предложението ми е да се сдобием с много пари, но тъй като със самата си същност те едва ли биха могли да ви съблазнят, аз ви предлагам да се сдобием с тях под формата на съкровище. Злато, сребро, много скапоценни камани, документи на стотици години, останки от стари цивилизации и много други богатства. Местонахождението на това съкровище е загадка за мен, както и за вас, но аз имам много ценна информация която би могла да ни заведе при него. Обърнах се към вас, защото аз нямам финансовата възможност да си позволя това приключение. Ако вие сте заинтересуван … намерете ме”
Отекчен от цялото това писмо аз бях се запътил към кухнята, когато чух как Рекс крещи:
- Открих го! Намерих го! Ето го!
- Какво намери? – попитах с досада аз.
- Съкровището за което говори Constantine е легендарното “бяло съкровище”…
- Бяло съкровище?! Нали не вярваш в такива глупости? – прекъснах го аз.
- Според тази книга то се намира в Европа. Последно е било притежание на византийците, които го скрили, но не оставили никаква карта или оказания за откриването му. Императора на …
Докато Рекс цитираше книгата аз забелязах, че всички освен мен бяха повярвали на историята и поне малко бяха хлътнали по това “бяло съкровище”, което е много изненадващо имайки предвид простотата на писмото и липсата на каквито и да било приложени доказателства.
- … търсено е от много изследователи, но никой не го е намерил. Предполага се, че е просто мит – довърши Рекс и затвори книгата.
- Видяхте ли? Няма такова нещо. Хайде да ядем! – призовах всичи аз.
- Млъкни! – контира ме шефа грубо.
Аз седнах на стола подпрях главата си с ръка и очаквах продължението на тази смешна история.
- Кой е този Constantine? – обърна се шефа към Ashaman.
Ashaman силно криеше своята клюкарска същност, но под проницателния поглед на г-н Ghost Master всеки си казва всичко … често го сръвнявам с Бойко само дето г-н Борисов е малко по-дебел и по-грозен.
- Constantine … той е водач на гангстерска групичка в един от крайните квартали. Негар е, живее сам с бадната си. Те са неговото семейство. До колкото знам е човек, който държи на думата си и определено може да му се вярва. Скоро го пуснаха от затвора. Беше вътре за въоражен грабеж.
Докато всички размишляваха над писмото, аз реших да отворя колета. Вътре имаше една много красива, може би златна, корона. Беше покрита с лъскави камачета и беше много … “фйешъан”, както казваше Maiden. Подхвърлях си я аз, когато Рекс забеляза, че пише нещо на гърба на писмото: “P.S. В колета пращам това, което моят дядо е открил от съкровището. Златната корона на …” В този момент аз изтървах скъпоценния предмет на земята. Осъзнах, че цялата история може би е истина. Огромната зала на библиотеката беше потънала в тишина. Всички стояха безмълвно и всеки мислеше за съкровището, за короната, но аз мислех за глада който ме гони. Пълна тишина. “Лято, свечеряване, време за вечеря” мислех си аз. Тишината беше разцепена от тембърния клас на г-н Ghost Master, който изненадващо ни подкани на вечеря.
