Това е един разказ който ще направим с GoRiLaS.Само с него.Ние в чата написахме няколко изречения.И двамата ще пишем от 10 до 15 изречения с цел всеки да има доста голямо участие във историята.Ето ги:
Близките храсти изшумуляха и от тях изскочи някакъв елф.Близо до тях беше застанало едно джудже,което се упражняваше да борави с меч.Мечът не беше първо качество,но бе много удобен за ниското създание което беше свикнало с брадви.Елфа извади своя лък и бавно се прокрадна от зад джуджето.Тихо опъна тетивата(първо затъпи върха й) и я изстреля.Джуджето ловко избегна удара и насочи меча си към врата елфа.
-Не си загубил ловкостта си.Поздравявам те.-каза елфът и с ръка отдръпна меча.

По-късно той продължава.

-Да така е-отвърна джуджето.
Двамата бяха големи приятели.Познаваха се още от малки.Елфа се казваше Ламалас.Имаше дълга коса,уши,кафява роба и зелен панталон.Добре боравеше с лък.Джуджето се казваше Лорик.Беше ниско(характерно за джуджета)с къса леко сива коса,къса роба и колан,който придържаше черния му панталон.Използваше предимно меч и брадва.
-Как си,приятелю-попита Ламалас.Отдавна не сме се виждали.
-Добре-отвърна джужето.
Ламалас и Лорик бяха хванати от гадните елфина от запада.Те мислеха, че сега трябва да отмъстят за стореното им страдание.

За големи сажъления Lord of dragons не може да влезе в писимания и аз ще напиша следващата глава.Ето я:

Лорик и Ламалас тръгнаха по една пътека без да знаят накъде вървят.Към свечеряване Ламалас реше,че трябва да отиде да намери дивеч за вечеря.Лорик остана да им пази нещата.В гората не се виждаше нищо,но въпреко това елфа вървеше спокойно.Постоянно се оглеждаше назад,защото си мислеше че някой го следи.Мина около час,а Ламалас не бе намерил нищо.По едно време един храст изшумоля и от него излезязоха няколко зайчета.Елфа ги хвана и удуши.След това се върна при Лорик.Джуджето беше отличен готвач и набтрзо щеше да зготви нещо с зайчетата.Двамата си похапнаха много добре и след легнаха да си починат.Елфа бе предпазлив и затова легна на един камък,и в ръка взе малкати си ножка.Но Лорик съблече своята роба и легна на нея.На сутринта щом джуджето се събуди видя,че вече елфа е станал и си стягаше багажа.
-Хайде,Лорик ствай и си стягай багажа-каза заповедно Ламалас.
-Добре-отвърна сънено джуджето.
Двамата тръгваха към Замъка на сенките,където бяха хората,който им сторили големи злини.И двамата бяха жадни да си отмъстят.

Надявам се да ви е харесало.Когато Lord of dragons успее да влезе в писимания той ще напише продължение.Казвайте мнения.

Хубаво начало, но още не мога да си изградя мнение. Само искам да ви посъветвам да избягвате банални имена от рода на "Замъка на сенките". Убиецо, какво против Джони Деп имаш бе

Пътят отиваше остро нагоре,и след няколко минути дори елфът беше задъхан.
-Ако тук наклона е лек,представи се какво ли ще е когато сме съвсем близо до замъка.-оплака се Лорик.
-Опитвам се да не мисля за това,глупако!-сопна му се Ламалас
Джуджето си замълча и продължи.
-Ох,предавам се.Не мога да продължа-изпъшка Ламалас
-Но къде ще спрем в тази пустош?
Елфът се замисли.Сложи ръка над очите си и се огледа напред.
-О,Светлина,илюзия ли е това?Виждам къщи.Лорик,приятелю,пред нас има село.
-Шегуваш ли се?
Ламалас не отговори,а се затича нагоре.Оказа се доста трудно да се тича по този наклон.Изведнъж покрай елфът извистя стрела която едва не го събори на земята.Джуджето извади оръжието си и се огледа.Наоколо нямаше никой!Лорик се паникьоса.
"Какво да правя?"


Тъпо е но го написах набързо.

Лорик се затича към елфа.Стрелата беше скъсала леко ръкава на Ламалас.Джуджето попита:
-Добре ли си?
-Добре съм,но някой ни следи.
Настъпи миг мълчание.Елфа се изправи.Огледа се,но наоколо нямаше никой.Лорик се запъти към едно дърво.Качи се на него и започна да наблюдава.В далечинката и той видя къщи,но те бяха много далече.Деня още беше в разгара си,но нямаха да могът да стигнат до селото докато луната изгрее.Решиха да седнат да си починат и утре да продължат със свежи сили.Имаха малко филии хляб.СЛед като се нахраниха Ламалас отиде да огледа околноста. Навсякъде имаше дървета и скали.Дървета се бяха разеленили.По едно време елфа чу шумолене между храстите.Извади лъка си и една стрела от колчана.Храстите пак се размърдаха и от там излезе едно момиче.То имаше дълга руса коса и червена рокля.Имаше малки розови пантовки.То пристъпи няколко крачки и остана на място.Елфа се бе приготвил да го убие...

