Човек
- Какъв искаш да бъдеш? - попита Обществото.
Човекът се колебаеше...
Обществото му се усмихна сякаш с намигване и го подкани с жест.
Човекът разкри душата си. Обществото слушаше с усмивка. Човекът взе да се разпалва - той беше творец, самодеец, тайно от всички обичаше Изкуството... Не беше добър творец, но искаше, имаше заложби, беше един истински неоткрит талант. Обществото слушаше и кимаше.
- ...защото всичко е Изкуство, нали? - викаше Човекът.
Обществото се съгласяваше и слушаше търпеливо.
Човекът обясняваше, но постепенно угасваше и накрая млъкна, гледайки очакващо Обществото.
Обществото се изкашля и погледна строго Човекът.
Той сякаш се смали и прие виновно изражение. Обществото беше отиграло отдавна този трик и почувства доволство.
- Но... - каза Човекът. Обществото отново се изкашля.
От Нищото изникна Изкуството - разля наоколо сияйната си светлина и пусна една дружелюбна усмивка.
- Творец? - каза. Чудесно, а как твориш?
- С прозрение и самота - Човекът се бе обнадеждил отново.
- Кретен - сподели Обществото.
Тримата се гледаха.
- А как се виждаш между хората? - попита отново Изкуството.
- Честно не се виждам между хората. Странна птица съм...
Обществото смръщи вежди, а Изкуството се усмихна благо:
- Да... Истински творец си ти,Човеко.
После Изкуството въздъхна:
- Да... Творци... Всичките са едни и същи...
И после изчезна обратно в Нищото...
Обществото погледна надменно Човека и той се предаде в ръцете му. Обществото го затвори във висока сива сграда от железобетон, настани го зад компютър в малка сива стая, с едно полупрозрачно сиво прозорче.
Той остана там до края на дните си.
А после дойде Нищото и презрително се изпика на гроба му...

Наистина добро - отразява сивата деиствителност . Но за имаше една грешка . Напротив обикновенно великите творци имат лаврови венци на гроба си - уви на гроба си .


Интересува ме това твое ли е ? Ако е то мисля че има какво да покажеш във тази част на форума !

Не, не е грешка. Нека го видят повече хора, тогава ще коментирам.

Пич съмнявам се че ще го видят много хора . Тук напоследък властва простотията ( по народно му "простащината" ). Ако беше малоумно хумористично разказче с хора от форума можеше и да има интерес . Но истината е че тук трябва поне малко акъл за схващане на идеята .

Иначе дословно подкрепям мнението на Силент Фиар !

Ами бих казал, че наистина е вложен смисъл в творбата. И уви, именно, Фиър, няма тя да бъде разбрана от Повечето Хора във Форума...
Само ми се иска да попитам автора - това в каква връзка го написа? Каква поука искаш да вложиш в него?

Аз немисля че идеята е в имането на поука! Според мен човекът просто пресъздава по свой начин ситуацията описана в разказа. И то по невероятно добър и опростен начин. Евала! И един въпрос от мене. Ако ти си автора....
Твореца (Човека) всъщност себе си ли си имал в предвид?

Наистина творбата е добра , кара те да се замислиш по някои въпроси . Малко и просто текстче , което крие в себе си доста смисъл . Silent Fear , е прав според мен , защото повечето творци не биват оценени прижеве ...

Аз мисля че той го е писал но ти защо мислиш че той е човека след като "човека" в разказа умира .

Много добре написано.Кратко и право без никакви разтягания на локуми. Но за жалост хората това не ги тресе.Тресе ги таз тема "за лица над 18+" в която някакъв клоун ги радва с тъпия си мазухистки разказ който даже и не е смешен...Когато хората спрът да се радват на такива простотий от света може и да излезне нещо.А пък и плюс това много малко хора ще разберът разказ от нивото на този...

Хайде довиждане.

Тази творба е в памет на един Човек, който не успя да стане Творец. Един приятел, когото загубих. Той ме водеше напред, но вече не е сред нас. Той така и не успя да открие нещо, което да си заслужава Създаването.

