Имам един разказ, казва се Капка отчаяние..., предполагам някои от вас го помнят? Накратко казано това може да мине за неговото продължение...

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

... Чувството беше много странно – като в сън, но толкова реално... Нощта беше тъмна, не знаех как се бях озовал там. Тъмно и пусто, пред мен се издигаше сама грамадата на блока. Какво имаше около мен? Не мога да го назова, иска ми се да кажа “нищо”, но би прозвучало налудничаво, нали? Вратата на входа бе отворена и тъмнината вътре й пригласяше, викаше ме... Една крачка и се озовах до самата врата, вътре не можах да различа стълбището, само светлината от асансьора като че показваше верния път.
- Не трябва да ни намери...
Появата на момичето до мен не ме изненада. Всъщност не ми направи никакво впечатление, просто кимнах и продължих напред. Бих казал “краката ми сами се движеха”, но би прозвучало налудничаво, нали? Изведнъж чувство на страх ме хвана за гърлото, чувството за нещо, което не трябваше да срещам, чувство, от което зависеше живота ми. Света се заогъва като развълнувано море, асансьора пристигна и вратата се отвори. Очаквах да излезе нещо, знаех, че ще излезе, чаках го...
- Не трябва да ни вижда... – каза отново момичето и ме целуна...
... Когато отворих очи и вратата на асансьора се отвори. Беше конферентна стая, масата беше от черно дърво, столовете – с висока облегалка, също черни. Други предмети отсъстваха, но прозореца отсреща привлече вниманието ми. Приближих се и докоснах стъклото. Беше твърдо и все пак меко – и... бих казал, че през него не се виждаше нищо, но би прозвучало глупаво, нали? Сепна ме звънене. Обърнах се и посегнах към телефона на масата. В същия момент се пусна и секретаря. Отново беше момичето:
- Не бива да те намира...
Погледнах на една страна и тръгнах към стълбите. Стигнах на ръба на първото стъпало и вперих поглед напред. Махнах на баба си – една година откакто си замина... Отново лъхна чувството на страх, света се разклати в самите си основи, черното стана бяло, тъмното – светло... Пропаднах в пропастта, бих казал, че всъщност пропаднах в “нищото”, но би прозвучало смешно, нали? Имаше и хора, няколко фигури падаха пред мен, косите им се рееха около тях, все едно бяхме във вода. Едната фигура се обърна, косите се развяха и показаха под себе си скелета на момичето.
- Не трябваше да те хваща... – костелива ръка посегна към мен...
... Беше сцена. Беше тъмно. Прожектора срещу мен светна. Кукли на конци се спуснаха от тавана и паднаха до мен. Конците се опънаха и фигурите се изправиха, самият аз също се изправих с тях. Куклата до мен ме гледаше. Гледаше ме тъжно и разочаровано. Беше момичето.
- Представлението започна...
... Бих казал, че не се движех по моя воля, но би било глупаво, нали?

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

The End

Екс, какво да ти кажа, не успя да ме впечатлиш особено много... Не знам, просто не можа да ме привлече нищо, може би защото и нищо не разбрах от вложения му замисъл. В предното поне почувствах атмосферата, тук май и това не можах да направя... Защо ли, питам се? И не мога да си отговоря, явно просто или не мога да мисля в момента и в това си състояние, или просто пак не е успяло да стигне до мен. Просто, просто някак си всичко това са обърканите мисли на един човек, който или е изпаднал в някаква гадна форма на транс или пък сънува кошмар, който обаче не иска да го остави дори и когато се събуди... А от бръщолевенията или мислите на един такъв човек не може да се разбере много... Тук се вмъква може би идеята, че разказчето е трябвало да ти внуши страх и ужас, докато го четеш. Но не знам, мен не ме изплаши... Може би обаче това се дължи на факта, че мисля на толкова бавни обороти, че сигурно ако видя грамадно слузесто зелено чудовище, ще изтърся само едно "оф, спи ми се". Както и да е, явно е просто, че не ме грабна написаното, няма какво повече да приказвам.
Но пък от друга страна не може да не се отбележи добрия стил на писане! Нещо, което се наблюдава все по-рядко в този форум и трябва непременно да се отбележи! Все пак браво за написаното, не е глупост, както нещата, които се пишат в момента в творческия!

Хареса ми. Добре си го писал. Усеща се много добре атмосферата, която искаш да внушиш на читателите. Чакам продължението(нали ще има такова?).

Ами ако някога ми дойде музата за още... това горе например си беше вдъхновено от съня на една приятелка...
Виж първото кога е написано, май по-добре да не се надяваш на продължение
Мерси все пак за мнението

Нека направим един анализ на поста на многоуважавания от нас Disturbed™:
Да, естествено...
То какво друго можеш да кажеш?
Брех, малко лично мнение! Че и казва нещо за написаното! Да не повярва човек!
Стандартния завършек на това и всичките 99% от "критичните мнения" на юзърите в този форум, напълно себеподобни и идентични на това мнение...

Екс, извинявай, ама не мога да се стърпя да гледам това "да ве, браво, чакам продължение"! Още повече че тук просто си крещи "Няма да има продължение, това си е самостоятелно". Но нали има "продължение" в заглавието, естествено, че ще има продължение, то може ли нещо, което е продължение да не е част от голяма серия!!!

Не разбрах какъв е проблема? Посто казах, че ми хареса.

Всъщност като се замисля в мнението на Disturbed може да се крие и ирония Но не пиша заради това...
Всъщност мисълта ми беше - казваш "критичните" мнения, Рекс посочи ми точно къде ТИ отправяш критика?
Изрази мнението си, изрази мислите си, на какво ти прилича на ТЕБ, ОК няма проблем, нали е за това - да си кажем впечатленията!
Но при това положение изискваш от ДРУГИТЕ да отправят критика? При това добра, че и да се обосноват... Точно защото ти си го направил, нали? Ама как може... сигурно очакваш ВСИЧКИ юзъри, които дръзнат да пишат в Творческия и да дават мнения, да изписват цели романи с "градивна" критика и да се обосноват в следващите 2-3-4 тома? Просто казано - не всички МОГАТ да го направят!
Не пиша това за да се заяждам с теб, или за да ти кажа безмълвно "как смееш да обиждаш единственото мнение, което ме хвали" пфа! Би било страшно глупаво от моя страна. Всъщност ти отговарям, защото на свой ред ТИ ме издразни. Много гадна верижна реакция, а?

Аз каквато критики имах да казвам си я казах. И да, тук май наистина не направих толкова "градивна" критика, по-скоро просто си казах мнението. Искаш ли да ти правя критика?

Колкото до думите на Disturbed™, не Екс, не ме издразни, че не е правил критика, а само си е казал мнението за написаното. Все пак и аз съм направил същото. И съм много далеч от мисълта, че всички други трябва да пишат по-дълъг и обстоен анализ на текствоете, още по-далеч, че всички могат да го направят.
Това, което ме издразни, е не какво е написал Disturbed™, а начинът, по който го е написал! Екс, отвори произволен брой други теми с разкази. В 4/5 от "мненията за написаното" ще прочетеш същите думи, същите изречения, същите структури от мисли и изказвания. Оставям на теб вече да се досетиш кое ме е издразнило!

п.п. Ако не се сетиш, драсни едно ЛС да ти обясня "великата си логика"!

капка по капка, вир става...