Джо беше нормален човек. Точно толкова нормален, колкото ивсеки един от нас. Толкова нормален, че дори може да сте го срещали на улицата без да разбереш. Висок около 1.70-1.80 м, руса коса, квадратна прическа и сини очи, за който жените казваха че сякаш те засмукват. Роден беше в България- една от многото източноевропейски посткомунистически държави. Никой от американските му приятели не знаеще нищо за миналото му отпреди да дойде в Америка. Повечето дори не знаеха за България преди да чуят от него. Може би това се дължеше на начина, по който повечето американци деляха света: Канада – завистливите съседи; Мексико – страната на кактусите и текилата; Южна Америка – латино, фиеста и кокаин; Източна Азия – Виетнам се намира някаде там; Западна Азия – Русия е някаде там; Източна Европа – нови приятели; Африка – пустиня и ОЩЕ негри.
Във всеки случй Джо водеше съвсем спокоен живот като шофьор на тежкотоварен междущатски камьон. По нашенски ТИР. Той обаче упорито мълчеше за своето минало. Нито дума не искаше да каже за това. Приятелите му многократно се бяха опитвали да го напият в някой бар и да измъкнат историята му, но дори и пиян като казак Джо не разкриваше тайните си. Неговите познати дори не му знаеха името. Наричаха го Джо, за да има някакво име, с което все пак да се обръщат към него, а то му хареса и дори сам започна да се нарича така.
Единственото, което знаеха за него и за България беше, че слуша някаква странна музика наречена чалга. Джо твърдеше, че тя била много популярна в родината му. Това че никой друг не я понасяше явно не му правеше впечатление.

Джо беше тръгнал от мотела, в който беше прекарал последната вечер, към камиона си – чисто нов тежкотоварен Мерцедес, неговата гордост му. Караше товар бяла и черна техника от Лос Анджелис към Лас Вегас. Закъсняваше с графика и бързаше да навакса затова тичаше по здравия и стабилен асфалт разделящ мотелската стая от паркинга.
Мигване.
Изведнъж българския шофьор се озова насред пясъчно поле. Огледа се шашнат. Какво по дяволите беше станало? До където му стигаше погледа виждаше само една безкрайна пустиня. Само пясък и нищо друго.От хоризонт до хоризонт само пясък и нищо друго. Дори една дюна нямаше. И кактуси нямаше. Всички пустини, през които беше минавал Джо си имаха и дюни и кактуси. Тази имаше само пясък. Много от него.
Мигване.
Чу се гръмотевичен тътен. Псувайки на чист българо-каруцарски Джо се огледа. Ушите му запищяха. Изведнъж осъзна, че няма уши. Всъщност и тяло нямаше!!! Беше просто присъствие. Само слух и поглед. Още по зашеметен от новите разкрития той погледна нагоре, откъдето беше чул звука. От там бързо се приближаваше ярка бяла точка, която бързо започна да се уголемява. Изведнъж зашеметения мъж осъзна, че ако това продължи пътя си ще мине точно през него. Докато се чудеше дали огромен бял обект приближаващ се с огромна скорост ще направи на безтелесното му тяло, когато диска мина през него. Просто мина през центъра на погледа му. Беше огромен, наистина огроме. А в задната му част имаше два заоблени отвора като сопла. Единият беше нащърбен и от него излизаше дълга синя огнена диря.
В следващия момент диска се разби. Навсякъде изригнаха скали и пясък, на места втечнен. Цялата земя се разтресе, а облака прах се издигна високо във въздуха.
Мигване.
В следващия момент Джо се озова на същото място, но праха се беше слегнал. Околността изглеждаше някак си променена. Като не броим кратера и пукнатината на няколко метра от него, пустинята беше някак си нагъната. Тук и там имаше дори и дюни. Сякаш беше минало доста време.
Човека погледна към кратера. Господи коко беше огромен!!! Поне 80-90 метра в диаметър, въпреки че джо нямаше база за сравнение и поне 60 метра дълбок. От двете му страни имаще колосална пукнатина в земят широка поне 5-6 метра, дълга общо над 100 метра. Дното тънеше в мрак.
Пак се огледа. Къде все пак се намираше? Пустинята се точеше докъдето му стигаше погледа. Не беше чувал някаде на Земята да има такава пустиня. Доколкото беше чувал дори в най-голямата пустиня – Сахара няма място, където като погледнеш да не видиш поне едно скално образувание. А тук нямаше абсолютно нищо.
Пак погледна в кратера. Вътре беше диска. И наистина повечето скали се бяха търйълнали, а ръбвете се бяха заоблили от вятъра сякаш беше минало много време от разбиването насам. А дискът беше непокътнат. Това беше просто невъзможно!!! Не може толкова огромен обект да се разбие в земята с така скорост, да направи такива разрушения и да не стане на милиони парченца. А по диска нямаше дори драскотина.
Хиляди въпроси препускаха в главата му. Как беше попаднал тук? Какви беше това място? Какъв беше този диск? Поне на последното можеше да си отговори. Явно това беше някакъв летателен апарат, а въпреки че беше шофьор на камьон IQ-то му беше малко по-голямо от това на стайно цвете, така че се досети че това трябва да е летяща чиния и то извънземна!!!
Мигване.
Извендъж Джо се оказа във въздуха. И то доста високо във въздуха. Объркан се огледа. И изведнъж забеляза нещо в далечината. Нещо като кафеникава лента по целия хоризонт. Понеже слънцето беше точно над него не можеше да определи посоката. Очуди се какво беше това, въпреки че въпросите продължаваха да бушуват в главата му.
Мигване.
Шофьора продължаваше да е на същото място във въздуха, но лентата вече беше по-близо. След миг осъзна че това не е лента, а огромен облак прах. Как беше възможно да съществува толкова голяма шясъчна буря? Невъзможно е да се образува нещо такова. Физически беше невъзможно. Само след миг облака беше още по-близо до него. Сега можеше да види колко голям всъщност е той. Освен че се простираше от хоризонт до хоризон, той беше невероятно висок. Наистина много висок. Поне 100-150 метра на височина. За да се образува нещо такова трябва да се е събрал целия пясък от пустинята.
Мигване.
Бурята вече непосредствено пред Джо. Вече можеше да види нещо което приличаше на дупки в пясъчната маса. Като урагани от въздух в бурята. Бурята беше нещо колосално. В следващия момент го върхлетя. Беше като срутване на планина. Грохота беше оглушителен. Всичко потъна в тъмнина. Това продължи сякаш цяла вечност.



