Пролог
14:00 Айк излезе от кафенето. Погледна часовника си. Беше точно два часа. Тръгна към музея Брум. Господин Екарт го чакаше.
14:25 Айк беше почти стигнал. Чу нещо зад себе си. Рязко се обърна, но не видя никой. Продължи пътя си. Една сянка се прокрадна до него. Изведнъж нещо прободе гърба на Айк. Той падна на земята мъртъв.
***
Айк се събуди във някаква странна стая.
- Какво по... Мъртъв ли съм?- се изтръгна от него.
-Бинго!- изрече много силен глас идващ сякаш от всички страни.
-К-Кой си ти?
- Това не е важно. Ти даже не знаеш защо си тук.
-Какво става?
-Ти си тук защото аз се интересувам от теб- продължи неизвестният спасител без да се интересува от думите на Айк. Ти си мъртъв. Съдбата ти е да умреш днес, но ако си достатъчно силен ти можеш да промениш тази съдба.
-Как така?
-Ще ти дам сили да пътуваш през времето. Вземи онзи диджипад от ето там.
-Да взема какво? А...
Айк видя нешо като портфейл на пода. Взе странното нещо.
-Трябва да го използваш за да се спасиш от смъртта. Номера не е да го използваш когато ще умреш, а да откриеш корена на проблема и да го отстраниш. Та, какво ще кажеш?
-Имам ли друг избор- приемам.
-Добре. Ще те пусна в бара в 14:00.
***
-Сър, сър събудете се!- каза сервитьорката.
Айк се събуди и стана рязко. Измънка няколко извинения. Сервитьрката започна да се смее.
-Дейна. Дейна имаме нови клиенти. Остави го.
-Мм... Добре.
Айк изпи кафето си и остави парите на масата си.
Когато излезе от кафенето погледна часовника си. Беше точно два.
Айк се поразходи малко и видя обява за гадателка.
Следва продължение...
Добре ли го написах? Ужасно ли го написах? Да продължавам ли? Между другото това не е края на пролога. Много тъпо излиза диджипад от digipad .

Бе става, ама липсват описания, човече ! Освен това сюжета си го краднал от една РС игра, но не се сещам коя точно. Имаше статия за нея във РСмания, незнам кой брой.

Съжалявам, ама името на играта е името на темата. И после ще се постарая с повече описания.

След кратък преглед на РСманиите в къщи и дисковете устнових че си прав. Давай още часту

Shadow of Destiny е невероятно готин куест, който го изиграх с страшен кеф. Не го пропускайте ако си падате по такива игри. Даже още не съм го изтрил от диска си, защото видях в един солюшън че има още няколко различни края, освен моя. Някой ден (като имам време ще го доиграя/преиграя). Статията за него в списанието беше много добра, от Лили Стоилова и въобще ме накара да си взема играта. - 60 лв. от Пулсар, но въобще не съжалявам!

Аз ще пиша за ending D. Той разкрива най- голяма част от историята. А за играта аз направих ending B без помощ от walkthrough- та, обаче другите четох от едно FAQ за PS2. Превъртях и екстрата. Тя е мини- игра която е достъпна ако превъртиш играта с всеки край и се направиш на готин в началото.
Стига за играта, втората част на пролога ще последна за него. Сега за повече точности ще поиграя играта от началото, защото както каза denislin ми липсват подробности.
Имам ли правописни грешки?

