Тази тема ще е, общо взето, изцяло върху тези редове. Тук може бъдещите кандидат-гимназисти (като мен
) да задават всякакви въпроси относно съчинението-разсъждение, надявам се и да получават що-годе свестни отговори от бившите такива.
Абе тази тема ще е като цяло за съчинението-разсъждение.
Като начало искам да попитам за цитирането... Как точно се цитира, конкретни случаи, цитат от лирически текст, от епически и всички особености на цитата. Ако може да получа възможно най-пълен отговор и надявам се това ще е полезно не само за мен, а и за другите като мене.
...
Сега другият ми въпрос. Значи, ако може някой, който има повечко време за губене, да се хване и да оцени едно мое съчинение-разсъждение... Горе-долу за каква оценка ще мине на изпита това съчинение, къде са ми грешките и т.н. Но ако ше драсне поста си само да каже "тфа е на 6 пич", по-добре въобще да не се захваща.. Та ето го...
Плодовете на вредната педагогика, според повестта
"Маминото детенце" от Любен Каравелов
(съчинение-разсъждение)
Плодовете на неправилното възпитание могат да бъдат пагубни не само за една личност, а за цял народ. Каравелов засяга този, актуален и до днес, проблем в своята повест "Маминото детенце". В творбата си той показва какво може да стане, ако неправилното възпитание посее плодовете си и как то може да повлиае фатално на не един човешки живот.
Този въпрос за неправилното възпитание е изключително важен през Възраждането, когато българската нация на практика се формира наново, тепърва изгражда своите етически и нравствени ценности. А младото поколение играе важна роля за запазването и утвърждението им през Възраждането.
Самочувствието, възпитанието и въобще целият живот на всеки българин през Възраждането се крепяли и изграждали на основата на три, важни за всеки човек опори - семейството, училището и църквата. В повестта "Маминото детенце" те, както е цялата реалност, са представени чрез ирония, за да се добие ясна представа за идеята на повествователя какво би станало, ако възпитанието е изграждано на такива, отрицателни опори и как тази неправилна педагогика би съсипала и разбила и провалила толкова човешки животи.
Любен Каравелов започва повестта с едно странно и, на пръв поглед, казано на шега обръщение към ракията:
"... и който не е пил казанлъшка гюлова ракия - той нищо не знае, той нищо не разбира."
Така според автора пиенето на точно тази гюлова ракия стои редом до нещата, които осмислят и правят значим един човешки живот. Във възхвалата, която следва, казанлъшката ракия е подбрала най-славните томове от българската история, които пък са пълни с демостеновски красноречия, с атиловски походи, ватерловски сражения и пр., и пр. Така ракията не е само нещо от бита, не е нещо което се пие просто така, за наслада. Тя стои в самото начало, в смисъла на самия живот - не само на отделен човек, а и на цял един народ.
От тази иронична, невъзможна представа за ракията тръгва всичко. Тя стои "в самото начало" и на възпитанието на Николчо. Още от най-ранна възраст той се научава да пие, като виновни за това са неговите родители - Нено и Неновица, които сами му я наливат в чаша, за да царува спокойствието и тишината в тяхната къща, за да не крещи малкият Николчо и да няма каквито и да било спорове.
"- Пийни си, сине, пини си, мами!... Ако ти тегли сърцето, то си попийвай по малко. Нашата ракия не е като другите. И цариците могат да я пият."
Родителите на Николчо го научават и на друго. Те не уважат, презират работата "с кървав пот и с мотика в ръка", защото никога не са били учени да работят, нито са учени колко трудно е това. Нено и Неновица не се трудят по какъвто и да било начин за парите си, те "ги добиват събрани" и на това учат Николчо, като не съзнават, че това го учи да лентяйства и да не може да се реализира. Родителите му го учат да харчи, но не му казват как да печели и това го прави "Маминото детенце", което съсипва живота си, и този на близките му.
