Това е част от новия ми разказ.Скоро ще е готов и искам да видя дали ще си заслужава да го пускам целия,защото няма да е къс.


-Георги,хайде по бързо,че ще закъснеем-викаше майка му,която започваше да се изнервя от бавното приготвяне на сина й.Беше първият учебен ден,а трябваше да са в училището след 15 минути.Пътят от Тракия до Мг-то не беше много къс.От банята излезе едно момче,облечено в прилежен костюм,носещ символа на гимназията.Мразеше тези дрехи,вече четвъта година ги слагаше и то само заради родители му,които богутворяха това заведение.Понякога му се струваше,че всички които са завършили са членове на някакво тайно общество,което превъзнася училището.Какво и да говореха за него си оставяше просто едно място,където прекарваше по-голямата част от деня и слушаше постоянното мърморене на учителите.Най-много мразеше първия учебен ден.Не виждаше никакъв смисал да ходи и не можеше да разбере защо всяка година майка му много държеше да го откарва до там.
След дълго седене в баня вече не можеше да отлага неибежното.Двамата тръгнаха към колата,която ги чакаше пред блока.Майка му изглеждаше по-щастлива от който и да било друг човек на света,а Георги беше мрачен и умълчан.Майка му беше свикнала с това негово поведение на 15 Септември затова не си направи труда да го развесели.
Пътуването на гимназията мина учудващо бързо за него.Сякаш всичко беше траело само миг.Слезна от колата и пред очите му се откри голяма сграда на Мг-то,в която щеше да прекара скедващите 9 месеца,изпълнени с всякакви гаври от страна на учителите.По някога имаше чувства,че са обладани от извънземни,които тестваха учениците и тяхното търпение.Но това бяха само предположения,породени от научната фантастика, с която пълнеше главата си.
Прекрачи училищния двор и се озова сред поле от ученици.Огледа се,но майка му вече беше забегнала да се види със стари приятели.Гошо тръгна напред,търсейки класи си.Въпреки години,които беше прекарал с тези хора,той не искаше да се вижда с повечето от тях.Желанието му да си тръгне в този момент беше по-голямо от всякога,но колкото и пъти да се обърнеше назад виждаше майка си,която въпреки всичко гледаше към него.
-Ей,к’во ставе бе,брато?-каза широко усмихнато едно момчето от класа му.Името му беше Ивайло и беше най-запаления фен на рапа,който Георги познаваше.Въпреки своето увлечение,което дразнеше Гошо,Ивайло беше свестен и можеше да се разчита на него.Беше облече с тениска и широки панталони,които разкриваха почти цялото му бельо.-Какво прави цяло лято?
-Нищо интересно.Бях на море с приятели след това на балкан и после прогресивно затъпявах пред компа-отговори Гошо,търсейки с поглед едно момче от класа му,с което искаше да се види.
-Не забили ли някоя мадама?-продължи с разпита си съученика му.
-Не,не ми се отвори парашута-отвърна Георги,които не обичаше да дискутира тази тема.Въпреки много му опити да си намери приятелки всеки път нещо се проваляше.Така и не успя да намери причина за това беше шрекъснал за момент тази негова цел и се надяваше,че избраницата сама щеше да се появи.
-Жалко,пич.Аз оправих към десетина путки-Георги мразеше това обръщение към момичетата.Имаше чувството,че говореше за парче месо,в което си е врял пишката.Приятелят му имаше навика да лъже,за да изпъкне,когато се заговореше за момичетата,така че да ли са били десет или една,можеше да се поспори.
Георги се огледа още веднъж и видя човека,който му трябваше.Стоян седеше на една пейка и си говореше с Мария.Мария се водеше нещо като курвата на класа.С грациозна похотка и дълбока деколте тя на всеки купон се хвърляше на първия срещнат и го зарязваше веднага след като получи какво иска. Сигурно за това не стана приятели с Георги,защото той просто не можеше да гледа на момичетата.
-Здрасти-поздари Гошо съучениците.
