Medieval Times (ressurected)

[high_till_i_die]

Инфо:

1.1 Действие-действието се развива през 13 век( не съм много сигурен че това е времето на рицарите),в Европа.
1.2 Герои- главния герой е селянин който иска да стане рицар(знам че малко прилича на филма "като рицарите" но няма да е същото),той живее с брат си в отдалечена от селцето къща,друг главен герой е дъщерята на краля 1.3Раси- ще има
А.магове
1.Добри-подчиняват се на кралете си.Владеят white magic
2.Зли-работят за злите сили.Владеят black magic
(магийте още не съм ги измислил)
Б.магически чудовища
1.Паяци-опасни заради утровата си,само магйосник който владее бялата магия може да те спаси
2.Мечки-3пъти по големи от обикновенните мечки,ако знаеш как да контактуваш с тях можеш да ги накараш да се присъединят.
3.Дракони:видове
Черен- от този цвят има само един,той е краля на драконите.Никой не знае къде се намира.
Син-намирани в северната част на кълбото
Червени-намират се в южните части на земята
4.змий-варират от малки до много голями,от неутровни до смъртоносно отровни.охапванията могат да се лекуват със специални билки
Варират от ареата в която си.
Северна-орки,дракони,мечки
Южна-змий, паяци
Западна-,дракони
Източна-паяци,дракони,
В.Хора-разпределени в кралства.Подчиняват се на един човек.
Г.Духове-живеят в горите и никога не ги напускат,умират само от магия,било тя черна или бяла.
1.Добри духове- ангели
2.Зли духове- дуумгардс
3.Неутрални- помагат на когото решат,перфектни в магията.
Д.Вампири
Е.Крадци-хора които се събират в групи за да крадат,убиват,изнасилват.
Ж.assasins-наемни убийци,който търси намира.
З.джуджета-живеят в северните райони на ектремни температури,всички си мислят че няма живи джуджета.
И. животни-използвани за храна от хората,орките.Варират от трудни за обиване до лесни за убиване.Могат да атакуват без да са заплашени.
1.4 Сюжет-
Дъщерята на краля пътува с майка си до северното кралство на баща си.По пътя те са нападнати от крадци.Дъщерята на краля успява да се измъкне но майка й умира.Тя се лута из гората когато вижда къща.Къщата в която живее главния герой.През това време баща й е убит и брат му се изкачва на трона.Брат му е обладан от черните сили.Дъщерята на краля е приета гостоприемно и създава приятелство с двамат братя.На третия ден селянин минава покрай къщата и съобщава за смъртта на краля.Тогава дъщерята ви казва истината и след много молби вие се решавате приемате молбата й да си възвърне трона...

Звучи объркано защото още не съм измислил имената- Някакви идеи??

Ред на писатели:
1.drjekil
2.HELLwINd
3.Phantom
4.Dragon Lord
5.ivanatora
6.Slayer 2k
7.high_till_i_die
От постовете на грийни и Княз Варгот не разбрах дали ще участват или не
Надявам се да ме разберете.

[drjekil]

тоест аз сега да напиша продължение на сюжета ли????

[high_till_i_die]

тоест аз сега да напиша продължение на сюжета ли????

Не, започваш със сюжета.

[drjekil]

Клер седеше сама на верандата загледа на север,където се намираше дома й.Тя с мъка си спомняше за прексания в дворец,който сега беше се превърнал в един тъжен спомен.Красивите градини,в който обичаше да се разхожда и да бере цветя само й напомняха колко далеч беше от родината си.Сега тя живееше на едно мрачно място,обезето от мизерия и страдание. Хората бяха унили и винаги изглеждаха тъжни сякаш живееха само,за да оцелят.
Клер не беше свикнала да е заобиколена от такъв народ.Хората в Клютен бяха мили и загрижение,винаги усмихнати и весели и за нея винаги беше удоволствие да е сред тях,но сега всичко беше различни.Целият й живот беше се променил откакто бе изгубли роднините си.Само мисълта за тях,пълнеше очите й със сълзи,а спомена беше като жива рана вътре в нея.
Единствената й утеха беше остнала Лион,който беше толкова ми с нея.Винаги загружен дали тя е добре.Той беше единственият,който я разбираше и за това тя не се поколеба да разкрие точно пред него истинското си потегло.Знаеше,че молбата й към него е твърде голяма,но чувстваше,че едва ли има някой друг,който да е по-подходящ за тази мисия.
Клер стана и се огледа,около къщата имаше само изсъхнали храсти и дървета,подготвящи се за зимата,която се задаваше.Всичко беше замряло и във въздуха вече се долавяше студа,който скоро щеше да ги връхлети.
-По-добре се прибере.Става студено-каза човек зад Клер.
Тя се обърна и видя Лион да седи на вратата,гледайки вклюбено в принцесата.Сърцето му винаги се разтуптяваше,когато я види-прекрасните й сини очи като две дълбоки езера,пълни с тайни и мистерии,красивте й руси коси,които бяха като изваяни от злато и нежното й невинно личице.Едва ли щеше да изпита нещо подобно към друго момиче както към нея.Клер му се умихна и влезе в къщата.
-Смятам,че трябва да дойда с теб-заяви Бер на брат си и седна на стола в трапезарията.Къщата им не беше голяма,но беше идеална за двамата селяни.-Пътят до Нортпей е дълъг,а и след неочакваната смърт на краля не се знае какво дебне в горите,когато ги няма Пазителите.
Леон се замисли,но се искаше да рискува Клер да остане сама тук.Хората все още гледаха към нея с пренебрежение и завист.Не се знаеше какво могат да направят ,когато разберат,че няма кой да я пази.Хората в Дер ставаха много опастни по време на зимата,когато добитъкът намалее и храната започне да свършва.
Двамата братя бяха потънали в размисли,когато на вратата се почука....


