Преди време бях постнала първата част, но Бъг-а На Форума ми изтри темата, а сега завърших историята и част по част ще я драскам тук Не я пускам цялата, за да не ви дотегне от четене, все пак това са около 10 стр "Уорд-ов" формат.. Та за нечелите предишната тема резюме на сюжета : тийн история, за двама влюбени , чиито млади животи се объркват заради една грешка или глупост. Всъщност "грешката" и всичко изобщо се върти около една дума, макар да я споменавам само в една част от повестта. Рекс я знае, но ще го помоля да не я казва, за да не се развали тръпката от постепенното разгадаване на паяжината, (ако изобщо има такава ) Та на тези, които ще се навият да го четат: приятно четене.
ПП: Още не съм измислила подходящото заглавие, когато го направя, ще озаглавя темата подобаващо



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Глава първа.

Беше 10ти февруари 2002г.Държавата – България. Градът – на бирата, купонджиите и любовчиите – Пловдив, тръпнеше в очакване на Празника На Любовта. Въпреки минусовите температури и натрупалия сняг, влюбени и разлюбени обикаляха магазините в търсене или съзерцаване на всевъзможни сърца и валентинки.
Хората се бяха разделили на две групи: влюбени и загубени, романтици, твърдо вярващи, че любовта съществува и разлюбени, реалисти, разочаровани от любовта и повтарящи “Ще празнувам Трифон Зарезан и толкоз!”.
Но в Пловдив имаше и две горещи туптящи сърца, които притежаваха от качествата и на двете групи. Те двамата бяха романтици, разочаровани от любовта, загубени, но знаещи, че ако Зарезан беше на друга дата изобщо нямаше да се сетят да го празнуват. Сега го ползваха просто за оправдание, че не обичат или не са обичани.
Тя: На 14. Със сини очи, замечтан, но някак си жив поглед, висока, болезнено романтична, плашещо умна(с това плашеше главно момчетата) и нахално различна от връстниците си, от масата, от стадата. Този сбор от парадокси се казваше Ивайла.
Той: На 16. С тъмни очи и коса, безбрежно висок. Невъзможно последователен, реалист, умен и креативен, различен и в същото време див, непредсказуем, романтичен. Сблъсък от противоположности. Денис.
Иронията на съдбата и днес беше във форма: Сблъска двете туптящи сърца в пулсиращи от живот тела на входа на един магазин. Очите им се срещнаха. По нейните устни пробягна “онази другата” усмивка и побързаха да отпратят погледите си в две различни посоки, а заедно с тях и телата си. Разминаха се без излишни маневри…и денят продържи по старо му.
Малко по-късно Ивайла се прибра у дома и влезе в стаята си. Съблече се и започна да пробва дрехите, които си беше купила на днешното шопинг-турне. След едночасови неистови усилия успя да избере какво да облече на “тази-вечерното-напиване”. После си взе душ. Излизайки от банята видя майка си, която без излишно овъртане направо я въвлече в спора:
-Пак ли ще излизаш с ония извратените?!
-Те не са “извратени”! Те са ми приятели. Моите приятели! Ясно?
-Да, но пият, пушат и вършат всевъзможни гадости и глупости! Не искам да ги последваш в спането по тротоарите.
-Няма да го направя! Много добре знаеш! Имай ми поне малко доверие. Аз не съм като тях. Аз съм различна. Но ти не го усещаш. Не знаеш какво става с мен и в мен!
-Да ти имам доверие…Че мога ли? Заслужаваш ли?!
-Ооо, писна ми от истериите ти! Писна ми от депресията ти! Остави ме на мира! Имам право да живея!
Ива влезе в стаята си, трясна вратата след себе си, а майка й която друг път би я последвала, за да продължи с четенето на морал, някак остана без думи и замълча.

