Петък е ОК, но да знаете, че ако решите да го издърпате в четвъртък, аз няма да мога.

Ъъъ, ше може ли да се вклю4а ше съм последен на ред про4етох ви постовете(6то годе)та героя
ИМЕ: Uriel
РАСА:АНГЕЛ
КЛАС:ТЪМЕН МАГИОСНИК/ШАДОЛ ПРИЙСТ(не6то м/у двете)
Ангел(да аме не) прокуден от рая но не намерил обежи6те в ада. Изгонен от двете велики сили останал сам той запо4нал обу4ението на свои последователи, но не му се разминало "благодарение" на бог крилата му станали шадол(не са матерялни може да лети с синкав отблясък около него, но това го изто6тава неимоверно тоест не мое да пърха дълго време)
И пак, но ЛУЦИФЕР намерил в него съюзник дал му власт върху народ от мъртви: Изоставените.Бог пак го наказва и мо отнема това право.Висок 2метра с черна броня качулка в която има само тъмнина и с призрачни криле.Той остава верен само на свойте развити с времето тъмни способности .Ъъъ, и най-лошото не е безсмъртен(както се очаква за ангел)
Физи4еската му остойчивост е сходна с тази на хората.Затова пък е на ти с сякви дарк артс .А и моя пи4ага се брой за forsaken angel тоест са му останали само крилата(и то опърпани)и външния вид.Ша съм полезен на скелета от вашто парти. плс плс плс

Жалко само, че скелета вече го няма... Мисля, че Рекс може и да не приеме героя под предлог, че е прекалено... силен.

той е обикновен само дето е прокуден ангел (за да му се кефа пове4е)

С други думи нещо като Харумакс (героя на Хами) - уж мощен магьосник, само че с окрадени магически жезъл и т.н. => най-обикновен магьосник.
Тъмни ангеле - преработи го малко, доопиши го, всъщност селекцията не се състои само в "чии герой е по-подходящ", а и в това да ти видим нивото и стила на писане. Отговор - Connection rested by peer. Try again

Въпреки, че ве4е бил познат на света като the forsaken angel-Uriel вършел добро където можел, но скрито и тайно( той трябвало да пази същтествуването си в тайна). За да може да спаси част от себе си той се хранел с не6та сходни с най-ценното му НЕГОВАТА душа. Успял да я запази дори след опитите на великите сили да му я отнемат. Юриел БИЛ найстина могъщ ангел, но за да спаси своята същност той се разделил с безсмъртието си както и с поредица други ка4ества, които са характерни за ангелите. Това неимоверно отслабило силите му. Тогава ангелът се обърнал за помощ към тъмните, 4ерни изкуства известни kato forbidden arts. Edinstweno te имали силата да го изцелят (поне части4но) и то бързо, но само ако знаел как да ги манипулира. В противен случай запла6тал с живота си. Обаче Юриел си остава ангел и всеки път, когато нещо излезнело извън контрол той се спасявал. До като овладял тъмните изкуства. Каква ирония на съдбата спасил се от най-силните и могъщи същества за да стигне до самостоятелното си падение-ангел практикуващ черните изкуства . Така най-накрая неговото съществуване било разкрито и бог му дал шанс да се върне в рая в слу4ай, че му "свър6и мръсната работа"(тук идва куеста)и хоп моя пи4ага е у рая с двата крака

Iii, ma nidei shi ma sosipesh..
Parvo nqkolko saveta, Angele.
Pishi bez "4" i "6". Kogato pishesh neshto "tvorcheski nastroeno" ne izpolzvai skobi. Poveche opisaniq. Bez kakvito i da bilo neshta na angl., kato imeto na angela. Ima i oshte ama ti tez da izpalnish pak shte e dobre..

Inache Reks si reshava, ako shte puska takiva raboti v RPG-to nema problem, prosto toi ima poslednata duma. A za petaka az sam navit, staa.

p.s. Sorry za lat. ...

абе пич тва го написах за 3 мин. кво искаш да е супер ли?!

Маат Мат Мат... първо ползвай проклетия кирилизатор
После - Според мен определено има "хляб" в Тъмния Ангел, само че таланта има тепърва да се развива...
Ангеле - също така защо не опишеш КОНКРЕТНА случка с Юриел? И ползвай моля те "ч" и "ш" на клавиатурата ш, щ и ю можеш да ги намериш на съответно - [, ] и \ "Ч"-то е "`", хайде късмет





П.С. А да - и се постарай, време имаш... стил стил стил, качество, МНОГО качество, свежи идеи имаш

Добре е, доста добре даже, като се има предвид моите първи творения. Наистина добри идеи... Единствено имам малък конфлинкт с името, но това си е щото изглежда ще пиша в два разказа с герои, които имат еднакви имена, но пък съвършенно различни(освен, че и двамата влядеят магията).