Дано съм изпълнил условието,ако не-кажете какво да променям

[HELLwINd]

Погледите на всички се стрелнаха към олющената и вехта дървена врата. Бер сръчно отдръпна стола от масата и понечи да се изправи. Но Лион стрелна ръка над храната, и мръсните прибори и го накара да седне отново. Погледът му недвусмислено и убедително казваше, че това е работа за него.Нервните удари върху вратата стваха все по-силни и ускорени. Той се изправи и опъти към вратата, две крачки и малката стая беше прекосена.
Бер и принцесата чуха острия звук от отварянето вратата и изостриха слуха си. Срещналите им се погледи общуваха, споделяха без думи дори без жест, без най-малка мимика. В стаята бяха само красивите им очи, нямаше я масата, стените не се виждаха, имаше само два погледа споделящи притесненията и любопитството си.
На вратата Лион плъзгаше поглед върху своя гост. Но този път очите му не излъчваха обичайната горделива самуовереност, той беше очуден, много изненадан.
-Какво...какво искате, заповядайте влезте-промълви със спокоен, и сериозен глас Лион.
Човекът насреща кимна и със забързани стъпки прекрачи прага на скромния си домакин. Той имаше малки и подвижни очи, който излъчваха искренност и мъдрост, но и сила, увереност и амбиция. Носеше гъста черна брада и тънки прилежно уформени мустаци. Червена калимавка покриваше темето му, тя придаваше допълнителна важност и почитаемост на този човек. Дрехите му бяха не само чисти и по мярка, бяха превъзходни. Тънка червена мантия се увиваше около врата му, покриваше раменете и се спускаше до лактите . Под нея се показваше изящна и окрасена със скъпоценности роба, това беше по скоро расо, бяло църковно расо.
Лион за пръв път виждаше свещенник извън църквата, за пръв път виждаше такъв знатен свещенник, такъв знатен човек. Какво правеше той в селото му, с толкова толкова злато по себе си, толкова изящен.
Той последва госта си в напътствайки го към трапезарията. Даде му стол, настани го. Потърси с поглед храната, но свещенника побърза да откаже още преди да е чул поканата на Лион. Словата на отецът зазвучаха в къщата на двата братя, отекваха в крехките стени и оставяха бразди на вълнение в сърцата на мъжете.
-Аз не съм странник, не съм се загубил нито пък случайно посещавам този дом. Казвам се Бенедикт дьо Холбен, аз съм кардинал и представител на нормансдските феоди, сиреч имения, в папския двор. Може би знаете в кралския замък имаше долно убийство, кралската дъщеря е пленена, до трона се е домогнал брат и, бащоубиец и тиранин. Той възнамерява да упрвалява с твърда ръка, да отлъчи Франция от Светата католическа църква и да служи на зли ереси и да сатонопоклонничества, сиреч да служи на дяваола.
Селските къщи ще бъдат запалени, нивите ще се окосят, мъжете ще бъдат убити а жените ще са слугини в мрачния му дворец. Цели градове ще бъдат предадени на огъня, реки от кръв* ще потечат по улиците и никой няма да избяга от смъртта и мъката както и никой не е избягал от сянката си. Но Бог не е решил това да е съдбата на френския народ, той иска чрез свойте служители да вдъхне надежда в хората да помогне на техните лидери, сиреч първенци и да ги напъти. В това село живеят едни от тях това са братята Лион и Бер, те имат основна задача да поведат народните маси към победа и да издигнат доброто, да го приготвят за страшната битка, за да не дойде безкрайното зло.
Моля последваите мен и охранителите ми до близката катедрала в Дер, там ще чуете божия призив и ще бъдете одостоени със титлата сеньор, сиреч първенец на ордена на Исус.
Сестра ви може да ви последва също...

