Животът е болка и страдание на всяка крачка и лек за тях е единствено любовта.С любов вървим напред и само тя ни дава сили да продължим в съровия живот.
Мъката без любов е голяма.Колко по-сово е нащето ежедневие без нея.Мъката,причинена от любовта , също е голяма, но колко сладка е тази болка.Сякаш не те боли толкова много.Колкото повече се влюбваш,толкова всичко е по-безболезнено.
Много често те обгръща самота и ти потъваш в безната на самосъжалението.Кога се случва това ли?Ами , когато не обичаш.Без любов денят ти се изпълва с омраза и болка по изгубеното.Изпуснеш ли стрелата на Амур ,сякаш губиш частица от самия себе си.Сякаш очите ти се затварят за околните и те обгръща черупката на самовглъбението и омразата.Две души завинаги обречени да са сами.Да желаеш,а да не можеш да имаш-това е болката по несподелената любов.Дали наистина ни боли обаче?Или просто ние си втълпяваме в разбитите съраца,че животът е свършен без любимия човек?Дали наистина животът е тъга по далечното и мъка по изгубеното.
Да обичаш,не е просто красиво, а е вълшебно.Не е нужно непременно да си влюбен.Можеш просто да цениш или да си привързан като приятел,но винаги е прекрасно.А мъката,че обичаш,е огромна.Каква мъка?Хората често стават нещастни в мига, когато са най-щастливи.Те вече знаят , че обичат и че имат някого до себе си,но точно това ги плаши.Винаги когато всичко е прекрасно,все нещо ще се случи, което да провали всичко.Точно това чувство кара човек да се мъчи и да го е страх,че всеки момент може да обърка крачката и да загуби любовта.Само това може да умори човек от мъка.Другото страдание , когато си влюбен, е дали ще успееш да угодиш на ближния.И двете те измъчват достатъчно,но когато има любим човек до теб,те стават по-леки и не те боли толкова от тях.
Мъка е да любиш човек,който не те обича.Мъка и да обичаш и човек,който те обича.Мъка е животът , но ние трябва да си го усладим.Не с две бучки захар,а с чувството наречено-ЛЮБОВ!

true...

стига с тая любовна пропаганда хаха клише след клише - боза става...

Ох...не любовта,а омразата крепят света,мили дечица...

"Животът е болка и страдание на всяка крачка и лек за тях е единствено любовта"

Ами,честно да си кажа,точно любовта ми донесе тази болка и страдание,които преди нямах,не и в тези количества...

"С любов вървим напред и само тя ни дава сили да продължим в съровия живот."

Ами точно тя,на няколко пъти почти до край ми отне силите да продължа...

"Мъката без любов е голяма."

А мъката с нея,още повече...

"олкото повече се влюбваш,толкова всичко е по-безболезнено."

Напротив,колкото повече се влюбваш,толкова повече може да те нарани човека отсреща...

"Много често те обгръща самота и ти потъваш в безната на самосъжалението.Кога се случва това ли?Ами , когато не обичаш."

Точно когато обичам/х,тези неща се случват/ха най-често,така че...

"Да обичаш,не е просто красиво, а е вълшебно."

Да,но да обичаш е и...мазохистично...

"Винаги когато всичко е прекрасно,все нещо ще се случи, което да провали всичко."

От личен опит знам,че и когато всичко е ужасно,все нещо ще се случи, което да го направи още по-ужасно...

Останалото немога,или не искам да го оспорвам,няма смисъл...Изглежда вижданията ни по темата са доста различни...Или опита ни е по-различен...Не знам...

PleveL, клише след клише след клише. Been there, done that.

The Grim Reaper, любовта и болката си вървят ръка за ръка. Но аз си предпочитам няколкото мига на истиснко щастие пред цял живот студено и празно съществуване.

Животът е болка и страдание на всяка крачка и лек за тях е единствено омразата.С гняв вървим напред и само той ни дава сили да продължим в съровия живот.
Мъката с любов е голяма.Колко по-сурово е нащето ежедневие c нея.Мъката,причинена от омразата , също е голяма, но колко горчива е тази болка.Сякаш те боли повече .Колкото повече мразиш,толкова всичко е по-безболезнено.
Много често те обгръщат хората и ти потъваш в безната на съчувствието.Кога се случва това ли?Ами , когато обичаш.Без омраза денят ти се изпълва с любов и болка по изгубеното.Хванеш ли стрелата на Амур ,сякаш губиш частица от самия себе си.Сякаш очите ти се затварят за околните и те обгръща черупката на самовглъбението и омразата.Две души завинаги обречени да са сами.Да желаеш,за да не можеш да имаш-това е болката по несподелената любов.Дали наистина ни боли обаче?Или просто ние си втълпяваме в разбитите съраца,че животът е свършен без любимия човек?Животът е тъга по далечното и мъка по изгубеното.
Да обичаш,не е просто болезнено, а е смазващо.Не е нужно непременно да си влюбен.Можеш просто да цениш или да си привързан като приятел,но винаги е ужасно.А мъката,че обичаш,е огромна.Каква мъка?Хората често стават нещастни в мига, когато са най-щастливи.Те вече знаят , че обичат и че нямат никого до себе си и точно това ги плаши.Винаги когато всичко е прекрасно,все нещо ще се случи, което да провали всичко.Точно това чувство кара човек да се мъчи и да го е страх,че всеки момент може да обърка крачката и да загуби любовта.Само това може да умори човек от мъка.Другото страдание , когато си влюбен, е дали ще успееш да угодиш на ближния.И двете те измъчват достатъчно,но когато има омразен човек до теб,те стават по-леки и не те боли толкова от тях.
Мъка е да любиш човек,който не те обича.Мъка и да обичаш и човек,който те обича.Мъка е животът , но ние трябва да го вгорчим още. Не с две бучки отрова,а с чувството наречено-Любов!

С всичко друго съм съгласен с изключение на това. За съжаление го знам от опит и съм сигурен, че колкото повече се влюбваш толкова по - БОЛЕЗНЕНО става всичко. Иначе за другите неща си права...

Напротив живота ти става по красив и весел(като на наркоманите )

Дам! Баш пък като на наркоманите става! Тва е едно противно чувство!Света е задвижван от амбицийте, а не от любовта!
Това което помага на яовека да върви напред са единствено амбицийте и интересите! Любовта не прави света по-добър. Приятелите го правят такъв!

Точно така.

Не е точно така, щото ако нещата не тръгнат е лошо. Виш ако всичко е ок няма проблеми и много ясно че се чувстваш добре.

Аз лично като се замисля...не съм се влюбвала..а когато съм го писала тва сигурно съм си мислила , че съм изпитвала тва чувство...

AshamanBG
омразата никога не ме е карала да се почувствам добре... не знам откъде ти хрумна че гнева именно дава сили да продължиш в живота. Да мразиш е лесно, така най-добре се възприема неуспеха. Любовта е предизвикателство, но не е за слабите хора.
Но беше любопитна контра на "любовната пропаганда" (хубав израз Manny) във форума. Интересно беше

PleveL
Твърде много подобни неща съм чел за да кажа суперлативи за разказчето ти. Но последните 2 изречения ми допаднаха много... Ще се радвам да прочета твой цял, по-обемен разказ.
За последния ти пост - бил съм истински влюбен, ти сама ще разбереш когато ти се случи. И гарантирам - няма да ти хареса... Дотогава си услаждай живота с повечко захар