Денис също не беше в розови отношения с майка си. Прибра се и я вида да лежи на пода между дивана и шкафа с алкохол.
-Пак ли си пила? До кога по дяволите?!
Тя заплака. Стана, олюля се и се просна на дивана. Денис се надвеси над нея и гледайки я с най-всяващия си страх поглед й каза:
-Слушай: ако докоснеш още веднъж алкохол ще те пребия.
Той отиде в стаята си и си сложи слушалките, от които кънтеше Iron Maiden в опит да избяга от действителността. Малко по-късно и той беше готов да излиза.
Докато се обуваше, майка му го попита:
-Къде ще си тази вечер?
Без да я поглежда й отвърна:
-Мой ред е да се напия.

Но Ивайла и Денис не предполагаха, че тази шегаджийска съдбата отново ще ги срещне. Или това беше Купидон?



Глава втора.

Същата вечер се оказаха в един и същ клуб, че и в една компания! Цяла вечер си разменяха анонимни парещи погледи, докато кръвта на Денис не закипя. Дали от водката, дали от късния час или от магнетизма на Ивайла, той събра смелост и се доближи до нея. Мълчаха. Огледаха се на около – всички бяха по двойки. Всички без тях двамата. Най после той си отвори устата и къде на шега, къде на сериозно й каза:
- Искаш ли да ходим?
Но тя се усмихна лукаво и отби атаката:
- Къде?
Неловко мълчание. Беше негов ред да говори. Явно подходът му беше глупав и не й допадна. Трябваше да промени тактиката.
-Как се казваш?
-Ивайла.
-Хайде да танцуваме, а?
Директността му не й допадна – дори не я попита дали иска?!
-Слушай, мъжки, дори няма да те питам за името. Признавам – готин си, но си сбъркал адреса. Не съм лесна. ОК?
Намигна му и нищо повече не каза, той – също. Но думите й го накараха да осъзнае, че тя наистина не е “лесна”, че не е като другите, че все повече му вдига адреналина. Вече беше в съзнанието му, в мислите му и продължи да я жигосва с поглед до края на вечерта.
Ива се надяваше, че й е безразличен, но нещо и подсказваше, че той не е като другите. Присъствието му я караше да се чувства странно друга, докато разговаряха беше доловила аромата му, привличаше я все по-силно, едва успяваше да удържа на погледите му и от момента, в който го забеляза, Той заемаше всички кътчета на мислите и фантазиите й, колкото и Тя да го отричаше.

Ооооооооооо много добре. I like it. Както се казва. С интерес ще очаквам продължението. Иначе е много добре написано, но едно съветче по - скоро от естетика. Можеш да слагаш номерата на главите в болд. Ще изглежда малко по - добре и ще се отличават по - лесно ) Иначе всичко си е перфектно...

Хехех...(Упс, аз май винаги почвам тъй ).Много ми хареса Фреш
Тоя Денис много ми напомни на мене м/у другото...е без онази част със пияната майка.
Нямам търпение да постнеш следващата част!

П.П.Фреш ти на 14 ли си? Хехехе...

Замисъла не е лош , но сцените които се разиграват са някакси до болка познати . И от предишните ти разкази , и от американски инфантилни до пръсване филми . И тъй като замисъла наистина е хубав , един съвет - направи диалозите , и като цяло стила на писане малко по оригинален ( по твоя си начин - като в "Деня на един тийнейджър" ) .
Вечния критик млъква ... засега.

Фрешке,
хубав ти е разказа.Приятен е за четене,но слим май е прав.Това са неща до болка повтаряни по телевизията и други медии.Все пак това е началото така че без повече критики.Продължавай все така.Наистина ми е интересно как ще се развие по-нататък.

Ей, Слим ме изпревари. Разказа е добър като реализация, но оригиналността определено куца; трябва да се поупражняваш в някакъв друг стил. Имам един съвет за теб.

Пробвай да напишеш един кратък разказ, почти без сюжет и главно с мисли и разсъждения. Ключовият елемент трябвад а е атмосферата.

После напиши кратък разказ с много действие - за да се упражниш в диалозите и описанията на случващото се.

