Въпреки, че разказа си е малко за
Та значи пъро нека кажа, че ВСЯКО многоточие означава ГОЛЯМА пауза, ако няма да спазвате това условие и тръгнете да го четете наведнъж, през ред или нещо такова, ПО-ДОБРЕ вобще не го четете, ще си спестите неодобрителните постове...
Второто което е... за най-добро изживяване ви предлагам да си смъкнете тази песен и да го четете на нея като фон...
Moldy
04:43... Чувам тропане в другата стая... може би трябва да отида да проверя? Неее... предпочитам да си остана тук, кой знае какво може да ме чака в сенките отвън, само да барикадирам вратата... мисля че шума утихна, страх ме е да се ослушам...
04:52... тази музика... навява толкова спомени, толкова мъка... навява на... кукли, да, точно така - на онези прастари дървени кукли с конци... и този вятър? Откъде се появи той? Мирисът на застояло... все едно не съм в нас...
05:00... Чувството е странно... всичко изглежда вехто, прашно, неизползвано... всичко изглежда сиво! Кутията бонбони избеляла, бюрото проскърцващо, шкафа като смачкан от бремето на много години... самоят аз се чувствам като притиснат от обстановката, била е и по-различна, но... кога? Не, винаги е била такава... нищо не се е променило... винаги вятър, винаги този мирис... но все някога това място е било ново и спретнато!... това място е създадено такова...
05:06... Аз... живея... аз мога да живея, избрал съм да живея! ... аз служа... волята ми е моя собствена... няма воля, има послушание... има ли други като мен? Дали има, сигурно има... забранени въпроси, но да... Те те викат, не чуваш ли? ... Няма повик, липсва усещането за присъствие... те са там! ... вятъра свисти из дъските на мебелите...
05:12... Очакване... Очакване... Възможно ли е да са ме забравили? ... живея за да служа... Няма чувства... Защо плачеш? ... Какво е това? Не разбирам за какво говориш? Какво говориш... Ето пак - капна! ... Няма емоция... Те ще те повикат, ти ще им служиш... толкова сиво... Не се страхувай! ...
05:16... Толкова дълго... нищо не се е променило... Кой си ти? ... Вятър? Какво е това... нищо не съществува... няма Те... Ти можеш! ... Кой си ти? ... Да можех да те уловя... ти си там, те са там, те съществуват... Те живеят... Толкова мрачно... Кой си ти? ... Аз съм Теб!
05:22... Така тихо... ехоо? ... същото, все същото... Колко време чакам? ... няма време... Колко? ... ти си тук, ти си там, те те чакат, те те викат... Кога? ... няма време... сега... Кой си ти? ... навън... пусто и... сиво? ... вятър...
05:28... Чуваш ли... гласовете? ... те те викат, там са... Кого? ... толкова сиво... музиката... искам да си спомням... ти служиш... няма "аз" ... Те те викат... Как? ... кой би искал "тук"? ... ти разбираш...
05:32... Старо... запустяло, несъществуващо... момент във времето... Ти мислиш!... няма мисли... послушание... Аз съм теб! ... нереално... гласовете! ... Защо плачеш? ... аз плача!... Кой си ти?... аз... няма "аз"... съществувам!... ти си кукла... Те ще те повикат... застояло... вечност в празнотата...
5:39... цвят... колко наситено е всичко... Ти се върна!... сбогом... така светло, чисто... дъх на живот... каква музика?... Аз съм жив!
Абеее какво да ви кажа... умрях, 06:40, не съм спал вобще, а ще имаме гости... абреее какво ви занимавам, аз отивам да спя
). А и все пак ми беше казал вече коя е играта*, така че бях направил асоциации и с нея.
