Mузиката кънтеше.Единствено Петър не беше на дансинга.Както всяка друга вечер,и сега той сега седеша на масата в дискотеката и тъжно гледаше забавляващите се млади хора.Пиеше водка и тъжно гледаше останалите.Това ли искаше той от студентските си години.Определено не.Той си предстяваше,че като доиде в университета ще си намери приятели,готини хора с които да ходят по дискотеките.Но не.Още първия ден той се скара със със съквартиранта си за нещо незначително.По някакво чудо сега по поканиха на това парти,но само от жалост.Но май и тук щеше да има проблеми.Петър се престраши да отиде до най-якото момиче на купона-Мая и да я заговори:
-Здрасти ,как си-изрече той едва,едва.
-Здравй-приятелски отговори Мая-супер съм.Ти как си?
Петър се втрещи.Най-готиното маце да говори с него по-такъв начин.Оба4е това му даде увереност и той продължи:
-Скучая.Не пускат хубави песни?
-Как така-учуди се Мая-яки са.Eла да потанцуваме.
Докато каже нещто,той беше завлечен от момичето на дансинга.
-Отпусни се-лекичко прошепна Мая-тази песен е за двама.
Тя уви ръцете си около врата му.И това му стигаше на Петър.Можеше да седи така цяла вечер.Но не тази.
-Мая,кой е този!!!!!-изкреща някой.
Петър се обърна и видя някой.Михаил,най-големия бияч в университета и гаджето на Мая.Той се о.Доктскубна се от нея и викна:
-Мишо,ще ти обясня,слуша......
Петър получи такъв юмрук,че се строполи на земята.
-Ако я докоснеш с пръст-изрече Мишо през зъби-няма да оцелееш да се дипломираш.Мая,ела.
Той хвана Мая и излезе от дискотеката.Докато излизаше,тя погледна Петър и намигна.
-Мамка му-каза Петър.

Ei, mislite be hora kakwo

Значи има доста повторения и нкой правописни грешки. Но като идеа и сюжет е добро. Описва по много добър нчин гадната реалнот, а и това ме изкефи че Петър не е твърде жалък. Абе много добър и точен разказ.

Добър разказ. Не обърнах внимание на грешките, бях завладян от непреодолимо усещане за "дежа ву". Съвсем обикновено е. Твърде обикновено. Толкова е нормално, че се откроява сред другите. Типично. Част от всички останали. Съмнявам се някой да го забележи, независимо, че явно си хвърлил много труд. ПРоблемът е там, че това се случва толкова често на хората, че едва ли ще им хареса да го видят и на разказ. Ако напишеш продължение, може и да дам по-положително мнение, но за сега... А, още нещо.
Независимо колко трудно, колко непоносима е мъката, човек винаги намира начин. Запомни го!

Наистина има малко грешки но ако се абстрахирам от тях...яко е харесва ми.Кратко и ясно без излишни подробности драсни едно продължение.

С разбита уста Петър излезе от дискотеката.Понеже нямаше пари за такси,отиде на автобусната спирка.Оказа се,че неговия автобус вече е заминал.
-Мамка му,какво ми става днес-изпсува Петър.
Една възрастна дама до него го погледна възмутително,но не каза нищо.Момчето не я удостои с поглед,направо тръгна към общежитието.Тогава бе гаден ноемврийски ден и валеше дъжд като из ведро.Мокър до кости,Петър влезе в общежитието.Взе ключовете от рецепцията,и отиде в стаята.Завари Иван,неговия съквартирант,на леглото с едно момиче.Беше заварил кулминацията.
Момичето бързо се покри с чаршафа,а Иван избяга в тоалетната.Петър,бързешком напусна стаята ,и излезе извън общежитието.Наблизо имаше една кръчма.Мокър от дъжд не се бои.Изтича до кръчмата.Вътре миришеше на цигари и на алкохол.Той седна на бара и викна на бармана:
-Дай едно двойно уиски.Беше решил да се напие,пък ако ще да умре.Уискито дойде,Петър надигна чашата и отпи голяма глътка.За трезвеник като него,който от време на време пиеше по едно,това беше много.Барът се завъртя,но Петър отпи още една глътка.Какво му ставаше,как ще се напие от две глътки долнопробно уиски.Изведнъж всичко стана черно и той падна на земята.