А може би просто ние хората се страхуваме от онова нещо, което ни кара да бъдем различни, онова което ни кара да бъдем креативни, онзи порив когато хвърлиш всичките си усилия в идеята за осъществяване на една единствена мечта...Не бих казал, че текстът е опростен...може би звучи така първоначално, но всъщност поне за мен той носи скрития смисъл на онова дяволито у човека...Платон има едно много хубаво предположение за света...той е една пещера, в която живеят роби с окови на шиите и краката, а навън съществува друг свят, който е светъл, искрящ, чист и прекрасен, не така тъмен и грозен като пещерата....Но когато един, от робите успее да избяга и види какъв е светът навън и сетне когато се върне, за да разкрие красотата на откритието, другите оковани роби го убиват!Какви изводи можем да си направим...че човек се страхува от неизвестното, от различното...и накрая Платон твърди, че всички ние живеем в пещерата...а какво има отвъд...Нима нашето обещство наистина не унищожава именно онези, които се докосват до тайнството на безкрайното...Нима не е вярно, че нашето общество е свикнало да презира, да отхвърля, да унизява и да се стреми да прекърши и стъпче различните...А задавали ли сме си въпроса защо е така!?Творецо Ашаман, съжалявам за твоя приятел, но искрено се моля да е открил своето тайнство...някъде там!

Мисля че Ашаман с основание би се разсърдил на приказки от рода "тва не е твое". Гледам го аз и ми се вижда свестен форумяк, свестен и човек. Много хубав разказ, сякаш аз бях този човек, сякаш това беше написано специялно за мене. И беше написано много добре. Посходил си много философски на нещата, дал си едно много искрено и за жалост много правилно мнение. За омразното ни общество, тая омраза, към тва шибано, заспало че и умряло общество ме гони последните седмица две и надпреварата е много яропстна и опасна, на бръснача съм, на ръба му. Дали и аз ще имам участ на отшелник???

И така, за да не правя 1000 теми, ще си пускам кратките разкази в тази тема.


Машината


Имаше една машина - тя беше работлива и умна. Функционираше правилно и почти безотказно. Беше добра машина и всички я уважаваха. Работеше безшумно, без много излишна врява около себе си. Реагираше добре на команди и се подчиняваше безропотно. Хората, които я експлоатираха наистина бяха доволни от нея.
Рано сутрин, още в зори машината се събуждаше за живот, преди всичко живо около себе си. Изпълняваше няколко основни функций, а също така и набор странични такива. Хората около нея се радваха най- вече на множеството странични функций, които тя изпълняваше, но жизненоважно за машината беше всекидневно да изпълнява и основните.
Беше една наистина добра машина.
Конструкцията и беше продълговата и симетрична, може би не съвсем добра като замисъл, но общо взето добра като изпълнение - беше работлива машина. Основната и функция се състоеше в това да поема през отвор в единия си край суровини и да изхвърля готовия материал през друг отвор някъде в средата на дългото и тяло. Беше конструирана много добре, може би дори твърде сложно, но все пак работеше.
Една от малкото да ги наречем лоши черти на машината беше, че бе произведена с дефектирала част. Разбира се никой не се бе заинтересувал да смени дефекта, защото никой не беше сигурен за какво точно служи въпросната част. Пък и макар управлението на всички функций- от най- основната до най- нищожната - да минаваше през дефектния елемент- никой не виждаше някакво отклонение от нормалната работа. Но така или иначе, както споменах, всъщност никой не се интересуваше от същността на добрата машина и нейните нужди, може би защото всички се интересуваха само от страничните и функций, а може би и защото продуктът от нейната основна функция беше абсолютно, напълно и 100% безполезен. Но тя беше добра машина и имаше много полезни странични функций. Дефектиралият елемент не пречеше на никого и се намираше в един абсолютно ненужен придатък на машината, който бе прикачен в този край от където влизаха суровините.
Всичко си вървеше по установения порядък- тихо и спокойно- машината работеше- и то по цял ден, за да могат хората около нея да живеят по-добре и по-лесно.
Докато... докато един ден, дефектиралият елемент заработи с някаква съвсем нова функция. Той накара машината да поразбере някои неща за живота и за това, че тя се бъхти от тъмно до тъмно, за да живеят хората около нея като търтеи. В този ден дефектиралия елемент накара машината да каже на майка си всичко, което и се бе натрупало през годините в душата, да се изплюе в лицето на мъжа си и да му каже, че е долна свиня и да се разплаче. После Пенка целуна децата си, заметна пола и се покачи на перваза на прозореца. Каза че повече няма да готви, да чисти, да мие, да бърше, да подрежда и всичко, всичко, всичко... , което те са смятали за дадено, е трябва тя да върши.
И скочи.
От осмия етаж.
И това беше.

Неведоми са пътищата ни... Така е ставало, така ще става, по-рядко или по-често. Това е действителността не всички са родени да бъдат Наполеон или Жана Д'Арк, но всички сме родени да сме хора. Хора с мисли, чувства и мечти. И колкото по скоро осъзнаем това, толкова по-малко хора тип "Пенка" ще има...

Не знам какво казах!

