Нежният полъх на живота обгърна тялото на младото момче . Душата му скърбеше но не и очите му – пресъхнали отдали своя дан сълзи, неспособни на емоция . Той направи още една крачка , крачка правена стотици пъти . Прексрасната гледка на безкрая покори съзнанието му . Зелен раи , пурпорно слънце , изваяни хълмове , сладостен аромат на цветя . Прекрасната гледка на едно толкова живо място винаги събуждаше тъгата в него . Затова толкова пъти той бе идвал тук . За да изпита чуство , чуство различно от нищото което обитаваше същноста му като паразит . Безмерната красота на живота – защо той не можеше да я изпита ? Кой го бе проклел толкова жестоко и защо ? Безмълнвно задавани до безкраи тези въпроси бяха обсебили неговото съществуване . Преминавал от една същност в друга , хранеики се с чуждите емоции неспособен сам да създаде такива превърнал се бог и същевременно в мъртвец – звяр . Преди толкова векове заключен без милост в затвор от безразличие . Само едно цвете бе видяло неговата мъка и красота . Цвете нежно и крехко колкото и самия живот , цвете красиво и разцъфнало за да дарява щастие . “ Красотата на звяря съществува !“ толкова красиво звучеше и толкова възможно . Но кой завидя на тази капчица радост . Кой потъпка това цвете в градината от плевели . Още крачка напред . Гледка още по прекрасна пред мъртвите очи се разкри . “ Защо аз трябваше да съм оръжието на смъртта ?”. Две кървави ръце се свиха във юмруци . Как , защо , какво ако – въпроси изтезавали душата му цяла вечност сляти в едно оплели с бодлива тел сърцето му . Още една крачка . Няколко камачета се срутиха по отвесния изгладен сякаш с магия скат . Малки облачета прах изпълнени със цветни прашинки се въздигнаха към лицето му . Красота , любов , щастие – неща невидими непоносими за него това бе живота . А той бе роден звяр , създаден за да твори чрез онищожение и болка . Но както бе казало едно самотно цвете и "звяра е красив" . Още една крачка ..........

На улицата пред високата зграда тялото на едно чудовище най-накрая бе пуснало на свобода душата на дълго изтезаван ангел .

Злото си е Злото. Какво повече да кажа. Добро, но.... Прочети огледалото на Даментед и почерпи идеи ако ще пишеш нещо в този стил.

Много е готино и т.н. но така написано без продължение, практически е една купчина безсмислици с много скрит смисъл.... надявам се да има продължение, за да мога да спра да се чувствам като абсолютен идиот.

Няма как да не кажа нещо , но и няма как да кажа нещо смислено и нужно, още повече корективно. Ако има продължение много въпроси ще получат отговор и т.н.
Надявам се да има...

Мне продължение няма - написах го просто защото трябваше да изкарам чернилката от мен - а това винаги ми помага . А иначе скрити смисли има ама не чак прекалено прикрити . Такаче ако искате дерзаите ако не - чил не е важно .

YOU'RE BACK!!! Знаех си, че няма просто да оставиш Форума да гние!
А разказа...има доста дълбок смисъл (върху който не мога да размишлявам сега), и като цяло си е в добрите традиции на останалите ти творби ... но не ми харесва. Просто не обичам такъв тип разкази. Това е, иначе е наистина добър

П.С. Виж http://www.darkness.com - има гениални разкази.

Мерси за саита - обичам готика ще му се отдам .

А така. А никога ли няма да разберете че наистина са много рядко срещани хубавите къси разкази с продължения... Ужас... писна ми да се задават такива въпроси от хора които не са разбрали посланието на разказа и искат втора част, разясняваща първата... то това е подигравка с творчеството...

Зъл, разбирам/разбрах за какво си написал това. Аз също имам такива състояния, макар да не ги преодолявам с точно писане. Но всеки с методите си. Както казвам, едната от двете причини един автор да твори си е точно "заради него самия", да покаже и изкара нещо от себе си, било то за да се отърси от него или за да го покаже и на другите.
Смисъла му, мисля, го схванах. Доста наподобява на една моя идея, сцена, в която лирическия герой прави подобна равносметка за себе си и това, което му е отредено. Но понеже тази, точно "сцена", е част от една моя идея и фантазия, която развивам и обогатявам от около 5-6 години, та чак съм я развил до много по-различна от първоначалното "вдъхновение", че и даже съм забравил вече голяма част от приключенията в нея, и разбираш, не мога просто да "изсера" това, самостоятелно, защото първо ще е напълно незавършено (все пак тази сцена е Краят на историята (поне Краят, до който съм стигнал сега)) и второ защото никой няма да го схване. Все пак тази идея, както казах, съм я развивал от 5-6 години и е много богата на елементи и т.н., че сигурно може да се направи по-пълна история от една доста дебела книга. И едва ли някога ще бъде реализирана и просто завинаги ще си остане само в главата ми...
Та за твоето творение идеше реч. Смисълът е вмъкнат между редовете и трябва да можеш поне малко да разсъждаваш с подобна на твоята психика и поглед над света, за да го разбереш. Разбира се, все пак ти си го писал, всичко е пречупено през твоя си възглед за нещата от живота.
Поздравления за написаното, макар че то не е писано за да получава добри отзиви, а за "освободи" твоята душа. Но все пак... И легни се наспи най-накрая!
п.п.
Ще ми обясниш ли какво означава тази дума, щот, макар и сравнително доста богат, речника ми не я познава? Да не би да идва от "кърект" от английски? Ами първо не е хубаво да използвате думи чуждици, второ вярната форма на български ще е "коректно", трето, все пак ще означава "правилно, справедливо", а не това което искаш да кажеш и най-вече четвърто, защо просто не използва българската думичка "вярно"?
п.п.п. Не целя да се заяждам, просто "изтъквам" този факт - ползвайте повечко българския език, ще видите, че е много богат и красив!

Винаги може да има продължение приятелю. Може би ме мързеше да чета първия път като го четох. Опитах отново с по-задоволителни резултати.

Evil както винаги на ниво. Няма да те хваля повече, но ти си го знеш мен.