Мии не мислиш ли, че би трябвало да се отнесеш малко по-сериозно, ако смяташ да участваш?
-
В петък не ме устройва.Все паак е моя Гошов ден.
П.П.Екс... И според мен има много "хляб"...Въпроса е кога ще го превърне в нещо наистина ползотворно.

DarK_AnGeL, имаш време до 21 часа в Петък да напишеш нещо повече от "3мин труд". По всичко личи, че Гарда няма да си спази срока за нов герой, така че мястото му ще се освободи. Същото важи и за други, които искат да играят - напишете нещо и ако има свободно място ще ви включа.

Колкото до героя на DarK_AnGeL - нямам намерение да пускам в играта Forsaken Angel, когото Бог е свалил от рая, практикуващ Forbidden Arts/Dark Arts и не знам си още какви кестри. Или с други думи героят ти е Denied. Ако искаш да играеш, измисли си един "нормален" герой. Ако се чудиш какво ли е туй "нормален герой" - погледни героите на останалите трима - Сентри, Екзистънс и Мат. И да кажа само, тук въпросът не е "героят ми да ме кефи повече", а "героят да е подходящ за игра в РПГ-то", което, ако щеш, на практика означава "на Рексчо да му допадне"... И все пак, не губи надежда, надраскай нещо, пък ще го разгледаме.

добре 10х за шанса, който ми давате. Ето ми новия георй!
Име:Юриел(нека остана същото)
Раса:Тъмен Елф
Клас:Войн
Случка, случка ето случка
Мрак и само мрак нищо друго не се виждаше освен една безкрайна мрачна пустош, но това не беше така и за Юриел мрачния войн. В инфра-червения спектър неговите бели очи виждаха сякаш слънце огряваше пещерата, в която той се бе скрил от преследващите го магове, на които бе възложено да го убият. Миг по-късно малката група от трима последовтели на вълшебството бяха съвсем близко до война, който ги дебнеше като пантера. Тихо, но бързо Юриел изкочи от своето убежище и със светкавично движение метна единия си ятаган, който не прости на неочакваштия маг. Първият беше повален. Елфът знаеше, че другите двама вече правят свойте ужасни заклинания, но той беше на една крачка от тях, а също така имаше един ятаган. Маговете са силни-убиват бързо и отдалече, но хванеш ли ги на близка схватка само най-силните от тях имаха шанс. А тези не бяха от най-силните. Пантерата нанесе вторият си смъртоносен удар точно в гърлото на втората си жертва, но елфът беше обречен третият бе готов с магията си. Войнът се обърна и застана лице в лице с последния от "убийците", но изглежда Юриел пак извадил късмет-третият бил толкова смаян от падението на другарите си, че припаднал . Елфът зел двата си ятагана и продължил към Мензоберанзан. В лицето черно като оникс единствено се виждало безчувственостса, на която бе научен от малък. Загърнал се с наметалото си и придвижвайки се тихо и безшумно със свойте меки ботуши, ако някой го зърнеше би го помислил за сянка.

Ангеле - Баланс. Още.
Гард - всеки почва от тестото и заприличва на сочен, бухнал козунак

Според мен баланса е достатъчен, въпреки че Рекс на мен ми се скара за това как съм убил двама обикновенни стражи на веднъж.

Екс, кви са тия екзистенциялни истини дето ги вадиш

ми не знам да убия двама магове от блиско не е голяма сила

Отговорът се крие в умението.

С - Истините са Пътя




ООООООООООООООООООООООООООООООООООООО Gorillaz - LatinSimone (Que Pasa Contigo) върховна песен... нямам думи...

DarK_AnGeL, нека опиша на какво ми мяза разказчето ти... с едно мое творение, направено специално за повода! А именно:

Militato

Падналият мрак покриваше всичко в тъмната си пелерина. Всякакви цветове и образи се губеха в тъмата като дори и очертанията на обектите едвам се различаваха. В тази тъмна безлунна нощ нищо живо не се бе осмелило да остане навън. Може би от страх, може би от предпазливост, но като че бе факт, че тъмнината на ноща криеше в себе си хиляди опасности. И никой не дръзваше да подложи на риск живота си.

