"Обичам те!"



„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш."
Джеймс М. Бари



Живеела, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, една малка звездичка. Тя се намирала в звездно струпване, където всички останали звезди били по-големи и по-ярки от нея. И естествено, защото обществото на звездите било несправедливо, тя била отритната и всички й се подигравали и присмивали. Тя била много тъжна и самотна. Но и тя имала своите малки плахи мечти. Наблизо живеел, живее или ще живее един червен гигант. Толкова голям, толкова ярък, толкова хубав бил той. Звездичката го гледала всеки ден, без да разбира колко е влюбена в него, докато един ден една друга звезда й викнала присмехулно: „Какво го гледаш? Той дори не знае, че съществуваш!” Натъжила се звездичката, а поради тази имено тъга разбрала, че го обича. Но какво значение имало? Другата звезда е права – тя е толкова малка, неугледна и бледа. Но един ден тя все пак събрала всичката си смелост, доближила се до гиганта и прошепнала: „Обичам те!” Но не изчакала отговор, защото щом изрекла тези думи, цялата й смелост се изпарила. Какво прави тя тук? Този първенец никога не би я погледнал! Ах, каква глупачка е, какъв срам. Звездичката пламнала ярко и побягнала, без да поглежда назад. Усещала неговия поглед, погледа на всички останали звезди. Тя пламтяла все по-ярко и по-ярко от срам, а искала да се скрие, да стане невидима. Заради силния пламък горивото й свършило и тя почнала бързо да изстива. И за първи път през живота си тя се зарадвала – най-после щяла да се скрие от срама си. Изстинала и се превърнала в бяло джудже. Оттогава тя живеела, живее или ще живее там, на ръба на звездното струпване, невидима за всички, потънала в болката на несподелената любов.

Живеел, живее или ще живее, защото във вселенски мащаби това не е от голямо значение, един червен гигант. Той се намирал в звездно струпване, където всички останали звезди били по-малки и по-бледи от него. И естествено, защото обществото на звездите било лицемерно, той бил на почит и всички му се хвалели и подмазвали. Но той не бил глупав и много добре разбирал останлите, бил отвратен от тях. Наблизо живеела, живее или ще живее една малка бледа звездичка, която страняла от всички и никога не го ласкаела, дори не си говорила с него. Той я гледал всеки ден и бил във възторг, защото в нея виждал единствената чиста душа сред покварените звезди. Не след дълго осъзнал, че е влюбен в нея. Но какво значение имало? Тя никога не му говорела, тя най-вероятно го презирала. Така той скърбял и копнеел ден след ден по нея. Но нещеш ли веднъж тя дошла, прошепнала: „Обичам те!” и избягала. Толкова ярка станала тя в това бягство, че станала най-красивата звезда в небето и всички останали я погледанли с изумление и завист. Гигантът бил втрещен след нейните думи. Нима е възможно? Нима всички тези дни, години на мъка и самосъжеление са били напразни? Сепнал се гигантът и тръгнал бързо след нея. Но вече било твърде късно – тя незнайно как изчезнала. Всераздираща ярост и болка се събудили в душата на гиганта. Той се надул, ставал все по-голям и накрая избухнал в ярка експлозия, която заслепила небето. От огромното налягане електроните се забили в протоните и изчезнали, сякаш не ги е имало. Облакът на експлозията се разкъсал от кратък пулс. После още един и още един. Червеният гигант се превърнал в неутронна звезда и изпращал своите пулсове в небитието с надеждата, че ще открие своята любима. Оттогава, той живеел, живее или ще живее там, в центъра на звездното струпване, вечно търсещ, потънал в болката на изгубената любов.

А на една далечна планета, толкова далечна, че светлината на двете нещастни звезди дори не беше стигнала до нея, едно момче, без да подозира за вселенската трагедия, прошепна: „Обичам те!” на едно момиче. А момичето му отвърна с целувка.....

Жестоко...
Омега, Омега... приятелю, това ми хареса невероятно много...
Не, не, просто нямам думи да го опиша, аз точно тази вечер нямам много сили да се чувствам като хората, ти си знаеш Точно за това става дума - не искам да избягам като малката звездица... Борба докрай!

Във параграфчето на Червения Гигант има един момент който не ми харесва обаче...
Ей тази част ако можеш да перефразираш... просто не си отива със стила... Но като цяло просто просто... и краят... ах този край
Оценка - 6++

Ъъъ .. оставам без думи ...
Страхотна идея ... още по-добра реализация ...
Критиката ми е само една - "От огромното налягане електроните се забили в протоните и изчезнали, сякаш не ги е имало" ... такива научни данни само развалят стила (:

Като изключим, че извън сферата на красивото е наивно и глупаво (не за друго, ами ще заблудиш аудиторията си от нещастно влюбени, че такива неща стават, а всъщност НЕ е така в действителност), разказчето наистина е много добро. Похвално!

П.С. А... и няма незаменими хора [/i]

Moga samo da kaja Bravo! Mnogo mi haresa i napravo me razvulnuva. Tova za protonite i elektronite naistina e malko v pove4ko ama neise ! Ako moje i o6te malko da drasne6

Много е добро и много ми прилича на приказка. Но същевременно е и нещо повече защото човек може да си извлече полза от това, което си написал. С две думи, наистина ми хареса и то много.

