Глава 1
Елфа се прицели и стреля.Стрелата попадна право в сърцето на орка.Той изврещя от болка и се строполи на земята.Джейлих беше изпълнил задачата си.Метна се на коня и отпраши към колибата си в гората.Отдалече забеляза чуждия кон пред нея.Елфа слезе от коня си и видя,че вратата е отворена.Тихичко се промъкна на пръсти в колибата.
-Здравей Джейлих.-поздрави го фигурата,която седеше на дървения стол до масата.Пак ли си тръгнал на лов за орки,а?-запита с насмешка той?
-Затваря си човката Конхат-рязко отговори елфа- и ако искаш да знаеш това не е лов,а добре платена работa.
-Ха,и кой ти плаща за тая глупост ?-продължи с подигравките Конхат
-Кой ли?Ами може би…краля?
-Моля-не разбра Конхат-крал Дравен Пети ти плаща?
-Да,и то доста добре-засмя се Джейлих.Ела да видиш.
От джоба му се изспипаха цели шепи жълтъци.Конхат ги вдигна и погледна недоумявашо Джейлих:
-И защо,каква файда има от това?-попита той.
-Кралят ми разказа една много стара легнеда за Трите Могъщи Оръжия.Непобедимата Брадва,Лъка на Желанията и Бронята на Безсмъртието.Обясни ми също,че да се получи информация за тях е почти невъзможно,освен…
-Освен какво?
-Да убиваш орки-поясни Джейлих.Във някой орк би трябвало да има златен медальон,на който е написано как да се намерят.Е-добави той-не убивам всеки който ми попадне.Само тези който са родени в Сребърните земи.Останалите орки имат непоносимост към златото.За щастие тук,в Леково се срещат много такива.
-Е,пожелавам ти късмет-каза Конхат.Ако ти трябвам,знаеш къде да ме намериш.Чао.
Той стана от стола.Канеше се да тръгва,когато сякаш се сети за нещо,извади една кутийка от джоба си и хвърли на елфа.
-Дръж.За това всъщност бях дошъл.
-Ама..-оптита се да попита Джейлих,но приятелят му вече беше изчезнал.В цялото село се знаеха неговите магически способности, особено тази да изчезва.Но така или иначе,елфа щеше да разбере какво има в нея.Oтвори капачето.Вътре имаше бележка.На нея беше написано:
“Високо в планината,
дето зло царува
един човек за мир жадува,
мира е близо и далеч.
С оръжията непобедими
победимо става то!’’
Джейлих се учуди.Какво ли означаваха тези думи.Той не помнеше наблизо да има зло в планини.Единствената планина беше Моркас,но в нея нямаше нищо,освен менгари-малки,черни подобни на джуджета същества.Единственото което той
можеше да разбере,беше,че това зло ще се победи с Трите Могъщи оръжия.Но и те,както и злото си оставаха неразрешана загадка.Елфа се зачуди.Да не би Конхат да искаше от него да спре това зло.Не,не изключено е ,това е важно нещо.Не е като за него.Джейлих се нуждаеше само от една чашка елфическо вино и ставаше неконтролируем.Но въпреки това го избраха за ловец на орки.На елфа му се замая главата и затова реши да си сипе чашка вино и да поспи.Слънцето над Леково залязваше,без никой да подозира,че ново зло се въздига.
Елфа се събуди през ноща.Стори му се,че чу тропане от към вратата.Той бавно стана от леглото,взе си лъka и на пръсти запристъпва към входа.Беше тъмно и Джейлих не можеше да различи нищо.Бавно хвана дръжката и рязко отвори вратата.Нешо го удари по главата и той падна на пода. Видя тъмна дребна фигура,която бягаше бързо в далечината.
-Не-викна елфа и извади лъka.Без да мисли опъна тетивата и стреля право към съществото.Стрелата извистя в ноща и прониза бягащия в гърба.Той спря,олюля се и падна.Джейлих изтича при него и го погледна.Беше джудже.В ръката си държеше малъk нож.Елфът извади стрелата,избърса я в дрехата си и я прибра.
Какво ли искаше това джудже?Може би искаше пари?Или беше свързано с пророчеството,което Конхат му беше дал?Джейлих претъси дрехите на джуджето и намери нещо,което го стесна.Намери кралския печат.Печата на крал Дравен Пети.

