Ей ма пак и мен
Значи такаммм, този път като че ли героя е по-добре
И все пак аз си имам няколко забележки

Тоест с други думи, защо класа ти е немъртъв, не че има проблеми, вижда се, че предпочиташ по-екзотичните раси, пък и доста си изкривил понятието "немъртъв", защото те са едни такива безкръвни, вдървени, бавни създания, най-вече вдървени, в тях не търси кръв, което следва, че мускулите им ще са вечно стегнати, абе какво да ти кажа... не са хора за скок-подскок
А колко висок по-точно, би било добре да го кажеш, но това е по-скоро от личен интерес
Друго което е - КОЛКО зле вижда през деня? Това означава и забавените му реакции, я кажи как ще издържи и един ден на Арената? Вобще няма да забележи как ще му отрежат крачАнцата и главАчката Опитай се да го вмъкнеш в обстановката! Опитай се да го направиш полезен за групата!
Малко несъответстие - казваш, че е учтив, защото е израстнал сред хора, понеже разбираш ли майка му и баща му са били немъртви и после е избягал с немъртвата си приятелка в немъртвите й владения, къде пак се вмъкват хората, че да го научат на учтивост?
Виж ако кажеш арбалет, това е мааааааааалко по-друга история, там трябва само сила да опънеш тетивата, и пак се изисква ловкост за работата, де

Ем тука пак малко се изхвърли, както е израза, не може ли да е просто... напреднал в тази академия, а трябва да я е завършил, че и да е известен!

Бре! Тоз път по-малко излезе като че ли
Питаш значи какво би трябвало да промениш? Ами например Расата, гледай да съответства на уменията, които искаш героя ти да притежава!
Ако действието се развиваше в твой свят, тогава да - зомбита стрелци и спринтьори, вампири пътуващи до слънцето, сукубуси лезбийки и стриптийз танцьорки, елфи миньори и троли, които се грижат за природата, но все пак това е света на Рекс, такъв какъвто той си го направи, тези места, които си описал спокойно може и да не съществуват ако Той каже (да се поклоним доземи и да викнем три пъти "Урраааа!" )
Трето - гледай колкото е възможно да не се преплитат уменията ти с други от групата
Ами това засега, по-добре е определено!


П.С. Кажи вица за куцото куче

Мда, прочетох всичко, и да си кажа направо историята на кучечовека Стефчо ме трогна, въпреки, че имаше адски много изцепки. Въпреки това се чудя Екс как не се хвана за "Майката на Стефчо го отвела надалеч от тази планина, в долините на река 'Мус', където местните варвари, я насилвали и пребивали пред очите му." Тука се казва, че хора изнасилват жена от раса, която единствената и обща черта с хората е, че ходи на два крака, нали?
Новия герой ми допада, малко ми напомня на скелета, но тук няма да го има проблема с костите, които само хвърчаха насам-натам. "С криви, неравни и дълги уши." Е тва особено ме разби! Честно казано си представих нещо като човек с уши на прилеп като едното от тях е клепнало

П.П. Екс, аре си напрайм РПГ в света който описа. Аз взимам за герой една сукуба.

Баахахаххахахаахах Абе С, мислех да пиша и за това за майката, ама покрай всичко го забравих!
А и малко малоумна майка да заведе сина си някъде, където има варвари, които биха я насилвали пред очите му...
А и не забравяй, че кучетата имат 6 ... атрибута, от които малките им бозайничета сучат мляко, кой не би искал една три пъти повече жена!!!!
Новия не прилича на скелета, освен че видовете им са май май братовчеди, ама както и да е

П.С. Аре наистина можем да направим един разказ в такъв свят хахаахах

Еми аре, кво чакаме, там предлагам до сложим и кучечовеците, ама такива както ги описа ти Екс с всичките им фермерски работи по тях, и въобще да съберем де що изцепки има!

Ахахахахахахахахах
/mе се смее от сърце
Не ве, ама аз съм и сериозен, пародия на фентъзи разказ
Ще бъде супер, аз отсега се заливам от смях


м.п. John Williams - Zam the Assassin and The Chase Through Coruscant.mp3

Ама и аз съм сериозен, просто много съм чел Пратчет и не искам пародията, която евентуално ще направим, да има нещо общо с неговата, известна като Света на Диска, затова ще е по-добре да правим свят единствено от изцепките ни

О боже моля ти се, и аз съм голям фен на Пратчет и мога да ти кажа, че неведнъж съм се опитвал да достигна неговото чувство за хумор... Отговор - отрицателен хахаха
Изцепки колкото искаш, така че... да се залавяме за работа някой път
Трябва да почнем от събирането на информация

Хехехе, ми трябва да почнем от аматьорските разкази. Пример за звуков фон в света задължително трябва да вземем от Miki_air

Бахахахаха само звуковото оформление ли?? Трябва да вземем диалозите също!

