me, myself and i

[Гост]

пишете момчета.. не ми пречите.. офф топик е полезно нещо.. а и затова сме събрали заедно.. да си говориме

[Infinite]

пишете момчета.. не ми пречите.. офф топик е полезно нещо.. а и затова сме събрали заедно.. да си говориме

колко се радвам защо ли?(егати авто-риточния въпрос)защото се изрече определението за форум и ,надявам се,ще има кой да го прочета (а може би и разбере)
***
относно темичката и написаното от авторката вътре-прочетох,обмисли,пак прочетох и една думичка изникна в съзнанието ми като емблема за тези "думи" авторски.думичката е - desire
***
гледам albaneto е на висота,както винаги

[EviL]

Драма драма ! Буенос диас ора . С две думи да споделя че се радвам отново да съм сред вас макар да не знам колко ще се задържа ( преди отново да ми прещрака нещо ) .

Деси - що стана бре моме ? Ноу мор дръг ноу мор пеин . Начи какво да ти кажа първото ми хареса но второто каквото и да беше то ми напомня "Лои" ! Но пък от друга страна е хубаво да видиш нещо различно от фън във ТВОРЧЕСКИЯТ форум - зелена точка за проявената смелост пред лицето на врагът ! Относно новият ти аватар - становището ми е че нюансите си къртеха най-добре ( надявам се ме разбираш ) . А и хвани виц кво става с Роланд че още ме тресе интереса .


Иорс форевар феитфул Ивъл . ( бах поуголога съм ) .

[MetalGearRex]

РИП, разбира се, че дори и да седнеш и да пишеш "на един дъх", пак се правят промени и се редактира. Но въпросът е дали подлагаш всичко на внимателно оценяване и редакция или просто "решаваш как е по-добре да го кажеш".
Деси, и на мен второто ми се струва доста под нивото на първото (явно всяко продължение е по-слабо от оригинала ). Някак си изглежда "изсмукано измежду пръстите" и започва да мяза на разказ, в който даден герой ще разказва за себе си. А това, бих казал, е глупаво или поне неинтересно. Първото така стоеше, че сякаш се говори общо, за един неопределен персонаж, т.е. за всеки един. А чрез второто, чрез самото му наличие, лирическият герой започва да се персонализира, поради което се губи ефекта на творбата.
Не знам, все пак ти си решаваш. Ние пък само споделяме "критичното" си мнение (мисля, че от критици няма вреда, макар че някои тук смятат обратното).

Зъл, честито завръщане! И прав си, че вече всяка една тема, различна от "фън" трябва да бъде приветствана тук. За съжаление...

[VALEN7INVS]

Прави сте... твърде много станаха лъчезарните теми... всяка различна трябва да се приветства... все пак, били те и не особено добри... наистина, първата част е доста по- стилна и над равнището на втората, но това е нормално. Хвала.

п.п. Добре да си дошъл, Зло.

[Гост]

чувствам се неловко под светлината на прожекторите.. макар че това е риска, предизвикателството да споделиш нещо лично. добре го каза евил "зелена точка за проявената смелост пред лицето на врагът "...
неловко ми е и да обяснявам. не ми се искаше да влизам в литературни анализи на собствените си мисли, но ето че го правя... не знам дали е защита на позиция или нещо такова но да поясня.. това са отделни неща. не ги бъркайте, не ги сравянвайте. има връзка и тя е че съм аз. тоя път не съм прехвърлила собствените си преживявания в трето лице - т.нар. лирически герой. реших че мога да застана аз. като тест дали съм силна да понеса критиката за проявения есхибиционизъм - за някои неуместен или алогичен.
замислила съм да е поредица, отдлени дни, отделни мисли. има дни в които мислите са силни, в други са слаби. но си остават мисли. моите мисли.
изненадана съм от себе си че хладнокръвно понасям цялата тая процедура по изказване на мнения...

п.с. добре дошло, зло..

[MetalGearRex]

Да, наистина е доста странно да правиш анализ на собствена творба. Някак си знаеш какво си искал да кажеш, а не знаеш как да покажеш, че именно това си искал да покажеш, разкриеш. Освен това и самото усещане да четеш нещо написано от теб е странно - ти си го писал, ама го четеш като нещо чуждо... Странно е наистина.
Деси, добре че направи това уточнение, макар че да ти кажа, трудно ще ни е да ги разграничаваме двете неща. А да направиш поредица... Не знам, направи я и ще видим какво ще излезе.
п.п. Зло, не си добре дошъл! Баси, защо всички го поздравявате така? Интересно ми е, а и някак "добре дошло, зло" звучи... хм, странно най-малкото...