Но ето, няколко черти се размърдаха. Обект с неопределена форма притича бързо от едно прикритие до друго. Личеше си голямото му майсторство и ловкост. Сянката продължаваше да се придвижва от прикритие на прикритие като се скриваше идеално зад всяко следващо.
След няколко минути бавно, но изключително прецизно и незабележимо придвижване, странникът приближи входа на близкия град - неговата цел.
Макар и в тази непрогледно тъмна нощ, прокрадващата се сянка изглежда, че идеално различаваше всичко около себе си. Името му беше Тод и беше тъмен... "елф", или поне така казваха всички на жаргон. Цял живот прекарал под земята, неговите очи бяха станали млечно бели и почти слепи на дневна светлина. Но нощта бе неговото време, неговият ден, неговият дом. Благодарение на своето уникално зрение, той с лекота различаваше обектите около себе си. Не му обягна и че пред градските порти стояха двама стражи. Явно щеше да се наложи да се пролива... "кръв".
Тод се затича към двойката пазачи с максималната скорост, на която бе способен. Но за негово съжаление, точно в момента, когато най-малко трябваше, градската врата се отвори и от нея бликна ярка светлина. Твърде рано бе разкрит за двамата пазачи, но пък и беше твърде късно да отстъпва, трябваше да рискува една директна схватка. Ярката светлина го заслепяваше, но все пак не бе като дневната и можеше да проведе една бърза схватка.
Светлината го беше огряла и сега лесно можеше да се бъде разгледан в най-малки подробности. Тод имаше тъмно кафяво тяло, не особено силно, но пък и не беше мършав. В горната част на тялото му зееха двете бели на цвят очи. Отстрани имаше четири израстъка, служещи му за ръце и крака. Цялото му тяло беше покрито с къс мъх, по който се беше наслоила кал и пръст. Тя допълнително придаваше заплашителност в и бездруго ужасно изглеждащото тяло на "елфа". Или с други думи, Тод беше... картоф!
Двете марули пазачи се засилиха към него. Но в точния момент Тод скочи високо във въздуха и се приземи с изключителна точност над едната от двете свежо зелени марулки. С огромната си маса от нишесте и протеини той буквално "смачка" зарзавата. "Е, от него щеше да стане добре разбъркана салатка", помисли си картофа.
Веднага се обърна срещу втория от двамата пазачи. Той стоеше стъписан от бързата смърт на своя побратим. Тод използва това и го наръга с двата си горни израстъка, пробивайки крехката броня на марулника.
След като се разправи така бързо с двамата пазачи Тод се засили към хладилникът. Градът на зеленчуците сега му изглеждаше толкова близо със своите охлаждащи камери, които удължават живота неимоверно много. Е, вярно беше, че често се случваше някои от зарзаватите там да бъде изяден от Големите Чудовища, но това бе поносим риск.
Тод беше току пред охладителния център, когато отвътре излезе един голям и... червен домат! Лъскавата му ципа блестеше на светлината идваща от лампичката на хладилника. Доматът се втурна право срещу картофа и го блъсна с огромната си сила. Тод отхвърча няколко сантиметра назад. За негово щастие обаче се приземи върху една случайно прибягваща хлебарка и се приземи леко. Е, с цената на една хлебарка, но няма значение, и бездруго ги има с много...
Тод се изправи. Е, сега вече беше ядосан! Хвана една въргаляща се на пода вилица и се втурнакъм огромния домат. Той не успя да реагира достатъчно бързо и оръжието на картофа го прониза. Тод натисна още повече и четирите зъба на вилицата се показаха зад гърба на домата, каквото и да означаваше това, имайки предвид, че той е кръгъл...
Кръвта на домата бликна от тялото му и изпръска всичко наоколо. Целият под стана червен от... хм, не "кръвта", от соковете на домата.
Вече нищо не можеше да спре Тод от достигането на заветната му цел - охлаждащите системи на хладилника. Той се втурна към голямата бяла сграда и скочи на най-долното ниво, където бяха и останалите зеленчуци. Там веднага си намери още трима дружки за каре белот - два моркова и една краставица. Тод заживя щастливо до края на дните си (не особено много, имайки предвид, че на следващата вечер семейство Тошеви ядоха пържени картофи...).

Надявам се, че ти/ви е харесало. Надявам се ме разбираш какво искам да кажа с това.

Гард, за последно правя това! Поради това, че няма да можеш да играеш в петък отлагаме срещата. Екс в събота не може, тъпо е в неделя, така че дайте понеделник, пак от 21 часа. Ако на някого не му е удобно, айде да го казва по-рано само!
Сега, Гард, това ти е за последно! Ако в събота не ми представиш новия си герой, който при това АЗ ще одобря, мястото ти става свободно! Мисля, че това е достатъчно справедливо. Това означава и че ако има желаещи, след съботата могат да постват техните "кандидатури", т.е. мини разказчетата им с героите им. Вярно е, че са само два дни до понеделник вечерта (то ако не се отложи ПАК), но пък предполагам, че някои може би имат готови герои вече. А и то в крайна сметка не му се иска чак толкова мислене, нали? Гард, ти пак можеш да си спечелиш мястото де, стига твоят нов герой да ми хареса най-много. Всичко това в случай че до края на съботния ден не видя постнат в тази тема новия ти герой.

Мисля, че пак бях достатъчно ясен, а и справедлив. Който има възражение, знае, че може да ги изказва, не ям хора (засега ).

Рекс, не че не оценявам пародийните ти възможности, но пък можеше и по-меко да се изразиш. Според мен единственото, което и липсва на случката с елфа е малко по-добър стил(и липса на каквито и да е емотикони).