Може, може, ама да не прекаляваме, че ше иска авторски права за целия свят

Буч, този ти втори опит несъмнено беше по-добър от предния! Само че има още доста да ошлайфваш по героите си. Пак според мен е супер тъпо т'ва с раждането на немъртвите... Те нал' за т'ва са немъртви, щото са мъртви, ама не са! (Па ако ме разбереш... ) Леко тъпо е да се раждат такива, не мислиш ли? Друг проблем е зрението на героя, за което вече говорихме (по повод един дроу). Айде, може да се приеме, ама... Както и да е. Всеизвестната слава на "Нощния ловец" обаче също така предполага, че ще има някакви доста добри качества. И макар че те може би няма да са чак толкова мощни (все пак май става дума за лов на сърнички, само дето е посред нощ), струва ми се, че леко гадно ще контрастира на ламерските герои на останалите (най-вече на идЕота на Рийва ). Но мисля, че може да приемем един герой, който стреля доста прилично добре с лък. Абе като цяло наистина най-вече това, че е немъртъв ме притеснява. А също така и урудливия му вид. Не че не може да е такъв, само че навсякъде в "приключението" ще трябва да търпиш този факт, а в повечето случаи той ще носи негативи... Все пак както каза Екс, действието ще се равива в моя свят (който не е чак толкова различен от обичайните де) и хората едва ли ще приемат много на доверие нек'во грозно същество с грамадни криви уши... То и в повечето фентъзи светове, струва ми се, че няма да го гушнат веднага като пръв приятел.

Значи, направи герой с приличен, т.е. сравнително обичаен външен вид. Не знам, май ако ще си измислям собствена нова раса, ще трябва доста по-подробно да я опишеш за да можем и ние да си изградим правилната представа за нея, такава, каквато я виждаш ти. Иначе с баланса на самия герой си се справил що годе, макар че може би трябва още малко да го отслабиш (нека не е всенародно известен с уменията си, освен ако те не са да прави превъзходни яйца на очи).
И сега нещо МНОГО важно! Искам да опишеш героя си чрез някакъв мини разказ. 1-2 странички на уърд максимум, но искам да е с кратко разказче-историйка. Това е понеже по едно сухо описание не може да се прецени дали можеш да пишеш хубаво (ъъъм, сори Буч, ама още не съм ти чел другите разкази). Т.е. дали ще можеш да се справиш със сравнително увлекателни описания, да опишеш максимално ясно и разбираемо действията на героя си, а също така и дали ще можеш да измислиш интересни такива. Т.е. с две думи - искам мини разказче с действие.

Също така не знам дали си запознат с начина на водене на играта. Това може да стане и по-късничко, може и аз да ти кажа набързо. Но важно е да прочетеш РПГ-то дотук. Ай, успех!

Екс и Рийв, не мисля, че можем да се мерим с Пратчет и другите известни майстори на фентъзито. Но може да е интересно да пробваме някакъв разказ - пълна пародия. Дори може би, ако сме екип от 3-4 души няма толкова бързо да се изчерпаме откъм идеи и простотия. Не знам. Ама айде това да е отделен "проект", става ли? Не ми се ще да превръщаме това в "поредната ебавка с Творческия".

