Така,He@d_HuNteR ме подсети за една много стара игра,дето я играехме в даскало.
Избира се идин текст на песен,не стихотворение,а песен...После участниците правят пародия на текста,като се стараят да прилича на оригинала.Накрая от всички се избира (чрез гласуване) победител
Ето ви един актуален пример
Оригинал-fresh
ИСКАМ СИ КОЖАТА
Искам да гръмна!
На хиляди парченца да се разпилея.
Искам старото си Аз да върна!
И да разбера защо живея.
Късчетата да събера
на душата си разкъсана.
Да мисля. Да крещя.
Да чувствам без от никого
да съм прекъсвана.
Как искам да вали!
Дъждът болката ми да измие.
Тъгата, огорчението…
Любовта ми Той да не убие.
И от нея да не ме боли.
Свободата разумът да не отнеме.
Душата преродена тялото ми да приеме…
И ето – чувството се върна!
Пак вали.
Пародия-He@d_HuNteR
Искам си вафлата
Как искам кашон със вафли да намеря,
От ядене направо да се разпилея.
Искам старите си килограми аз да върна,
Tоест, във свиня да се превърна.
Искам и да разбера защо,
Сладките се правят от тесто.
От земята да обера трохите,
Да не ги ядат мухите.
Да мляскам. Да плющя.Да ям.
Ех, че съм чобан.
Как искам шоколад.
Гладът ми да убие.
Храната, облекчението.
Само захарната болест да не ме затрие.
Стомаха да не ме боли,
Гладът разума да не замъгли.
Шоколада течен тялото ми да приеме
И ето - върна се гладът.
Пак съм гладен.
Айде сега да видим,дали ще се навият хора