Абе тва тредваше да е само едно есенце, реших да го напиша тука щото синьото ми харсева повече от word-а ама реших в крайна сметка да го постна.
Въунуваща-хахахахаххахах
Иначе темата съм си я избрал сам
Не знма дали тука е правилно да се постне, но не ми и пука. Всъщност и на вас да не ви пука.
---------------------------------------------------------------
Страхливия умира при всяка опаност, храбрия-само веднъж.
[Уилям Шекспир]
Това е една найстина внушаваща и караща те да се замислиш сентенция. Наистина какво е живота, а какво е смъртта. А може би има и средно положение, и ако има такова то това е живота в страх. Найстина всеки път когато похлупиш свободата на духа си с тежката ръка на страха, когато затвориш желанията и копнежите си зад решетките му, може би тогава умираш. Умираш винаги когато той ти натделее. Блажени са тези кохто не живеят в страх, защото страха е едно злокбно проклятие което гложди душите на хората може би през целия им живот. И малко са хората изправили се на борба със страха си и със свойте душмани-тези хора ние наричаме герой. В миналото е имало, много страх, много войни и много герой. А сега?
Нима сега това хилядолетно чувство сега е оставило намира човечеството. Нима в страни кат България където няма войни, няма глад и няма терор няма и страх. Мисля че има. Той по скоро се крие в тъмните сенчести дебри на душата ни и чака да се покаже в пълното си могъщество, чака одобния момент в който да поеме контрол над сетивата ни, да ни хвърли в паника, да ни обземе и преобрази. Но и когато великата му мощ се крие и е пасивна, доори и сега ние усещаме присъствието му. Защото страха е кодиран във всеки от нас още с идването му на този свят. А храброста я има само в нкой хора, може би доблестните хора са повече от геройте, а бе може геройте са лукави стахливци. Но това няма значение. Важно е да намерите смелостта в себе си, да послушате сърцето си та макар и да бъдете глупави от това. Защото щастлив е не умния а честния, честен пред другите и честен пред себе си. Но малко хора имат тази смелост, да са честни.
[За радка Костадинова]- Даскалицата ми по физика която не търпи някой да е нсъгласен с нея и е садистична тъпа патка, но аз я победих, изнервих и засрамих. Да и толкова внушаващо го направих, че без да казвам и една неприлична дума я накарах да ме изгони с отсъствие, а и после да ме нарече "Абсолютен олигофрен"
И верввайте ми сега мойта гордост я нема никъде.
!
