Горящи рани,горящи сърца

Душите ни в мъка вече не гният
и съмнение никак не блика в гърди
тълпите се сливат ,коршумите вият
и славен е пътя озарен с петолъчни звезди

Във века на изсъхнали черни руини
е на пред полетял войн русокос
със другари си морни от дълги войни
покосени са пак те от черен откос

И сърца отмалели и вик и сълзи
те веч виждат победата ,виждат брега
на морето чернеещо в смърт и течащи кърви
и ето Ариец умразен пак пада в снега
Сега отцелелите ще видят мира, ще изградят със своите напукани ръце рая
Един блян-една малка червена звезда

Та днес гледах един научно популярен филм за втората световна война и ето.

Сърби ме ташака, умирам от студ
навън некое гадже ме чака,
но мен ме мързи и се правя на луд

Джезвето засвири, каква изненада
таз процедура на всички доставя наслада
лапа лапа, цопа цоп
всичко опръсках, ше чистя с блу-меджик моп!

Обичам те Джезве, моя малка ромейка
извинявай че опръсках новата ти грейка
обаче ти признавам че си куха лейка
за теб не бих дал и пукната купейка!



Днеска ми е некво никво...

в хладното утро ще намеря смъртта си
там където самодиви песни пеят
и коне пият от сълзите на планината

Ден студен , ден мрачен .
Ден грешен , ден в който
за прошка молих .

Днеска не учих,
две кюфтета набучих,
седнах във Форума да пиша
докато гризях кремвирша

Леле,това ако го види госпожата

Бездушен ден
най-обикновен
с мен се сдушава
и живота ми поругава
с жест лек като валежат на снега .

О черна сивота ,
о мрачна бездиханост
ти ме задушаваш !
И нека деня в нощ да се превърне
и нека смехът демоничен да започне
на по чаша кехлибарена огнена вода !

Ден без цвят,
Ден студен,
Ден за който съм зелен.

зелени водоскоци от свежа плът
свежа плът на малки борови клонки
червено изобилие на боровинки
пропити с отровата на времето
бяла пелена от снежен прах
изгарящ с пламък леден
видения от мрака
измерения на хаоса
играещи деца и хлипащи старици
плът от кръв
страст от болка
душа на прага на света
едно видение където време няма
един каприз за шепа прах

Тва стихотворение отгоре найстина е много странно. Колкото и да се постарах не успях да схвана какъвто и да е смисъл. Но ме изкефи това с плътта върху боровите иглички следи от бягствоа и изобщо цялото стихотворение ми приличаше на едно бягство от един каприз за шепа златен прах, бягство от света на студа, на ледения пламък и тика на татика........ ...

А ето го и мойто за днес:

Амур

Живял човек на света
обичал той аромат на цветя
в хубав ден полетяла към него стрела
и попаднала право в целта
... и сега човекът е мъртъв

Ден... ден като всеки друг... ден мрачен... ден студен... ден мъглив... омраза гори в очите ми... дива, при това много дива омраза... Непутошима... Няма какво да сторя освен да избягам... само това остава... или да се надрусам... да... това ще да е отговорът...

Денят пореден изнизва се
пак без надежда оставам
късметът отново зарязал ме е
не мога и да се надявам

Една след друга хиляда беди
като порой ме засипват
вече как ми се спи
тези нещастия ме съсипват

Малко надежда има винаги
за ново начало,може би...
Но идва новият ден
всичко лошо се изипва на мен.

Просветление за родината. От Там.

Изтупвам цвета от гърба,
Събличам прокъсана светлина.
Снемам от краката дъжда,
На топлата, омайваща яснота.

Затръшвам вратата,
Деляща съществуванието ми от Там.
Разгръщам спокойно умората,
Отпочивам от Там.

Гребвам си от шумната тишина,
Защото не мога го Там.
Разгръщам аз вестник. Поредна развалина,
Описана е там злостно,
Картина на смърта.
Но как го усещам? Усещам ли, или не?
Усещам ли нещо въобще?
Да. Така е. Усещам го от Там.

...

В това стихотворение вложих много смисъл и емоция, надявам се да го разберете...

кой протяга ръка към сърцето на детето
какво се случи с мъжа на площада
къде избяга котката
кой желае виденията на странника
защо умират птиците
кога пристига пролетта
къде отиде жената с червения шал
кой запали куклата на барби
кой ще отговори
как

Тиха любов

Кратки стихчета и кратки песнички...
късчета любов забити във душата
понякога я виждам близо
макар да знам, че няма как да бъде тук
понякога пък чувствам как ще бъде близо
и знам че няма нищо да направя

Деградация

При кой ще сетиш своя светъл ден
къде ще забравиш ти за бледия си делник
не е ли той човек приличащ толова на мен
не... не сънуваш някой пич а не отшелник

А аз сънувам ли те или уважавам смо твойте твърди цици
питам ли се аз къде си ти, и дзурла с кур в уста или лице красиво си
нима небето не вещае радост и любов за теб и всичките отдаващни девици
и ето пак очите ти красиви, сини...разсмени са от тъжен клоун

Но реалността е тъпа, луда, грозна и презряна кучка
и в тъпия ми и объркан ден към сламката дали ще имам сили да посегна
и думите безсмислени написани със грозни букви...
какво говорят те... къде е сламката...къде???

Днешният ден за мен е УЖАСЕН,
виждам болка в чужди очи,
болка тъй безмилостна и опасна
болка която и над мене тежи.

Виждам ПРИЯТЕЛЯТ тихичко да страда,
вижда, а всякаш съм вкаменена,
виждам как той полита и в калта пада,
виждам как не ще успее без мене.

Не ми позволява да съм до него,
когато най - много има нужда от мен,
не ме допуска и ме отбягва,
и бори се сам жестоко ранен.

И това ме довършва, погубва
че не мога на стоновете да се отзова,
това че той страда а мене ме няма,
това че съм безсилна, а той е в БЕДА!

Хартиена Топка.

Отново съм пред листа бял,
Гледам го със недоумение.
Със чистата, първична простота,
Той впримчва те в забвение.

Но защо?
Защо ли аз се мъча,
Защо ли аз не драскам върху му?
Защото той не е прозрачен,
Защото е безценен,
Със чистата, първична простота...

Но нима аз толкова се взирам,
В едно парче хартия влагам ли аз моята душа?...
Но време е - аз смачквам го и го побирам,
В ръката... Сякаш хиляди страдания,
Трептят кат' хиляди сърца,
В листче, в две, от нищото вековни сдания.

Лети, лети.
Лети в посока тъй неясна,
Как неясно е и то,
Лети хартиената топка,
Понесла се към кошчето...

... Късам зажадняло нова страница от тетратката блажена...

Ножът проби лицето,
но не и сърцето.
Два дена, две нощи -
всякакви гадорий,
спиртове и прочие.
Дойде денят съдбовен,
лекарят се отзова.
Дълъг път.
Човекът хвана скалпела.
Болки, мъчения -
всичко това от невнимание.
Но...
Наказание ще има за тези,
които не внимават,
а и да внимават - пак ще имат протези!

Лека нощ

Дни минаващи, дни вече далечни, дните на възможности проспани
и с мръсни и с изжулени ръце и празни си тръгвам аз от златната хазна, пълна с делнични целувки
и спя сега, когато щастиято на вън е, спя и дебна за удобен час да схлупя свойте очи издрани
кървясали от злоба, яд и от безпомощност. Зазидени от тежките клепачи огледало счупено са на душата мръсната и грозна...