Може да е тъпо,ама не ми се пише.Аде Лорде на драконите ти си.

Момичето плахо излезе от храстите.Беше много оплашено.Ламалас опъна лъка и тогава момичето каза:
-Спри!
То се скри отново зад храста.Елфа бавно се изправи и се запъти към момичето.Когати стингна до храста,забеляза че там нямаше никой.Момичето беше избягало.Елфа се поогледа, но не съзря никого. Той започна да навлиза в гъстата гора.Полсе клекна и забеляза, че на земата имаше стъпки.Това бяха стъпките на момичето.Той тръгне след тях.Но след време стъпките свършиха точно на края на скъла.Елфа се зачуди дали момичето е скочило или не.Реши да се върне малко назад.И забеляза, че там имаше разклонение.Трябваше да реши накъде да тръгне. Избра наляво.Гората беше все така гъста и труднопроходима.Той стигна до едно място каде видя огромен трон и в него беше седнал един белобрад,висок,сух старец. Той държеше голям жезъл.Зад трона Ламалас забеля момиченцето,което търсеше.
-Нещо изшумоля,дядо-каза момичето,с притеснен глас.
Елфа побърза да се скрие,за да не го видят.
-Кой е там?-попита стареца.
Ламалас не се показа,а зачака...

Еми тва е от мен.Не е кой знай кво,ама отдавна не съм писал(от началото на лятната ваканция накаде).Сега наред е Лорд оф драгонс.Ако той не пише аз ще продължа!

Наименованието на елфа Ламалас е копирано от Леголас(от Властелина на Пръстените).Джуджетата мразят мечовете.Свикнали са с брадвите и мечовете не са им удобни.Разказът е започнат без описание на обстановката и това само може да обърка читателя.На описанието не е обърнато внимание, а това е ключът към успеха и красотата на текста.Джуджетата и елфите не могат да отраснат заедно.Техните видове се мразят взаимно.Ако тези двамата са приятели, то е трябвало да бъдат показани връзките м/у тях и откъде следват.Първо е трябвало да се покаже света в който ще се развива действието.Има повторение на думите, калпав опит за динамика и непълност на изреченията.Времето, когато действията биват извършени допринася за лошото им оформление,и допълнително скапва динамиката.Самият разказ не е добре оформен и действията куцат.Идеята за малкият брой изречения,полагащи се на всеки от двамата съавтори е тъп замисъл, защото единият не може да разбере какво мисли другият, да вникне в писанието му и да продължи по подобаващия начин.

Ама и аз се изживявам като критик...........

Само да ти кажа че името Ламалас не е взето от Леголас(Властелинът на пръстените).И защо пък да се мразят джуджетата и елфите?!?Какво като на джуджета са им удобни брадви,а не мечове.Нека да има нещо нестандартно.

Еми да, де, какво мислиш, че написах?

Мммм света на джуджетата не се изчерпва със света на Властелина. По принцип както казах, тъй като съм творчески инвалид избягвам да критикувам тук, но като за начинаещ разказа изглежда добър. Пък и по-добре нестандартен, отколкото един от многото...

Знам.

Хех. Някой явно се учи да пише. Няма лошо
Описанията - почти нищо не се разбира, на места изобщо - не се знае ден ли е, в гора ли са, в планина...
Персонажите - прекалено клиширани. Явно влияние от Властелина и Драконовото Копие. Героите са прекалено типични, сложете нещо за разнообразие. Нямат никаква персоналност, никакво поведение.
Клишетата - бликат отвсякъде. Половината от историята съм я виждал накъде другаде. Дежа ву-то ме залива отвсякъде.
Детайлите - липсват. Отсъства всякакво усещане за света, за обичаите. Свидетели сме просто на едно меле, продължаващо до безкрайност.

Но като за първи опит не е твърде зле. Обърнете внимание на слабостите и го оправете, но в никакъв случай не се отказвайте. Може и да излезе нещо.

Надявам се да дадеш подобно изчерпателна кртика и да уловиш толкова прицизно и мойте грешки някой път. А аз съм съгласен с всичко казано от тебе. Нос всяко писане, с всяко изслушване на критикит4е ще стават по-добри. малко хора са тръгнали от рализчно на тхното ниво, но много от хората са започнали да пишат образцово с времето. Пожелавам го и на тези хора.

ок:)