-О,как сме?-отвърна Стоян,а Мария обърна глава и не каза нищо.Това не направи впечатление на Гошо,беше свикнал с поведението на Мария,която не можеше да стои някъде и да не е център на внимание.
-Добре.Ама,много бързо ми мина ваканцията.Сякаш беше вчера като си взимахме бележниците-каза жално Георги.
-Да и аз...-Стоян беше прекъснат от химна,който се разнесе из целия двор.Всички млъкнаха и застанах мирно като хипнотизирани.Само някои по-малки се оглеждаха и се чудеха защо всички станаха толкова тихи изведнъж.След силната мелодия свърши,директора започна с дългата си реч,която никой не слушаше.Никой освен 12те класове,които си останаха все така мирни дори и след края на химна.Георги можеше да не ги познава всичките,но беше сигурен поне за един,че никога не е сядал толкова сериозен през цялото си време прекарано в това училище.Въпреки всичко сега гледаше напред без да обелва нито дума и слушаше внимателно доц.Кирил Атанасов.
Георги седеше за малко загледан към по-големите,но накрая се отказа и отново започна да си говори с познатите.След отекчителното слово на директора всички класове се отправиха към класните си стаи,за да проведът първия си учебен час.Гошо мразеше тази част повече от всичко.Щеше да прекара първите си 40 минути,слушайки правилника,който всяка година сякаш ставаше все по-дълъг и по-абсурден.
На влизане в корпуса пред погледа му се появи некролог на момче,която беше починало преди 40 дни.Гошо се спря и отнесе след себе си куп ругатни от изнервени ученици.
„Илия Павлов. На 23.10.2004. се навършват 40 дни от загубата на нашия обичан син,брат и приятел...”
Гошо тръгна към дъното на коридора,където се намираше класната му стая умълчан.В главата му сега се въртеше само снимката на усмихнатото момче,което си е отишло на този свят още преди да навърши пълнолетие.Седна на чина и не каза нищо.
-Какво има?-попита Стоян,но Георги не каза нищо,а остане безмълвен през цялото време.Не го интересуваше нито речта,която им дръпна класната,която като че всяка години си имаше определен брой килца,които си качваше,за да не изглежда отслабната,нито правилника,който имаше чувството,че ще започна да сънува,нито програма,която така и не можеше да запомни през целия срок.Сега всичко,което го интересуваше беше този некролог.Не можеше да си обясни поведението си.Всеки ден виждаше поне един некролог по улиците,но не им обръщаше внимание.С какво беше различен този от останалите.В главата му изникна и миналогодишния случай,когато едно друго момче почина докато си играело футбол.Докторите казаха,че е сърдечен удар,но Георги така и не успя да понесе тази версия за истина и въпреки всичко не откри начин да се добре до родителите на момчето,които щяха да потвърдят или отрекат тази версия.
Денят отмина и дойде вечерта.Прибра се вкъщи и завари родителите му вече на масата.Той ги поздарави и щеше да се присъедини към тях след като се преоблече.Отиде в банята,за да си измие лицето.Влезна в банята и започна да плиска лицето си с вода.Вдигна глава и на огледало се появи образа на момчето.Георги изпищя и се строполяса на земята.Погледна отново към стъклото,но там вече нямаше нищо.Майка му изтича веднага и попита разтревожено:
-Мили,какво стана?
Георги щеше да й каже истината,но изведнъж осъзна колко абсурдно би прозвучало всичко.
-Нищо,спънах се и паднах.Спокойно,добре съм-излъга Георги и стана.Отиде в стаята и легна,завивайки се през глава.Беше видял призрак,колкото и да го отричаше нямаше да успее да забрави ужаса,който беше видял.Лицето на момчето беше одрано,а тялото му покрито с кръв.Този образ щеше да остане ясен белег в съзнанието на Гошо,носейки след себе си само лоши мисли.Дълго време не успя да заспи,въртейки се в леглото си,опитвайки се да изгони ужасния лик на Илия.