Седнахме на дългата маса в трапезарията, а готвача поднесе вечерята: тележки паржолки по испански и за десерт пудинг на доктор Йодкер. Творецът на тази вечеря беше The Hatter. Много го уважавам този човек … всъщност аз уважавам всеки, който може да готви качествено. Тhe Hatter е човекът, който работи за г-н *Ghost Master най-дълго. Той е много скромен и прибран човек. По-скоро той се цепи от колектива от колкото те от него. Странно, че по време на вечерята, дори и госта ни, Maiden, не каза нито дума, въпреки известното си чувсто за хумор. Изненадах се за втори път в този ден, когато шефа обяви работния ден за приключен и ни разпусна всеки на където поиска. Странно беше за мен, че той не спомена нищо за съкровището, но … всъщност не ме интересуваше толкова много. Поканих JazzJack и Maiden на по чашка, а шефа тръгна директно към спалнята си. Ние тримата се настанихме в една от големите всекидневни на имението. Стаята беше в старинен стил: камина, бар с алкохол, пияно, килим от меча кожа, много трофеи от ловните подвизи на шефа и глави на елени по стените. Седнахме около класическата маса от ренесанса, наляхме си по едно уиски и отново онова мълчание. Чуваше се само звука на леда в чашата ми, който се докосваше до стените на стъкленият съд. Опитах се да подхвана тема за последния мач на Maiden, но те бяха претърпяли позорна загуба с 0:4 и темата бързо беше отрязана. След като втори път наливах в чашите, а все още никой не каза нищо, разбрах че нещо не е наред. Това не беше типично за нас. Можехме да коментираме жени, коли и футбол до сутринта, но не и днес. Нещата просто не вървяха. Минаваше 11 часа и аз реших, че е по-добре да си отивам. Maiden ме помоли да го закарам. Аз бях на 3 чаши уиски, но това не ми попречи да подкарам черното си BMW 1999-та из нощните улици на Сан Франциско. Оставих футболната звезда до тях и се отправих към скромната квартира, в която живеех. Легнах си бързо, но за моя изненада въпреки алкохола който бях консумирал не можех да заспя. Постоянно си мислех за бялото съкровище. Гледах тавана и си спомнях усещането на короната в ръцете си, а хлебарките щъкаха покрай мен. За миг заспах, но бързо се събудих препотен. Станах бързо и се облякох. Излязох и отново се хвърлих в BMW-то. Беше 4 часа. Улиците бяха пусти. Срещаха се само пияни бездомници, спящи по тротоарите. Ревът на двигателя озвучаваше наколко преки около мен. С дяволска скорост се озовах пред имението на г-н Ghost Master и забелязах, че не само мен ме гони безсъние. Влязох вътре с викове:
- Какво, подяволите, става тук?
JazzJack ми даде недвусмислен знак да пазя тишина. В съседната стая шефа говореше по телефона: “Да … да … тук ще те чакам … след 30 минути добре ли е … да …добре … чудесно”. Той затвори GSM-а и се приближи.
- Говорих с Constantine. Ще дойде след половин час да поговорим за съкровището – каза той спокойно.
Наляхме си по чаша уиски и зачакахме. Constantine не закъсня. Охраната го провери и след като прекоси пеш големият двор на имението, той се присаедени към нас. JazzJack му наля чаша от нашето питие, но Constantine учтиво отказа. С неприсъщ за гангстер начин на изразяване той каза:
- Дошъл съм да говорим делово – без да ни остави да му зададем какъвто и да било въпрос той продължи – Съкровището е истинско. Сигурен съм. Имам много византийки документи и записките на дядо ми. Бях в затвора с цел да говоря с баща ми, който да ми каже къде е оставил тези документи. Сега аз ги притежавам и съм готов да ги споделя с вас, само ако съм сигурен, че няма да бъда изигран и ще получа процент от плячката.
- Думата ми значи много в този град и знаеш, че не мога да си позволя да я наруша – обърна се към него г-н *Ghost Master. Предлагам ти 50% от това което намерим, но тръгваме още утре.
- Твоята дума … - тук Constantine спря и се замисли – … ми е достатъчна. Утре сутринта ще донеса всички документи за да ги разгледаме и да решим какво ще правим. Искам само да те предопредя, че това ще е много опасно и много скъпо начинание. Утре ще съм тук в 9. Бъди готов да усетиш треската на бялото съкровище.
Constantine стана и си отиде, а ние си легнахме. Аз взех една от спалните за гости. Много удобно местенце … чаршафът мирише на Cocolino и е толкова мек, няма хлебарки или плъхове … не бях спал в такова хубаво легло от 99-та голямата зима … мисля, че е време да се преместя да живея тук. Друга основателна причина е връзката ми с дъщерята на г-н Ghost Master, за която не съм ви споменавал до сега. Тя се казва Тhe CROW. Наричах я галено Кроуи. Каква красавица само. Имаше крака до врата, дълга руса, права коса и много добре изваяни форми. Радваше окото, но не само него.
