Вземи го даскале, па го направи човек

Без воля ,без сили изгубил душа
градушката розите летни разкъсва
а страници тежки ,отровни слова
училищни напъни а,2-ка вратата ми лека разтърсва

Ето контролно във първия час ... ах неволя
обречен аз чакам смъртта,
без ръце да се бия без крака за да бягам-без воля
избродирана с кръв върху празния лист ми се смее скръбтта
_________________
Горящи рани,горящи сърца

Душите ни в мъка вече не гният
и съмнение никак не блика в гърди
тълпите се сливат ,коршумите вият
и славен е пътя озарен с петолъчни звезди

Във века на изсъхнали черни руини
е на пред полетял войн русокос
със другари си морни от дълги войни
покосени са пак те от черен откос

И сърца отмалели и вик и сълзи
те веч виждат победата ,виждат брега
на морето чернеещо в смърт и течащи кърви
и ето...ариеца...последния...пада в снега
Сега отцелелите ще видят мира, ще изградят със своите напукани ръце рая
Един блян-една малка червена звезда

_________________





Амур

Живял човек на света
обичал той аромат на цветя
в хубав ден полетяла към него стрела
и попаднала право в целта
... и сега човекът е мъртъв
_________________

Тиха любов

Кратки стихчета и кратки песнички...
късчета любов забити във душата
понякога я виждам близо
макар да знам, че няма как да бъде тук
понякога пък чувствам как ще бъде близо
и знам че няма нищо да направя
_________________

Деградация

При кой ще сетиш своя светъл ден
къде ще забравиш ти за бледия си делник
не е ли той човек приличащ толова на мен
не... не сънуваш някой пич а не отшелник

А аз сънувам ли те или уважавам смо твойте твърди цици
питам ли се аз къде си ти, и дзурла с кур в уста или лице красиво си
нима небето не вещае радост и любов за теб и всичките отдавнащни девици
и ето пак очите ти красиви, сини...разсмени са от тъжен клоун

Но реалността е тъпа, луда, грозна и презряна кучка
и в тъпия ми и объркан ден към сламката дали ще имам сили да посегна
и думите безсмислени написани със грозни букви...
какво говорят те... къде е сламката...къде???
_________________

Лека нощ

Дни минаващи, дни вече далечни, дните на възможности проспани
и с мръсни и с изжулени ръце и празни си тръгвам аз от златната хазна, пълна с делнични целувки
и спя сега, когато щастиято на вън е, спя и дебна за удобен час да схлупя свойте очи издрани
кървясали от злоба, яд и от безпомощност. Зазидени от тежките клепачи огледало счупено са на душата мръсната и грозна...




П.С.Кажете нещо...

НЕЩО

Мерси за вниманието.

За другите не съм сигурен, ама второто нещо (казах го:) ми прилича на Червени Батальони (или нещо такова) на Вапцаров.

Не, не ако червените ескадрони на Смирнински е което имаш в предвид се лъжеш напълно.Но уцели, че има нещо около Смирненски. А всъщност не , говореше за Вапцаров ти). Стихотворението се казва огнен път, на Смирнински е. Но не бих казал че съм плегиятствал 1 към 1.
Ето го оригинла, сами си правете изводи :

ОГНЕН ПЪТ

Не тревога душите до болка терзе,
не съмнение блика в гърди
исполинска десница днес нов път чертае
с петолъчни пламтящи звезди

През дима на злокобните черни руини
през гърма на жестоката бран
над света като пролетна буря ще мине
мълнекрил, ведролик великан

Ще разцъфнат рубинени, къдрави пъпки
по следите му вредом в света
и градът и селото свещенните стъпки
ще целунат с горещи уста...