Ашаман, добри разкази пишеш! Последния ми хареса особено много. Но би било добре да поработиш малко върху стила си в края - доста рязка се получи смяната от символичното към реалното. Освен, ако това не е целта, де.

Долното не е за хора с лабилни нерви. Всякаква прилика с реални лица и събития е напълно случайна. дори аз не съм толкова откачен
Салам

Преглъщам в здрача. Сухият хляб се рони между пръстите ми. В екзистенциалното ми съществуване тези моменти са много чести... Сам, в здрача, на малката масичка, в кухничката на ъгъла на жилищната кооперация. Самия блок навява някакво убито чувство, с олющената си жълта фасада...Сам съм, а наоколо упорито се разлива сумрак, хм като черна вълна, имам чувство,че хората по улицата се къпят в прииждащата чернота, дори някои леко се усмихват при първия допир с вълната...
Сам съм, в ъгловата кухничка, а ето че успях да преглътна още един къшей от сухия хляб,който почти ми продра гърлото.
Това ли ще ми е цялата вечеря? Ами както обикновено, драги, защо изобщо питаш?
Или?
Я виж в изключения си хладилник, може би си забравил нещо...
Ами да - ето, а ти се мъчиш да преглъщаш само сух хляб. Ето че си пропуснал, това парче салам. Е, всъщност по-скоро е парченце, но все пак е по-добре от нищо.
Ами да, сигурно стои там от седмици.
Здрачът вече се е превърнал в един стабилен мрак, струва ми се,че всичко е някак променено навън. Всяко от лицата, които са различими денем сега може да е нещо зло и страховито - е, хайде, драги, стига си дрънкал глупости - яж!
Не ми остана много от салама след като го обелих. Всъщност с изненада откривам,че обвивката му е почти еднаква на вид с кожата на ръцете ми - суха, безцветна, дори прозрачна, е няма как...
Кожа, беля кожа от парче салам, наистина би могло да бъде, но това е обвивка на салам, или...
Не. Мисля че взех това парче салам от хладилника, или не беше така?
Защо изведнъж всичко така се оплете в главата ми?
От мрака е. Всички лица са застинали в ужасни гримаси, вече ги виждам до болка ясно...
А мракът се отдръпна и отстъпи място на едно зелено сияние, леко тревно зелено, успокояващо очите. Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчето салам, което съм взел от хладилника... А е наистина смешно как много обвивката му прилича на кожата на моите ръце, може дори някой път да си спомня за това и да се посмея с приятели. Май дори току що на последната обелка имаше нокът... Как да не се посмее човек, с приятели даже...
***
Дали ме притеснява, че нямам хладилник? Не особено, никога не съм имал, нито е бил включен, нито изключен. Всъщност даже нямам и приятели с които да се посмея, но нали и никога не съм имал.
Дали ме притеснява, че никога не съм виждал салам?
Не, но често го сънувам - парче салам, а обвивката му е като кожата на ръцете ми...
Просто ми е приятно да стоя до прозореца и да беля парчета кожа от ръцете си...........

А бе аз много шашнах ве! Пиша отговор а разказа изчезва сякаш го е нямалО! Аз ще стана с лабилна психика при повече такива случаи!

Относно първия разказ (другите два не ги прочетох) - не съм почитател на изкуството заради самото изкуство. Изкуството винаги трябва да е насочено към човека, към неговите проблеми и света, в който живеем. Гледката на неразбран гений невписващ се в обществото ми се струва твърде несъстоятелна, дори смешна.
Иначе разказчето е добро. Няма нищо по-хубаво от изчистения изказ, кратките изречения...Цяло майсторство си е да се научиш да боравиш правилно с думите. Когато се занимаваш с писане това е основното, след идеята, посланието.


P.S. Прочетох и другите два - поздравления ако си ги написал ти! Хитри разказчета, особено "Салам" - има атмосфера. А за машината - изпълнението е добро, идеята малко куца. Повествованието е с философско съдържание, а накрая се разбира, че става дума за една прегряла домакиня.

Това за салама е хубаво но е много странно-самото вместване на нещо битово, обикновено го кара да изглежда нетрадиционно, странно и те кара да се зачудиш...не мисля, че салама може да се вмести в тази тема. Предишния ти разказ е много хубав, но започва като приказка и за това не ми хареса отначало.
Ашамане, пишеш много добре, но поработи върху началото и края на разказите си-горепосочените започват с едно и завършват с друго, коренно различно нещо.

Toчно това е якото, да разкриеш истинския замисъл накрая - изпитан похват в повествованието...

Поразяващи разкази! Едни от онези, които трябва да се изучават в училище Което ме връща на мисълта за чета повече разкази от Творческия форум. Браво, AshamanBG!