Минавали хилядолетия ,а децата на Илдариус продължавали да сеят смърт и разруха . Цели светове били променени или направо изтрити от вселенската мрежа заради гнева на Самирите . Великият обаче само стоял и гледал печално то своя Ефир , защото сам усещал , че е безсилен пред творението си . Това било неговото наказание . Да гледа низвергнатите и измъчени души на децата си . Голяма болка се таяла в сърцето му , но знаел , че за да продължи Битието да същестува трябва и тази Ера да свърши .

Годините минавали , а вече нямало и помен от предишния величествен свят , чийто основи положил Илдариус . Ден след ден Самирите унищожавали всичко , докато накрая не останало нищо освен самия им баща . Нямало вече какво да пази Великия , бариерите , духовете и всичко останало вече било минало . И тогава времето спряло ... явило се видение пред Великия - красив и непринуден свят , населен само със смъртни . Боговете нямали власт там ... Отдавна не бе виждал Великия такава красота и разбудило се отново сърцето му и той се раздвижил . И разбрал той , че наказанието вече изтича и въпреки неговата грешка , тоя свят трябва да продължи напред . Всяко цвете увяхва и се ражда ново - по-красиво , всяко слънце изгаря , но от него се образуват планети . Илдариус сякаш знаел какво да направи , изрекъл магични думи , незнайни думи и направил могъщото заклинание върху себе си . В миг той се вцепенил и паднал мъртъв на земята .

От тялото на Създателя се образували единайсет по-малки , всяко със своя същност и визия . Родили се "Единайсетте" . Всеки от тях имал нещо от Илдариус , а Илдариус бил всички тях . Единадесет , но били като едно ...

И събудили се те в средата на поле , обградено от Самири . Никой от тях не знаел какво е станало , но всеки знаел кой е . Всеки от Единайсетте помнел някаква част от мислите на Великия , но различна от тези на останалите . И впуснали се в боя , яростни и свирепи за пръв и единствен път . След вековна схватка , която била като миг за тях , и когато при една от битките Единадесетте отново победили , един самотен Самир дошъл при тях с молбата да го примат сред тях , защото не споделял възгледите на народа си. Ксилбай се зовял той , а боговете го приели , защото Гласът на Илдариус се застъпил за него . "Волята на Илдариус трябва да се следва , а в своите мисли , баща ни е знаел за този Самир " - така рекъл и всички се съгласили . Зарадвал се Ксилобай и решил да сподели всичко с новото си семейство . Показал им скривалището си , свят който криел ревностно от себеподобните си . Евалорм се зовял той , но бил студен и мрачен и започнали боговете да го претворяват ...

Из "Приказка за Боговете" от Ереден , най-великия сред Лаерите и основател на Ятир
Съхранява се в Великия Джуджешки Архив , някъде опд града

Евалорм - свят на магия и вълшебство, свят, разработван от около половин година ; изпълнен с раси и създания, битки и опасности; с бродещи приключенци и дракони в планини.

Е, стига дълбоко клиришани истини. Ако искате да научите повече - http://www.evalorm.com (и най-точно във форума, тъй като сайтът не е ъпгрейдван от доста дълго време ..

Ами не е лошо, но има няколко момента, които ми напомнят за Силмарилион. И като че ли можеше да наблегнеш повече върху съшността на Лаерите и разликите помежду им.

Всъщност това е едва някъде около 1/20 от това, което сме написали, а то е доста. Не разбрах само за лаерите какво не ти е ясно. Тъй де, повече неща има на сайта – можеш да погледнеш.