- KuzMan, Kuzman?! – задаваше се с вик Sentry по коридора.
Sentry е икономът на г-н Ghost Master. Той беше човек на години, с бяла коса и имаше склнонност към творене. Често рисуваше картини, макар и непрофесионално, но това не му пречеше да е прекрасен пианист. Той беше душата на компанията в студените, зимни дни. Тогава се събирахме в стаята с пияното, палехме камината и до късно слушахме музика, която старият иконом свиреше. Точно в една такава нощ пламна онзи огън между мен и г-ца Crow. Но сега … какво ли иска Sentry в 5 и половина сутринта?
Бялото съкровище
Епизод 3
Тежките стъпки на бягащият старец по коридора ме притесниха допълнително. През главата ми минаваха какви ли не мисли. Може би бе се случило нещо със г-н Ghost Master или със дъщеря му? Бързо скочих от леглото и отворих вратата. Sentry се облегна на мен и между тежките му вдишвания се разбраха думите:
- Constantine … e … тук.
Камък падна от гърдите ми. За щастие мислите, които ме разтревожиха за секудна, бяха само плод на моето доста бурно въображение. Сега, обаче пред мен стоеше друг въпрос: “Какво прави тук Constantine по никое време? Нали щеше да дойде в 9 часа?”. Нямах време, а и възможност да се замислям дълго върху това. Облякох бързо халата си и тръгнах към гостната на първия етаж. Sentry каза, че ще отиде да събуди шефа и заекът му. Слизайки по стълбите, се стараех да не давам възможност на въображението ми да създава каквито и да било хипотези и с бърза крачка влязох в гостната. Гледката беше много контрастна – едновременно доста тежка и адски красива. Constantine стоеше на дивана. Той беше видимо физически отпаднал. С няколко леки рани по лицето и една по-тежка на дясната ръка. Явно му се беше случило нещо доста неприятно. Сигурно се питате какъв контраст или по-точно какво красиво нещо виждам аз в това. Красотата стоеше на тридесетина сантиметра от Constantine. Това беше The Crow. Тя беше взела спирт и памуче и дезинфекцираше раните на гангстера. Тя ме погледна с големите си влажни очи, но аз нямах време да се разсейвам. Веднага се сетих за документите, които Constantine трябваше да носи. Огледах се и видях книжен плик на масата, в който предположих, че са важните книжа. В този момент в стаята влетяха г-н Ghost Master и заекът му. Когато шефа видя в както състояние е Constantine, се обърна към него с думите:
- Какво се е случило?
Чернокожият гангстер се надигна леко от дивана. Притисна раната на дясната си ръка с лявата и подхвана:
- Когато си тръгнах от тук, запалих колата и се отправих към скромната ми къщата. Когато наближих намалих скоростта, защото видях в къщи блуждаещи светлини. Предположих, че са от фенерите на хората, които определено бяха нахлули без моето разрешение. Досетих се, че са дошли за да откраднат документите за които говорихме – и посочи плика на масата. – Аз спрях колата пред дома ми и изненадващо скочих през прозореца. Те откриха огън по мен. Добрах се до бюрото и успях да взема книжата. Засилих се обратно към прозореца, но при този скок доста се порязах на стърчащите стъкла – той отдръпна ръката си от раната. – Бързо скочих в колата и сред дъжд от куршуми успях да се измъкна. Чак тогава се замислих от къде, подяволите, са научили за съкровището. Рязко набих спирачки и обърнах колата към затвора. Там охраната ми каза, че по-рано днес баща ми е бил убит. От там директно дойдох тук.
Constantine се отпусна, вдиша дълбоко и се облегна удобно на дивана. Г-н Ghost Master подкани JazzJack да донесе кафе, а през това време, аз реших да задам няколко въпроса на чернокожия:
- Познаваш ли хората, който стреляха по теб?
- Не съм сигурен. В цялата бъркотия нямах време дори да мисля. Въобще не можах да ги погледна.
- Мислиш, че те са изкопчили информацията за съкровището от баща ти преди да го убият?
