Това беше един разказ, който го замислям отдавна.Днес ми излезе малко свободно време, та написах една малка част от него.Не претендирам за добри оценки...Само си дайте мнението.
-----
Копитата топуркаха равномерно.Конете бягаха в лек галоп, гонени от мрака.
Наоколо дорде око види имаше дървета.В далечината се чуваше заплашаващ вой.Птиците се бяха скрили по гнездата си.
Букове, борове и всякакви други дървета хвърляха дългите си сенки, подчинени на залязващото Слънце.
Конете сега преминаха във възможно най-бърза скорост и стигнаха почти предела на силите си.Но това определено бе нужно…Ездачите трябваше да достигнат до дома си час по-скоро…Всички знаеха какво грозеше скитници във Гората на Хидрата…
Името идва от тъмните създания, обитаващи тази гора.И по-специало от това че…тук те са безсмъртни.По-точно - когато едно същество на мрака бъде посечено тук, то ще се регенерира невероятно бързо.От това идва и Гората на Хидрата.
Слънцето хвърляше последните си лъчи по тревата.
Ездачите все още не губеха надежда.
А те бяха братя.Грегърс и Горст бяха техните имена.Тръгнали на приключения по цял ден, за пореден път бягаха, гонени от смъртта.
Този път бяха решили да потърсят малко от магическите гъби в гората.В селището им се носеха слухове, че тези гъби дарявали този, който ги изяде, с магия.Магия, чрез която човек може да призове елементали.Това бе изключително важно за братята, борещи се ден по ден със все по-силни създания, отивайки все по-далеч от дома си.
Най-накрая Грегърс и Горст успяха да излязат от дълбоката гора.Сега пред тях се простираше огромно поле, където някъде в далечния хоризонт мъздукаха тревожно светлинки.
Конете, малко по-успокоени, намалиха скоростта и леко по леко мачкаха тревата, правейки диря зад себе си…
Слънцето вече бе взело със себе си топлината и светлината и бе отишло да радва друга земя.
Грегърс и Горст се спряха в една малка долина.Конете наведоха глави и гладно-гладно задърпаха свежа трева.
-Дай отново да ги видя – каза единия от братята.
Другият му подаде една торба.Когато желаещия да види съдържанието й я разтвори, синкава светлина, идваща от торбата, озари лицето му.А то имаше черти на млад, но опитен приключенец.Русата коса, скрита зад качулката му, се бе показала само с бритона.Зелените очи в онова време бяха белег за лъвско сърце.А Горст, който беше притежателя на този “път към душата”, определено имаше сърце, подобно на тези огромни котки…
В торбата светеше не друго, а вълшебните гъби.Горст едва се сдържаше да не си хапне една, но Грегърс го озапти.
-Нали помниш…Ако Ляшъс не направи нужното, тези гъби биха могли да те убият…-скастри Грегърс брат си.
Грегърс не бе много по-различен от брат си.Същата руса коса, почти същите черти на лицето…Но очите бяха различни.Те не бяха светли като на Горст.Те бяха сиви.Някои “магьосници” казваха, че човек със сиви очи в дружината значи предателство.Естествено, братята въобще не вярваха на такива “пророчества”.
Грегърс закачи отново торбата на седлото и се качи върхо жребеца си.
В един момент от гората се чу крясък.Последва вой, а накрая като за капак от склона започнаха да се стичат мрачни създания…
…---Очаквайте продължение---…

Признавам, че има плод в това произведение...идеята за гора на Хидрите, звучи доста интересно, харесват ми описанията ти и атмосферата....но това е твърде кратък епизод, за да мога да дам достатъчно обективна преценка...ще чакам продължението!

Да, определено изглежда обещаващо, защото намирисва на по-сложен сюжет от простото "той върви и коли". Но просто е прекалено малко за да се направи някакъв стойностен извод. Давай!