*Това не че не знам че е адски преекспонирана метафора, просто кардинала говори така, същото се однася и за сиреч(демек), той не е свикнал да говори със селяни и понкога исползва твърде сложни думи. Надявам се името "ордена на Исус" да ви е харесало (който знае знае )
А иначе тука църквата е предствавена такава каквато е трябвало да бъде не каквато е била, но все пак това е фентази нали

[The_End]

Прoтестирам!!!!!Защо точно във Франция??????Освен това няма горски създания като елфите!!!!!!А къде са онея сладури Грифоните?Трябва да ги има във всяко уважаващо себе си фентъзи(:P)!!!!!!!!!!Това фентъзи се нуждае от редактор!!!!!
Предложение:намерете редактор.Той ще поравя недомислиците и глупостите, ще добавя готини неща.Ама да е някой на който вярвате, че няма да се изложи.

[HELLwINd]

Е постнах частта си. Какво ще кажете за нея? Мисля че това е най-доброто което съм писал досега.
А иначе протестирам много яко срещу начина по които се води разказа. Иска ми се всеки от нас да си сътвори герой и да преплитаме съдбата им както в "Един ден в ада", не че така не е интесно, но прилича малко на приказка с хепи енд. Аз бих искал да ми се даде картбланш да разработя свой проект, пък и повече свобода не би дошла лошо на темата.
Хай- твоя сюжет вече беше поруган и преразказан, сори но трябваше да продължа началото на drjekil.
Мисля че се получи добре засега, между другото що не направим още една тема :за обсъждания", вярвам никой от един ден в ада няма да се разсърди че плегиятстваме от тях, това е само бюрократично взаймстване.
Ако плуча макар и минимална подкрепа ще направя такава тема, не че се изживявам като "шев" просто за да не флудим темата с постове като този.
п.с.-Драгон- Франция много кефи а пък и Франция и Англия са майки на рицарите. Макар че досега за рицар не е ставаало дума в разказа:).

Реших се трябва да има тема само за обсъждания.

[Phantom]

Еми май сега е мой ред.
Бер и Лион се се спогледаха учудено, но решиха да си замълчат и да последват божия служител без да задават въпроси. На вратата повикаха и "сестра си"*. Пред къщата свещеника им прошепна да го следват на разстояние, за да не будят любопитството на селяните. Макар да бе само четвърт час, пътят им се стори безкраен. Братята чувстваха притеснения си пулс чак в петите. На няколко пъти неговите съседи вдигнаха глави от работата си, гледайки знатния свещеник, някои дори си шепнеха нещо.
Когато наближиха огромната катедрала, построена в готически стил с огромни надвиснали тавани и остра камбанария, те се почудиха защо свещеника не ги поведе през главния вход. Наоколо беше пусто и само вятъра се движеше между златистите листа на дърветата. Макар и късна есен, времето беше топло и на небето се мяркаха само две-три малки облачета гонещи се на хоризонта.
Скромната "процесия" подмина входа и влезе през една тясна вратичка на гърба на църквата. Свещеникът въведе Бер, Лион и Клер в малка стаичка без каквито и да е било картини, фрески и окраса. Беше каменна стая не повече от двайсет на двайсет стъпки, прашна сякаш вътре са обитавали само духовете на отдавна отминали епохи. На едната стена имаше Кръст горе висок приблизително пет лакти и едно малко прозорче от грапаво стъкло, което осветяваше центъра на Кръста. На земята до Кръста в полукръг бяха подредени ниски дебели свещи. Личеше си че са били използвани, но бяха покрити с прах, не по-тъник от този на пода. Свещеникът коленичи, каза някаква молитва, която тримата объркани познайници не успяха да разберат и запали свещите. После се отдръпна на почитно разстояние от кръста и застина в очакване. За момент сякаш нищо не се случваше, сякаш времето беше застинало. След това Кръста побеля и от него се разнесе властен глас изпълнен с мъдростта на времето:
-...
------------------------
Еми това е от мен. Това ми е първата изява в творческия, така че бих искал да си кажете мнението
Обаче има някои неща, които трябва да се изяснят: Хай Тил&Дай не беше изяснил имената. След това се появиха Клер, Бер и Лион. Кой от братята е главния герой. Освен това Хелуинд каза че Клер е сестра. До колкото ми стана ясно от предисторията тя трябва да е "отвлечената" принцеса
*сестра или принцеса???