- Сигурен съм в това. Баща ми нямаше врагове в затвора. Предполагам, че не те собственоръчно, но тяхни хора в пандиза, са свършили черната работа – довърши Constantine.
Забелязах, че за човек загубил баща си, той беше доста добре психически, но в ганстерския свят сигурно беше свикнал на такива новини. В този момент JazzJack влетя в стаята, носейки кафето. Constantine отпи от кофеиновата напидка:
- Вече нямам нищо. Не мога да се върна в дома си и нямам семейство. Остана ми само тази кола, продупчена на места от коршуми и тези документи. С тях трябва да започна всичко на ново – каза гангстера и удари с юмрук по масата.
- Спокойно, Constantine – успокои го шефа – Когато намерим съкровището, ще имаш достатъчно пари и слава за да живееш един прекрасен живот. Сега просто трябва да разгледаме документите.
Чернокожият изсипа документите на масата. Аз забелязах, че една част от тях бяха много стари а друга изглеждаше … в доста добро състояние.
- Това са византийките писания, а това са записките на дядо ми – говореше Constantine докато ги подреждаше.
Първоначално се заехме с разчитането на документите на стареца, защото никой от нас не разбираше езикът, на който бяха писани старите писания. JazzJack каза, че имал някаква представа от писаното, но след превода му излезе, че съкровищетео не само, че не е бяло а ми не било изобщо съкровище. След лекуващия смях от преводите на JazzJack, за наше щастие беше станало девет часа и Ashaman дойде на работа. Това беше прекрасно, защото ако не той, то никой друг нямаше да може да разчете древните документи. Аз реших, че трябва да стоя малко по-далеч от тази история и се запътих към затвора да проверя цялата тази работа със смъртта на бащата на ченокожият ни гост. За щастие имах връзки в затвора. Един от главните хора в охраната беше мой брат. Казва се Steel. Като малки с него бяхме напълно неразделни. Разбирахме се чудесно и това ни даваше идеялната възможност да бъдем добър екип. Бяхме доста луди и нямаше някой, който да ни се опре. Но трябва да призная, че той често ме спасяваше, от кашите които забърквах. Все пак той ми е по-голям брат. Steel е луд маняк на тема Star Wars. Когато не е на работа прекарва часове в гледане на филмите, четене на комикси и каквито и да било занимания свързани с фантастичната поредица. Но сега не отивах при него да обсъждаме последният епизод, който аз все още не бях гледал, а за ценна информация. На входа влязох без никакъв проблем и бързо намерих брат си. Проведохме един доста кратък разговор, в който разбрах, че снощи един затворник е починал. Така било записано в протокола: “починал от естествена смърт”, но не беше така. Имало голям бой в двора. Десетина човека нападнали старецът и под натиска им той издал всичко, след което бил убит. Дори и брат ми беше чул, че ставало въпрос за някакво съкровище. Разбрах, че нямаме време за губене и трябва да тръгваме преди мълвата за съкровището да се е разнесла. Скочих в BMW-то и лудо го подкарах към дома на г-н Ghost Master. Там те вече бяха приключили с разглеждането на документите.
- Разбрахме, че има няколко противоречия, между книгата в библиотеката и документите тук – разказа ми накратко JazzJack – според книгата, съкровището е в Европа и се предполага, че е някаде на скандинавския полуостров и за това се нарича бяло. Но според документите то е в Азия. Предполагаме, че трябва да е в северната част за да се нарича бяло.
- Аз пък разбрах, че новината за съкровишето се разпространява бързо и трябва да тръгваме преди някой да ни е изпреварил – добавих аз.
Г-н Ghost Master стоеше на масата и правеше някакъв списък. След като го довърши той се обърна към мен:
- Така … за пътуването ще ни е нужен екип от хора специалисти в различни области. Аз направих списакът. Ще ни трябва един специалист по автомобили, влакове, кораби и всякакви механични техники; археолог; няколко здрави момчета; един изпечен крадец; един компютърен мозак; един шпионин или детектив под прикритие; готвач; шофьор; пиротехник и някой който да поддържа настроението.