-Какво по дяволите…?!-кресна Грегърс.-Яхвай коня, няма време!Ужасяващата паплач засилваше скорост.На лунната светлина се различаваха хуманоидни…и много, много космати форми.Явно беше, че бяха върколаци.
Грегърс и Горст успяха да избегнат полу-вълците.
Но как така те излизат от гората?Горст се боеше, че най-страшното тепърва започва.
Приключенците най-сетне стигнаха дома си.Сега светеше само един фенер, във само една къща.
Майка им толкова се притеснила, че излязла навън да гледа за децата си.
-Слава богу!-възкликна тя и се втурна към синовете си.Те обаче не се зарадваха ни най-малко.Майката ги погледна.-Какво има?Да не се е случило нещо?
–Всъщност…да.Предсказанията…са реалност.Изкуфелият магьосник бе прав.Пророчеството на Мефистофел започва да се изпълва.Бяхме подгонени от върколаци извън гората…Това може да значи само едно.Пратеник на Мефистофел отново е дошъл…За да доведе човечеството до края му.-отговори Горст.
Брат му и старата му майка го погледнаха с недоумение.
-Не разбирате ли!?Гората се разраства!Знаете какво стана само от малката част от “плодородната” вода на Мефистофел!Нека ви го кажа – Гората на Хидрата се образува от прокълнатата вода.Не помните ли!?Явно Тъмният Лорд е разбрал за случайното си постижение.Ако тази гора се разрастне, нищо свято и човешко няма да остане на лицето на Земята.
Грегърс взе да схваща.
-Е…Тогава какво можем да направим евентуално да спрем пратеника на Мефистофел…?-попита той.
-Точно там е проблема.Вероятно ще трябва да питаме Ляшъс.-отвърна Горст.
-Деца, утре ще решите.Сега, моля ви, легнете си…-помоли майката.
Наистина, двамата братя бяха много изморени.Оставиха жребците в каютата, прибраха се у дома и се унесоха в сън.
Докато Горст спеше, в главата му влезе кошмар.
Намираше се пред дома си.Наоколо имаше много дървета.Беше заобиколен от грамадни, размазани фигури.Приличаха на призраци.
Те всички се разбутаха.От една “пролука”, яздейки черен кон се появи…Мефистофел.Рогата му, извити като на триста овена, се извисяваха високо в тъмнината.Червеното, злобно лице на Тъмния Лорд се бе изкривило в демонична усмивка.Алените му очи светнаха.Устата му се отвори.
-Ти…-последва задавен, ужасяващ до мозъка на костите смях-…Ти ще умреш…Утре…Приготви се…-гласът на Мефистофел звучеше изкривено…звуците се огъваха хиляди пъти преди да достигнат ушите на Горст-…Искам главата ти!Муха-ха-ха-ха…
Светлината се завъртя, пространството, заедно с Горст, потъна в устата на Мефистофел…
-Горст!Горст!
-А…?
Майката на Горст се бе разтревожила и с кърпа в ръка бършеше потта на сина си.
-Кошмари ли имаше?
-Да, но нищо особено…-макар да бе много очуден и уплашен, Горст гледаше да скрие от другите своя ужас.
Навън отдавна слънцето се бе показало.
-Къде е брат ми?
-Отиде при Ляшъс.
Горст бързо се дигна.Облече си дрехите, които не бяха нищо особено.Вълнена риза и панталон, а отгоре роба.Бързо излезе навън и се втурна към Ляшъс.
След като стигна прага на дома на магът, приключенецът бързо се втурна вътре.
Там беше Грегърс, а на бюрото, обсипано от всякакви вещества, течности и епруветки, зад тежка книга седеше алхимикът-маг Ляшъс.
-Здравей, поспаланко…-поздрави Грегърс.
Горст обаче не му обърна никакво внимание.Насочи се към магът.
-Остави го.Зает е – търси начина да спрем пратеника на Мефистофел.-каза Грегърс.
-Имаш ли нещо да ми казваш? – попита изпод голямата книга Ляшъс.
-Да, трябва да говорим.Но…насаме.Грегърс, нали няма да е проблем за пет минутки да ни оставиш…?-пордума Горст.Брат му, макар малко пренебрегнат, не се разсърди и излезе навън…
--
Предсмъртен тъпан заби в очакване.Жегата потеше събралата се навалица.Ужасяваща, съкрушаваща мозъка воня се бе разнесла по улицата.И все пак упоритите граждани стояха.
-Кибарсе, вие сте осъден на смърт.Причините за това са: 1.Вещерство 2.Проповядване на тъмни пророчества 3…-изпълнителния съдия изреждаше куп причини, поради които осъдения заслужава присъдата си.
Грозящия го смърт на кладата бе завързан с много стегнато въже за дърво.Около него беше обсипана слама.Палачът само чакаше сигнала за да запали факлата и да я хвърли в някогашното жито.
Изведнъж осъдения вдигна глава.На лицето му бе описана усмивка.Голата му глава бе компенсирана от дълга бяла брада.Носа му бе дълъг, а лицето бе бледо и изпито.В тъмните му очи се отразяваха зрителите на смъртта.В тези “огледала” се четеше готовност… и лудост.
-…И 13.Събиране с други вещери и укриване на тяхното местоположение…Е, Кибарсе, последни думи.-завърши съдията.
-Даа…Мефистофел идва!МЕФИСТОФЕЛ ИДВА!
-Действай!-каза съдията като погледна палача.
Запалената факла падна в сламата.Стръковете почнаха да се прегъват под влияние на огъня.Пламъкът се издигна на високо.
-МЕФИСТОФЕЛ ИДВА-А-А!-крещеше лудият вещер, дори в няколкото секудни, преди да умре.
В пламъците някои забелязоха демонско лице…
---
Очаквайте продължение...