Пролог
-Съдбата е казала? Никога не съм забелязвал това място. Ще ми е от полза едно предсказание.
Айк влезе в къщата на гадателката.
-Добре дошъл! - каза тя.
Айк изхълца. И имаше защо. Предсказателката беше облечена в някаква кафява дреха с червени ръкавици и качулка.
-Чаках те- продължи гадателката.
-Ще предскажете ли бъдещето ми? Найстина имам нужда от това. Моля ви да не са редовните неясноти.
-За теб ще го направя безплатно. Съдбовния час е 14:30.
-Какво имате предвид.
-Това което ти казвам не е нищо повече от едно възможно бъдеще. Ако си достатъчно силен ти можеш да промениш съдбата си.
-Как?
-Например ако в съдбовния час си сам и се разхождаш убиецът ще може да те убие. Но ако не си сам той ще се разколебае и няма да те убие.
-Схващам, трябва да събера група хора.
-Да. И не забравяй. 14:30!
Айк излезе на бегом от дома на предсказателката. Диджипадът му замига. Изглежда го викаше някъде. Отвори го. освен времето вкоето беше имаше и едно друго време около преди половин час. Натисна копчето и времевата му капсула се отвори.
***
Когато пристигна се опита да повика много хора на площада, но всички бяха у домовете си. Срещна само трима- една майка която търсеше момиченцето си, самото момиче и една дърта бабка. Всички се съгласиха да дойдат на площада в 14:30.
Трябваше да се връща.
***
Когато Айк се върна в настоящето. На площада хората който беше повикал вече се бяха събрали и гледаха един жонгльор.
-Ето човек без проблеми- каза си Айк.
Изведнъж една тъмна сянка се прокрадна до него, но когато видя толкова много хора се отдалечи. Айк рязко се обърна, но не видя никой.
-Хммм.

Ето я и втората част. С това свърших пролога и няма да слагам следва продължение. Чакам коментари.

Глава 1
Айк се спря пред къщата на предсказателката. Огледа се и каза:
-Промени ли се съдбата ми? Изобщо случи ли се нещо?
Реши се и влезе вътре. Седна на стола и помоли предсказателката отново да гадае за него.
-Ти промени съдбата си, нали. Чакай, виждам нова опасност! Съдбовният час е 15:00.
-Какво, още съм в опасност?!
-Да. Когато опасността премине и ти отново дойдеш при мен, тогава ще ти кажа следващото предсказание.
Айк излезе. Чу нещо да гори. Обърна се и погледна. Гореше сградата на бар Зум Ей. Айк бързо се затича. Много хора се бяха събрали там. Едно дете беше клекнало. Плачейки закриваше лицето си. Айк го огледа. Дрехите му не бяха обичайни. Носеше чисто бяла риза и кафяви панталони. Косата му беше светло- руса.
-Моля ви, помогнете ми! Дядо е вътре!
-Ще се опитам да вляза- каза Айк.
В сградата огъня беше навсякъде, но нямаше жива душа. Айк влезе по- навътре но там пушека го замая и падна земята. Огъня изгори тялото му.
***
-Не е лесно да промениш съдбата на един човек, нали- каза гласа когато Айк се опомни, че е умрял.
-Ще те пусна когато влезе. И да не забравиш да се пазиш от огъня!
***
Айк беше вече влязъл. Опита се да отвори вратата, но тя беше заключена. Диджипадът му се обади.
-Точно навреме- каза си Айк.
Времето което диджипадът показваше беше около преди четвърт час.
-Огънят не е започнал тогава- беше първата мисъл на Айк.
Побърза. Капсулата му се образува и Айк изчезна.
***
Сега беше точно до бар Зум Ей. Отиде до мястото където беше видял плачещото момче. Там видя някой да хвърля горяща хартийка. Затича се след него, но не успя да го догони. Поне изгаси горящата хартия. По- добре да се върна в настящето.
***
Когато се върна бар Зум Ей още гореше. Но след една секунда със странен звук огънят и хората окола бара изчезнаха.
-Ето какво означава да промениш миналото- каза Айк.

Никой не коментира, но аз продължавам по инерция.

Ми браво справил си се добре. Дай още

Глава 2 чакайте утре!

Имам малък проблем с многото диалози. Глава втора се отлага за утре.