- Доста дълъг списах – казах аз – Според мен може да зачеркнех някой места, вече. За говач взимаме The Hatter, за шофьор мен, душата на компанията ще е Sentry. Мисля също, че е задължително да вземем JazzJack и Ashaman. А аз бих могъл да поема и мястото за техник.
- Дадено – удобри шефа идеята ми – А сега да се заемем с набирането на останалите.
Качихме се на колата и аз като човек познаващ добре града, тръгнах към първият човек от списакът – археолога. Познавах един такъв живееше на кръстовището на 16-та и Central Avenue. Казваше се Indiana Jones. Човек много вманиачен в работата си. Разбираше то архиология и това си личеше. Съвпадението на името с всеизвестният герой от приключенски филми не беше случайно. Той си бе придобил този псевдоним след множеството си добри открития, а сега му предстоеше да направи най-голямото, заедно с нас. Той беше дочул за съкровището и каза, че е очаквал да го повикаме. Беше си събрал багажа и каза, че докато ние съберем другите хора от екипа, той ще ни чака в имението на шефа. След като вече имахме археолог, трябваше да намерим здрави момчета, които да ни пазят и да ни съпътстват в това тежко приключение. Веднага се сетих за брат ми и Maiden. Но освен тях мислех да вземем и още някой. Това беше Барса. Той е съотборник на Maiden и знам, че те двамата са доста сериозни и мощни хора и с тях бих се чувствал в безопасност. Сега ни трябваше изпечен крадец. За щастие и тук имах подготвен човек. Преди две седмици излезе от затвора за поредица банкови обири. Нямаше по-добър човек за тази работа от него. Това беше Brolly. Когато се запознах с него, той беше човек с психически отклонения. Смяташе се за един от последните оцелели от една древна раса на супер войни. Имаше само едно желание – да убива, но за щастие нямаше тази възможност. Сега вече е в добро психическо състояние, но ако не си пие хапчетата е доста опасен и зъл човек. Той също лесно се нави. Оставаха ни пиротехник, шпионин и компютърен мозък. Бяхме спряли на едно кръстовище докато аз обмислях къде да намеря тези хора. Аз лично бях скаран с компютрите и за мен под “компютърен мозък” влизаше всеки, който можеше да пусне и спре PC-то, но се сетих за един, който надминава всички. Еxistence не веднаж беше източвал ценна информация за мен от ФБР и ЦРУ, а веднаж дори източи малко пари с които обзаведох моето BMW с високотехнологичните джаджи, които дори не използвам. Той беше нашият човек. Доста въодушевен от краткия вариянт на историята, той се нави и се включи в екипа. Последната му работа била като градинар и той изгаряше от желяние да се върне в света на виртуалната реалност. Ред беше на пиротехника. Този човек трябваше да е маняк, но все пак разбиращ от пиротехника. Да знае колко и кога да използва, за да не ни взриви без да иска още в началото на пътуването. Докато описвах образа му с думи, той ми изникна в съзнанието. Това беше The Nightmare. Единственото липсващо звено беше шпионина. Все пак аз имах някой в предвид. Не го познавах лично, но знаех името му. Това беше Demoness. Влязохме в един гараж, където поправяха коли и аз се провикнах:
- Търся Demoness, някой знае ли къде е?
Из под една кола се подаде едно прелестно създание. Червенокоса красавица с големи очи и малко моторно масло по носа.
- Аз съм Demoness – каза тя. – Какво искате?
Аз останах потресен. Бях живял в измама. През целият си живот мислех, че Demoness е мъж, а сега излезе една мадама, която без проблеми можеше да бъде шпионин и то от най-добрите. Разказахме и историята накратко, а тя отказа. Беше доста неочаквано за нас, но рискувахме като и оставихме адреса:
- Тръгваме утре в седем. Ако размислиш … знаеш – намигнах и аз и с г-н Ghost Master се върнахме към имението.
Вече беше свечеряване. От великолепния екип само Indiana Jones беше с нас. С другите щяхме да се срещнем на зазоряване. Вечеряхме и след това без дори да пием уиски, си легнахме, защото утре ни очакваше голям ден: началото на голямото пътуване.