Сутринта дойде внезапно като сменяне на кадър във филм.Изведнъж цялата сянка и тъмнина изчезват и се показва слънцето,което огрява всичко.Гошо стана целия потен,тениската му беше подгизнала,а косата му бе влажна.Изми лицето си и сякаш в съзнанието му не беше останало нищо от случката снощи.След 15 минути трябваше да тръгва,за да може да стигне навреме.Майка му и баща му бяха излезели,оставяйки му бележка със задълженията му за деня.Георги хапна набързо една препечена филия и тръгна към училището.Чувстваше се замаян,сякаш беше дрогиран,в главата му се въртяха различни мисли и изплуваха несвързни образи.
Училищният звънец му напомни,че ваканцията вече е свършила и отново се започва дългата скука,подхранена с много нежелани емоции.Когато влезна в класната стая всички вече бяха седнали по чиновете и гледаха към него.Учителката им по английки го изледа с изнервен поглед и го подкани да сяда.
Все така унесен,Гошо седна и извади тетрадката си.
-Какво ти има,бе?-попита Ивайло,който гледаше тревожно към приятеля си.
-Нищо,не успях да се наспя-Гошо започваше да му става навик да лъже за щяло и нещяло.В действителност и той самия не знаеше какво става.Чувставаше се сякаш се носи в облаците и всичко му излгеждаше някак странно.През целия час гледеше заспало към даската докато госпожицата,която много се изнервяше като я нарекат госпожа,върепки че вече беше на възраст,в която трябваше да чака внуци,обяснаваше какво щели да учат през годината.
След края на часа доста от момчетата наобиколиха Гошо,всеки опитвайки се да разбере какво му имаше,но той отказваше да им каже,защото и сам не можеше да си отговори на този въпрос.Дойде и следващия час,който мина още по отекчително.Етика и Право,това беше наистина голяма скука,а с учителят им приличаше на голям балон,който всеки моммент щеше да се пръсне.Гошо беше почти сигурен,че този даскал е педофил и би ленал с всяка една от съученичките му,а и се носеха слухове,че вече е приспал с Мария,но това не учудваше никой.Последното й гадже беше един старец,с който са я видели да излизе от „Калигула”.Какво ли не правят хората за пари?
По време на физическо,Гошо седеше в центъра на игрището и не знаеше какво прави там.Около него всеки крещеше и псуваше,но на него не му пукаше.Той тръгна към една пейка,когато погледа му долови нещо много странно.Посредата на двора се гонеха две момиченца,и двете бяха голи,а по телата имаше множество рани,от който течеше кръв.Всички около тях ги подминаваха сякаша не съществуваха,а двете деца продължаваха да се гонят и да се смеят.
Георги тръгна към тях,но изведнъж пред него изкочи учителят им по физическо и каза с ядосан тон:
-Защо не играеш?Веднага отивай на игрището.
Гошо не каза нищо и изпълни изканията на даскала,защото се говореше,че който го ядосал бивал подложен на сексуален тормоз.Георги се обърна и хвърли последен поглед към мястото,където беше видял двете момичета,но там вече нямаше никой.Само няколко момичета,който играеха на хек.
-Цял ден излеждаш като напушен.Станало ли е нещо?-попита Стоян докато двамта с Гошо отиваха към кабинета по химия.
-И аз самия не съм сигурен.Днес,по време на физическото ми се стори,че видях две момиченца да се гонят на двора-Гошо не се приятесняваше да говори открито пред Стоян,защото знаеше,че той щеше да го разбере колкто и налудничава да звучи всичко.
-Не виждам нищо странно в това.
-Целите бяха в кръв и телата им бяха надрани .

същото и то мен е поне си споменал тракия моят квартал

аз пък грешки не открих, но за сметка на това разказа ми хареса и се надявам да измислиш още по-добро от началото продължение.

Радвам се,че ви харесва скоро го превършвам и го пускам целия.Унифоримите уж са задължително,но никой не ги носи(настоящ факт).По принцип и моя герой нямаше да е с униформа,но майка му много държи,което е ключов момент за предстоящите събития