Стеф Чо -човек

Вече три дена обикаляха гробниците на Тара и нищо не намериха. Професор Кръс започваше да се изнервя, а той трудно можеше да се изнерви. Стария Роналд забелязваше това у приятеля си и от време на време го потупваше по рамото и му казваше нещо от рода: Хе, хе добре , че повяярвахме в теб. Всички знае, че точно днес ще го намерим това злато.'
Обикаляха вече с часове в пирамидата, разбиваха стени, ровеха из пръстта, палеха факли. Повечето мислеха, че са се загубили, и че самият професор е загубен някъде в себе си. Нямаше човек, на който не му се искаше да се изкаже срещу стария луднал чудак, но Мощния вид на едрия Роналд ги спираше само с вида си. Може и на години, но все още можеше да се справи с трима младоци наведнъж. Всичко това го осъзнаваше якия мъж и все пак не искаше да рискува нито неразбираемата мисия на стареца, нито кръвта си. Все пак, зад него се мъкнеха поне десет от местните. А онзи преводач при първи случай ще си плюе на петите. Прецени възможността и младото момче, с което се бе запознал само преди два месеца в малкото градче Симор, да му помогне. Та то не веднъж е печелило битки на Арени/. Сега младежа вървеше най-отзад и все пак бяха само двама.
Върваха така с часове...някои дори предполагаха с дни, а други, че се въртят в кръг. Започна дългоочакваното шумолене иззад колоната. Започнаха все повече хора да си говорят помежду си. Това не беше на добре. Събираха се групички. Групчики се събираха в по големи компанийки, докато постепенно не се обидиниха в едно. Най-едрия и явно най-големия излезе най-напред в колоната и тупна по рамото Роналд. “По-дяволите, започна се'. Не изчака онзи да се изкаже. Само се обърна и залепи тежката си разперената си длан върху цялото лице на протестиращия. Оказа се, че е падналия е достатъчно голям, че Роналд да почувства болка в рамото. Паднаха двама зад смелчагата, но бързо се изправиха и скочиха на застаряващия боец. Коридорчетата в пирамидата бяха твърде тесни и удобни за Роналд, защото притивниците му не можеха да идват в групички по-големи от двама души. Оказа се прав за хлапето. И то размаха юмруците си и събори последния в колоната. После обаче му се нахвърлиха двама и го събориха на земята. Само това успя да види Роналд преди да дойдат поредните двама. Този път усети силна болка в слабините и се сгърчи по амтьорски. Това беше добре дошло за тъмнокожия полугол работник, който зашлеви тежък шамар на противника си. Роналд залитна и се блъсна в стената до себе си. Изведнъж една тухла се открехна и падна от другата страна. Очите и ушите на нервния професор се разтвориха до максималност и с неочакван от никого глас изкрещя: ' СТОЙТЕ!' От изненада и лек необясним страх всички замръзнаха сякаш на секундата. Дори Роналд се стресна. Не очакваше такава възбуда от приятеля си. 'РАЗБИЙТЕ ТАЗИ СТЕНА!!! БЪРЗО, МЪРЗЕЛИВЦИ!!! По-БЪРЗО , МУХЛЬОВЦИ!!!!!!' Всички го слушаха както малки деца баща си. Разбиха стената за секунди и прах се разнесе из цялото помещение.
Няколко минути се минаха и след многобройните кашлици, викове и трепети сред мъгливината, най-сетне, започна да се открива нещо. Две изключително правилни каменни плочи бяха ноложени една върху друга. Върху тях бе разтлано някаква индийска черга, а върху чергата, някакъв човековиден силует се бе сгънал в 'Лотус' и сгънал длани в поза медитиране. Палците и показалцие се допираха, а останалите пръсти се изпъваха в правилна форма, сочейки виртулана проектирана линия, излизаща от гръбнака на човека. 'Маку Тарикус! Маку Тарикус!' Започнаха истерични викове сред работниците. Роналд и професора се огледаха за преводача, но очевдино се бе изпарил още при настаналия бунт. Само след моментв помещението бяха останали само Кръс, Роналд и младия Бирко. Младокът и Роналд се бояха от непознатата фигура, но професорът се приближаваше към нея с отворени обятия, като малко кученце към кокал.'Професоре, не търсихме ли някакво съкровище?' 'Шшшт, това трябва да е пазителя на древните огърлици на могъщата Тара. Казват, че единствения начин да го пробудиш е с плахост. Вярвало се, че усещал страха от стотици метри.' А и тримата не се страхуваха. Или поне се страхуваха в рамките на рационалното. 'Да, но все пак...' ТИХО' развика се професора. Едно око се отвори и силуета започваше да излиза от сянката си. Започна да се мърда все повече. Страхът на онези започваше да излиза извън рамките на рационалното. Нервите им се опъваха все повече. И за милисекунда, пред тях вече стоеше висок човек в черна роба и тъмна маска. И двете очи се обърнаха към младока и с тежки крачки пазителя закрачи натам. Роналд остана като замръзнал. Множеството битки, които беше водил през целия живот не можеха да му помогнат да се размърда от замръзналото състояние. Професорът се бе скрил зад една плоча и дори не наблюдаваше. А младокът се препъваше назад с плачевен поглед. А тежките крачки на страшния силует в робата все по тежко и по бързо се насочваше към Бирко. А той все повее и повече се дърпаше назад. Докато накрая съвсем не издържа и в мъртвешки крясъци не се разтича към изхода, ако някога можеше да го намери. Пазителя рязко обърна жълтия си поглед към вкаменения Роналд, на който само зеницте се мърдаха, като че ли в затвор- напред назад , бягаха из очите му като обречени. Вече Убийствения поглед беше само на 2 сантиметра от този на стария воин. Някакъв зловонен дъх изпрахтя в носа на Роналд и тук той вече припадна от страх.
Професорът стоеше сгърчен в един от ъглите на залата. Беше го страх дори да си отвори очите. Вглавата му се въртяха само ужасните неща, които Пазителят на огърлиците на Тара е сторил на помощниците му. Изведнъж Една слаба ръка го хвана за рамото и го придърпа. Кръс все пак погледна и видя един от работниците. 'Макуна мимол! Макуна Мимол! Маку Тарикус ке номо! Ке номо мо немо! Бака! Бака!' Не знаеше какво означава това, но каквото и да беше му даде надежда. Веднага тръгна след работника.