Бялото съкровище
Епизод 4
Ранна утрин, слънцето пробива през пердето на прозореца на моята стая и ме осветява точно в очите. Часът е шест. Ставам, прозявам се мързеливо и с бодра крачка слизам по стъпалата към трапезарията, надявайки се че The Hatter вече е готов със закуската. Очаквах да не съм първия буден и в действителност не бях, но не очаквах да заваря Ashaman заровен в купчина листи, с молив зад ухото и с много настървен поглед. Докато си сипвах кафе доста небрежно заговорих библиотекаря:
- Как е? Пак ли ровиш документите на Constantine?
- Тук има някаква загадка. Някаква двусмислица – отговори Ashaman. – това са документите от дядо му, но според мен не са негови. Трябва да са на някой, който е доста наясно със съкровището. Някой негов пазител или … притежател, но голям ексцентрик.
- Кви са тези глупости? – сръбнах от кафето аз. – От кога се ровиш в тези боклуци?
- Още вчера имах тези съмнения. Това е загадка. Днес вече съм сигурен в думите си. Не знам кой е писал това, но има два вариянта. Или да е с цел да ни обърка и отклони от бялото съкровище или това е пътя към него – уверен в думите си говореше Ashaman.
- Има един начин да разберем – добавих аз. – Трябва да го проверим. Не можем просто така да го оставим. Какво гласи загадката?
Ashaman зачете:
“На юг от север съм, на север съм от юг
ела и намери ме аз съм тук,
където слънцето изгрява и залязва над водата,
където аз на лавата съм в плен, горката.”
- Хм … не съм по загадките – казах без капка ентусиазъм аз – Трябва да изчакаме да стане шефа и да видим какво решение ще вземе. Негова е последната дума.
The Hatter сервира закуската и седна с нас да хапне.
- Според теб сериозна ли е работата с загадката – обърна се той към Ashaman – В смисал дали загадката е част от съкровището или просто глупост. Така като гледаш документите излгежда ли ти автентично. Изглежда ли ти сериозна цялата тази работа?
- Определено да – отговори библиотекарят – Ако питате мен дали трябва да тръгнем по следите на загадката съм за, но тъй като аз нямам думата, не мисля в момента да си затормозявам ума с размишления над нея при положение, че ще са напразни.
Часът беше почти шест и половина, когато в екип се появиха JazzJack и г-н Ghost Master. Седнаха на закуска, когато Ashaman реши да ги светне за загадката. Шефът доста се умисли и се зачуди какво решение да вземе. Определено загадката беше взета на сериозно.
- Имам няколко идеи какво да направим, но когато се съберем всички ще кажа решението си. Сега хапваме и се събираме всички в двора – каза шефа.
Минаваше седем. Един по един “звездният” екип се събра. Всички слязохме в двора, а г-н Ghost Master застанал горе на стълбите се обръна към нас:
- Искам да благодаря на всички, че толкова лесно се отзовахте на поканата. Вие сте хора, които несъмнено ще влязат в историята. Това е една експедиция за откриване на едно изчезнало, древно и много ценно съкровище. Аз като главен ръководител днес сутринта бях изпрявен пред едно важно решение. Един от мозаците на експедицията откри в документите много важно нещо. Това е загадка. Загадка, която ни поставя пред голям въпрос: да тръгнем към нея или направо към северна Азия за да търсим съкровището там. Над мен падна тежеста да взема решението и аз го направих. Разделям екипа на две части. Едната заминава за Азия днес с частният ми самолет за да търси съкровището там, а другата тръгва по следите не загадката. Двата екипа ще имат по един отговорник, капитан, шеф, главнокомандващ или както там искате го наричайте, но неговата работа е да взима важните решения и те да бъдат изпълнявани от другите. Трудно ми е да разпределя групите, но все пак го направих. Тези които тръгват днес са: археолога – Indiana Jones; Maiden и Барса също отиват с него; към тях се присъединява Sentry; шофьора ми също е с тях; брат ми Рекс също идва и разбира се главнокомандващият на групата - Constantine. Самолетът ви излита след два часа. Ще кацнете в Москва, където ще се прехвърлитен на влакът ми, който съм уредил да ви чака там и с него ще се спуснете към студените северни части на Русия. Моля първата група да качи багажът си на камьона и да тръгват към летището, защото нямат много време. Остналата част от групата, заповядайте в конферентната ми зала, където ще обмислим загадката.