Ами като за начало - поздравления за този порив към творчество.А сега критиките...
--
Като изключа множеството дразнещи правописни и пунктоационни грешки мога да кажа, че изреченията са ти твърде кратки.Липсва почти задължителната описателна част - както на героя/ите, така и на околността.
Разговора между двамата ми се стори доста...как да кажа...може би - селски("И защо,каква файда има от това?"), но може би, ако по нататък поясниш, героя/ите са от...ъм...селски произход
Конхат...представяш го седнал.Как тъй изведнъж той се телепортира до вратата и вдига жълтиците...
За тея 3-те предмета...Ми може ли на бронята да кажеш оръжие?Пък и в едно лък и брадва...някак не върви.
Това за медалионите с орките - ами той в началото главния герой уби един орк, ама "Джейлих беше изпълнил задачата си".
Опозицийте в "стиховете" според мен са не на място.Не е нужно безразборно да се хвърлят контрасти, метафори и т.н....
А за стрелата "в нощта".Ми как така бе, нали е тъмно, елфа как уцели тва джудже?!
И тва джудже като държи нож - "Нешо го удари по главата и той падна на пода"...?!

Мерси за критиките Ще гледам да ги поправя.А иначе грешки може да има,защото копвам директно от World.

Искаш да кажеш Word.
-
А те грешките няма как да станат от copy/paste - едва ли някой си пише творенията в браузера...
ЕДИТ:
Съжалявам, може би трябваше да поясня, че РАЗУМНИТЕ не си ги пишят в браузъра...

Тук си в гадна грешка. Замълчи завинаги, роб :) Ти си нищо, никой. Мълчи! :)
Аз си пиша нещата в браузъра :)

А иначе и аз си ги пиаша в браузъра. Що се однася до ненаписването на не offtopic-oв пост ще кажа, че картианта не е толкова мрачна колкото я описа Guardian-а. Дори напълно честно мога да кажа, че това ми хареса. Да, определено стила не е чак висок, но все пак тук там видях някави мъждукащи искрици на стилност. А може би точно малко по смачкания и одръфан стил ми допадна. Стопли ми душата с трудолюбието и сериозността на автора. Да, той е едно добро момче, което чете книги и се опитва да пише. Трудно му е, критикуват го повече от обикновенното просто защото славата му на пишещ до сега е по - скоро посредствена, но той продължава да е все така отдаден, слуша с разум и пише със сърце.
Гордея се с такива съфорумци.

Драсканиците не са нещо кой знае какво, но пък и не са чак отвратителни.
Като цяло Гард-а каза всичко относно разказа. Грешките не са малко, но са лесно поправими. Лично моят съвет е да вземеш и да редактираш Глава 1, може би дори и цялостно. Само ще спомена още някои неща:
Джейлих като търси медальоните по орките, защо не провери дали убитият от него не носи такъв?
Кой идЕот ще си вземе лъка и ще започне да дебне непосредствено до вратата? Ако не си запознат, стрелбата от упор с лък я има само по филмите (Леголас репей да яде! Т'ва е невъзможно). Освен това онуй джудже не знам за какво е отишло там? Може би да каже на нашия пич "ей, ние сме зли и идваме" - ще го хлопне по кратунеца, а после няма и да му пререже гръцмуля! Още повече - откъде на къде ще ходи да взима печата на краля и след това С НЕГО ще идва да трепе нашия герой. А, сега се сетих, може би е знаел, че главния герой има проблеми с алкохола и е решил да отиде при него и да се почерпят...
Също така много бързо водиш действието - Джейлих убива орк и след един ред вече си е вкъщи да запива. Нашите си лафят и още по средата на 1-ва глава вече знаем кои са големите лошковци и къде се крият. Веднага след разговора времето пак се губи и нашия вече е заспал и го навестява джуджага килър (е, тук може би е поради това, че нашия е попрекалил с елфическото винце и се е напил и заспал ).
От друга страна и аз правя забележка за правописа - граматика и пунктоация... Нещо куцат! Внимавай повече, докато пишеш и после най-малкото прочети всичко написано още веднъж за да отстраниш правописните грешки!
Прави повечко (всъщност в случай просто "прави") описания - герои, предмети, пейзажи, всичко. За фентъзито е жизнено важно това - красотата на сцените, пълнотата на вселената и т.н.

Иначе историята май не е лоша. Стига да я поразвиеш малко и не е просто "нашия отива в планината и изстребва всичките малки сладки черни джудженца, които иначе са толкова добрички"...

Критиката вече бе изказана и няма смисъл да повтарям нищо, освен че трябва да го разшириш(в нашия клас си имаме един лаф

Та сега вземи, прочети малко фентъзита и взаимствай похвати - описание, диалози и т.н. )

btw се пише пунктУация

OK тогава, приемам забележката...

С "у" е Гардиън, проверих си в правописния.