Бягаха по някакви тунели и коридори, някои познати , други не. Тичаха така с минути , часове, професорът нямаше представа от страх. Докато най-накрая стигнаха до някакво помещение друго. Чисто просторно и само един малък лъч сетлина проникващ от високо някъде и осветяващ едно малко сандъче. Кръс веднага го разпозна: ' Скрина на Тара!' Това е..' и се обърна до спасителя си..но него вече го нямаше.
С треперещи пръсти и вълнение до припадък, той отвори скрина. Изведнъж една жаба изкочи от вътреи се лепна за лицето му. След като с огромни и нервни усилия успя да я премахне, видя, че в сандъка имаше само едно кристално топче и един лист дървена кора и написано с креда върдху него. 'Всичко се плаща'. Това веднага го върна към спомен, колкото приятен толкова и неприятен в случая. Преди 5 години бе на експедиция в търсене все още на това съкровище, но в една пещера в планината 'Маусус' бе намерил неочаквано злато с количество, скоето човек можеше да си купи малко селце и да отвори собствена Арена. Все пак това бе мечтата на почти всеки жител в тази страна. Но проблемът беше, че бе наел един човек Стеф Чо/кръстен на майка си Чо и баща си Стеф/ , специалист по изборетения. Можеше да измисли всичко от нищо. Можеше да хване лист от липа и да го обработи в бойна стрела. Можеше да прави чай от пръст , както и да плете от жаби чорапи. Изобщо най-добрия в занаята си. Но за нещастие за всички имаше угризения и чувство за вина. И дори вярваше в доброто. За това все си патеше. Или не му плащаха или ядеше здрав пердах от наематели. Но случая с Кръс беше такъв, че когато двамата намерили златото, Стефчо поискал да го раздадат на всички от екипа, но професора естествено не се съгласил и за да му затвори устата го затворил в една клетка, някакъв старт затвор в пещерата на омагьосаните в същата планина. Все пак Стеф Чо беше сравнително дребен и доста хилав човечец. Но как е успял да се измъкне от онова място и как е успял да го надхитри в този случай професорът не знаеше. Можеше единствено да се разплаче като малко момченце и да се надява, че някой ще го намери в това затънтено място в голямата пирамида.
Мина се поне година и Стефчо беше сменил няколко града и самоличности. Докато един ден докато не си пиеше сутрешния билков чай в 'При Кротос Млекаря', Срещу него не седна един мъж с гъста брада, дълга коса и белези по челото. Трябваше му време докато разбере, че това всъщност беше професора.
Здравей на теб Стеф Чо. Навярно си ме забравил.
Разбира се, че ви забравих професоре, но вие сигурно ще ми припомните – и се усмихна лукаво, но някак притеснено.
Ха, все така забавен, виждам. Но не ми се говорят глупости, Интересуват ме само няколко неща. Къде са ми огърлиците е първото?
И какво ви кара да мислите, че са у мен?
Ах, вероятно си мислите, че ми е било трудно сам в тъмното, загубен в тази пирамида?
Ами, всъщност да..май дори се надявам.
Ех, както винаи сте прав..Нямате представа какви същества обитават през нощите тези места.
О , да имам.
Е, след дълги дни и нощи се научих да се храня с тях. А след като привърших запасите с вода се научих дори и да пия кръв и да изтеглям вода от нощните скорпиони. Знаете ли, къде се намира пикочния мехур на червените гущери? Е аз вече знам.
Е, виждам, че не сте скучали.
Е, предполагам, че всеки намира начин да се измъква от ситуации. Знаете ли? Винаги съм се чудил, как се измъкнахте от онази пещера?
До пънчето на Стеф Чо вече имаше двама големички хорица, единият от които само беше три пъти по едър от него.
Е, виждам, че трябва да отговоря. Нали така? Все пак ме остави в пещера пълна с камънаци. Вярно и на мен ми отне време докато издялкам ключа, който ми трябваше, но за човек с моя опит....
И само ще един въпрос преди, моте приятели да ти изпотрошат костите и след като им кажеш къде са огърлиците да те убият. Как така успя да ме измамиш там в пирамидата.
Ех...Не беше много трудно....предполагам. По трудната част бе да се преструвам на роботник и да убеждавам всички, че съм добър в работата си, защото все пак, не мога просто така да надвия който и да е. А и не са дребни момчетата. После в пирамидата си беше елементарно. След като намерихте прохода към двете плочи, в мъгливината се промъкнах и извадих от торбата ми за храна черната роба и я навлякох, после само си сложих 'жълтите очи' които не са нищо повече от две пожълтели листа на ела. Пръснах малко от тайната ми изработка 'сънен прах' в носа на горилата ти, който с удоволствие го пое. Малко трудно, да си призная ми беше тежкото ходене по земята. Трябваха ми огромни усилия за да направя внушителни стъпки. После намрих затънтено място, пътя до което, ти не забеляза, защото беше уплашен до смърт, бях затрупал с малки камъчета. Заведох те до там и на връщане ги събрах.
Да....както и да е...е вече предполагам...можеш да кажеш...
да...разбира се – и Стеф Чо взе от колана си, закачената кесийка със сънен прах и духна в носовете на двата над него, които веднага се строполясаха. После грабна чашата с горещия чай и го разля в очите на професора. След това побегна.
Зад него се тичха поне петнадесетина души, нито един от които не беше в неговата категория. Затова не се и замисли да се опита по трудния начин. Лошото само беше, че го застигаха. Вече не беше пребягал и 300 метра, когато се задъхваше тежко. Коленето му омекваха, погледа му се премрежваше. Изведнъж някакъв още по едър и от онези зад него мъж каза с дрезгав глас.
Ти новото попълнение ли си?
ДА, да, да- не знаеше за какво става въпрос, но каквото и да беше, щеше да е по добро.
Но така се случи, че две копия му бодяха задника, докато Стеф Чо не се оказа отново в клетка. Този път беше пленник на Арената! Каквато винаги си е мечтал да управлява. Каква ирония!