E с нескрита радост и удовлетворение, мога да кажа, че продължението ми хареса, личи си, че си се постарал има голям размах и идеята ми хареса...наказанието чрез горене на клада характерно за Средновековието е добре поставено в общия сюжет...ще чакам с нетърпение и следващото продължение!
Ако и занапред всяка поредна част е по- добра от предходната...гарантирам усепех!

Ами Гард, много е добре! Отново интригата се завързва дори повече и повече! Очаквам наистина заплетен и инетересен сюжет.
Самото описание е добро, макар и на моменти да звучи леко "насечено". Както и да е, може да се приеми като точно такова действие от страна на героите.
Продължавай все така!

Много малко интерес, жалко.Все пак продължавам, макар този път по-кратко, но си има причини.Ако някой иска да знае - #pcm @UniBG

-------
Брони се сгромолясваха с огромен тътен на земята.Боен вик озвучи околността.Сблъсък на мечове допълни шумотевицата.
Още един войн падна.Келтите губеха битката.
-Отстъпвайте!-изкрещя се повелителят им.Прословутите херои захврълиха оръжията и бегом се скриха зад горите.
Един орк, явно вождът, вдигна знамето.
-Победааа!!!-провикна се той.Армията зад него изпадна в еуфория.
От редиците на орките излезе качулат, нисък мъж.На лицето му бе паднала тъмна сянка.
-Да продължаваме…напред – изрече той.Думите от устата му излизаха като от устата на демон.
Зелените създания, водени от качулатия странник, тръгнаха отново по пътя си, уверени в успеха.
-
-Господа, благородници!Имаме важна новина, която би шокирала всеки един тук.Гората на Хидрата, близо до Гародот, се разраства.Както много от вас знаят, ужасяващите създания в нея се регенерират …Което ги прави един вид, безсмъртни.-говореше добре облеченият крал.Кожената яка галеше шията му.Короната тежко се бе настанила на главата му.Копринена риза се криеше под червеното му наметало.
На лицето му се четеше тревога.Седнал на трона си, той гледаше и говореше на своите събеседници – други крале.Те бяха седнали на дълга правоъгълна маса.Пред всеки един имаше вкусна храна, а до нея – чаша червено вино.
-Кой е източника…на тази информация? – попита един от гостите.
-Един маг от самото селище.
-Ъъъ…Можем ли да вярваме на подобен род информация?Не малко са лудите тези времена.
-Знай – този човек никога не ме е лъгал.Не и този път.-отвърна краля.-Сега…Доколкото разбрах, тъмен пророк на Мефистофел отново е тръгнал по земите.Ако достигне гората на Хидрата…Мисля, че това ще бъде края на човечеството.Предлагам да обединим силите си и да обградим гората.Така няма кой да проникне без ние да разберем.
-Ти ни баламосваш!Много добре знаем намеренията ти, Кердот!-стана разгневен един владетел.
Изведнъж в тронната зала влезе един слуга.Той изтича при Кердот и му шепна нещо.
-Това доказва намеренията ми.Също и предсказанието на моя приятел.Малка, изпратена от мен, разузнователна група е била нападната от орки.Мефистфел праща вече ордите си.Сред тези същества със сигурност е и пратеникът.-каза в оправдание домакинът.
Това бе прието с одобрение измежду другите владетели.
-Е, това бе за днес.Надявам се утре отново да говорим по този въпрос!-каза Кердот и стана, заедно с него и другите.Гостите бързо се изнесоха и оставиха залата празна.
Един, който седеше скатан между останалите, наметна роба и си сложи качулката.Скри се в близката гора.Видя се проблясък и след секунда странникът изчезна в пространството.
---
Грегърс и Горст се прибраха у дома приготвени за поход.Взеха мечовете си и се качиха на конете.
Със цвилене жребците изхвърчаха от селището и се насочиха към Гората на Хидрата.
----------

Ами как да ти кажа...това е също добро, но някак са нахвърляни доста случки, без да са много, много довършени...разбираш ли...става малко претрупване на сюжетната линия без особена яснота...

Дам, прав си.Аз самия не си го харесах, но следващата част ще се реванширам.

Ще чакам с нетърпение...хайде късмет и все по- качествени продължения...стил приятелю...стил!

Съжалявам Гард, но просто ще ти кажа, че не ми хареса. Беше някак прекалено набързно нахвърляно. Освен това сюжетът се избистря и да ти кажа, не съм чак толкова очарован - можеше и нещо по-оригинално да измислиш от "ако стигне Гората на Хидрата това ще е края на човечеството". Но все пак, от теб си зависи дали ще стане добро. И един последен съвет - никога не забравяй, че можеш преспокойно да се върнеш назад и да редактираш някоя от слабите части, та дори и да измениш основната сюжетна нишка! Успех!