To be continued


На този разказ му предстои мнооого път още. Писал съм го сам без ничия помощ, единствено с влиянието на многото автори фантасти, чиито произведения съм чел. Горе долу след средата ми писна да го проверявам как звучи и за стилистични и граматически грешки.
Моля ви смао не ме плюите много, това е първия ми опит за авторска изява. Очаквам всякакви съвети, предложения и идей.
П.С. Използвах името Джо, защото като го писах ме мързеше да мисля друго...

Не е лошо, ама в началото си объркал числото (почваш вие, завършваш ти). Иначе е доста добре, ама ми се вижда малко клиширано. Като изключим главния гирой, разбира се.

Главния герой е уникат, мой патент. Ммм честно казано има малко идей от една друга книга... Не си спомням точно коя, но там намираха нещо блестящо в една пустиня, което се оказа летяща чиния, малко преследвания, малко екшън, човечеството се оказа, че идва от космоса обичайното. Все пак обещавам, че само чинията ще има нещо общо с въпросния разказ.

П.С. Може да ви звучи тъпо, но може ли някой да измисли заглавие??? В това въобще, ама въобще не ме бива. Джо го сложих само за да мога да пусна темата....

Заглавието само ти можеш да измислиш защото знаеш за какво иде реч ! Знаеш накъде отива разказа кое е основното около което се върти цялата история ( Джо , чинията , пустинята и тн. ) . Такаче само ти можеш или и ние ама след края на разказа . Измисли нещо което присъства нещо което ще направи впечатление когато бъде прочетено ( Примерно " Пуделът " за заглавие и по някое време се среща " пуделът стоеше в ъгъла и наблюдаваше с безизразните си очи скованите движения на Джо сякаш всеки момен ще се засмее на човекът който усилено търсеше изхода от стаята . " това съвсем примерно разбирасе трябва да има повече смисъл и тн . ).

Иначе както спомена Ашаман не е нещо невиждано и даже напомня много различни фантастики - но човек просто няма как да не изплагиатства нещо от някъде . За момента има още бая да се желае . Пусни втората си част пък да видим какво ще стане - тази ни привлече вниманието ( поне моето ) .