Хубаво е, браво!
Иначе и аз мисля, че протоните и неутроните са излишни. Можеш да ги махнеш направо, не е нужно толкова научно обяснение, защото дори термините "Червен гигант", "бяло джудже" и т.н. са малко тежки за подобен тип литература...
Ти ли си го писал наистина? (това често е най-големия комплимент в "Творческия", и с основание:))

Ами аз не виждам как можем дори за секунда да се съмняваме в Омега и да му правим чак такива тежки "комплименти" (макар да си прав, че е такова )
И смятам, че освен което си е написал, че е мисъл на Джеймс Бари, всичко друго си е негово творчество
Проблема е че към хубавото и по-различно от прост фентъзи разказ (под прост разбирайте обикновен) подхождаме с недоверие...

Но Омега - няма смисъл да го оправяш, и несъвършенството му е някакъв чар
Както обичам да пожелавам по празниците "Да си жив, здрав, прав и корав, и мноо тъп щото няма перфектни хора " За момичетата са други пожелания, тях не ги споделям

Да, наистина е добро, на мен също ми хареса. Макар и малко (малко малко барем доста си беше ) наивно, красиво е! И освен това е добре написано (в смисъл с добър стил). Малко ми се струва, че можеше и по-добре да използваш идеята историята да е за звезди, но така е някак... различно и... как да го кажа, "по-голямо", по-титанично, макар и да не е точния израз.
И макар че може би единственото, което можем да научим от разказа е, че няма смисъл и не трябва да прикриваме и подтискаме чувствата си (което не че е малко де ), бих казал, че също така важно е, че те кара да се замислиш и размечтаеш, да повярваш, че любовта може да е споделена, а без надежда за къде сме?

Като цяло наистина едно "браво"! Наистина е хубаво, макар и не чак толкова оригинално.

Е как пък да не е оригинално!?
Хмм... тук щях да кажа, че заставам твърдо зад Омега, само че навежда на не толкова приятни въпроси за сексуалните ми наклонности
Идеята си е супер оригинална, свежа, новаторска ала бала...
Ако беше направил нещо по-голямо, с повече "интрига" само щеше да го развали... цялата идея е, че е като приказа... написано като за деца, а с толкова смисъл...

Ами не е оригинално в смисъл, че мотивът е толкова употребяван и вече изтъркан, че се губи оригиналноста му. Ясно ти е какво ще стане в един смисъл. Виждал си го неколкократно, само че в различни "облекла" и форми.
И освен това, дето казваш, всичко е написано като приказка. Ако го разглеждаме от тази гледна точка, да, всичко е 6+. Но ако го погледнем от по-сериозна гледна точка - нищо ново под слънцето, поднесено ни в малко по-детска опаковка.
Пак казвам, хареса ми, самото качество на писане е много добро. Просто самата история не беше на чак такава висота. Но определено беше добро!

Е ти си срещал явно историята много пъти... за мен пък беше нещо ново!
Явно се получава "всеки с опита си"... Според мен не съм единствен, за когото тази тема да е "нова"... абе каквото и да си говорим... това е нещо стойностно и можем само да поздравим Омега и да му кажем да внимава друг път с напиванията (той с изнаЙ)

Nqmam dumi! 4estno da ti kaja otna4alo malko me murze6e da go pro4eta, no kato vidqh vsi4ki mili otzivi otdolo i ... Abe murzela se izpari! Naistina e neveroqtno

около мен няма лиубов откъде да я намеря!!!

Thrall znam 4e zvu4i mnoo kli6irano , no lubovta e navsqkude i rano ili kusno i teb 6te te navesti! Az li4no sum s dosta kofti opit v lubovta, no to4no kogato se bqh ot4aqla q otkrih v nai-dobriq si priqtel! Poznavam go ot ve4e 10 godini i poluvina, no osven neveroqten priqtel toi se okaza i nai-golqmata mi lubov! V momentra sum neveroqtno 6tastliva i sum sigurna 4e i ti 6te nameri6 4ovek, koito da obikne6! Ne se predavai!!!!!!!!!!!1

мисли6 ли???????????????????????????

@Thrall,
как да намериш любовта ли?
Харесай си едно красиво момиче, флиртувай с нея, покани я на вечеря у вас, прави секс с нея, ако се харесате оженете се, направете си деца, и ако след 50 години все още чувстваш към нея това, което си чувствал и в началото - намерил си истинската любов.
А, да, и трябваше ли да цитираш цялото разказче за един ред твой коментар?

@Aliss,
на колко години си?

@Omega-x,
благодаря ти за разказа, почувствах го.
Чакам пак да ме зарадваш с нещо такова

Понеже тя влиза веднъж на няколко месеца , ще ти кажа аз - на 17 е

Много хубав разказ. Но има едно логическо несъответствие и, моля, не ми казвайте, че то няма значение. Кой е този червен гигант? Ако имаш предвид Слънцето, той въобще не е гигант, а просто една малка звезда. Така че няма как другите "звездички" да са по-малки от него. Ако те се доближат до Слънцето, ще го притеглят към себе си и без проблем ще го направят на пух и прах. Защото малките звездички са именно тези смъртоносни, червени, гиганти, за наше щастие те са малко по-далеч от нас.