Буч, мини-разказчето е интересно и добре написано и т.н. и т.н. Само че лично аз имам чувството, че съжетът е измислен от дванадесет годишно момче. Някак всичко случващо се е толкова... "глуповато" дори! Малко прилича на анимационните филмчета от рода на Скуби-Ду - героите първоначално са изплашени от някакво чудовище, след това виновникът за всичко бива разкрит, а накрая и всичко се обяснява как е станало и каква е била хитроста на... "злодея". И всичко това е написано по леко детински начин.
Друг недостатък на разказа е лошия правопис. Буч, гледай малко по-съсредоточено да пишеш, става ли?
И накрая - струва ми се, че разказът ти не показва героя! Липсва описанието му, някак не са загатнати точните му способности и умения и т.н. Всъщност по-скоро героят на мен ми изглежда като "Великият комбинатор", което обаче някак ми се струва, че няма да се върже много много със сюжета и дори самата система на РПГ-то. За това те моля, ако държиш на ТОЗИ герой, опиши ни го по някакъв по-конкретен и ясен начин, та да можем да си изградим добра представа за него и способностите му.
Така, мисля, че коментирах достатъчно подробно написаното. Сам можеш да си направиш изводите... И пак ти препоръчвам, ако пак пристъпиш към писането на герой, първо прочети разказчетата на другите трима за техните герои.

Кога ще се събираме между другото? Ако ще вземаме Адския Вятър в "отбора", той казва, че не може в петък и събота вечерта. Като се прибавят към това и моите ангажименти (с тренировките ми най-вече), остават дните Понеделник (който май пък на някой друг не беше удобен), Сряда и Неделя. Ка'йте к'во ш'ъ пра'им!

п.п. Мат, от тебе искам специално да ми се обадиш, че още го посещаваш това забравено от Бога място - Творческия форум и по-точно тази тема!!! Не съм/сме те чувал/и от сума ти време!

Липса на време, мотивация, етц.

Пък и са минали 3 години оттогава, сега времената не го позволяват.
ПС Това е последният ми(що-годе) безмислен пост. Ще чукна 1к на втората си годишнина у форумо.

Защо вдигате безсмъртни теми? Те трябва да се помнят, не да се гледат!

Проклятие, разкриха ни

Най-вече липса на време. Не си мислете, че не съм имал идеи за това как да се променят някои неща и т.н., но просто нямам време. В момента нямам време да си почина, камо ли да се занимавам с подобен род дейност. Иначе беше забавно, определено.

Who the......?