Накрая компилирай двата стила в един разказ.

Така би трябвало един начинаещ, но талантлив творец да се научи да пише не само неща, които са му лесни. Пиши колкото се може повече и по различни теми - не само на любовна тематика, защото след третия вече става банално и идеите започват да се повтарят. И като споменах идеи, интересно щее преди да започнеш разказа, да си набележиш някаква идея или теза; с хода на повествованието ще се опитваш да втълпиш тази теза на читателя и да я направиш разбираема за него - един вид да отправиш послание чрез разказа.

Успех.

Изглежда ни хубаво защото всички ние сме (били) на тяхно място.Но иначе ако го разгледате по-добре...
1.Е па какво общо има това че са се срещнали на няква си врата?
2.Тука съдбата има мнооого голям пръст.Което не е много хубаво защото това ще се чете от тийнове а те знаят че не се получава точно така.Пирмер:В един клуб,в една компания,всички двойки само те разделени.И кой дървеняк(пък чак и имал много последователи) ще каже "Аре да ходим?"?!
'Айде чакам следващата част и нея да критикувам! ;]

Доста е добро . Хареса ми , интересно е . Особено щом деиствието се развива във града под тепетата ... Краят на разказа остана отворен . Интересно ще е да разберем какво се е случило по-нататака със нашите герои . Със удоволствие бих прочел продължението на този разказ ...

Фрешката го е направила супер браво на теб слънце

Аз съм много гадно човече. Защо забавих новата част ли...Имам уважителна причина, но ще прозвочи не като извинение, а като оправдание. Аве на никого не дължа обяснения. Бтв, коментарите ми - след мача.


Глава трета.


След като не успя да я свали, Денис се опитваше по всички начини да привлече вниманието й. Но тя беше безразлична или поне си даваше вид на такава, макар че не можа да скрие онзи пламък в очите си, който човек добива, хлътвайки по някого.
Денис усети какво се крие в погледа й и се успокои. Сега вече знаеше, че не й е безразличен, че и тя изпитва същото! Чувстваше се победител и за да провери дали Ив ще изревнува или поне ще се намуси, започна да флиртува с останалите момичета в клуба. Тя се престори, че не й пука, но само четвърт час по-късно си тръгна.
В момента, в който Ив напусна клуба, ентусиазмът на Денис спадна. Само минути по-късно си тръгна и той. За миг пожела да я последва, да я настигне, да я спре, но реши, че ще я уплаши, че не бива да избързва, за да не се отдръпне тя съвсем и че ако отиде при нея сега, играта на котка и мишка ще свърши, че ще го помисли за спечелен и тръпката няма да е вече същата.
Той се прибра. Майка му беше още будна. Беше трезвена, а той – в прекалено добро настроение, за да се въвлича отново в скандал. Влезе при нея в кухнята. Каза й “Тук съм вече.” И толкова. Легна си, но да заспи не можа. Главата му забуча. Първоначално помисли, че е от водката, а един тих глас сякаш му заповтаря “Ивайла, Ивайла, Ивайла…”. Спомни си срещата им в клуба в детайли Очите й, усмивката й, смехът й, тялото и устните й, която сякаш му бяха познати от някъде. Усмивка, устни…Да! Това беше непознатата, с която се сблъска преди обед! Както повечето момчета, Денис не вярваше в знаци, съдба и чудеса, н отова си беше едно малко чудо!