Не съмнение блика над знойни копнежи!
Тъй е нужно-ще бъде така!
С петолъчни звезди днес велик път бележи
исполинска желязна ръка

Та ето види се допирните токи са доволно малко, сюжета е съвсем различен и т.н.
Това е единственото стихотворение взаимствано от някъде. Мисла че се вижда и че то е по-различно.
Ма щом се чудите дали съм ги писал аз значи са добри. А?:)

Добре де, sorry, просто ми заприлича. Аз и без тва по литература съм зле Прав си, тва е по-скоро "ремикс". Иначе останалите са много добри. Наистина.
А това различни части на едно цяло ли са, или са изцяло отделни? Има нещо като ... лайт тема ли се казваше?

Да, наистина са доста.. Оригинални и приличащи на стихотворения, но трябва да си оеднаквиш стила. В смисъл, на някои места смесваш някои не особенно поетични думи с лириката и това просто бърка в гърлото на читателя. Иначе си го доизпипал на необичайността за поезията.. И поработи върху ритъма също.

Ашаман:
Не не са части от едно цяло, различни са си. Даже и не бих казал че това (прослувутото второ) е ремикс, даже помня че прочетох само първото стихче от стихотворението на Смирнински и ме напъна нездържаео вдъхновение ама както и да е.
Благодаря за положителното мнение, но все пак някой ще каже ли нещо по-подробно, какво не му хареса и какво според него беше добро.
Падане:
Да мисля че си много прав, и особено за ритъма, въпреки че на места римата нарочно тъне, щтото така си ме е изкефило, често ритъма се губи и бърка в гърлото на читателя. Не знам да ли не е прекалено тежко но пък това може да е и чар нз.

Be dosta sa добри ама 6е се съглася с Падан Фейн, че ритъма куца, но общо взето останах с положителни чувства, заслужило си е труда-добро е.

Може би ако беше на бели стихове (без рима), щеше да е по-добре. Тогава можеше да наблегнеш повече на ритъма, вместо да се съсредоточаваш върху римата и да губиш от усещането. Защото, признай, то е по-важно.

Не не мене по-си ме кефи да има рима, по-ми е приятно когато пиша да отделям и време за римата. Не мисля че това че съм гонил рима е попречило да напиша нещо по-смислено, напротив даже, някък като търсиш рима намираш и по-интересни думи. Мисля да пиша по-сретоточено и сериозно и така за напред.

В час по математика

Хубави добри и свидни, слунчеви моменти и слова
в паметта ти гонят се игриво спомените днешни
в теб подскача радост, знаеш сън не е това
и всичките проблеми и неволи вчерашни са смешни

Повдигаш ти глава, поглеждаш пак лицата днес различни
и те посрещат твоя поглед с звънак смях
навеждаш се ти пак над листа, за да кажеш колко са ти симпатични
А там вув дъното далечно подпраял глава замислен мъж стои
и мрази той и теб и тях

Поглеждаш с очите му, докосваш с ръцете, чувстваш сърцето му...ти си там
поруган забравен и сам
аз съм...

Много добра поезия, да не кажа професионална! Просто кратко и ясно. Много ми харесаха стихотворенията от първия поуст! Другите...

Какво имаш в предвид като първи пост, то само едно не е там. А и мисля че то е доста добро.

От първия поуст всичките са много готини!

Яки, са. Но имаш още на каде да се развиваш! Въпреки това опитите са много сполучливи. Продължавай в същият дух! Ще се радвам ако постнеш още нещо твое. Стилът ти е интересен, поне не е накав сладникав.
Има хляб в тебе

Кхъхъ-кхъ...
Всъщност е "Белият Ескадрон" на Йордан Йовков...Далееече сте от истината.

Всъщност стихотворението се казва "гоящи рани горящи сърца" и е на HELLwINd.
точка-.

Определено са много добри. Имаш дарба, която малко хора имат - развивай я!

Само една забележка - пооправи си правописа. Повечето грешки правиш, струва ми се, от бързане.

От тебе аз прошка даже не желая
от твойте обиди не скърбя
мирът отново искам да позная
за споря да забравя-да простя

Може би тва толкова малко не бива да се пуска в интеренет, ама толкова имам да казвам...