[Dragon Lord]

Клер и двамата братя загубиха равновесие.Краката им се отделяха от пода.ПО-точно пода се отделяше от краката им - всичко изчезна,остана само Кръста.Малкото петно светлина което го осветяваше преди се превърна в ослепително сияние.Нямаше следи от безпокойство на свещенника - очевидно го е правил много пъти.След около две-три минути път във времето,те се приземиха.Всички,с изключение на свещенника бяха паднали или по гръб или по корем.Принцесата се изправи с помощ на Лион* и въздъхна облекчено.С ръце махна листата,оплели се в косата й.Огледа се наоколо - тук беше есен.Във светът който тя познаваше(предполагаше че се намира в друг свят) беше средата на пролетта.Другите също бяха забелязали това - намръщените им вежди подсказваха това.Само лицето на свещенникът изглеждаше непоклатимо,неизразяващо абсолютно никакви чувства.
-Вие се намирате в леговището на Ордена на Исус - проговори той - Тук вие ще разберете вашето призвание.Последвайте ме.
Свещеникът тръгна с бавна крачка и когато другите се изравниха с него отново заговори:
-Аз всъщност не съм досущ свещенник.Аз съм магьосник - бял магьосник.Служа вярно на Исус и спазвам всяка заповед който Той ми нареди.Заедно с моите братя по религия се опитваме да изчистим света от злата черна магия,от сатанизма и от поддръжниците на дявола.Вие,братя Лион и Бер,сте едни от най-важните хора,ключът за победа в тази борба. - с тих глас завърши магът.
Стигнаха до една постройка - църква.Отвориха изящно направените златни врати и влязоха.По стените беше изобразен Бог,Рая и ангелите в него.Цялата църква беше майсторски построена - подходящо леговище на магове.В края на залата,на единадесет стола седяха единадесет магове,облечени в бели роби и позлатени наметала.А зад най-високия стол имаше кръст,досущ като този в църквата в която влязаха докато още бяха в техния свят.След това дълбок,изразителен глас им заговори.Беше невъзможно да е човешки глас.В този момент кръстът заблестя силно.
-Бер,Лион,Клер. - започна да говори гласът - вие сте тук,за да научите вашата задача,това което трябва да направите.
Тримата с нетърпение очакваха да чуят за какво става дума тук...

Следващия да пише.

[HELLwINd]

-Клер, ти трябва да продължиш династията на краля, сега ти и брат ти сте единствените престолонаследници, но ти вече брат нямаш, той е обладан от слите на мрака и дори аз не мога да го върна към досегашния му живот.
-Кой си ти- Прекъсна го с плачлив глас принцесата.
Не случайно-продължи да говои гласа сякаш не е чул нищо-точно тези мъже те откриха и те приютиха в дома си. Така трябваше да стане и така стана, трябваше да сте тук и сте тук, трябва да вземете короната и ще го направите. Ордена на Исус ще остане завинаги в историятана човечеството, днешния ден ще бъде празник, запомнете го всички зашото тай ще промени живота ви. Давам ви единствената си земна придобивка-църквата давам ви и благословита си. Вече нямате живот, нямте минало, забравете за плановете си, вече имате само една единствена мисия и цел-да прослвите името божие и да оттървете страната си от тежкия хомот на греха. Успех синове и дъщери мой!
Минаха няколко мига на гробна тишина и на витаещи в пространството мисли, но бързо размислите на тримата се превърнаха в канонада от въпроси, летяша към масата на свещенниците. Те отговаряха търпеливо и убедително. В това време една врата се затовори, никой не чу това, никой от тримата. Но божийте служители добре знаеха какво става. Приятеля им Измаил, туко що беше излзъл от килийката слагаща началото на огромен орган, който угласяше по необикновен и чудноват за непросветените начин катедралата. Органа който неведнъж за добро или лошо беше изричал и въплатявал в слова божийте желания и мисли. Тримата вяващи и честни хора в ритуалната зала бяха удивени от станалото чудо, народните отци уточняваха и допълваха божието послание докато Измаил похапваше говеждо в стаята си. Но този път ордена найстина беше използван за добро. Те знаеха, че само човек от кралското семсйство може да седне на престола, знаеха и че дните на френското духовенството бяха преброени, но знаеха и че няма да се предадат. Щяха да се борят да използват всякакви средства за да запазят позицията си на възпитатели и отци на народа. Началото беше сложено, пътя щеше да е дълъг, но борба ще има. Последна колосална и невиждана битка между двете начела на света-доброто и злото.