[The_End]

Мдам поетесата пак се е проявила . Насечено объркано и запленително ! Хареса ми как прескачаш на различни теми и как ги обединяваш - стилно и трудно смилаемо . Като доиде време мен да ме закопават моляте мини и удари нещо такова като за последни думи .




Какъв е тоз аватар ? Що смени старият ? Разочарование ! Не че не се кефя на мацката от Саилянт Хил ама твоя аватар си къртеше ( невероятна цветова гама имаше еи ) !


Аиде и не прекаляваи със тоя тип творения че човек верно ше помисли че за себеси пишеш !

Абсолютно си прав.

[MetalGearRex]

Мдам поетесата пак се е проявила . Насечено объркано и запленително ! Хареса ми как прескачаш на различни теми и как ги обединяваш - стилно и трудно смилаемо . Като доиде време мен да ме закопават моляте мини и удари нещо такова като за последни думи .




Какъв е тоз аватар ? Що смени старият ? Разочарование ! Не че не се кефя на мацката от Саилянт Хил ама твоя аватар си къртеше ( невероятна цветова гама имаше еи ) !


Аиде и не прекаляваи със тоя тип творения че човек верно ше помисли че за себеси пишеш !

Абсолютно си прав.

А ти си дваж по-прав!

Деси, какво става с идеята да пишеш неща "всеки ден"? В смисъл, щеше да правиш очерци на чувствата и мислите си в по-интересните дни и т.н. Нещо ново задава ли се на творческия ти хоризонт?

[Гост]

имах разговор с приятел от недалечното минало.
от тия дето, вече не са такива. прокудени, избягали, неразбрани.
идващи понякога като неканени гости. и провокиращи появяващите се, неизбежните за мен въпроси.
каква е цената, която плащам, за да бъда себе си.
как ще покрия заемите, които искам понякога от орисниците.
колко ли кожи ще сменя преди да стигна до края на дните си.
и защо ли толкова бързам за там. нима вярвам в рая, в оня блян за вечния живот,
където насладите ще съпътстват духа ми навеки.
какво толкова се е случило...
нима с всяка раздяла умира нещо в мен.
тогава откъде намирам сили да се движа, да имам нови мечти и желания при все че по-трудно се изправям.
не искам да виждам земята, не искам да усещам вкуса на кръвта.
обещавам си всеки път да внимавам и като непослушните деца, уви,
отново падам и отново предизвикателството да стана, да стъпя на краката си.
откъде нахлуха тези мисли. със зимата ли дойдоха.
въпроси, въпроси. а отговаряйки им дали ставам по-добра, по-мъдра.
дали се доближавам до идеала за себе си, който съм формирала незнайно при какви обстоятелства.
забравям толкова бързо, прощавам толкова лесно и в същото време без да ми трепне окото
осъждам на смърт невинни жервти, игнорирам съкровенните си желания.
оправдавам се със времето, мястото, хората.
а като се погледна в огледалото, не винаги познавам това лице.
питам се коя съм. откъде дойдох. какво правя.
мисли..мисли.. осъзнавам неизбежността на случващото, своята незначителна позиция в събитята
и ужасът, че някой е раздал ролите преди да се появя.
и това, което ми остава е само да играя, да се придържам към сценария.
защото всяко отклонение се наказва и колкото и да се самосъжалявам и самоправдавам дълбоко в себе си знам,
че ако лъжа някой то е самата себе си.

[Beerzebub]

Звучи малко накъсано... Но, при положение че е писано ей така, както се изрази ти "сядам и пиша", бих го квалифицирал като интересно.
Хареса ми една фраза от последните редове: защото всяко отклонение се наказва. Извадено от контекста последното звучи малко като сентеция и предполагам се променя и значението...
Няма да се опитвам да го тълкувам, всеки го приема по различен начин. Аз поне го асоциирам с опитите на хората да бъдат оригинални и да се откъснат от стадото. Понякога малко или много успяват, понякога просто попадат в друго стадо, но винаги всяка промяна иска известни жертви...
Май казах, че няма да тълкувам...