"- Щото се печели лесно, то се и харчи лесно - отговорил Николчо. "
След като Николчовите родители дали на своя син "гюловицата", той не закъснял да си намери другари, които като него си попийвали. С неговите "приятели-чапкъни" той започнал да се напива по кръчмите, докато се стигнало до един момент, в който не му стигнали парите. Тогава той се научил да краде, и то от собственните си родители. Откраднал скришно заделяните от Неновица спестявания, но като следствие от това се наложило да лъже баща си, за да се отърве безнаказано. Нещо повече - Неновица го подкрепила, като преписала вината на случите им, с което затвърдила представата у Николчо, че лъжата не е лошо нещо.
" - А кой ти е давал да харчиш из града и по зефетите? - попитал бащата.
- Аз му давах - отговорила майката. "
От всичко това следва, че за неправилното възпитание на Николчо е особено виновно семейство му и техните най-висши ценности - тишината и спокойствието.
Освен у дома, при семейството, децата прекарват голяма част от времето си в училище, където биват възпитавани и учени. Но при една преобърната действителност, където в училището има разделение на богати и бедни, и то не от кой да е, ами от човекът, който е отговорен да се подготвят и учат правилно децата - учителят, това няма да тече по познатият ни начин. Учителят на Николчо, даскал Славе, "казанлъшки педагог", който същевременно пее и в църква, угодничи на богаташките синове единствено заради парите на родителите им, а бие бедните "цървуланковци".
" - Ако за едно дете е нужна тояга, то за друго стигат и няколко думи."
Това разбиране се набива в главата на Николчо и то е още една причина да не зачита и да гледа отвисоко на тези, които стоят под него по отношение на богатство и да се държи надменно с тях. Освен, че не учи децата на морални ценности, даскал Славе не ги учи на нищо в този "разсадник на образованието". Учителят не си дава труда да ги учи дори на най-елементарните знания, които трябва да се знаят в училище.
По време на Възраждането църквата била една много важна опора, у която всички хора търсели помощ, тя ги свързвала с бог и им помагала да превъзмогнат проблемите си, учела ги на смирение и на любов към ближния. В Каравеловата повест служителите на църквата, поповете, ходят вмирисани на ракия, а пък монахините и калугерките водят разбулен и непочтен живот на територията на божия храм. Другарите на Николчо, попските синове, са описани като "дяволски унуки" и го подкрепят във всяко неправилно дело, което той поеме, те се държат низко и угоднически, което вдъхва фалшива увереност у Николчо.
Единствен, Али ага се осмелява да каже истината на Нено в очите, единствен този, познат ни като отрицателен образ от българския фолклор, като лошия поробител, не започва да му угодничи, а се държи най-правилно от всички тези български образи, които не смеят да кажат нещо, което може да ядоса Нено, той разкрива пред Нено христианските и нравствени добродетели, заради което е поставен на различно място от обичайния образ на османеца.
Цялата тази преобърната реалност води неминуемо до фаталното, неправилно възпитание на Николчо, което, от своя страна, бива пагубно за него, както и за близките му.
" Поп Кън разказва, че той е отишел във Влашко и че се заселил в Гюрево, дето го храни една циганка, която пере хорските ризи и която продава по улиците варен кукуруз. "
Това може да се случи, ако само едно българско дете бива възпитавано неправилно, но опасенията на Каравелов са какво може да се случи ако всички започнем да бъдем немарливи и нехайни относно децата, относно младото поколение на България.
В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов се проявява като моралист и просвещенец, защото той поставя въпроса за правилното възпитание през Възраждането в далечен план и внушава на читателя какво може да стане, ако в България израсне и бъде отгледано цяло поколение от Николчовци, колко катастрофално ще бъде това за нашата родина.
p.s. Значи да уточня - това съм го писал без помощни материали (
), без да го поправям, абе като на изпита, тъй да се каже..
p.s.2 Ако може също така някой да предостави сайт с полезна информация за съчиненията-разсъждения, като цяло..
p.s.3 Последно - ако може някой, който е бил вече на изпита да ме запознае с процедурата, като цяло...
Колко време е, какво се допуска да носиш на изпита, дават ли ти да излизаш и подобни неща..
Не съм сигурен какво друго беше - само листове не ти трябват, те ще ти дадат. Спомням си, че нещо бях объркал точно къде да пиша и стана мазало. 