***
На следващия ден Ивайла се събуди и отиде в кухнята за ежедневния фреш. Майка й беше в добро настроение и не й направи забележка за късния час, в който се беше прибрала предишната нощ.
-Къде е Дичо?
-Поправя колата в гаража – отвърна майката – защо ти е?
-Да не го ревнуваш от мен? – засмя се Ива и тръгна към гаража.
Дичо беше вторият баща на момичето, родният й бе починал, когато беше съвсем малка и тя не го помнеше. Но с Дичо Ивйла имаше много силна духовна връзка. Понякога чувстваше, че го обича повече от майка си. Говореше и споделяше с него всичко – тайни, терзания, преживявания, а той й даваше съвети, по-ценни от тези на който и да е кръвен баща. Никога не се обърна към него с “татко”, говореше му на име, но той я обичаше повече от родна дъщеря и обръщението почти не беше важно.
Ива влезе в гаража. Баща под Єолата. таа ппрчтилат nешенаникаше си и я поправяше.
-О, Ив! Добро утро! Нещо си ми замислена, кажи какво те мъчи.
-Според теб възможно ли е да обикнеш някой, когото си виждал всичко на всичко два пъти и за когото не знаеш почти нищо?
-Разбира се – така стана с мене и тебе – още когато за пръв път те видях, те заобичах.
-Уф, знаеш много добре за какво говоря.
-Любовта се случва бавно и постепенно, но сигурно. Понякога сам не усещаш кога си започнал да заобичаш някого, но за да се влюбиш истински, трябва да си опознал човека срещу теб.
-Значи няма любов от пръв поглед?
Дичо се усмихна:
-Има само привличане от пръв поглед. Но това си е само моя гледна точка.

През целия ден Денис не можеше да се познае. Не му се слушаше метъл, не се заяждаше с майка си, непрекъснато си спомняше снощното преживяване и когото от снощната компания да срещнеше и заговореше, накланяше разговора към тема “Ивайла” . Искаше да научи повече за нея и успя. Питаше се “Влюбен ли съм или да?” и сам си отговаряше, че е невъзможно да обичаш някого, когото познаваш от 24часа и че на това са способни само момичетата.
Ив излезе с приятелки, но сякаш беше на друга планета. Не участваше в разговорите им, когато я питаха нещо отговаряше с “мда” или “не знам” , а въпросите, които тя им задаваше бяха свързани главно с особата на снощния скандален ухажор в клуба.



следва

Какво да кажа за разказчето... На мен ми хареса, не е лошо. Колкото и да ви изглежда смешно и глупаво, на мен пък ми е интересно точно какво ще се случи. Стилът на Фрешчето е точно такъв, че да не те впечатли толкова с красотата си, колкото да е толкова лек, че да не те затормозява и "да четеш на скорост" - от началото до края, без да усещаш кога си прочел няколко страници вече.
Темата е клиширана, да, но пък да не би вече всичко да не е така? А и освен това ми се струва, че няма абсолютно всичко да се развива по познатите ни начини и т.н. Ще видим нататък.

Сега видях,че си писала разказче,като гледам е от типа "Арлекин",късничко е,почнах го,но ми се спи,утре 100% ще го прочета и ще го изкоментирам

Като стигнах до цитираното горе,просто не се сдържах

Пич, не знам къде го видя тоя девствен мустак, най-вероятно в огледалото... Както и да е, забавно е да е с мустаки, ама нещо това май не се вписва в представите за готино момче, така че съмнявам се Фрешчето да го е замислилот така...

Добре се развива сторито, интригата се завихря и ще чакам да видя к'во точно ще стане. Само да не ме домързи да го прочета, че в последно време не се задържам във форума за повече от 5 минути...

Mммм да , много интересен разказ се получава. Разказа е много хубав и много интересен , чете се много лесно . Ще чакам следващата част , за да разбера какво ще се случи със нашите млади герои .

Ся го прочетох,харесва ми,макар,че не е легендата"Денят на един тинейджър",но нещо този Денис не се вписва много с метъл,по му прилича чалгийка...Но знам,че когато другите имат шанс да променят нещо,то върви в грешната посока,харесва ми
Нещо и с майките много прекали

Блалала Метълджиар,разбрахме се вечиии...

@fresh
докато не постнеш продълженията до края, няма да заслужиш коментара ми

Парадокс, извади на яве разказа 'Птиците умират сами' и нека всичко замре отново... нека замре, но нека види силата на разказа и нека отново потъне в забвение...

Fresh,какво стана с разказчето