има грешки,защото е копван от World

Приемливичко продълженийце, макар че всяко продължение би загрозило разкза и би се подиграло с първата така перфектна част. Тва продължение ми прилича на игрите който правят голям удър и бързат да изкарат втра част за да оберат още малко...в твя случай още малко оваций. Не знам може и да не съм прав, но продължението за мене само внася долнопробие в качеството

Не знам, на мен пък ми хареса. Предполагам, че това е само началото и нещата тепърва щесе развиват. Според мен върви към по-добро. Определено ми хареса повече от първата част. Единствената ми забележка е, че е прекалено кратко и изглежда (не знам дали е така) като написано на тъгъдък.

Ми давай , продължи я.Ако може на по дълги постове , че така ако ги пускаш ...

Готино е да, и мене ма изкефи...тъжна история, но доста реалистична...кофти за тоз Пешо

Готино е,въпреки че не си падам много по такива реални.Иначе
е добре

Мен пък точно този вид разкази ме кефат - реалните в сегашно време
Писнало ми е от некви рицари и магьосници и тн ...

Този не е в сегашно време.

Офф смисъл да не се разказва за действия , извършени преди 50 години примерно.А за такива , които се случват в момента

Това ме кефи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Продължавай!!!

Съжалявам, но темата на разказа не ми допадна. Ето защо:
1) Имам чувството, че доста си гледал тинейджърски американски филми....ама наистина МНОГО.
Познатата история за смотаняка на училището, дето никой не му обръща внимание. Поне наблегни на мислите,които те терзаят, а не на видимото, което всеки наблюдател забелязва. Кажи какво те потиска, какво не приемаш в хората около теб, какво би поправил в характера си...
2) Ако нямаш пари за такси, тогава как имаш за двойно уиски? Може и да не съм права, но за да тръгнеш пеш, значи растоянието не е дълго т.е. парите за такси няма да са много, а уискито не е толкова евтино...
Но тук наистина не съм сигурна...

Ми това е, ако искаш да получиш някакво облекчение чрез писането, тогава направи един по-задълбочен анализ на неудовлетворението на героя си. Изрази това, което става в душата му.

Mиришеше на прах и мърсотия.Петър установи това,докато се събуждаше на непознатото място.Видя двама души,които си говореха нещо в тъмното.Eдиния от тях се приближи към него и му каза:
-Момче,ставай от там?
-Кои сте вие?-скочи Петър
-По спокойно-каза мъжът-нищо няма да ти направим.Само трябва да ти зададем два-три въпроса-продължи той.Седнете.
Петър седна на едно мръсно канапе.
-Какви въпроси?-рязко отговори Петър
-Разнообразни-подсмихна се мъжът.
-Не се ебавайте с мен-викна Петър и скочи от стола.Това бе грешка.Две горили го хванаха,и го сложиха обратно там.
-Няма смисьл да се горещиш,но това вече ти го казах-рече мъжът. Той говореше съвършено спокойно,което дразнеше и нервеше Петър.
-Нашата малка организация те следи цяла вечер?
-Moля?-каза Петър
-Да така е,от дискотеката до кръчмата.Ние ти сложиме приспивателно в уискито,ние те доведохме тук-съобщи мъжът.
-Какво искате от мен?-повтори Петър
-Малка услуга-съвършено каза мъжът-искаме да елиминираш господин Михаил Петров?
-Вие сте луди бе,гадове мръсни-викна Петър.Очакваше след това да го проснат на земята.Но това не стана.
-Имам си име,макар,че гад мръсен ми подхожда-ухили се мъжът-казвам се Виктор Александрович.
-И да се казваш Бил Клинтън,пак няма да убия Мишо-отговори Петър разтреперан-той може и да ме наби,но това не е причина.
-Хубаво,щом не искаш,няма да те караме-каза Виктор-но ще си търпиш последствията.
-А,какви са те?-запита момчето
-Ще те убием-лаконично приключи разговора Виктор.Той извади от джоба си един пистолет и го насочи в главата на Петър.
-Решавай?
Петър изпадна в дилема със себе си.Не искаше да го убият,не не искаше.Но не искаше и да го убият.Оставаше едно нещо-да излъже,че ще го убие,пък да става каквото ще.
-Добре,ще го убия-каза той и се помоли на Бог наум.
-Чудесно господин Петър,нека да празнуваме-рече Виктор и извади от един шкаф една бутилка уиски и една кутия цигари.
-Ще пиете ли?
-Не-отговори Петър.
-Господине,вие не разбирате-разясни Виктор-ако пиеш,ще заспиш и като се събудиш ще бъдеш в един апартамент,където ще получиш указания.Ако не пиеш трябва да те приспим ръчно.Какво искаш?
Петър рязко грабна бутилката.Отпи голяма глътка.Всичко се замъгли и той падна на земята.
Ето ви и третата глава.Надявам се да ви хареса.

nali iskahte prodaljenie.eto vi!