В двора настана голяма суматоха. Хората не знаеха какво да правят, но все някак се оправавяха, а в цялата тази бъркотия аз видях, че една важна особа е уважила поканата ни и се е присъединила към групата. Това бе Demoness. Определено исках да я опозная, тъй като дочух доста неща за нея, но нямаше да имам тази възможност. Стоварихме багажите си в камьона и го подкарах към летището. Знаех, че другата група определено щеше да си прекарва по-добре, разгадавайки загадки. Но и ние едва ли щяхме да скучаем. Сега е удобен момент да ви представя по-подробно някой членове на групата ни. Мисля, че от допълнително представяне се нуждае само Барса. Той беше висок около метър и осемдесет. Притежаваше доста дебел врат за футболист. Това беше в следствие на младешките му години, когато е изкарвал хляба си с един друг вид дейност, поради която съм го взел с нас. В една група с него и Maiden, мисля че всеки би се чувствал в сигурност. Стигнахме на летището и след доста оскъдни проверки вече бяхме в частния самолет на г-н Ghost Master. Бях го виждал не веднаж, тъй като бях изкарал спецялен курс, за управлението му. Дам, аз ще пилотирам тази метална птица. Самолетът не беше много голям. Пилотската кабина се свързваше със салона за пътуващите само с една врата. В този салон имаше бар, компютър и всички екстри. Имаше общо 16 места, като седалките бяха по равно от ляво и дясто и бяха обърнати с лице една към друга, а между тях имаше маси. След салона следваше скромна спалня, а в нея имаше тоалетна. Това представляваше целият самолет. Понеже имаше още един около половин час преди да ни дадат разрешение за излитане, ние решихме да седнем и да обмислим целия план. Лично аз не бях съгласен с г-н Ghost Master да слезем от самолета в Русия и да се качим там на влак. Разбрах, че всички са съгласни с мен:
- Има ли къде да кацнем в азиятската част на Русия? – попита Constantine.
- Има, разбира се – отговорих аз. – Мисля, че ще е най-добре ако кацнем в Якутск. От там няма да ни е нужен влак. Ще наемем няколко машини, с които да се движим по снега…
- Дадено. Значи ще пътуваме за Якутск – издаде като заповед Constantine.
- Негро, тъй като знам, че не си много наясно със съкровищата и с каквото и да е там в Русия, мисля, че трябва да се допитваш до Indiana и да не се възгордяваш много, защото аз искам да намеря съкровището жив. – каза Барса.
Constantine изглеждаше замисялен върху думите на футболистчето. Очаквах един лидер на гангстерска банда да е по-горделив и да скочи да се перчи, но той ме изненада отново. За да прекъсне неудобния момент Рекс стана и започна да раздава радио станции на всички:
- Тези радиостанции работят на платена чистота, но това не означава, че няма да могат да ни подслувшат, за това не ползвайте имена. Може да ползвате кодови имена като алфа, бета и различни други глупости, но съкровището ще наричаме с кодовата дума: дамата. Мисля, че така бихме могли да говорим спокойно за него. Станциите работят само на Руска земя. С другата част от групата ще се свързваме чрез телефони. Предлагам да излитаме, ако Constantine е съгласен.
Главнокомандващия кимна с глава. Аз влязох в кабината си и в разговор с кулата получих разрешение за излитане. Това беше един от най-леките ми излитания. Насочих самолета към Якутск и пуснах на автопилот. Предстоеше ни един дълъг полет. Имахме време за много неща, но аз се чудих какво става в къщата на г-н Ghost Master и докъде са стигнали те със загадката…
___________________________________ KuzMan is not a name. KuzMan is way of life.
|