Страх!
За да говорим за страха трябва първо да си изясним какво е "това животно". Страхът на човека предствлява неговият първичен инстинкт за самосъхранение... Онази сила, която го принуждава или му помага, ако щете, да запази най-ценното, което има - живота си. Ако го нямаше този инстинкт, хората не биха се страхували и биха почнали да правят неща, които един нормален наш съвременник би определил, като безразсъдни или най-драстичното, биха му дали прозвището луд! Та този инстинкт за самосъхранение датира от съзиданието на човека, което също е спорен въпрос, но това е друга тема.
Още в началото на човешката история човекът се е страхувал. Страхувал се е от стихиите, от дивите зверове, които тогава са бродели необезпокоявани, освен от по-силни диви зверове... но този ред на мисли довежда до една по дълбоко разглеждане на страха. Ами ако, човекът не се страхуваше от нищо той не би изпитвал нужадата да се скрие от враждебната среда и по този начин не би открил един от най-важните приоритети на днешното време - домът. Тогава за дом му служели естествено пещерите, но това също си е уютен дом, зависи от гледната точка...
Именно от страха за живота си е бил подгонен древният човек, от някой хищник, на някое дърво и именно от страх го е замерял с каквто му попадне. И след като звярът или там каквото е било, се отказал да яде такова упоритo и досадно животно, човекът открил самоотбраната.
Предствете си този човек. Прегърбен полу-интелигентен "примат", който до преди минути е търчал из полето гонен от съблезъб тигър, със "сила" и "ум", и със "мощта" си го прогонил. Предствете си задоволството му. Всеки анализатор на ситуацията би подходил от страната на интелигентността на човека. Но ние ще разгледаме случая в предния ред на мисли, а именно от гледна точка, че страха го е накарал или принудил да открие самоотбраната.
Човек се нуждае от храна. Това си е свършен факт. Но защо хората не са вегетарианци? Всеки един от нас може преспокойно да си преживява от корени или от земни култури, култивирани по-късно в историята ни, дори е по-полезно. Ами отговора е подобен на предишния пример. Предствете си друга картинка. Един от древните хомо-еректус си се мотае из прерията и попада на някой хищна животинка, пак ще използвам съблезъбия тигър, защото не съм много “на ти” с историята и не съм сигурен, какви точно животни са живели тогава. Та подгонва този съблезъб тигър нашия герой... и той естенственo се изплашва тотално и недоразвития му мозък подава сигнал "Бягай! Щото знаеш какво стана с Грумш (някакъв негов съплеменник)!” Та гонитбата започва. Човека бяга, тигъра го гони. Но за разлика от предишния пример, наоколо няма дървета, само скали и по стечение на обстоятелствата нашият герой бива притиснат до една скала. Голямата котка разбира какво е станало, инстинкта на хищник е безпогрешен. И за няколко минути тигъра само дебне жертвата си и търси най-подходящия и бърз начин да я умъртви. През тези минути, човекът загубва ума и дума (не че е майстор на словото
и се оглежда, както си мисли, за последен път. Но трескавия му поглед се спира на някакъв кокал. Той го взима, не защото знае точно какво ще прави с него, просто от страх (и неговите инстинкти не са на едноклетъчен организъм). Съблезъбият тигър изръмжава и човека се опитва да го изимитира: "Може да стане чудо?", но котката не се впечатлява много и скача... ииии БУМ! Нашият герой прасва котката между очите, ей тъй от страх и отчаяние. И котката взема че умира. По добър пример, от всички животни наоколо, човека си я разфасова с зъби и нокти и я изяжда. Месото естествено му се услажда повече от разните му там грудки и корени. Така се създава нов хищник. "Интелигентна работа" ще кажете вие, но не! Страх.
Вследствие на горните събития хората намират все нови и по-добри средства за убиване и така, ножове, копия, после лъкове и т.н.