Глава 2
Айк беше на площада с надеждата, че жонгльорът още е там. Искаше му се малко да го погледа преди да дойде следващата опасност. Но той не беше там. Изведнъж сервитьрката от бара изтича до него.
-Сър. Сър, това ваше ли е?
Тя показа един червен камък.
-Това не е мое- отговори Айк.
-Чие е тогава? Проверих за другите клиенти. Това е толкова красив камък, като бижу или нещо подобно.
-Хей, искаш ли да ти направя огърлица с този камък. Може да не ми личи но съм сръчен. Става ли да се срещнем утре в бара?
-Хмммм... Да. А, почти забравих за това. и за нея ли се прецаках?
И показа една запалка.
-Не, тази запалка е моя, Дейна. Нали така се казваш?
-Да. Добре утре в кафенето.
Една ръка се появи от дървото и промуши Айк в гърба. Дей на уплашена закрещя.
***
-Изглежда има някой на това дърво и ти трябва да го спреш за да не те убие.
***
Айк беше на площада с надеждата, че жонгльорът още е там. Искаше му се малко да го погледа преди да дойде следващата опасност. Но той не беше там. Изведнъж сервитьрката от бара изтича до него.
-Сър. Сър, това ваше ли е?
Тя показа един червен камък.
-Това не е мое- отговори Айк.
-Чие е тогава? Проверих за другите клиенти. Това е толкова красив камък, като бижу или нещо подобно.
-Хей, искаш ли да ти направя огърлица с този камък. Може да не ми личи но съм сръчен. Става ли да се срещнем утре в бара?
-Хмммм... Да. А, почти забравих за това. и за нея ли се прецаках?
И показа една запалка.
-Не, тази запалка е моя, Дейна. Нали така се казваш?
-Да. Добре утре в кафенето.
Диджипадът на Айк се обади.
Следва продължение...

Пак става, ама... Нещо му липсва. Не знам какво, но нещо му липсва! дай още

Като напиша всичко почва редакция

Глава 2
Времето кое то диджипадът показваше беше около преди 400 години.
-Каква връзка има това време с мен?- запита се Айк, но нямаше време за губене и той веднага натисна копчето.
Капсулата която се отвори беше по- голяма от обикновено. Айк обезпокоено видя, че Дейна също попадна в нея.
***
-Тази тук беше наказана вчера. Искаш ли и ти да бъдеш като нея?- попита една старица момичето сочейки към жена окована в тясна клетка.
Навън беше тъмно. Една стрица, една жена и едно момиченце които бяха лошо облечени седяха до момичето което беше облякло рокля и я заплашваха.
-Ще кажем на пазителите на закона и ще те приковем!
-О, това не е много добро от ваша страна. Моля ви, не казвайте!
-Добре, няма да кажем, ако направиш рокли на всички ни.
-Да, даже и на мен!- каза момиченцето и я задърпа за роклята.
-Съжалявам дами, но не виждам как ще направя това.
-Опитвам се сама да ти дам добър съседски съвет се...- но старицата не можа да довърши, защото Айк се строполи на земята точно на един сантиметър пред нея.
-К-каво си ти?- попита старицата.
-Кой си ти?- попита момичето с роклята когато се обърна.
Айк хубаво я огледа. Тя имаше дълга кафява коса и сини очи.
-Аааа, сега разбирам! Ти го повика, за да ти помогне!- извика старицата. Извратена вещица!
От тъмнината се появи градският пазач.
-Какво е това? Защо не сте по леглата си?
-Господине това малко момиче току- що повика за помощ. Тя е зла вещица!
-Кой си ти?- каза пазачът и натика фенера си в лицето на Айк.
Той закри очите си защото светлината блестеше право в лицето му. Айк реши, че това е достатъчно и извади от джоба си запалката. Запали я и уплаши всички освен момичето с роклята.
-Огън от ръката му!- извикаха уплашени жените и пазачът.
-Слушайте, оставете тази жена и си отидете вкъщи. Ако изпълните това което казах няма да ви причиня вреда... този път.
-Бягайте! Бързо! Изпълнете каквото казва!- извика пазачът.
Жените бързо се разбягаха. Самият пазач също започна да крачи назад. Накрая се затича куцукайки.
-Благодаря ти, ти ме спаси. хайде, ела у нас.
Момичето за бързано тръгна. след малко се обърна и каза:
-Между другото името ми е Маргарет.
-Моето е Айк. Айк Къш- отговори Айк.

Ааа, писна ми! Днеска или утре поствам още една част.