Как са започнали хората да се избиват не е въпрос с повишена трудност. Сигурно се досещате. Страх. Един праисторически човек си намира коренче. И започва да го яде лакомо, защото наоколо запаси от храна са намалели и тя трудно се намира. Друг човек го вижда и понечва да вземе коренчето понеже не може да си намери сам. От страх да не му вземат храната, първият човек удря натрапника. Те се сбиват и узурпаторът на корени бива убит, защото просто не иска да се откаже.
Ако се замислим и погледнем назад във времето дали ще открием друга по-логична причина за избиването на хората помежду си? Точно страха подтиква хората да вършат много от нещата, които правели в началото на времето. Тогава, когато освен инстинкт за самосъхранение и инстинкт за размножаване друго е нямало. Неща като чувства и мисли... Дали?
Но страхът не е само един елементите на прогреса. В примера за самоунищожението на хората участват много други елементи. Но ако приемем, че в дъното стои страхът ще открием и друг аспект на този древен инстинкт. Страхът води до война, войната до победа на една или друга страна, но когато разбира, че вместо да се занимава да събира храна, съчки и други подобни блага, човек, ако е достатъчно силен, може просто да убие и да вземе нещо наготово се появява злото, ако можем така да го наречем.
Страхът може да доведе до алчност, вследствие на лесно заграбената плячка. Можем ли тогава да разглеждаме алчността като производно на страха? Но много хора са алчни, просто поради факта, че са алчни. В някои съвестта се пробужда изкарвайки наяве изказвания като: “Просто не мога спра! Искам още и още!”. А ако всичко се корени в страха? Страха на човешкото същество. И ако този инстинк е заложен като изначален тласък на прогреса в хората, можем да тълкуваме “тъмните” му производни като “израждане” на инстинката.
Темата може да ни отведе дълбоко в недрата на човешката психика, но ние няма да тръгнем по този път на мисли, защото ще се отклоним от темата.
Интересен е погледът за страха на известният сценарист и режисьор Джордж Лукас, който чрез своята поредица “Междузвездни войни” ни разкрива различен мироглед. В тази поредица много голяма роля играят доброто и злото – Светлата и Тъмната страна. Учителят Йода в един от неговите филми казва: “Страхът води до гняв. Гневът – до омраза, а омразата е тъмната страна.” Мъдри думи и ако поне малко се замислим над тях ще открием мъдростта на вековете, може би. Но според мен трябва да се добави още една “брънка” във веригата, а именно Страх – Отчаяние – Гняв – Омраза. Когато човек се страхува, той усеща безсилие или отчаяние, а това отчаяние в някои случаи е толкова силно, че той се озлобява, най-често на света около себе си, и започва да го мрази. А омразата наистина е “тъмната страна” на съществуванието. Това е едно пагубно чувство, което може би както любовта, поглъща съзнанието. Но докато, при обичта, човек иска да прави добро и донякъде да сподели своето чувство със света, при омразата чернилката в душата тежи и води до разруха. Човек иска целият свят да страда както страда той.
Ако се замислим ще открием още примери в дългата ни история. Точно страхът е един от градивните елементи на прогреса. Но само ако бъде “култивиран”. Неспирния и необуздан страх не може да бъде полезен. Всеки се страхува, но хората са устроени така, че все някак намират смелост и преодоляват този страх и се изправят с проблемите си лице в лице. Много хора обаче биват обладани от своя страх и не намират начин да се изправят лице в лице с него. Тогава той ги поглъща водейки ги по тъмни пътеки.
Със времето човек се развива много... или малко, пак въпрос на гледна точка. Но. Днес говорим за чувства, които са много по сложни от изначалния страх и инстинкт да продължиш рода. Говорим за състрадание, милосърдие, обич, омраза, алчност и т.н. Но както всичко си има начало може би точно страха е началото на интелигентността. Трудно ви е да си го представите? Спомнете си за началото на света, а именно големия взрив?